Пазители на зоологическата градина

Приключило е събирането на подписи за общоевропейската петиция за забрана на фермите за животни, отглеждани за кожите им – „Европа без ценни кожи“ – и по всичко личи, че инициативата ще бъде успешна. Жалко, че „Пазители на галактиката Volume 3“ излиза чак сега – ако беше излязъл преди половин година, щеше да бъде чудесен филм за мотивиране на още повече подписи и борба срещу тази безсмислена жестокост. Сега е просто чудесен филм по принцип!

Този път космическото приключение се завърта около енота Ракета. След неочаквано нападение над Ноосферата, която пазителите са превърнали в своя база и убежище за всякакви особняци, Ракета е смъртно ранен. Пазителите се опитват да му помогнат, но не успяват – в тялото има защитни механизми от „производителя“, които предотвратяват чужда намеса. Така научаваме за предисторията на Ракета и някогашните му приятели Под, Зъби и Лайла, както и намираме повод за Питър Куил и компания да се запознаят отблизо с ужасяващите експерименти с животни на Висшия Еволюционер.

Предвид че Volume 3 е последният филм за режисьора в тази компания, както и за мнозинството от познатите ни Пазители на галактиката, и знаем това от доста време, тръгваме към филма с определени очаквания – какво ще се случи, ще се съберат ли отново Питър и Гамора, кой ще умре и така нататък. С удоволствие мога да кажа, че Джеймс Гън в повечето случаи успява да обърне очакванията и да изненада приятно. Не става точно това, което си мислите, че ще стане, но не сте и разочаровани от решенията.

Още с първите два великолепни филма от тази поредица (коледния не го броим, защото той е сглобен набързо и няма как да отговаря на същите стандарти) Джеймс Гън доказа, че знае как да съчетава комедия, драма и хардкор научна фантастика. Третата част също го постига, макар че драмата сега е повече от хумора (и няма и как да бъде иначе, щом гледаме антропоморфни животинки-инвалиди да бъдат измъчвани и държани в клетка от побърканяк). Имаше много моменти, на които се смях с глас, както и такива, на които си пусках по някоя и друга сълза. Ако очаквате силен емоционален заряд от „Пазители на галактиката Volume 3“ – прави сте да го очаквате и ще го получите!

Изненадващо ми дойде изобилието от… да го наречем „мек хорър“. Кинопродуцентите в САЩ отдавна се чудят как хем да покажат максимално много кървища и разпарчетосвания, защото зрителите се кефят на това, хем да получат максимално инклузивно определяне на възрастовата категория на филма, което да не пречи на непълнолетните да купуват билети за кино. В „Тор: Любов и гръмотевици“ се изхитриха със златната божествена кръв, тук отиват още по-далеч. Имаме дране на кожи, размахвания на откъснати глави, рязане на крайници и т.н., но по начин, който явно е позволил на Американската филмова асоциация да каже „приемливо е това да се показва на деца над 13 години“. Не го казвам като оплакване, не съм прекалено смутен, просто съм изненадан. Все пак, дори в повечето брутални хоръри, колкото и да измъчват хора, обикновено пощадяват животните от твърде графични сцени. Тук даже Джон Карпентър би повдигнал вежда пред издевателствата над телата на сладките зайчета, енотчета, видрички, моржчета, костенурчици и други сладурести представители на фауната.

Както обикновено, Гън намира начин да позволи на всеки от основните си персонажи поне един момент, в който да изпъкнат и заблестят. Въпреки че част от историите приключват, а друга част ще продължат и занапред (под ръководството на други хора), всеки има развитие и тежест. Небюла вече е пълноправен член на екипа, Дракс престава да бъде просто палячото на компанията, Ракета преодолява травмите на миналото си, Питър се вглежда в себе си и постига личностно израстване, Гамора намира щастието въпреки съществуването и смъртта на алтернативното й аз, Мантис започва да намира и дефинира себе си, а Креглин овладява наследството на бащинската фигура за половината му обкръжение Йондо. Дори новият герой Адам Магът е адекватно представен по начин, който да гарантира добро приемане от публиката и дългосрочно оставане в бъдещи филми. Е, кучето Козмо, озвучавано от нашата любимка Мария Бакалова, не получава толкова екранно време и развитие, колкото българските й фенове биха искали, но като за второстепенен персонаж, появил се изведнъж от нищото – толкоз. Повечето лични истории са трогателни и напълно задоволителни, като тези на Ракета, Лайла, Под и Зъби ме насълзяват дори и сега.

Що се отнася до камеота (знам, че повечето върли фенове на Марвел се интересуват повече от камеотата, отколкото от сюжета и основната част на самия филм), съжалявам, че ще ви разочаровам, но филмът си е предимно за себе си и тези преди него, посветен е изцяло на Пазителите и не служи като тийзър за следващите 20 проекта или препратка към някой от хилядите комиксови броеве. Недейте да очаквате персонажи, които досега не са се появявали на кино и само вие разпознавате, да изскачат под път и над път. Можете да сте спокойни, че отказът от това да ви се даде повод да се вълнувате за бъдещи филми със съмнително качество е жертван за нещо по-добро – истинско качество и достоен завършек на това, което гледате тук и сега.

За аудиовизуалния аспект на Guardians of the Galaxy Vol. 3 едва ли има смисъл да се коментира. Галактиката продължава да бъде изключително красиво място с прекрасни космически пейзажи и луди концепции като Оргоскорп – централата на злодейската корпорация, изградена от жива материя в космоса. Екшънът, естествено, е топ, като впечатлява общата бойна сцена накрая, в която пазителите заедно претрепват отряд от чудовища в коридор. Музиката е супер, като вече се модернизира отвъд първоначалния плейлист на Питър от 80-те години.

Като негативи мога набързо да посоча някои дупчици в сюжета, удобни за придвижването му напред, но иначе не много логични, както и лошата връзка между филмите. И двата проблема са си нормални за Марвел, така че едва ли ще откажат някой фен да гледа този филм. Очаквах малко повече усещане за финалност на цялата работа, както и по-плавен преход към края, но няма да задълбавам, за да не развалям доброто хвалебствено ревю.

Едва ли ще последвам Джеймс Гън в DC-вселената, която тепърва ще изгражда през следващите години (там ситуацията е вече твърде инфантилна и не мога да се пречупя), но свалям шапка на човека, че успя да постигне каквото постигна с Пазителите на галактиката и му стискам палци за успешна кариера. Кой знае какво ще донесе бъдещето – въпреки че след финала на тази поредица не ми остава никаква причина да продължа да следя Марвел, може по-натам пак да бъда заинтригуван. Все пак, макар тази итерация на Пазителите да е завършена и много от актьорите да не възнамеряват да се завръщат в ролите си, остава потенциалът за добра следваща итерация, както и добро продължение на лични истории в следващи епизоди на грандиозния киносериал.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 7
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Обща оценка: Отличен (5,75)