Мрачна мистерия в „Тъмна материя“

Ревю на сериала Dark Matter, първи сезон.

Шестима непознати се събуждат от криосън в космически кораб, без никакви спомени за това кои са, какво правят там и за какво се борят. Това е простичкото, но ефектно начало на новия сериал на Syfy, Dark Matter, един от вестителите на дългоочакваното завръщане на фантастиката по тази телевизия в космоса (другият, който се излъчваше успоредно, беше Killjoys – вижте ревюто тук).

„Тъмна материя“ определено носи много черти на старите космически сериали, с които сме израснали като фенове. Определено си личи, че негови създатели и главни сценаристи са Джоузеф Малоци и Пол Мъли, хората зад „Старгейт“, „Старгейт: Атлантида“ и „Старгейт: Вселена“. Няколко актьори от тази супер успешна поредица се появяват и тук, декорите на космическия кораб носят същата атмосфера. Структурата на епизодите пък наподобява „Фарскейп“ – бързо начало, голям брой сюжети, използващи само основните актьори и не повече от един-двама гостуващи, и поне 1-2 сцени в края за епилог, оценка на събитията и техните последствия върху героите. Почитателите на изброените дотук сериали определено трябва да дадат шанс на „Тъмна материя“. Като бонус – андроидката е Зоуи Палмър, докторката от „Изгубено момиче“.

Мистерията зад сюжета определено е интригуваща. Тя се развива бавно и серия по серия научаваме по съвсем малко за предисториите на персонажите. В края имаме теория кой е изтрил спомените им и защо, но тя е само предположение, което в бъдеще може да бъде доказано като невалидно. И въпреки че в течение на сезона научаваме доста за миналото на героите, все още не е изцяло ясно кой за какво се бори (всъщност, и самите герои се затрудняват да определят крайната си цел – просто оцеляват според обстоятелствата).

След събуждането си и преодоляването на първоначалната криза, пътниците на Раза постепенно се опознават и се опитват да се сработят, но екипната работа е трудна, когато всички са толкова различни един от друг, доказани престъпници са и никой не вярва на другия. Обикновено в този тип сериали в течение на няколко епизода екипажът бързо започва да си вярва и се превръща в сплотено семейство. Тук не се тръгва по същия път, а напротив – персонажите държат на своите индивидуалност и предпазливост, трудностите в общуването им така и не се преодоляват, а в последния епизод разкритието, че един/една от тях е предател ги изправя на нокти един срещу друг и става причина за избуяването на всичкото натрупано недоверие и напрежение. Развитието на персонажите е добре направено и е интересно да се проследи, като това е едно от предимствата на сериала. Може би темпото на разкритията и задълбаванията в предисториите няма да пострада от леко забързване и детайлизиране, но все пак е прилично.

dark_matter_xlgГолемият проблем на Dark Matter е липсата на бюджет. Когато болшинството епизоди се развиват сред един и същи декор и с едни и същи актьори, колкото и да са интересни, те заплашват да омръзнат. Също така се набива на очи, че за сюжетите извън кораба екипът рядко може да осигури прилични декори. Един от епизодите се развива в най-обикновена гора, друг пък е на космическа станция, чийто интериор наподобява задните стълбища и коридори на мол Русе. Феновете на старите космически сериали едва ли ще се притеснят (стойността на продукцията, въпреки всичко, изглежда по-висока от тази на „Лекс“, чийто втори сезон се развиваше по същата схема и сигурно със същия едноцифрен бюджет), но свикналите със скъпи специални ефекти, честа смяна на обстановките и богати декори зрители вероятно ще се подразнят.

Хубаво е, че самите персонажи (и актьорите към тях) са достатъчно интересни, за да компенсират липсата на пари за по-амбициозна продукция. Епизодичните герои също са интересни и се използват максимално, за да направят епизода гледаем, без да се разхищават пари – личен любимец ми е секс-андроидката, а двата епизода с другата група престъпници бяха напрегнати и увлекателни. Зрелищни космически битки може и да няма, но когато става дума за боеве между хора (или между хора и андроид) сцените са изпипани и впечатляващи.

През цялото време се повдига една много интересна тема за размисъл. Ако спомените от предишния ти живот са изтрити и ти трябва да опознаваш света наново, то дали все още си същата личност? И ако си запазил някои характеристики на старото ти аз, това означава ли, че трябва да си отговорен за старите ти дела? Може да си бил безмилостен убиец, но той на практика е умрял с изтриването на личността и началото на новата такава. Или пък не?

Друга интересна и подробно разгледана тема е нуждата от това да принадлежиш към група, семейство. Пет не е престъпник, нейното място очевидно не е на този кораб, но въпреки това тя остава с екипажа и се старае всячески да се впише в него. Три и Шест изглеждат достатъчно способни да се оправят и сами, дори без спомени, но остават на кораба, защото така са част от групата. Дори андроидката развива човешки черти и се стреми да бъде възприемана като част от екипажа, макар по своята същност тя да е просто подвижен компютър.

Доброжелателна или брутална е Втора? И ние това се чудим.

Доброжелателна или брутална е Втора? И ние това се чудим.

Същевременно, никой не се доверява докрай на останалите, всеки страни и запазва информация за себе си. В повечето сериали огромна част от проблемите на такива групи могат да бъдат спестени, ако персонажите са просто откровени един с друг. И тук има такива моменти (например с истинската самоличност на Едно), но не са чак толкова чести. Всъщност, това е от малкото сериали, в които пълната откровеност и споделянето на всяка информация в момента на откриването й не би помогнала кой знае колко на героите и има логика да се крие в тайна от останалите.

Нещо, което не би навредило на бъдещото развитие на Dark Matter, е малко повече хумор. Разбирам, че телевизията иска да се върне към сериозната фантастика, а екипажът се състои от закоравели престъпници, които така и не се отварят напълно един към друг, но някоя и друга шегичка от време на време би разведрила обстановката, когато тя стане твърде повтаряема (гонитба или криеница из декорите на кораба). От друга страна, хуморът ще направи и персонажите малко по-човешки и лесни за зрителя, който все пак трябва да се идентифицира поне с един от тях, за да инвестира време и емоции в сериала. Не казвам, че персонажите са тотално и непоправимо скучни сухари, симпатични и интересни са, но особено някои от тях могат да си позволят усмивка от време на време.

Също като при „Килджои“, липсата на пари е основна пречка пред реализирането на пълния потенциал на сериала. Но докато там сценаристите игнорират проблема и блъскат огромно количество светове с огромно количество история, въпреки че няма как да ги представят адекватно, в „Тъмна материя“ се тръгва от малкото и се търси бавно и постепенно разширяване, евентуално с надеждата за по-добри времена (т.е. увеличен бюджет на вече потвърдения втори сезон). И двата подхода си имат недостатъци, като тук по-евтиният вид вероятно е повлиян и от по-голямата бройка епизоди (13 вместо 10), но и в двата случая трябва изобщо да сме благодарни, че такива сериали се правят и космическата опера не е мъртва.

Общо взето, Dark Matter също може да се нарече плахо завръщане към старата фантастика. Сериалът си има своите липси и недомислици, но пак е задължителен за проба от феновете на жанра. Успява да задържи вниманието отначало докрай, дори и да не изобилства от чужди планети и разнообразни персонажи. Стискаме палци да се задържи по-дълго на екран и да се развие по най-добрия възможен начин, предвид скромните ресурси, с които разполага. А защо не и да прояви повече амбиция за по-смели и оригинални космически сюжети, които да надраснат текущата мистерия?

 

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4-
Eлементи на изненада – 5+
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4+

Общ успех: Мн. добър (4.98)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
4 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петър Атанасов

Така е, но трети в последствие се освести малко. Това май за всички важи, с изключение на последния епизод, когато регресираха пак в подозрения и недоверие. За последния епизод – дано да не си права, надявам се да е нещо по-сериозно, това би издигнало сериала 🙂 Но вероятно си – в първи епизод от втори сезон вероятно ще заметат проблема, ще се окаже, че е било нещо добронамерено и накрая ще си продължат все едно нищо не е било. Иначе да, явно интернетът не им е много добър на тези космически станции, защото едва се добират до някаква информация, а на кораба май изобщо нямат 🙂 И да, първи не е много умен. Надявам се да разработят повече истинския Първи следващия сезон и да се види той познава ли останалите, знае ли нещо за цялата работа и т.н. 🙂

Петя Ивайлова

Само че заложбите и желанията нямат нищо общо със спомените – 3-ти още от първия ден след събуждането искаше да поднови престъпната си кариера. А и повечето от тях не се стремят истински да скъсат с миналото си – ето, 4 и 6 искат да си отмъщават (догледах сериите, предполагам, че разкритието накрая ще се окаже недоразумение или фалшива следа, или част от нов план на 6-ти да се добере до Генерала). Само не знам защо не потърсят по-подробна информация за себе си в мрежата – това би им спестило много проблеми. И как може 1-ви да е толкова глупав – след като разбра, че е милионер и очевидно е привързан към екипажа, може да се опита да си върне достъпа до своето имущество (едва ли някой ще му попречи, няма зла мащеха) и да им помогне??

Петър Атанасов

Не знам, аз ако бях на мястото на героите, щях да кажа следното: „Така и така никой не помни какво е било преди, каквито и планове да е имал, грехове, харесвания, нехаресвания и т.н. – забравени са, така и така се опознаваме наново, дайте да си вярваме и да работим заедно. Ако се разбере, че някой е искал еди какво си лошо да направи преди загубата на паметта – прощава му се и продължаваме напред 🙂 Човекът, който го е кроил, вече не съществува, съществуваме само ние и сега“.

Петя Ивайлова

Имам 3 епизода до края на сезона. Харесва ми, но не съм съгласна, че щом някой има амнезия вече е нов човек и не отговаря за миналото си – ако ставаше така нямаше да има затвори – осъдените престъпници щяха да бъдат удряни с нещо тежко по главата, докато забравят кои са, и освобождавани (естествено, възможен е и по-научен подход – това е само пример). Любимият ми персонаж е 4, знам че още не съм видяла всичко, но според мен той не е престъпник – това, че убива някакви хора, които го нападат, е негово право.