На цирк като на цирк…

Първа част на „То“, която излезе през 2017 г., беше великолепен филм. Ужас със сърце! Умело балансираше между хорър, драма и комедия – с точни дози в точните моменти. Стряскащите сцени бяха подплатени с лична значимост за героите, като клоунът Пениуайз далеч не беше единственият злодей, с когото изтормозените невръстни главни герои трябваше да се справят. Борбата им беше истинска, всеки един от тях беше добре разработен образ, с който зрителят можеше лесно да се идентифицира. Нарочно припомням тези хвалби, защото във втора част всичко това отсъства или е тотално сбъркано. Сякаш продължението сега не е адаптация на същата книга от същите сценаристи, а някаква пародия, „Страшен филм 17“ или нещо подобно. И е изключително тъжно, че потенциалът за нов почти-шедьовър е изхвърлен и пропилян в името на нещо, което бих определил като хорър-цирк.

Насладете се на трейлъра, защото той е сто пъти по-добре направен от самия филм. В него не си личат изобилието от неадекватни шеги и безсмислието на ужасите. Не са показани лошите моменти от играта на иначе звездния актьорски състав, спестени са сцените, които трябва да плашат, но всъщност разсмиват.

27 години са изминали откакто групата „загубеняци“ успя да победи ужасяващото чудовище и да придобие самочувствие, въпреки че възрастните ги мачкаха отвсякъде. Днес повечето от тях са напуснали затънтеното градче и са си изградили сравнително успешни кариери (освен Бевърли, тя се е омъжила за богаташ, който я бие). Те са забравили ужасяващите си преживявания и подвига си, а заедно с това приятелството си и цялото си израстване. Но клоунът Пениуайз отново е буден – яде деца и хомосексуални, така че някой трябва да го спре. И само загубеняците са успели да постигнат нещо срещу него, така че те са последната надежда на новото поколение потенциални жертви в Дери. Те, и надрусаните индианци, лепнати към сюжета като източник на някакъв абсурден ритуал, с който чудовището може да бъде победено…

Не сме забравили, че загубеняците успяват да преодоляват ужасите и личните си драми с чувство за хумор, нали? В първа част то определено работеше, защото беше използвано с мярка и в точните моменти. Сега сценаристите са решили да заложат още повече на чара му и да го приложат отново. В многократно по-голямо количество, независимо че това означава лепването на тъпи шегички на неподходящи места. И независимо че някак си на възрастни хора не им отива да се държат както по-успешните им 14-годишни версии. Впрочем, ако сте станали фенове на децата от първа част, ще се зарадвате да разберете, че те имат достатъчно сцени и във втора част (нищо, че тя уж е посветена на възрастните), макар и повечето да се усещат като отрязани и изтрити сцени от 2017 г.

Първият филм също не беше перфектен, като основният му проблем бяха няколко твърде абсурдни хорър-момента, които развалиха впечатлението от иначе добре изградената драма. Сега ви очаква 3 часа само от такива. Ако си купувате билета за кино с намерението да гледате как някакви хора се измъчват в халюцинации, кървища, черно повръщано или се гонят със зомбита, то ще бъдете изключително доволни. Ако се надявате сцените на ужас да носят същия емоционален заряд като преди, да са обвързани с личните истории на героите и по този начин да са много по-ефективни, уви, няма как да стане. Възрастните версии на децата са само техни бледи копия, далеч не са толкова интересни, отличаващи се или вдъхновяващи. Въпреки многобройните опити на филма да ги направи такива, включително като им дава поне по една индивидуална и протяжна хорър сцена, в която уж да блеснат (а всъщност само се обезличават).

Не мога да си обясня как толкова великолепен филм като „То“ се изражда в такава пародия като „То: Втора част“. Ефектите, с изключение на тези с клоуна, особено в края, са като от осемдесетарски хорър (зомбита като кукли, глави с крака на паяк, гола уродлива баба), логиката е до голяма степен забравена. На много места златното правило „Показвай, не разказвай“ е грубо погазено чрез безсмислени реплики като „Тук стана всичко“ при посещение на важно място от първия филм (като че ли не виждаме сами), изказвания като „Това е лошо“, когато очевидно ще следва нова сцена на ужас, или прочитане на глас на кратки надписи, които камерата вече е показала достатъчно дълго. Имаме и камео на Стивън Кинг, което по принцип би било радващо, ако не беше едно към едно като поява на Стен Лий в произволен марвелски филм.

Тъжното е, че филмът все пак има няколко хубави сцени, които показват какъв голям потенциал е бил пропилян. Бил Сгарсгард е превъзходен Пениуайз – ако в първа част просто се представи достойно, тук направо блести. Джеймс Макавой доста адекватно представя своя персонаж, Джесика Частейн помага на порасналата Бевърли да не изглежда толкова куха, колкото сценарият я прави. Много от историите на героите биха могли да носят голям емоционален заряд, ако бяха добре изпипани и не бяха опропастени от шегички или безсмислени ужасии. Подбрани са известни и талантливи актьори, повечето от които обаче не са съвсем сигурни как да изиграят сценариите си.

За съжаление, въпреки че мнозина са доволни, даже очаровани от „То: Втора част“, включително фенове на книгата, аз не мога да го препоръчам с чиста съвест. Твърде комичен и емоционално празен е, за да отговори на високите очаквания от първа част. Твърде протяжен и натъпкан с излишен материал. Ако и без друго сте решили да го гледате – давайте, но подходете с по-ниски очаквания.

Моята оценка:
История – 4
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (4,73)