Мрак се спуска над света…

Романът „Въглен в пепелта” въвежда читателите в интересен и запленяващ свят, едновременно нов и познат, в който приключенията и романтиката са съчетани с елементи на мистерия и фентъзи. Вселената на романа не е изрично локализирана (т.е. не е упоменато дали действието се развива в миналото, бъдещето, на друга планета или в съседно измерение), така че можем да приемем, че събитията се случват на една друга земя, която има своите цивилизации, държави и войни, и съответно – свои собствени правила за възможно и невъзможно. Това придава приятен приказен оттенък на историята, който се съчетава отлично с ориенталските елементи, умело вплетени от авторката.

Повествованието е предадено през очите на централните персонажи Лайя и Елиас, и главите са разделени горе-долу по равно между тях и техните преживелици. Този подход не е рядко срещан, когато става дума за новела с романтични елементи, но в случая е използван много удачно. Елиас и Лайя не просто преживяват своите епизоди от сюжета, но и имат различен начин на мислене – те възприемат света много различно един от друг и това е доста по-осезаемо в сравнение с други юношески романи, използващи същия похват.

Началото на книгата ни въвежда в битието на Лайя – красива седемнадесет годишна девойка, която живее заедно със своите баба и дядо, както и с брат сиq Дарин. Те принадлежат към Книжниците – народ, който в далечното минало е бил могъщ и почитан, но след като е бил поробен и стъпкан от Войните. Империята на Войните е погълнала много държави и към момента, в който се развиват събитията, се простира върху огромната част от света.

Спокойното ежедневие на Лайя свършва една вечер, когато в дома на семейството й нахлува отряд Войни с обвинението, че Дарин шпионира за Съпротивата на Книжниците. Истината е, че от известно време младата жена знае, че брат й (който е талантлив художник) притежава скицник, в който детайлно е изобразен процесът на изработка на мечове. Тайната на ковашкото изкуство е ревниво пазена и опитите да бъде разкрита се наказват със смърт. Лайя успява да скрие рисунките, но въпреки това водачът на отряда – една Маска, убива баба й и дядо й. Тя избягва в последния момент, но брат й е задържан и отведен в затвора. Така тя остава сама на света и решава, че ще се опита да спаси Дарин, независимо какво ще й струва това. Единствената й надежда е да получи помощ от Съпротивата. Настоящият й ръководител – Мазин, се съгласява да помогне, но има едно условие – за да организира освобождаването на Дарин от затвора, девойката трябва да се съгласи да бъде внедрена като шпионин в Блекклиф – мястото, където се обучават бъдещите Маски. И така – след като приема условията на Мазин, Лайя се превръща (макар и временно) в робиня и лична прислужница на изключително садистичната Комендантка (директорка) на Блекклиф.

Елиас е бъдеща Маска – след броени часове той ще завърши омразната школа и ще се освободи от жестоките й правила. Маските са елитна войска – наричани така, защото винаги носят на лицата си сребристи маски, създадени от специален метал, който с времето се сраства с кожата им. Тяхното положение в обществото на Войните е привилегировано, но Елиас мрази всичко, свързано с живота, който му предстои. Той не иска да се превърне в убиец и да изгуби душата си. Въпреки това, той е един от най-талантливите ученици в Блекклиф и любимец на дядо си – Куин Валерий (странно, защо в оригинал фамилията се изписва Ветурий?), глава на един от най-знатните Войнски родове и също Маска. Елиас не познава баща си и е бил отгледан от племенно семейство в пустинята, докато не дошъл моментът да постъпи в училището (най-малките курсанти са на шест години, а завършващите – на деветнадесет). Той е бил избран за кадет от Авгурите – духовниците на Империята, които притежават свръхестествени сили. Неговата майка (и дъщеря на Куин) го изоставила при раждането му. Тя е именно споменатата по-горе Комендантка на Блекклиф – Керис Валерий.

Елиас има намерение да избяга в деня на завършването, да смени самоличността си и да заживее такъв живот, какъвто му хареса. Той е спрян от тайнствен посетител – Авгурът Каин, според когото единственият начин младежът да постигне истинска свобода, е да остане на церемонията за завършването и да следва съдбата си. Авгурите са странни същества – безсмъртни и червенооки мъже и жени, които виждат в бъдещето и четат мисли. Никой не знае от къде са дошли и до къде точно се простира тяхната сила, но всички Войни ги почитат, а някои дори ги боготворят.

Елиас решава да се вслуша в думите на Каин и отлага бягството си. На церемонията наистина се случва нещо необичайно – нещо, което не е ставало от стотици години – присъстват всички Авгури и обявяват, че е дошъл моментът Блекклиф да изпълни предназначението си – а именно – да излъчи новия император на Войните. Училището е било създадено преди стотици години, след като Авгурите направили предсказание, че родът на император Тай ще бъде прекъснат, и той ще бъде заменен от достоен кандидат, обучен до съвършенство и също маскиран, подобно на основателя на Империята.

Императорът ще бъде избран измежду четиримата най-добри възпитаници от последния випуск на Блекклиф – а именно – Елиас, неговата най-добра приятелка Хелене и омразните близнаци Зак и Марк. След като преминат през четири изпитания, един от тях ще стане Император, вторият по успех ще стане неговият Кървав Гарван (главен военначалник), а останалите двама ще бъдат убити в процеса.

Елиас не е сигурен дали не е бил подведен от Каин и категорично не иска да става Император, но въпреки това посреща смело съдбата си и търси разрешение на проблемите, пред които е поставен. Скоро обстоятелствата го срещат с прекрасната Лайя, която е измъчвана както от собствените си страхове и тайни, така и от злата Комендантка. Междувременно се оказва, че на карта са заложени не само животът на момичето и свободата на младия войн, а и самата съдба на света – тъмни сили се надигат и създания, които би трябвало да съществуват само в легендите, се подготвят да унищожат човешкия свят.

Освен Лайя и Елиас, силно впечатление прави и Хелене – приятелка и съученичка на младежа, която (както беше споменато) също е в надпреварата за императорската корона. Тя е красива и подобно на Лайя страда заради чувствата си, но като изключим това, двете нямат нищо общо. Хел е влюбена в Елиас, но въпреки че е привлечен от нея, той не споделя любовта й. Трудно е да се каже дали Хел е положителен или отрицателен персонаж – от една страна тя е решителен воин, изпълнителна и понякога жестока, и не страда от скрупулите на Елиас във връзка с живота на Маските. От друга – младата жена е чувствителна и добросърдечна, готова да се жертва за приятелите си и да се вслушва в думите им. Една специална дарба (която трябва тепърва да бъде обяснена), прави образът на Хелене още по-сложен и заслужаващ внимание.

За разлика от нея, майката на Елиас – Комендантката е олицетворение на злото. Тя е известна със садистичните си наклонности и жестокостта, която излива върху слугите, курсантите, както и върху собствения си син. Сред най-потърпевшите са Готвачката – обезобразена жена, която не обича да говори за потайното си минало, и Кухненската прислужница Изи – мило, но наплашено момиче, което е изгубило едното си око още на пет годишна възраст (Комендантката я измъчвала, за да изнудва Готвачката). Комендантката вероятно не винаги е била толкова зла и нещо, може би загадъчният баща на Елиас, я е тласнало към сегашното й състояние, но каквито и страдания да е преживяла, те не могат да оправдаят безчовечността й. Историята съдържа и други злодеи – дори и един със свръхестествени способности и същност, но поне за сега те бледнеят пред Керис Валерий.

Струва си поне да спомена и вторият (освен Елиас) потенциален любим на Лайя – Кийнан – млад и красив борец от Съпротивата, който се интересува от съдбата на девойката и понякога й помага. Той е много по-студен и сдържан от самата Лайя, следва собствен кодекс на честта и отстоява своето верую. Засега неговият образ е зле разработен и присъства само колкото да разнообразява мечтите на главната героиня, но кой знае – може би за в бъдеще ролята му за историята ще стане по-значима.

Стилът на авторката е увлекателен и лесен за четене. Като цяло книгата оставя приятно впечатление, но въпреки това има и някои недостатъци, които не могат да бъдат подминати. Един от тях е начинът, по който са представени персонажите – с изключение на Елиас, Лайя и един-двама други, всички останали са доста еднопланови – знаем имената им, знаем кои са и нищо повече – те просто присъстват, без да оставят ярко впечатление у читателя. Наистина е трудно да се изпита каквото и да е чувство, когато някой от второстепенните герои умре, макар и смъртта му да е представена като драматична и значима за останалите. Това донякъде снижава емоционалния заряд на книгата, но за щастие самите Елиас и Лайя имат някои преливащи от емоции епизоди, които донякъде компенсират този недостатък.

Друг проблем на сюжета се корени в липсата на баланс между двете основни сюжетни линии. Тази от тях, посветена на Елиас, е по-интересна, въпреки че именно Лайя би трябвало да е двигателят на историята. Нещо повече – Елиас не само има по-интересни преживявания, но е и по-симпатичният от двамата. Това се дължи на факта, че образът на младата жена е донякъде стереотипен – тя е представена като нещастната, наивна (и влюбчива) красавица, която се бори със собствените си страхове и винаги е в ролята на жертва и има нужда да бъде спасявана. Към края на книгата се случват събития, които може би (дано!) ще доведат до някои трайни положителни промени в нейния характер и поведение.

Колебая се дали може да се приеме за недостатък и това, че авторката използва някои стандартни за жанра елементи, за да изгради сюжета – сред тях са любовните триъгълници (в случая два – или общо един четириъгълник?), наличието на мотивиращ фактор, който винаги е трудно достижим и далечен (Дарин, който си седи заключен някъде и най-вероятно никога няма да има по-съществена роля) и много хора с тайни и собствени коварни планове за бъдещето (сред тях са Авгурите, Комендантката, Мазин …). Но, все пак всички тези елементи взети заедно дават един доста добър резултат – въпреки присъствието им, „Въглен в пепелта” притежава безспорен чар и е далеч от посредственото ниво на някои други представители на жанра юношеско фентъзи.

Книгата има и своите послания. Сред тях на първо място е стремежът да опознаеш себе си, да откриеш/опазиш истинската си природа. Елиас, който е принуден да носи маска, се бои да не се превърне в главорез и чудовище, каквито всъщност са повечето, ако не и всички Маски. От друга страна Лайя винаги е изплашена, трудно се ориентира и взема решения, но постепенно открива собствената си сила. Авторката, освен това, противопоставя истинската любов на „любовта”, породена от страст, но засега не особено сполучливо. Може би следващата част от поредицата ще развие тази тема и ще ме накара да повярвам, че чувствата, пораждащи се между Лайя и Елиас наистина са нещо повече от обикновено привличане…

Романът полага основите и на една интересна тема за размисъл, която тепърва ще бъде развита – а именно – какви са границите на човешките стремежи, дали съществува предел (например някакво непростимо действие), отвъд който човек не бива да преминава? Има ли мечта, която е толкова велика, че да си струва всяка жертва –дори да изгубиш душата си?

Сюжетът предлага и няколко интересни мистерии, които може би ще намерят отговор в продължението. Какво всъщност целят Авгурите, кой е бащата на Елиас, какви са стремежите на Комендантката, коя в действителност е Готвачката, кой е предателят в Съпротивата – все неща, които на пръв поглед не изглеждат свързани, но в действителност са част от една хомогенна история и показват, че Сабаа Тахир е вложила мисъл и планиране в изграждането на сюжета на творбата си (за разлика от някои свои колеги).

Последните петдесетина страници и финалът на книгата подготвят почвата за следващата част и са напрегнати и наситени със събития. В тях се съдържат и някои доста сполучливи и изненадващи обрати.

Едва ли някой ще се изненада (тъй като това е неизменна част от съдбата на успешните юношески романи от последните десетина години) от това, че правата за филмиране на „Въглен в пепелта” вече са продадени (на Парамаунт). По предстоящия филм вече се работи, а ако се вярва на информацията от интернет, той ще излезе по кината през 2017 година.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 4
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (5.30)