Митът за пещерата или когато DC отглежда прилепи

Влизаш в сградата, заставаш на опашка, купуваш билет, купуваш нещо за хрупане и пиене, влизаш в залата, сядаш, гледаш. След 2 седмици или 2 месеца повтаряш. Комиксовите филми не са нищо ново и историите за любимите ни супергерои вече ги чувстваме доста изтъркани. С това очакване се срещам с наскоро излезлия „Дъ Батман“.

DC не се справят толкова добре с развитието на киновселената си, макар и да имат много добри попадения за малкия екран. Никога не се знае дали филм на DC ще е добър или ужасяващо плосък. С толкова много филми за Батман, дали това ще поредният провал на DC?

Лентата започва, като ни запознава с един млад Батман (Робърт Патинсън), който се е утвърдил като „разплатата“, която помага на местната полиция в Готъм и всява страх сред дребните улични провинители. Действието почва в нощта на Хелоуин със смъртта на настоящия кмет на Готъм, няколко дни преди кметските избори. Любимият ни протагонист разследва случая загадка по загадка в компанията на Алфред (Анди Съркис), лейтенант Гордън (Джефри Райт) и жената-котка Селина Кайл (Зоуи Кравиц).

Актьорският състав е много добре подбран и Патинсън влиза в ролята на Батман идеално – млад, затворен, мрачен, със силно желание да въдворява ред в града и непоклатим идеал кое е правилно и кое не е. Ролята на Алфред не е поверена на Майкъл Кейн, който вероятно ще си остане най-добрият Алфред според мен, но и този вариант е прекрасен. Съркис се превъплащава в любящ ментор за един млад герой. Има ли роля, която Джефри Райт не е изиграл добре в последните години? Не и продължава да няма!

Но диамантът на кастинга остава Зоуи Кравиц, като дори Патинсън остава зад нея, макар и на косъм. Зоуи Кравиц успешно замества Мишел Пфайфър в 21-ви век, отличен вариант за жената котка. Селина Кайл е съблазнителна, целеустремена и провакативна. Химията между маскираните герои е осезаема и, с изключение на епилога, който е прекалено драматичен, се движи като по ноти.

Филмът е приятно заснет в стила на нео-ноара като „Блейд Рънър“ и това изключително много приляга за цялата атмосфера за детективски трилър – сива, прашасала, обезличаваща, тук-таме с кървав залез, нощни сцени в клубове и улици, тъмни коридори и т.н. Всички тонове на цветовете са меки. Сцените се развиват бавно, но не и протяжно.

Признавам обаче, че в трите часа времетраене на филма може да има моменти на умора от гледане. А камерата не придава усещане за 4К. Може и да е от качеството на киносалона, но картината не бе с високо качество. Предполагам търсен ефект за подчертаване на нео-ноара.

От друга страна саундракът е една от по-силните страни на лентата. Той ни води от сцена в сцена и услужливо подсказва как би трябвало да се чувстваме и какъв ритъм да следваме. А екшън-сцените са перфектно хореографирани под ударните инструменти, засилвайки целеустремеността на Батман и чувството му за оправдано насилие. Дали е гонка с батмобила (да благодарим на фен сървиса), проследяване на жената котка, или сърцераздирателна сцена, музиката задава темпото с изключителна точност.

Ами злодеят? Те са няколко и все класически. Освен с Гатанката (Пол Дейно) се сблъскваме с Кармайн Фалкон (Джон Тортуро) и Пингвина (Колин Фарел). Ролите са изиграни на висота, а персонажите представят едни интересни, макар и не напълно пълнокръвни антагонисти. Двама мафиоти и един кръвожаден борец за справедливост.

Сценаристите не ни предлагат крайни изненади, а залагат на сигурното. Водят наратива по отъпкан път и ако човек си постави за цел, лесно може да предвиди историята. Феновете дори лесно биха разпознали някой сюжетни линии за изграждане на историята на героите, както и за водене на повествованието. Като изключим прекрасно развитите Брус и Селина, останалите герои остават някак плоски и второстепенни без допълнително изграждане на образите им. От друга страна, това позволява да се проследи дългата лента без допълнително емоционално натоварване или замисляне.

Но това далеч не означава, че филмът е без теми за размисъл. По някакъв странен начин се завърта мотивът за промяната и еднаквостта при обновлението. А това е наблегнато на много нива. Примерно, че това е поредният филм, в който Батман търчи да спасява Готъм. Също и идеята, че героите и злодеите действат като градители на същата тази промяна, а резултатът се вижда спрямо реакциите на наблюдателите. Затова извършителят на действието трябва да е осъзнат в начинанията си. Допълнително това е един от по-приятните филми, където фенистко-политкоректната пропаганда е предадена като залък за всеки. Малък спойлер: има само два избора за кмет – бял мъж, убит в началото, и тъмнокожа жена. Нима това е избор? Но пък ясно се заявява позиция.

DC си свършва работата добре с най-новия Батман филм. Цикълът продължава, фениксът-прилеп отново възкръсна от пепелта. The Batman е вълнуващ, енергичен и има какво още да учи в студения сив свят. Ако се чудите как да прекарате 3 часа в киносалон с носталгия по любими летящи гризачи, то няма да съжалите с този филм.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 3
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Мн. добър (5.15)