Не е прекалено зле, само малко…

Ревю на „Mortal Kombat: Филмът“, вече по кината. Класация на всеки от адаптираните 15 персонажа от игрите според качеството на екранния му образ.

Отдавна не съм имал повод да пиша дълги ревюта, в които да размишлявам подробно върху всеки аспект на някой филм, който ми е направил впечатление. В случая няма как да сбия текста си в 3-4 абзаца, защото „Смъртоносна битка“ е скъп за мен франчайз. Харесвам игрите, даже съм откърмен с трета и четвърта част. Новите – 9, 10, 11, не съм ги играл, но съм изгледал кинематографичните им сцени и доста ги уважавам. Старият филм от 1995 г. също много си го тача, въпреки някои безумно тъпи реплики, абсурдни сюжетни дупки, недотам заслужаваща похвала актьорска игра и смешни хореографии (продължението му няма нужда да обсъждаме). Сериалът Mortal Kombat: Conquest пък е един от най-любимите ми за всички времена, нищо че е евтин и детски.

Затова няма как да гледам новата интерпретация на „Смъртоносна битка“ безпристрастно и няма как да я оценявам без да сравнявам с всичко, направено до момента. Истината е, че като самостоятелен филм, ако се абстрахираме от всичко друго, което знаем за Mortal Kombat, новият филм е средняшки – нищо особено, напълно в ранга на „Warcraft: Филмът“, малко под Assassin’s Creed и доста под Resident Evil. Обаче, като наследник на една огромна и изключително богата на интересни персонажи вселена с армии от фенове и немалка следа върху масовата култура на няколко десетилетия, филмът уцелва само в няколко аспекта и се дъни във всички останали. Не че съм шокиран, предвид червените флагове, които забелязах още в трейлъра:

Вселената на Mortal Kombat се състои от много светове (или царства, или според новия превод – измерения), като Земята е само един от тях. Най-големият е Отвъдното (или, ъх, според новия превод – Външния свят…), като там е и най-малко вероятно да оцелеете повече от няколко дни, защото всички са кръвожадни полузверове или поробени от такива. Отвъдното иска да завладее Земята, но не може да го направи с директна инвазия. Боговете-старейшини, за да въведат някакъв ред във вселената, са създали турнира Смъртоносна битка. За да може едно царство да завладее друго, то трябва да спечели 10 последователни турнира, в които шампионите му да победят шампионите на другия. Отвъдното вече е спечелило 9 победи, а сега предстои десетият турнир.

Дотук филмът уважава общата концепция. След това обаче нещата са променени. Вкарано е някакво пророчество, че Отвъдното ще загуби десетия турнир. Затова Шанг Тсунг решава да прати най-добрите си воини да избият шампионите на Земното царство още преди турнира – така победата ще бъде сигурна. Според старите правила, това е абсолютно забранено от боговете и Императорът го прави само ако е сигурен, че може да се справи както със Земята, така и със самите богове. Тук обаче няма такова ограничение и злодеянието практически се разминава без последствия за извършителя. Най-най-важното и обидното следствие от тази промяна за новия филм е, че през цялото време се говори за турнира, героите отиват да тренират за турнира, турнирът ще започне всеки момент, турнирът ще реши съдбата на Земята и накрая… турнир няма, само няколко души си удрят по един бой из пещери и мазета. Е, за това ли чакахме над 20 години?

Едно добро решение е, че централният конфликт тук не е между някой от очакваните типично земни герои и някой от стандартните типично отвъдни злодеи, а между Скорпион и Суб-Зиро – които са по-скоро второстепенни персонажи и все пак е смело да бъдат извадени на преден план. От Уорнър брос вече пуснаха първите 7 минути от филма, в които Би-Хан убива Ханзо Хасаши и семейството му, но кръвната му линия все пак продължава – та чак до наши дни, когато нейн наследник е новоизмисленият герой Кол Янг. Финалната битка е пак между първите двама, но те вече са приели имената, с които са по-известни сред феновете на франчайза – Суб-Зиро и Скорпион. Въпреки че и тук не можем да ги наречем главни герои, филмът си прави труда да им изгради хубави образи и да даде история и дълбочина на конфликта им (не че няма какво да се желае и не че сме разбрали много за тях, но като за филм по „Смъртоносна битка“ – добре е).

Оттук нататък смятам да коментирам героите един по един, тъй като именно върху тях трябва да се гради този филм и именно те са най-важни за феновете. С техните образи се млатим с приятелите на екран от детство та до днес, за техните богати лични истории във вселената на игрите гледаме и четем от десетилетия, за тях ни е най-важно как са представени тук. Естествено, при 15 персонажа от игрите и един нов главен герой, няма как на всеки да бъде обърнато подобаващо внимание, няма как от един филм без много амбиции да изискваме да вмести 6 сезона „Игра на тронове“, но все пак има определени минимуми, които трябва да бъдат покрити. За съжаление, тук качеството драстично варира – от неочаквано добри изненади до обидни пропилявания. Кол Янг и роднините му няма да коментираме, тях слагаме по средата, тъй като те са просто очите на зрителя и не се отличават с нищо, а и на никого не му пука за тях. Спокойно можеше тази роля да се прехвърли на съществуващ образ, който да се развие по-добре, спокойно можеше Скорпион да е главният герой, а тоя мръхльо да не съществува изобщо, но както и да е. Тъй като лошото в 15-те интерпретирани образа преобладава и на моменти дори скандализира, започваме от него, а на финала ще напишем все пак едно хвалебствие за единствения герой, който е не само откровено сполучлив, но и неочаквано добра изненада.

15. Рейко – слаб 2-.

Нищо общо с образа от игрите. Нито визуално, нито откъм история. Просто са взели името Рейко, лепнали са го на някакъв изрод и са му дали няколко бойни кадъра с 2-3 тъпи реплики общо. Не че в игрите ролята му е супер централна, та да заслужава особено внимание, но можеха поне визуално да го докарат. Или въобще да не го закачат.

14. Милийна – слаб 2.

Същото като при Рейко, но поне визуално има нещо общо, а и мацката е готина, че и с повече от 3 секунди екранно време. Въпреки това, Милийна си е болезнено разочарование, колкото и режисьорът да се кълнеше, че няма да е така. Персонажът има превъзходна история в игрите, а тук е използвана само като изрод без нито милиметър дълбочина. Поне да си го бяха казали от самото начало, за да знаем какво да очакваме, а не да ни залъгват, че ще има нещо повече. Макар и да е ясно, че при липсата на Китана в сюжета, няма как да се получи нещо смислено и от Милийна.

13. Лю Канг – среден 3-.

В интервютата покрай новия филм, актьорите се скъсаха да обясняват как старият е извършил голям грях, защото е направил whitewashing, като е кастнал бели актьори в роли за азиатци. Сега обаче екипът се бил постарал да прояви уважение към оригиналния материал и да предложи силни образи на китайци и японци. Е, този ли ви е силният образ? Главният герой на предишните два филма, един от главните и най-важните в игрите, шампион на смъртоносната битка, спасителят на Земята, тук е някакъв ревлив дребосък на три ритника живот. Ролята му не може да се издигне дори до статут на side-kick, камо ли да представлява силен азиатски персонаж. Ако бях от Изтока, щях да съм обиден. Пак добре, че са му дали реплики, а и има потенциал да свърши нещо в евентуален следващ филм.

12. Кабал – среден 3.

Няма много за коментар тук. Поредният ходещ картон, донякъде докаран визуално, който спокойно би могъл да бъде заменен с кой да е друг злодей, без това да се отрази по никакъв начин на сюжета. Ма имал бил някаква история в игрите – кого го интересува?! Да ходи там да се пошамари малко с някого от добрите, колкото да умре, и толкоз, не се иска друго от него. Добре, че не съм му фен, иначе и той би ме ядосал.

11. Влечугото – среден 3.

Влечугото дори няма човешка форма, запазени са само изродщината и невидимостта му. Използван е само за една битка, няма реплики. В сериала е един от най-интересните персонажи, а способността му да плюе киселина го прави интересен боец, но тук са решили, че нямат нужда да му развиват потенциала. Не е по-ниско класиран само защото в стария филм беше използван по почти същия начин (макар и все пак значително по-добре).

10. Нитара – среден 3.

Отново много интересен персонаж в оригиналния материал, сведен само до карикатура. Поне има интересни визия и писък, както и зрелищна смърт.

9. Кун Лао – среден 3+.

Персонажът е добре докаран, шапката му се използва удачно, има потенциал да стане на нещо, но уви, не това е режисьорската воля. Ако не беше последната му сцена, оценката щеше да е по-висока, но само заради това решение се смъква рязко надолу.

8. Рейдън – добър 3.50.

Ето ви още един „силен азиатски персонаж“, спасен от whitewashing-а на злия стар филм чрез наемане на японец за ролята. Нищо общо със силата и присъствието на героя от игрите, нищо общо с харизмата на Кристоф Ламбер. Ми честито да ви е, справедливостта възтържествува… ама друг път. Издигам героя до средата само защото поне прави нещо в цялата работа, макар че реално в него са концентрирани почти всички сюжетни противоречия. Като си пазител на Земното царство – ми пази го. Като ще обучаваш земните войни – намери ги, събери ги и ги обучавай, какво кибичиш в пещерата и чакаш те да те намерят, а след това ги оставяш на самотек и само им мрънкаш?

7. Горо – добър 4-.

Ще се повторя, потретя и подесетя, но няма как с тази адаптация – пак персонаж с много история и потенциал в игрите, използван тук само за една битка и нищо повече. Поне визията и изродщината му наистина предполагат такава употреба във филма, а и вече сме свикнали да го виждаме само като враг за убиване, а не като персонаж. Така че той покрива ниските очаквания и това му осигурява средната позиция в класацията.

6. Соня Блейд – добър 4.

Това е първият от изброените досега персонажи, който все пак има някакви история и развитие в този филм. Соня никога не се е отличавала с особени умения или визия, така че е лесна за докарване на филм. Отново отговаря на ниските очаквания, като все пак получава бонус точки за добрите интеракции с Кейно и Джакс.

5. Суб-Зиро – добър 4+.

Визуално този образ се е получил чудесно, въпреки известното отстъпление от синята препаска. Има достатъчно екранно време, стабилно заплашително присъствие и много силни бойни сцени, дори един терминаторски момент. За съжаление, не научаваме почти нищо за историята му, за значението на споменатото от него име Лин Куей във филма, а в края на последната му битка го правят необяснимо слаб – все пак е злодей и трябва да бъде победен, но можеше това да стане по заслужен начин, а не защото героят изведнъж забравя с какъв арсенал разполага.

4. Шанг Тсунг – мн. добър 4.50.

За съжаление, и основният злодей не е развит като образ, но поне има яки сцени, а и актьорът играе добре. Не го виждаме да се бие, но той все пак е главният враг и мижитурките наоколо са му под нивото – антиподът на Рейдън, който също не върши нищо, а само манипулира. Бонус точка за изсмукването на чужда душа, макар и събитието да идва от нищото, а и да не е много логично в контекста на цялото му поведение – ако е толкова мощен и непобедим, защо рискува някой друг да му върши работата, вместо сам да изсмуче душите на добрите и да приключи работата?

3. Джакс – мн. добър 5.

Каквото сме очаквали от този герой – доставено е. Виждаме го как губи ръцете си и как получава новите, има си сравнително значима роля в сюжета, има и развитие. Като за второстепенен персонаж е доста добре и нямаме право да се оплакваме.

2. Скорпион – мн. добър 5+.

Лично аз предпочитам Скорпион да е злодей или поне да бъде в сивата зона, докато тук си е изцяло положителен персонаж. Има дори повече развитие, отколкото му се полага в такъв филм, виждаме го като човек със семейство в миналото, виждаме го и в новото му адско амплоа. Трябваше той да бъде главен герой и историята му да бъде още по-развита, за да бъдем изцяло доволни. Все пак бонус точка за показването на произхода на емблематичното му оръжие.

1. Кейно – отличен 6.

Никога не съм хранил особени симпатии към Кейно, даже ми е бил противен. Тук обаче той се оказва сърцето и душата на филма. Заради неговото присъствие финалната оценка най-долу е с една единица по-висока, отколкото реално трябва да бъде. Героят е добре разработен, чаровен, център на най-забавните диалози, направо диамант в калта. Въобще не съм го очаквал от него.

Друг важен елемент на адаптацията са битките – след като старите филми не проляха и капка кръв, тук беше важно да имаме кървища и зрелищни фаталитита. Е, има по нещичко, въпреки че аз очаквах по-дълги боеве (само Суб-Зиро и Скорпион отговориха на това очакване) и повече зрелищни убийства (а реално само това на Нитира ме впечатли). За визия и ефекти пишем много добър – можеше и повече, но можеше и много по-зле да бъде. Отвъдното е докарано прилично, макар че е малко странно тронът на императора му да не е в дворец, пълен със слуги и народ, а върху безлюдна скала…

Най-качествената част на филма е средата му – когато добрите герои вече се събират и тренират. Първо, защото те не се понасят особено, съответно има много конфликти между тях, източник на интересни и забавни моменти. Второ, защото всеки от тях тепърва ще навлиза в истинското си амплоа от играта – Лю Канг и Кунг Лао вече са открили своите сили (или арканата им се е проявила), но на Кейно, Коул и евентуално Соня и Джакс още им предстои, съответно има елемент на очакване и натрупване на напрежение. Най-положително впечатление ми направи идеята за това, че в името на Земята ще се състезават не само типични филмови добряци, но и брутални главорези, които в едно цивилизовано уредено общество биха гнили в затвора. Истината е, че трябва да си поне малко безмилостен и кръвожаден, за да успееш в Смъртоносната битка (или поне да имаш много силен пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-пра-прадядо), там място за обичайните в киното протагонисти не би трябвало да има. Което пък би направило интересен въпроса как хора, които ние бихме казали, че заслужават смъртна присъда за изродщината си, всъщност са защитниците на света ни. За съжаление, този намек по-късно е отхвърлен, а последната третина представлява поредица от разочароващи финални битки, при която всякакви сюжетни наченки са изоставени в полза на гонитби и млатения.

Между другото, усеща се влиянието на супергероите от комиксите дори върху този филм. „Смъртоносна битка“ беше хит много преди сегашната вълна, но Марвел и ДС са оставили толкова голяма следа върху поп-културата от края на ХХ век досега, че дори Mortal Kombat вече се гради по същите тертипи и формули. Това е доста разочароващо, макар и да го очаквах.

Друга понесена обида ми нанесе преводът. Не може да имаш франчайз с история, да има унисон между превода на старите филми и сериала, а сега в римейка преводачът да си прави свободни съчинения. Първо, как може да кръстиш филма „Mortal Kombat: Филмът“?! За „Warcraft: Филмът“ донякъде го разбирам, името не се е превеждало досега на български, но тук си имаме отдавна установеното „Смъртоносна битка“. Второ, след като досега във всички преводи се е говорело за Земното царство и Отвъдното, не може изведнъж да прекръстиш тези почти географски понятия на Земното измерение и Външния свят. Все едно изведнъж да прекръстим Япония на Джапан, а Китай – на Чайна. Не съм шокиран, че продуцентите са подходили без уважение към оригиналния материал, но поне родният преводач можеше да си направи труда и да уважи зрителите. Не е длъжен да е фен, но поне да си проучи материала.

Като споменах продуцентите – ами не съм доволен от тях. Из интернет много хора говорят как новата адаптация уважила игрите, как имало много фенсървиз – ами не, не е вярно. Фенсървизът предполага познаване на героите, атмосферата, материала в дълбочина, а тук такова не е демонстрирано. При всичките слабости на филма от 1995 г. Пол Андерън се справи по-добре в тази насока. Ако феновете се интересуваха единствено от кървища и ключови реплики (как може след победа в битка сам да си кажеш „flawless victory“ или „fatality“ ни в клин, ни в ръкав?!), то тогава щеше да има успешни филмови поредици и по Tekken, Street Fighter, а не няколко оплюти и забравени адаптации, предимно анимационни, а вместо комикси и книги, всички щяха да се надпреварват да филмират видео игри. Ако продуцентите си уважаваха продукта, нямаше да сложат абсолютен дебютант за режисьор, щяха да намерят поне един известен актьор за главна роля, щяха да налеят повече пари за масови сцени, вместо да имат общо 30 души на екран, единият от които – бебето в началото, щяха да направят всичко възможно да отговорят на очакванията за музиката.

Музиката. О, музиката. Тук съм най-брутално разочарован и обиден. Не може да правиш филм-наследник на продукцията с един от най-известните и сполучливи саундтраци на всички времена, и да я озвучиш с банални теми, които биха могли да се използват за озвучаване на коя да е друга лента от последните 30 години. Специално изслушах целия саундтрак от час и 20 минути, за да съм сигурен, че не съм пропуснал някой сполучлив мотив. Сумарно, от тези 80 минути, едва 3 включват някакви добри мотиви от стария саундтрак или намеци за същите стил и атмосфера, макар и погребани под посредственост. Останалите са толкова неотличими, че се забравят още по време на слушането. Не че всяко парче от саундтрака на версията от 1995 г. е шедьовър, но основната тема е емблематична (топ 5 на най-запомнящите се за всички времена), а и останалите парчета имат индивидуалност – например темата на Горо, битката между Лю Канг и влечугото, Джони Кейдж срещу Скорпион, музиката от финалната сцена след победата над лошите… Тук имаме нещо изцяло средняшко и неотличимо, с 1-2 елемента над средното за киното ниво. Да беше друг филм, щях да оценя с 4-4.50 саундтрака и дори нямаше да коментирам. Но това е Mortal Kombat. Тук има ниво, история, постижения, които не могат просто да се игнорират. Много фенове тук ще възроптаят в защита на чакания над четвърт век филм: „ама как, има 2-3 мотива и дори са направили ремикс на старата тема – какъв прекрасен фен-сървиз, много сме поласкани“. Не, не, не и не. Ремиксът е само за финалните надписи и не влияе по никакъв начин на филма. Също така е по-зле – по-кратък и опропастен с дъбстеп. Този филм си има друга лично своя основна тема и ви пожелавам успех да я разпознаете и запомните. Това, че са включили ремикс като лек поклон към стария филм, по никакъв начин не покрива моралното им задължение им да отговорят поне наполовина на високото ниво на музиката му, да се опитат да направят нещо по-отличително и запомнящо се, по-индивидуално, с повече техно/рок и по-малко баналност. Да слушаш саундтрака на този филм, особено вътре в самия него, в комбинация със сцените, а не отделно, е като да правиш секс с труп. Да, секс е, да, дълго време си бил на сухо, може дори мацката да е била красива приживе, но сега е труп и ти си легнал върху него в отчаянието си, че няма друг жив човек наоколо, който да ти пусне. Аха да усетиш нещо хубаво в цялото мъчение, помислиш си „ето, в тази секунда ще изпитам някакво удоволствие“, и в същата секунда се разнесе мирис на мърша, който да убие и последните останки от либидото ти. Не ме разбирайте погрешно, не съм правил секс с труп, но след този филм вече мога да си представя какво е. Ако на някой фен му стига фактът, че все пак е секс (музика към филм с името „Смъртоносна битка“), да си го прави, но аз имам по-високи стандарти.

Много се радвам, че отидох на този филм с ниски очаквания, та не съм ПРЕКАЛЕНО разочарован. Имаше си хубавите моменти, дори проблясъци, но като цяло не е това, което искахме. Разбирам, че няма и как да бъде – все пак такава огромна и богата вселена не може да се набута във филм, много по-подходяща би била за сериал, но пак си има начини да се подходи по-добре и със сигурност не е необходимо да се опропастяват любими на хората персонажи. Екипът е направил каквото е могъл по реализацията на проекта, толкова си могат хорицата, вината е на продуцентите, че не са инвестирали повече, за да привлекат истински талант отнякъде. Общо взето, подходили са както и към втория филм – Mortal Kombat: Annihilation – знае се, че ще си дойде едно твърдо количество хора, а привличането на други зрители е много трудно, затова се предлага нещо посредствено и недоизпипано, колкото да им се вземат парите, пък качество – за какво им е? Те се борят за пари, не за правене на изкуство или нечие удовлетворение. Разбира се, в сравнение с Annihilation, тази нова версия би спечелила директния двубой. Но в сравнение с първия филм и игралния сериал – губи позорно. Добре, че в нейна полза играят силният бранд и сушата в кината, за да изкара някой лев. Много е вероятно да се направи и продължение, но съм на 99% сигурен, че то ще бъде абсолютно същото откъм качество, че и по-зле.

 

Моята оценка:
История – 4-
Герои – 4-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5.50
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4+
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 2-
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Добър (4,25)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
3 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Nedev88

СПОЙЛЕР!!!

Честно ли отрепаха Кейно, та той беше със светлинни години най-интересния персонаж в сравнение с останалите. Явно са го вкарали само ,за да може Соня да го победи и да покаже, че жените са по-добри. С това впечатление оставам, и ако е така, поне да бяха го направили противен, а не най-симпатичното гневно зайче. 😀 Sub-zero също ми хареса като цяло, както и Скорпион. Останалите бяха скука. 6/10

Все пак аз искам втори филм.

Drago

Много му се наточиха хората и най-вече феновете покрай треъйлъри, предварителни ревюта и PR и очакваха Flawless Victory, което не се получи. За мен негативните момента бяха, че му липсва и елементарна мистика, герои пак са наблъскани да има (слава богу не чак като двойката) и най-голямото – не им стигна смелост Кано да го оставят добър антигерой и го върнаха в тривиалщината накрая. А да, определено му трябваше повече техно музика на тоя филм, направо си е несериозно…
Ефекти, атмосфера и битки бяха добре и като му сложим носталгичен заряд (или положителна репутация, както му викат в счетоводството) май си е тъкмо за добър (4) – далеч от първия филм и Mortal Kombat Legacy (с който някак си визулно и като история си приличат порядъчно, ама там си имаше и character development на всичкто отгоре), аха да стигне Mortal Kombat:Konquest и определено изключително по-добре от втория (не, че това е някакво постижение).
Аз нямах особено високи очаквания за лентата, така, че резултата при мен е задоволителен…

Иван Стамболийски

С една идея по-ниски оценки, но горе долу…