Мудно, красиво, банално

Доста се вълнувах за излизането на „Създателят“, новият филм на режисьора Гарет Едуардс (станал известен с „Rogue One: История от Междузвездни войни“) и потенциално една от най-висококонцептуалните фантастики за годината. Не очаквах да бъда толкова разочарован. Филмът върви мудно, първият час е направо скучен. Не ни казва абсолютно нищо ново или дори релевантно за изкуствения интелект. Повдигнатите теми за размисъл вече са повдигани сто пъти. Единствено приличният финал, 2-3 по-добри и силни момента, както и красивите кадри и впечатляващите визуални ефекти, ме спират да обявя този филм за най-омразния ми за годината.

Не мога да кажа, че The Creator няма сюжет – има си достатъчно стабилна история. Но тя е толкова формулаична и се развива толкова бавно, че все едно няма нищо. След като Лос Анджелис е взривен от изкуствен интелект, САЩ построяват гигантска подвижна космическа станция, пълна догоре с ядрени оръжия, и повеждат война срещу роботите и техните поддръжници – болшинството от които са в Нова Азия. Джошуа е таен агент, внедрен при Мая – предполагаемата дъщеря на създателя на изкуствения интелект, но се влюбва в нея и дори двамата зачеват дете. Мисията (и животът) му обаче е провалена от преждевременна атака на сънародниците му и Мая привидно умира. Години по-късно му казват, че тя вероятно още е жива, и го изпращат на поредна мисия – да намери и унищожи ново оръжие на ИИ-то, застрашаващо станцията. Оказва се, че оръжието е полудете-полуробот със способността да контролира електрониката от разстояние. Сега Джошуа трябва да реши какво да прави с детето и на коя страна да застане, докато междувременно даде всичко от себе си, за да получи още един миг със своята възлюбена.

Повярвайте ми, със сигурност прочитането на горния абзац ви е било много по-интересно отколкото гледането на цялото това нещо на кино. Историята е разказана болезнено мудно, тук-таме с объркващо накъсани кадри и неподходящ саундтрак, героите по никакъв начин не ви привличат към историята (Джон Дейвид Уошингтън прави много слаба роля, единствено мистериозната Мая и бабата-войник имат някакъв чар, повече заради актрисите, отколкото заради предвиденото в сценария), на моменти даже ми се доспиваше в киното. За съжаление, там е невъзпитано да си извадите телефона и да се разнообразите с игричка или разцъкване на фейсбук, а не бях достатъчно изморен, за да задремя, така че се наложи да продължа да гледам. Спомних си за Ad Astra – там направо си заспивах на моменти, дано не съм хъркал.

През цялото време се надявах поне в края да се случи нещо интересно, което да осмисли двата часа филм (усетени като 20), но уви. Финалът е приличен и дори има миниатюрни емоционален заряд и лиричност, но далеч не достатъчно, за да оправдае скуката преди него. Твърде малко, твърде късно.

Нещо, което евентуално би могло да ви спре да не си тръгвате от киносалона, са красивите кадри и специални ефекти. Стига разбира се да не ви пречи, че голяма част от тях са свързани с масови разрушения и изтребления. Роботите не са особено впечатляващи или оригинални (преди 8 години гледахме „Чапи“), но военните машини, експлозиите, космическата станция, битките, градовете, пейзажите са наистина прелестни. Впечатляващо е, че не им е трябвал 9-цифрен бюджет, за да ги постигнат. Тъжно е обаче, че такова великолепие е похабено за такава празна история.

Нещо, което евентуално би могло да ви накара да запомните с нещо филма, да го обсъдите с някого след края му, са темите за размисъл – признавам, че такива все пак се повдигат, макар и изтъркани, а част от тях – неадекватни. Войната е нещо ужасно, изтреблението на маса народ със сигурност няма как да донесе повече позитиви, отколкото негативи, така че не бива да се допуска. На нас ни е лесно да си говорим тези очевадни истини и да мрънкаме за мир отстрани, но ако попаднем сред жертвите на войната, то ужасът е всеобхватен и унищожителен за психиката. Сухите кадри на масово унищожение, изобилстващи във филма, помагат в предаването на тази идея и наистина те карат да усещаш гадостите на войната по-отблизо.

Интересно е решението американците да бъдат лошите в тази история. Новоазиатските селяни, роботи и селяни-роботи (да, пълно е с роботи с дрипи и кърпи на главите, които по цял ден просто си копат нивите – явно така се подсилва алегорията и се очовечава ИИ-то, колкото и да е безумно) искат да живеят в мир, но насилствените износители на демокрация ги преследват и измъчват безмилостно. Явно Гарет Едуардс се е вдъхновил от азиатските култури и войната на САЩ във Виетнам, в което по принцип няма лошо, но тук даже малко е хиперболизирал. На моменти се чудех как така не съм разбрал, че филмът е финансиран от китайското правителство (той всъщност не е, но би било напълно нормално да си го помислите). Е, американците със сигурност не са ангели и ако The Creator предотврати някоя и друга инвазия в нечий петролен кладенец, може и да има смисъл от него. Но едва ли.

Като цяло, филмът се усеща доста остарял – може би ако беше излязъл преди 20 години, нямаше да съм толкова критичен. Просто се приема, че ИИ има съзнание и права на живот като хората, което не е така и в близко бъдеще няма да бъде. Просто се приема, че може години наред да съществува един-единствен екземпляр от някаква нова технология, който, ако бъде унищожен, не може да бъде повторен – сякаш създателят на такава технология не би си направил цяла армия щом го може.

Общо взето, този филм е издънка за Гарет Едуардс. И явно не сме били прави да го надценяваме заради Rogue One (чийто най-добри моменти всъщност не са негови, а на режисьора след това – Тони Гилрой). Впрочем, той се опитва да копира част от атмосферата на споменатия блокбъстър, но тук тя е празна и не се усеща по същия начин. Ще имам едно наум следващия път, когато излезе негов филм. А вие имайте едно наум, че „Създателят“ вероятно не е това, на което се надявате.

Моята оценка:

История – 3+
Герои – 3
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 3.50
Саундтрак – 3-
Старание на екипа – 4.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4.50

Обща оценка: Добър (3,75)