Най-накрая един наистина добър тийн-роман!

Ревю на „Създадена от дим и кост“ на Лейни Тейлър и ИК Егмонт България. Без спойлери.

Ако сте чели мои ревюта, знаете, че не съм най-големият фен на тийнейджърските романи. В тях винаги се рециклират едни и същи идеи от първите, направили жанра толкова вървежен, и никога не се влага мисъл или тръпка извън стандартния вечен въпрос „Кого да избере мацката – вампира или върколака?“. За щастие, вече има изключения. Лейни Тейлър е написала „Създадена от дим и кост“ – хем тийнейджърски роман, хем нещо много повече от поредното книжле!

Американската корица на книгата е същата като тази на Егмонт България

Запознайте се с Кару. Към нея има две страни – тийнейджърска и интересна. Ще започнем с тийнейджърската, за да вървим по романа, а и да я отметнем по-бързо. Кару е на 16, има синя коса и татуировки и живее в Прага (или по-точно в американската представа за Прага). Наскоро е скъсала с Пражкото си гадже, Казимир. Тя усеща една празнина в сърцето си и търси мъжа, който да я запълни, но това не е чехът Каз, нищо че е много красив (повече за красотата в тази книга ще ви разкажа по-късно). Когато не се занимава с гаджето си, Кару ходи на училище, където рисува. В нейния скицник се срещат както моделите от часовете и нейните приятели, така и причудливи същества – химери. Вечер ходи с най-добрата си приятелка Зузана в любимата им кръчма, където ядат гулаш, кикотят се и клюкарят.

Запознайте се и с Акива – той също има тийнейджърска и интересна страна, но втората отстъпва на първата. Просто защото основната му функция в сюжета е да се влюби в Кару от пръв поглед, да живее и да мисли единствено за нея. Той е ангел с огромни горящи крила, който покрай войната си със злото бързо успява и да заеме празнината в сърцето на главната героиня. Двамата имат грандиозна и всепоглъщаща любов, по типичен тийн-маниер той забравя за полубожествения си произход и сяда с нея на кафе, за да се запознава с най-добрата й приятелка, а тя нощем го рисува и гледа влюбено.

С това изчерпихме тийн-страната на книгата, за което съм много доволен! Струва ми се, че и авторката е доволна, защото и тя на моменти се подиграва с популярните вампирски филми и романи и сякаш не показва голяма любов към тях. Въпреки че самата тя е написала тийн-роман, издаден за първи път в САЩ от издателство на име Little Brown Books for Young Readers. Но както и да е, свърши, сега почваме с интересното!

Оказва се, че химерите от скицника на Кару са истински. Нейн баща (или осиновител, работодател, или нещо друго – ще разберете чак накрая) е Бримстоун – търговец на желания с демоничен външен вид. Той купува от хората зъби (извадени от други хора и животни, като само продавачите си знаят как), а в замяна им дава желания. Желанията са под формата на мъниста и могат да се използват по всяко време, но са различни по сила. Най-малките са на практика безплатни и стигат само за най-безсмислени желания. Големите могат да се използват за поникване на криле или още по-големи и невъзможни неща. В дюкяна на Бримстоун, където Кару е отгледана, живеят още Исса (полужена-полузмия), Туига (получовек-полужираф) и Ясри (получовек-полупапагал).

Великобританската корица показва един от входовете към света на Бримстоун и химерите.

Тези четири свръхестествени същества са цялото семейство на Кару. Те са я отгледали и възпитали, научили са я на любов и уважение. Не може да се каже, че Кару жали за това, че няма нормално семейство. Да, тя е отгледана от химери, които не са истинските й родители, не е имала майка и баща. Но вместо авторката да използва това за да прикачи едно сълзливо клише към образа на Кару, тя го вплита чудесно – както в сюжета, така и във вселената на романа и характера на героинята. В импровизираното демонично семейство откриваме много от това, което ни се иска да има и в истинските такива – те я обичат, възпитават, дават и максимална свобода и самостоятелност, пращат я на най-добрите места и й дават детство, за което всеки си е мечтал. В този смисъл, Бримстоун, Исса, Туига и Ясри веднага стават по-близки на читателя от които и да е майка и баща в другите тийн-романи, а може би и в литературата изобщо, като същевременно са и много интересни, а не просто притурка към историята.

Но четирите химери и търговията с желания и зъби са само върхът на айсберга. Лейни Тейлър постепенно разкрива един много, много богат свят със свои собствени причудливи същества, реалност, магия, обществена система, история и митове. Заедно с него разкрива и още един – на другата раса, с която първата воюва от незапомнени времена. И двата са отлично обмислени и изпъстрени с всякакви детайли и герои, като в тях умело са вплетени и доста религиозни и митологични елементи от различни религии. Постепенното му разкриване, обогатяване и разширяване с напредването на книгата е това, което отличава този роман от другите. Той дори се доближава до мащабните фентъзита, които читатели-ветерани консумират с удоволствие и без мярка – нищо чудно да достигне нивото им в следващите книги от поредицата.

Няма да казвам нищо повече за вселената на романа, за да не ви разваля удоволствието от това, да я изследвате сами, но ще ви кажа следното: по-горе споменах за леко извратената представа на авторката за красота. Кару е със синя коса и странни татуировки по цялото тяло, а авторката я описва като „много красива“. Може би съм малко консервативен, но ако видя момиче със синя коса и татуировки по ръцете и краката, със сигурност няма да я помисля за „много красива“. Най-много за бивша красива, а понастоящем обезобразена. Пражкото й гадже Казимир също е уж много красив, но е с дълга златиста коса, меки устни и снежно бяла кожа, което не ми звучи много мъжествено, по-скоро така си представям Снежанка. Това и имам предвид, когато казвам, че авторката има твърде извратени представи за красота (поне за моя вкус – иначе съм сигурен, че легионите от емота в САЩ и Япония ще бъдат нейни фенове до живот).

Лейни Тейлър също не е идеалът ми за жена с тази розова коса, но ето че става за писателка.

Но идеята на горния абзац не беше да покаже колко съм консервативен и нетолерантен към чуждите стандарти за красота. Написах това, за да ви кажа, че от един момент нататък, всички тези неща губят своето значение. Авторката умело насочва вниманието от външния вид към душите вътре в героите. Постепенно, от хората фокусът се измества върху химерите, а такива има всякакви – с опашки, с човки на папагали, тела на змии, глави на чакали, крака на вълци и т.н. Рогата и козините стават обичайни атрибути за „красавците“. Водещо става не как изглеждат героите, а какви са те отвътре. И неусетно, „Създадена от дим и кост“ ме направи много по-толерантен към външния вид на другите. Впрочем, същото е и със самата творба – облечена в кожата на тийн-роман, тя крие много, много повече под неубедителните си описание и корица.

Продължаваме с хвалебствията, за да обърнем внимание и на стила на писане. Не знам как точно са го постигнали, но авторката Лейни Тейлър и преводачката Анелия Янева са пуснали на пазара една книга, която се чете изключително леко и приятно. Описанията са едновременно достатъчно детайлни и изчистени от глупости, като оставят много и на въображението. Диалозите са, поне в свръхестествената част, адекватни и като цяло романът е изключително увлекателен – не се учудвайте ако го прочетете на един дъх. Нищо общо с нарязаните на глави от по максимум 5 страници стандартни романи от жанра на подрастващите.

Може би вече сте чули, но и „Създадена от дим и кост“ ще има сравнително високобюджетна филмова адаптация. Правата са купени от Юнивърсал, а продуцент ще е Джо Рот („Снежанка и Ловеца“), чийто филм „Алиса в страната на чудесата“ събра над 1 милиард долара приходи. Не се съмнявам, че филмът ще стане голям и известен, нито че ще се направи за така обичаната от всички продуценти и инвеститори тийн-публика. Ето защо горещо ви препоръчвам да прочетете книгата, преди да отидете на кино.

В обобщение – „Създадена от дим и кост“ е много повече от това, което изглежда. Като пренебрегнем любовната история (която все пак има донякъде добро обяснение за интензивността си) и скучния човешки тийн-свят (който все пак е разнообразéн от това, че действието не се развива в САЩ, а в Чехия, Мароко, Париж и още много интересни туристически дестинации), романът е изключително увлекателен, много интересен, богат на места, времена, светове и герои, и трогателен. Изключително много се радвам, че го прочетох, и веднага щом постява оценките си, ще започна с втората част, „Дни на кръв и звездна светлина„. Да се надяваме, че в него авторката е дала повече от интересната страна.

 

Моята оценка:
История – 5.50
Герои – 5.50
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 5-
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5+

Общ успех: Отличен (5.63)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
5 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

petia84

звучи наистина много добре! Шарените коси и на мен не ми допадат, но може би авторката се опитва да разчупи стандартите.
Една забележка – Снежанка е чернокоса, описанието на героя напомня повече за Спящата красавица. 😉

Flora

Докато четох ревюто на книгата, в паметта ми изникна един спомен от преди доста години, когато в ръцете ми попадна Къщата на духовете на Изабел Алиенде, където се описват жените от един род, като божествено красиви и със..зелени коси и жълти очи. Имах доста голям проблем с въображението си- как да съчетая понятието красота и зелена коса, но с четенето на книгата, нещата си дойдоха на мястото и нямах проблем с това. Надявам се, че и с този роман ще е така, защото зелената коса и жълтите очи не са много по- различни от синята коса и татуировките, стига книгата да е добра. Двете книги са несъвместими- все пак тук става дума за фентъзи, но добрата книга си е добра, независимо от жанра и.