Епичен сблъсък без съдържание

Ликувайте, фенове на комиксите, този петък излиза филма, който чакате от години – Batman v Superman: Dawn of Justice. Най-запалените от вас вече могат да го гледат и предпремиерно, за което билети се продаваха предварително. Ясно е, че филмът беше много обсъждан и очакван, ясно е и защо. Но заслужава ли крайният продукт целия този шум?

Лично за мен – не. Вярно, аз не съм фен на комиксите и комиксовите филми, не харесвам и трилогията за Батман на Кристофър Нолан (въх, богохулство!), аз искам поне малко сюжетна логика във филмите, които гледам, и затова не мога да оценя подобаващо „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“. Сигурен съм, че запалените фенове на емблематичните супергерои на DC Comics ще намерят критиката ми за заядлива и ненужна, затова отсега предупреждавам, че който предварително си е решил, че ще хареса този филм, няма смисъл да чете по-надолу.

От горните уговорки би трябвало вече да ви е ясно, че отидох на Batman v Superman с ниски очаквания. Лошото е, че филмът не можа да покрие дори тях. Подписал съм се да не разпространявам спойлери, затова няма да навлизам в детайли от сюжета, но дори и да исках да го правя, бих се затруднил – все пак в първия един час не се случва нищо, във втория е трудно да се намери логика, защото просто са нахвърляни някакви сцени без ясна връзка помежду им или необходимост за историята (тук са и многобройните тийзъри за следващите филми от новата комиксова вселена на DC), а в третия час са битките и разрушенията. Разбира се, филмът е „само“ 2 часа и половина, но се усеща като 4 и половина. Или все едно гледате трите „Властелинът на пръстените“ накуп. Предните ми оплаквания могат да се отнесат и към „Фантастичната четворка“, но там поне имаха благоразумието да се задържат под 100 минути. Тук Зак Снайдер се е разпищолил повече и от Кристофър Нолан в неговия безкраен „Батман: Началото“.

В интерес на истината, важните моменти от филма, за които продуцентите са толкова притеснени да не изтекат и да не бъдат спойлнати, си струват. Не са 100% изненадващи за който е чел комиксите (или се е информирал за съдържанието им), но са сравнително неочаквани и допринасят много добре към филма – не са там само за шока, ами имат смисъл и в общия контекст, правят поне част от изнасилената драма, характерна за филмите на DC от последните няколко години, истинска и заслужаваща си, макар и да не реализират потенциала си докрай поради други грешки…

Задължително трябва да се отчете и високото визуално ниво на Batman v Superman. Въпреки че недооценяващите тъмносивкавия вид на Man of Steel и недоволните от твърде многото компютърни ефекти на същия не са уважени от режисьора, битките, ефектите и екшънът са красиво направени и са в изобилие. Може половината от тях да нямат логика, но са наистина спиращи дъха. Има и няколко хорър момента, подготвящи конфликта, които също са супер (заради тях махам минуса от оценката на историята). Почитателите на мрачната визия от трилогията на Нолан и предишния филм на Зак Снайдер ще бъдат в екстаз.

За съжаление, хвалбите свършват дотук. Имам чувството, че Зак Снайдер е гледал да обслужи максимална част от желанията на феновете и да наблъска колкото се може повече епични екшън-сцени с Батман и Супермен, но е забравил, че покрай това трябва да се получи и приличен филм. Отново подчертавам колко важно е да сте фен, за да харесате Batman v Superman и да разберете половината от случващото се.

Специално искам да оплюя и злодея в „Батман срещу Супермен“, Лекс Лутор. Той е по-плосък и с по-необмислена мотивация дори от лошите на Марвел. Колкото и да се лигави Джеси Айзенбърг в ролята на въпросния, колкото и да се опитва, не може да му придаде повече от един пласт – толкова му отрежда сценарият. Честно казано, в повечето случаи опитите му да спаси персонажа си дори дразнят. Доколкото разбирам, Лекс Лутор трябва да бъде заплашителен сравнително възрастен мъж, който има опит и знае какво и защо го прави. В този филм персонажът е адски дразнещо хлапе (разбира се, оглавяващо огромна корпорация), което ти се иска не само да ошамариш, но и да обезглавиш. По принцип това е добре за един злодей (вижте например Джофри от „Игра на тронове“), но тук не е.

Така стигам и до основния проблем, който ми пречи да харесам подхода на DC от последните години и заради който, ако трябва да избирам, предпочитам Марвел. Гледаме супергерои – единият облечен като прилеп с пелерина, а другият като клоун (казаха го на филма, не го казвам аз). Техните битки причиняват абсурдно количество разрушения (ако мислите, че са прекалили в „Мъж от стомана“, почакайте да видите за какво става дума тук – всеки удар, всяко движение от финалната битка разрушава по един квартал). Злодеят е типично комиксов, сюжетът е на ниво с една идея над това на „Трансформърс“. Марвел има същите проблеми, но там филмите са ясно ориентирани към цялото семейство, пускат се майтапи, търси се комедията и развлечението – това и смятам за логично при наличието на горните елементи. DC обаче все се опитват да изкарат от супергероите си някаква екзистенциална драма, натоварващ филм, който да те накара да се замислиш за живота и вселената. Смятат се за свръхреалистични само защото са мрачни, а не весели (вкарали са все пак 1-2 майтапа, но те са по-скоро за да влязат в трейлъра и изглеждат не на място във филма). Битието на Супермен и Батман е разнищено и оформено като низ от тежки философски дилеми с глобални залози. Накрая целият продукт се самоизкарва като шедьовър с претенции за дълбочина като в трактатите на Ницше или поне драмите на Омир, а не се вижда, че е просто самозабравила се адаптация на комикс. Е, явно поне донякъде успява, щом има толкова фенове и дава началото на нова вселена с Аквамен, Светкавицата, Киборг, Жената-чудо и не знам още кого. Ама и Преслава успява да разчувства феновете си с балади като „Водка с утеха“, пък няма претенциите да е музикален гений.

Естествено, всичко това няма значение за тези, които ще отидат на кино, защото „брат, това са Батман и Супермен, и други, накуп!!“ Ако искате просто епични и яко изглеждащи битки между супергерои от висшите еталони – да, няма да имате забележки към този филм. Ако сте комикс-фенове, ще сте в екстаз – може и да видите нещата, за които ви говоря, но ще си затворите очите за тях и няма да сбъркате – все пак целта е да се забавляваме, а не да хейтим, и „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ ви дава достатъчно поводи за фенгазми. Но ако поначало не сте почитатели на този род блокбъстъри, не се мъчете и не се поддавайте на стадното чувство. Не и заради този филм.

Моята оценка:
История – 3=
Герои – 3=
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4=
Фантастични елементи – 4-
Саундтрак – 4+
Старание на екипа – 5-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Добър (4.05)

Ако искате алтернативна гледна точка, изгледайте видеоревюто на нашия сътрудник Станимир Ставрев. Както и предполагах, комикс феновете харесват филма и той олицетворява това.