Mina-b-rr

Митичното царство Бълга разбулва тайните си

Ревю на „Мина и Магията за предсказание”,втора книга от трилогията за Мина и Горната Земя на Весела Фламбурари и ИК „MBG Books”

mina_hrm_1Книга първа от поредицата за Мина („Мина, магиите и бялата стъкленица”) въведе младите читатели в един нов приказен свят, наречен Зелените господарства (които се намират в реалността на Горната земя) – свят красив и изпълнен с чудеса, но страдащ под тиранията на злия владетел Сомор (или Нищото – прякор, използван само от тези, които дръзнат да му се опълчат). Двама наши автори ревюираха Началото – вижте текстовете им тук.

В края на книга първа, Мина, Китан и Янил са върнати в Балчик заедно с новия им приятел Ренко, който е сляп маг бродник, но освен това е и законният владетел – син на цар Аллиф, от когото Нищото е заграбил властта. Бран е изчезнал – скрит някъде из Горната земя от самата Мина, за да бъде в безопасност, но тъй като го е направила несъзнателно, тя не знае къде го е изпратила, нито пък как точно го е направила.

„Мина и Магията за предсказание” връща читателите в училището за надарени деца в Балчик около година по-късно. Директорката Мишева прави всичко по силите си, за да подготви децата за следващото им приключение в Зелените господарства и всички са нетърпеливи да се върнат там. Преди това да се случи обаче, след сблъсък с банда хулигани (който завършва зле за побойниците), Мина открива, че ковчежето на Сомор е криело още едно малко съкровище, което първоначално никой не е забелязал – а именно – мъжка брачна халка от кристал (най-ценния материал в Зелените господарства), от вътрешната страна на която е гравирано името Мила Сорбус.

Авторката Весела Фламбурари
Авторката Весела Фламбурари

Когато Кошът (своенравно магическо средство, което пътува между световете и „носи” когото си избере) се появява, за да ги пренесе, освен децата и Ренко, то взима и бабата на Китан и Янил – Демира, както и призрачето Миси, което обитава Двореца в Балчик. Обстоятелствата на Горната земя са променени – силите на доброто се готвят за голяма битка срещу армията на Сомор и всеки от основните персонажи има своя роля. Ренко трябва да  докаже, че е достоен за цар, като ръководи отбраната и събирането на войските при Бялата крепост (построена от останките на бащиния му дворец). Демира, заедно с магьосниците Вербена и Мали, се отправя към земите на ацингарите, за да спечели подкрепата им, като докаже, че е Бабата на Ромес (митична фигура, която вероятно притежава собствени специални сили). Двамата й внуци, разбира се, не са съгласни да останат в Двореца на Пимпинела и да не правят нищо, затова тайно се присъединяват към експедицията (която впрочем се отправя не само през пространството, но и четири месеца назад във времето, благодарение на растението Алагиора).

На самата Мина е отредена относително скучна задача – да стои в палата на Пимпинела и да усъвършенства уменията си на бояра. За всички е особено важно тя да усвои Магията за предсказание, но самата Мина предпочита да прави нещо друго – а именно, да открие Бран, който е потопен в магически сън някъде в планината Имеон. Тя решава, че е достатъчно силна да се справи с тази задача сама – интуицията не я подвежда, тъй като тъкмо в деня на заминаването й дворецът на Пимпинела е нападнат от злите магове Порий и Пакония. Мина не успява да използва Алагиората, за да избяга от тях, но се телепортира по друг начин – използвайки собствените си магически сили, които все още не контролира напълно. По пътя си тя вижда невероятни места, научава нови неща и се среща с интересни създания, като кукумаята (полу-жена, полу-камила, или по-скоро камила с женско лице и човешки разум) Турнеса и една злонамерена ламя. Накрая Мина не само спасява Бран, но и узнава някои тайни от миналото си, а освен това открива изгубеното митично царство Бълга, в което дворците са от злато, а чудесата са на всяка крачка.

Чудната планина Имеон понякога доста напомня за Родопите.
Чудната планина Имеон понякога доста напомня за Родопите.

Тъй като романът на Весела Фламбурари е насочен към по-младите читатели, атмосферата в него е приказна и ненатоварваща, дори когато се случват лоши неща. Светлите моменти преобладават, което според мен е удачно, а историята, макар и многопланова, е лесна за проследяване. Подобно на своя предшественик, романът е изпълнен с допълнителни „приказки”, разказани от различни персонажи, които винаги са на място и носят определено послание и поука. Втората книга съдържа още по-силно патриотично чувство, което в никакъв случай не е натрапващо се или дразнещо – дори напротив – то е едно от предимствата на творбата, което може би ще изненада читателите, привикнали с поредици, сътворени от чуждестранни автори.

Персонажите търпят развитие и са достатъчно добре представени като за детска поредица. Мина все още е дете, но освен това е и изключително силна магьосница, което понякога я прави малко зловеща. Въпреки това, тя съумява да намери пътя към светлината в себе си (и поне засега) не се поддава на изкушенията на злото.

Близнаците Китан и Янил откриват собствената си значимост и място в историята – те осъзнават, че не са попаднали в Горната земя по силата на случайност, а защото имат сили и специална роля, която съдбата им е отредила.

Бъдещият цар Ренко изживява своята собствена драма – той трябва да докаже че е достоен за владетел не само на поданиците, но и на самия себе си.

Жената с крилатата риза подарява на Мина вълшебно Орфеево цвете, което се оказва много полезно.
Жената с крилатата риза подарява на Мина вълшебно Орфеево цвете, което се оказва много полезно.

Магьосникът Кастин Кастанум (който, подобно на Пимпинела, не е човек, а горянин и наподобява кестен), има много по-значима роля в историята и се превръща в част от загадка, която засега остава незавършена.

Сомор продължава да бъде мистерия, тъй като изглежда е олицетворение на Злото. Въпреки това, ако той наистина е изцяло зъл, някои разкрития за миналото му изглеждат напълно необясними.

Загадките в сюжета, сред които и съдбата на призрачето Миси, най-вероятно ще намерят своя отговор в последната част от трилогията. Действието във финала, както и преди, се развива по време на Коледните празници в Балчик.  По този начин е създадена определена приемственост с първия том – схемата на сюжета е повторена, но в същото време е и променена, благодарение на един обрат,който няма да издам, и който подготвя почвата за следващото приключение на младите герои. По всичко изглежда, че това приключение ще бъде по-голямо, по-предизвикателно и по-мрачно, от всичко, с което те са се сблъсквали до сега.

бележникМоята оценка:
История – 6
Герои – 4
Стил на писане – 6
Елементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6+
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (5.33)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата