Момичето с големите очи и металното тяло

По кината вече тръгна първият наистина високобюджетен филм за тази година – „Алита: Боен ангел“. Адаптация на японска манга, по която дълго време е работил самият Джеймс Камерън. Определено Alita: Battle Angel се отличава от други подобни опити по наистина специалните визуални ефекти, най-забележими от които са огромните очи на Алита, белег на уважение към изходния материал. На този филм са възложени много надежди, но дали той ще ги оправдае… ще зависи от това какво точно търсите в киното.

Да започнем с очевидното – филмът е наистина много красив и си личи, че Джеймс Камерън е работил по него (макар и по някое време да се е отказал и да е шитнал проекта на своето протеже Робърт Родригес). Най-положително впечатление прави екшънът – битките и преследванията са изпипани и ясно заснети, за да бъде през цялото време видимо какво точно се случва. Всички движения на героите са изрично показани, за да може да се оцени цялата хореография, допълнена после с компютърните ефекти. Може да звучи странно да се хвали подобно нещо, но все още твърде много филми си позволяват бързи прескачания на камерата и близки планове при боеве, за да замаскират неумението си да направят хубава екшън сцена.

Трябва да се признае и добрата актьорска игра на всички замесени в проекта. Въпреки че има и абсолютен дебютант в състава, повечето наети актьори са доказали се звезди и осезаемо вдигат нивото на целия проект. Дженифър Конъли е блестяща като полузлодейката, Кристоф Валц придава особена дълбочина на „бащата“ на Алита, а Роза Салазар се справя неочаквано добре в ролята на титулярния андроид. Добре изграден е и футуристичният свят на Alita: Battle Angel, който си има богата история, много места за изследване и предлага разнообразни възможности за развитие на героите.

За съжаление, на ниво сюжет филмът се дъни. Не е брутално, историята като замисъл е добра, дори отделни нейни части са прилично реализирани, но има някои особено дразнещи елементи. Набутани са твърде много събития в един филм, които са твърде несвързани едно с друго. Все едно гледаме епизодите на аниме един след друг. В едната серия героинята се занимава с едно нещо, в другата – със съвсем друго, без никакъв преход. Нормално е за сериал, но не и за филм. На всичкото отгоре, последният епизод за сезона липсва. През цялото време се подготвя грандиозна финална битка, Алита тъкмо става готова за нея и… филмът свършва. Приемливо е да се прави така за тийн-поредици по книги, където третата книга е разделена на два филма, за да изцоца повече пари от наивните фенове, но при първи филм е абсурдно. Усещането е сякаш последните 20 минути са оставени за друг път. Съответно, че сценаристът е прекалено самоуверен и погрешно си мисли, че ще има още поне един филм, който спокойно ще може да разтегли от 20 минути до два часа. А до продължение едва ли ще се стигне, защото има шанс началото дори да не излезе на печалба.

Проблем за дългосрочния потенциал на евентуалната поредица са и невпечатляващите герои. Алита е сладурана (въпреки изродските си очи) и е възможно да влезеш в кожата й, но е и странно сексуализирана и нечовешка (заради изродските си очи и други елементи). Злодеите се показват твърде малко, за да бъдат наистина заплашителни и да имаме време да ги намразим. Поддръжниците на Алита пък са сравнително банални и невпечатляващи откъм характер. Емоционалният заряд като цяло е на ниско ниво – показателно е, че само седмица след гледането на филма почти не си спомням нищо от него. Честно казано, дори и трейлърите, които трябва да надъхват, не предизвикват особено силни реакции. При това положение едва ли ще има и мнозина разочаровани, ако филмът остане без продължение.

И така, ако ходите на кино, за да си плакнете очите с красиви футуристични градове, качествен екшън и привлекателни хора, но не ви пука особено за проблеми в сюжета, то „Алита: Боен ангел“ със сигурност ще ви хареса. Ако обаче обичате да бъдете впечатлявани и емоционално ангажирани със случващото се на екрана, тук сигурно ще ударите на камък. Не че говорим за тотален провал, има и много хубави моменти (когато сцените, които имат логическа последователност), но нещо видимо куца. Ако добре изграденият свят и прекрасните гледки бяха единственото, от което се нуждаят филмите, за да са успешни, то този щеше да е върхът. Но, за съжаление, правилно структурираният сценарий и въздействащите лични истории също са важни. И тук определено има какво да се желае от последните.

Моята оценка:
История – 4.50
Герои – 4.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 4.50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Обща оценка: Мн. добър (5.05)