Отряд бъркотия

Кино адаптациите на комиксовата вселена на DC Comics поляризират феновете още от „Мъж от стомана“ насам. „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ удари ново дъно, въпреки че изкара достатъчно пари, за да поддържа плановете на Warner Bros за дълга поредица от филми, която да носи приходи за поне няколко години напред,. Този петък излиза „Отряд самоубийци“, чийто откачен трейлър накара хората да вярват, че не всичко в тази филмова вселена е мрачно, свръхдраматично и недоизкусурено. Той е и първият филм, в който Зак Снайдер не е режисьор, което даде допълнителни надежди. Прилича по концепция на Марвеловите „Пазители на галактиката“, които станаха хит точно заради това, че се осмелиха да направят нещо малко по-различно. След като на Марвел постоянно им се получава, няма причина ДС Комикс да продължат с провалите, нали? Как е възможно да излезе лош филм от този трейлър:

Е, не само че е възможно, но и се е получило точно така. Дейвид Айер, режисьор и сценарист, си е помислил, че основният проблем на „Батман срещу Супермен“ е липсата на шегички, а на „Мъж от стомана“ – сивотата, затова е направил бъркотия от същия тип, вкарал е малко остроумие и цвят и е готов да бъде приветстван като автора на следващия шедьовър. Около първи април излязоха слухове, че горният трейлър на Suicide Squad включва абсолютно всички забавни моменти от филма и всъщност го представя в съвсем погрешна светлина, но тъй като е толкова харесван, студиото ще снима някои сцени наново, за да се нагоди към тона му. Е, слухът е само наполовина верен – допълнителните снимки не са били с такава цел, но наистина трейлърът включва почти всички шеги и прави „Отряд самоубийци“ да изглежда много по-откачен и зарибяващ, отколкото всъщност е.

Тъй като в сюжета участват герои, познати само на най-върлите комиксови фенове, но нечувани от масовата публика, те са представени накратко, един по един, малко по малко. Но не си мислете, че това става по нормалния за филмите начин – чрез действия и диалог, които да ни покажат що за хора са персонажите. Напротив, Дейвид Айер се е спрял на по-бърз метод – в първия половин час Аманда Уолър, лудата негърка, която събира екипа, разказва на група костюмари в ресторант сбитата предистория на психично болните рецидивисти с необикновени способности. За да не стоят нещата статично, имаме и нахвърляни кадри за илюстрация на историйките. Като резултат, първият половин час от филма се усеща като откриващите минути на сериалите с навързани серии „Досега в…“, само дето показваните кадри са от епизоди, които не сте гледали. Освен ако не сте върли комиксови фенове – в такъв случай знаете какво ви се показва и recap-ът може да не ви се стори толкова проблемен. Тоест, отново имаме филм, ухажващ преди всичко върлите комиксови фенове, но пренебрегващ останалите.

След тази интродукция, която пропилява целия потенциал на персонажите за интересни самостоятелни предистории (явно е, че има такъв, но той е само скициран и хвърлен на вятъра) започва истинският филм. Пропастите в сюжета и несъвършенствата на сценария са по-огромни и зрелищни от задължителното устройство-магия, която ще разруши света, ако злодеят не бъде спрян. Лудата негърка иска да сформира отряд Х от най-лошите от лошите метахора, които да се борят срещу други метахора, които биха могли да бъдат потенциално опасни (тоест, взима доказани престъпници, за да се борят срещу потенциални престъпници, и то без реално да се е появила заплаха, следите ли ми мисълта?). Един от тях обаче не възнамерява да й играе по свирката и започва да сее смърт, хаос и разруха в Мидуей сити. Е, вече имаме повод да изпратим отряда самоубийци на място, за да… спасят един човек. Няма нужда да се интересуват кои са злодеите и какво целят, няма нужда да спасяват останалите граждани или света като цяло, само един обитател има значение.

По пътя са нападнати от… някакви чудовища, които всъщност са зомбирани от злодеите хора. Залповете от куршуми на войниците не им правят нищо, но пък кльощавата мацка с тънката бухалка ги разпарчетосва сякаш са от пясък (не, това не е нейната суперсила, просто дупка в сюжета. Суперсилата на Харли Куин е да бъде шарена и от време на време да се шегува сполучливо). Човекът, който трябва да бъде спасен, се оказва, че не заслужава помощ и е разочарование както за героите, така и за публиката, особено когато се оказва просто още едно парче, което да придвижи сюжета напред по алгоритъма. Всъщност, какво точно прави злодеят дори не е ясно, само се знае, че е апокалиптично (тук сценаристът е проявил рядко брутален мързел). Накрая обаче отрядът все пак спасява света, но не толкова защото във всеки злодей има частица добро, а по лични причини. Цялата концепция е изтъкана от несъответствия и нелогизми, но пък е повод да видим красиви бойни сцени и компютърни анимации.

Именно красотата и цветовете на филма са най-големият му плюс. Не мога да отрека, че всичко е много красиво и зрелищно – героите, битките, магиите са наслада за окото. На визуално ниво филмът ми допадна повече дори от „Батман срещу Супермен“. Особено ми допадат цветовете около Харли Куин и Жокера, които влизат и в цялостната визия на надписите и плакатите. Лошото е, че красотата е изпразнена от смисъл и съдържание, също като при „Батман срещу Супермен“. Монтажът е откровено зле, като допълнително разваля темпото и убива малкото добри моменти в сценария (шегите изглеждат по-смешни в трейлъра, отколкото във филма). Актьорската игра, особено от страна на Марго Роби и Джаред Лето, е прекрасна – личи си, че съставът вярва в проекта и дава максимума от себе си, за да направи героите интересни, да създаде химия между тях и да придаде нови измерения на безбожно плоския сценарий. Е, Уил Смит играе себе си, а Джей Кортни на моменти преиграва, но и те правят каквото могат. Колкото и положително впечатление да прави старанието на актьорите, персонажите си остават слаби и повърхностни. Положителна черта е и саундтракът, макар че на моменти има излишно претрупване с рок-класики, а и като цяло не успява да придаде чар на филм, в чийто сценарий такъв липсва.

Въпреки че трейлърът представя отряда като сбор от равнопоставени герои а ла „Пазители на галактиката“, всъщност Дедшот (Уил Смит) и Харли Куин (Марго Роби) се открояват като главните герои. Покрай Харли Куин значение за сюжета има и Жокера (Джаред Лето), но не достатъчно. Диабло (татуираният, дето стреля огън) също има някаква сълзлива история, скицирана накратко. Останалите – Капитан Бумеранг, Крок, Катана, Слипнот са тотално безсмислени и служат основно за фон и привличане на върлите комиксови фенове към кината. Може би щеше да е по-добре ако изобщо ги нямаше – приносът им е твърде малък, а филмът има нужда от стягане и повече екранно време за сполучливите персонажи, а именно горните четири, и най-вече Харли Куин и Жокера. Тяхната „любовна“ история е най-откаченият елемент и, ако беше с една идея по-развита и задълбочена, щеше да ми даде основание да не сипвам толкова много сол на Suicide Squad.

Ако можем да говорим за повдигане на теми за размисъл от „Отряд самоубийци“, то те са следните: Толкова ли е трудно да се направи един сносен сценарий, когато разполагаш с цяла вселена от готови обичани персонажи; Могат ли от Уорнър Брос да извличат поуки и ще се научат ли да правят хубави комиксови филми; Докога феновете на ДС ще обвиняват снобарите-критици и феновете на Марвел за проблемите в ДС-филмите, тъй като със сигурност отново негативните мнения ще бъдат приписани на този конфликт; и други от подобна величина.

Няколко думи за това, което интересува върлите фенове:

• Да, Батман го има, Бен Афлек има няколко сцени, които са сравнително важни за сюжета, но не е главен герой.
• Да, и Светкавицата го има, Езра Милър се появява за около две секунди, не повече, няма реплики.
• Да, има пост-кредит сцена, само една е, след цветните надписи, няма нужда да стоите за след черно-белите.
• Основната част от събитията се развива в Мидуей сити, но има и сцени в Готъм.

Много се надявах „Отряд самоубийци“ да оправдае очакванията и да изтрие срамните петна от кино вселената на DC Comics, ама уви. По-добър е от „Батман срещу Супермен“, но това не е голямо постижение. Далеч не е толкова откачен, за колкото маркетингът му иска да го мислим, и по никакъв начин не може да се мери с „Пазители на галактиката“, чиято формула имитира. Не знам как ще го оценят критиците, тъй като ембаргото за ревюта пада днес (в Rotten Tomatoes все още няма нито едно постнато ревю – нашето е едно от първите в света – три пъти ура за SciFi.bg), но аз определено съм разочарован. Ако си бях изтеглил филма от торент, нямаше и да го догледам. Все пак, имайте предвид, че не успях да изгледам и трите филма за Батман на Кристофър Нолан, така че мнението ми не е меродавно. Ако сте фенове на DC и сте харесали Batman v Superman: Dawn of Justice, тогава съм на почти 100% сигурен, че и Suicide Squad ще ви допадне. А и кой знае, сигурно и тук гласят тричасова режисьорска версия на BluRay, която да излезе след половин година и да замаже част от грешките на официалния филм.

Моята оценка:
История – 3
Герои – 3.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – 3=
Емоционален заряд – 4-
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Добър (4.28)