Мафиоти с чест и суперсили

Романът „Нефритен град“ на Фонда Лий и изд. „Колибри“, спечелил и номиниран за немалко награди, включително „Локус“ и „Небюла“, излезе преди почти една година в България, но аз стигам до него, както винаги, със закъснение. И малко ме е яд, че не можах да участвам в дискусията за него докато беше актуален, защото той не е никак лош и има какво да се обсъди покрай него. Смесени са интересни сетинги и жанрове с интересна концепция, като си личи, че всичко – постройка, сюжет, персонажи, стил – е изпипвано и в книгата е вложено много старание.

На първо място впечатлява светостроенето. Фонда Лий явно доста е поживяла в създадения от нея свят в главата си, преди да го развие на хартия. На сайта ѝ има скици и карти на града и острова, където се развива действието, а отделно тя е помислила и за държави извън него, които също да се намесват в сюжета. Азиатските култура и история са я вдъхновили за тези на нейния свят, като те също са доста добре развити и наистина имат отражение върху поведението и мислите на персонажите, а не са просто фон. Количеството детайли помага обстановката да се усеща като истинско място, но нито веднъж не си позволява да се отплесне и да затрупа читателя с излишни подробности.

Действието се развива на остров Кекон (вдъхновен може би от Хонг Конг, но и малко сякаш от Аракис) и основния му град Джанлун, където два големи мафиотски клана се борят за надмощие и контрол над основния му ресурс – нефрита. Носенето на този вид скъпоценни камъни някъде по тялото дава на човека повече издръжливост, бързина, сила, бистрота на ума и въобще подобрява всичките му качества. А ако някой знае как да използва пълноценно свойствата на нефрита (например, обучен е в мафиотската академия и разполага с необходимите кръв и потекло) и придобие и овладее по-голямо количество, той направо развива суперсили. Но носенето на нефрит си има цена и риск – мнозина не издържат на влиянието му и полудяват, обикновено смъртоносно. Икономиката на острова се крепи общо взето на нефрита, но се е появил и нов елемент – създадена е дрога, която позволява по-лесното овладяване на скъпоценния камък, дори от чужденци – които по принцип изобщо не знаят как да се оправят с него.

Между клановете е уреден крехък мир, но той няма как да издържи дълго. Патриархът на клана Без връх е на преклонна възраст и вече е в пенсия, синът му е мъртъв, а внуците му нямат нито неговия опит, нито неговите подвизи и качества, за да го заместят пълноценно. На всичкото отгоре, дъщеря му е заминала за чужда държава и се е отказала от нефрита си, за да живее като част от простолюдието. И никой не разбира защо свободата ѝ е толкова ценна, че е направила такава глупост, която не само принизява самата нея, но и клана ѝ. Важен герой е и Анден, който е осиновен в семейството Каул, още се обучава в Академията и е особено чувствителен към нефрита. За мен той е и най-интересният герой, въпреки че е представен най-късно.

Планинският клан е основният конкурент на Без връх, като градът е общо взето поделен между двата. Нямаме тяхната гледна точка и те остават по-непознати, но са също толкова интересни и колоритни като персонажи. Тъй като всяка глава е разказана от гледна точка на конкретен персонаж, много бих се радвал в следващи книги да имаме глави и от гледните точки на Планинския. Все пак, достатъчно ясно става, че те не са точно злодеи, лошковци като контрапунктове на нашите добри герои, а всички са просто хора, и то мафиоти. Еднакво добри (честолюбиви, грижовни, амбициозни) и еднакво лоши (жестоки, безскрупулни, смъртоносни).

Разбира се, в града има и други хора, с които клановете поддържат отношения – бизнеси, магазинчета, ресторантчета, политици, дребни престъпници и всякакви такива безнефритени хора, които обаче също са част от живота на остров Кекон и имат своята роля в събитията. Даже бих казал, че именно те правят атмосферата да се усеща като реална, а не като фентъзи – основната история е в драмата и борбата за оцеляване на клана Без връх, но второстепенните персонажи извън мафиотската фамилия са това, което поддържа света около тях.

Ако трябва да съм честен, историята се движи по сравнително познати формули и даже успях да позная повечето събития много преди да са се случили. Началото пък идва малко мудничко – след едно по-екшън ориентирано събитие в началото следва дълга експозиция, която да представи света и персонажите, а реално интересните случки започват чак около средата на романа. Не сюжетът е това, което впечатлява, и не мога да кажа, че има кой знае каква оригиналност в него – въпреки че светове като този не срещаме под път и над път.

Истинският белег за майсторството на книгата е стилът ѝ. Фонда Лий пише много увлекателно и си личи, че внимателно е работила, вероятно с много редактори, за всяко изречение, всяко описание, всяка реплика, всяко събитие. Вложен е много труд в тази книга и донякъде затова сюжетът следва доказани формули – след толкова инвестиции на време и усилия в нея, тя просто трябва да е успешна на пазара. Въпреки че горе-долу знаеш какво да очакваш, продължаваш да обръщаш страниците една след друга, защото повествованието и изказът на авторката неусетно са те пленили. Интересни са както бойните сцени (авторката разбира бойните изкуства и има два черни колана), така и семейните драми и политическите интриги. Преводачът Валерий Русинов също е свършил добра работа, за да се постигне тази четимост, разбира се.

Въпреки че предстоят още две книги от трилогията (те са отдавна издадени на английски, но още ги чакаме у нас), първата е относително завършена. Остават, разбира се, отворени финали за бъдещото развитие на героите и историята, но няма нещо, което да дразни или да причинява неудовлетворение в читателя. Основната история стига до своя финал и всеки от важните персонажи получава възможност да блесне и да се докаже в него.

Доколкото знам, „Колибри“ работят отдавна по втората книга и вероятно ще я издадат преди края на тази година, така че скоро всички кекета ще имаме възможност да продължим разходката си из гангстерския Джанлун. Кой знае, може дори да ни попадне някое камъче нефрит, към което съвсем да се пристрастим…

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5.50
Стил на писане – 6+
Eлементи на изненада – 4
Емоционален заряд – 4+
Теми за размисъл – 4
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5.50
Старание на автора – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (5.13)