Пиърс Браун: „Гледах на всеки отказ като на предизвикателство“

Интервю с автора на поредицата „Червен изгрев“.

Пиърс Браун, авторът на поредицата „Червен изгрерв“, посети София за среща с феновете си между 26 и 28 април. Имах възможност да взема интервю от него и да го питам за вдъхновенията зад книгите му и работата по адаптацията. Отне ми повече от месец да публикувам интервюто, защото, уви, хубавите неща стават бавно. Важното е, че сега вече е готово и си струва да се прочете!

(for the original text in English, click here)

Банерът за промо тура на Пиърс Браун в България.

Как си? Традиционен въпрос за начало.

Добре – традиционен отговор.

Какво мислиш за София и България?

Невероятно е да видиш колко са млади читателите тук. Това е емблематично за четенето в Източна Европа – откриването на книги, откриването на нови гласове и подобни неща. Много ми харесва града, човече, красиво е, пристигнах по време на отлично време. Шокиран съм от всичката вкусна храна, която изядох.

Но жанрът на твоите книги е „тийн“, така че не е ли нормално да…

Не и в Съединените щати. Там не е тийн, а е научна фантастика. Така че повечето ми читатели са между 24 и 35-годишни, и нагоре. Разбира се, идват младежи на събитията ми, но там се възприема много повече като научнофантастична книга, отколкото като книга за тийнейджъри.

Значи тук е била ребрандирана?

Според мен, просто трябва да познаваш пазара. И младите читатели тук са страшно активни, така че има отлично съвпадение с местната аудитория.

Посещавал ли си много страни за промо турове?

Бил съм тук-таме. За този тур обиколих Унгария, Румъния и България. Обикновено ходя в Англия и Шотландия за официалните турове, както и из цяла Америка.

Когато започна да пишеш „Червен изгрев“, очакваше ли да стане такъв феномен?

Не. В смисъл, надявах се да стане феномен. Написах шест книги преди „Червен изгрев“ и исках да направя всяка една от тях феномен. Опитах се да пиша за пазара и да излъжа хората да ги харесат, но нито един агент не желаеше да ме представлява. Така че реших „Мда, ще напиша нещо за мен си“. И така написах „Червен изгрев“ за себе си, като използвах много от нещата, които обичах като малък, много от научната фантастика, която харесвам, а и от древногръцката митология, която винаги ме е удивлявала. И така, написах книгата за себе си и – шок и ужас – оказа се, че други хора имат същия вкус като мен.

Това щеше да е следващият ми въпрос, за шестте книги, които си написал преди това. Какво им липсваше, та не бяха публикувани?

Мисля, че първо, още се учех как да пиша. И второ, донякъде е виновно образованието ми, защото се опитвах да пиша като любимите си писатели, като Нийл Геймън, например. Но не можеш да пишеш като Нийл Геймън, защото само Нийл Геймън може да пише като Нийл Геймън, аз мога да пиша само като себе си. Отне ми доста време да разбера как пиша аз, отне ми години опит. И така, на първо място – учех се как да пиша с мой собствен стил, и второ, да намеря история, която означава нещо за мен на емоционално ниво, и след това да разгледам в нея политически и социални теми. Реално, беше въпрос на това да намеря нещо, за което да не мога да спра да говоря през следващите шест години.

Тези шест романа, сега като си богат и известен…

(смее се)

…Ще опиташ ли отново да ги публикуваш, да ги покажеш на света?

Вероятно не, човек. Не мисля, че са много добри!

Пиърс Браун по време на срещата си с фенове в София. Снимка: Тодор Тодоров, източник: Webcafe.

Не си ли ги харесваш вече?

Не, не, мисля, че имат трохи от добра история в тях. Но трябва да пренапиша цялото нещо, защото се промених като писател. И защото написах шестте си романа докато бях между 18 и 22-годишен. Сега като съм на 30 имам различни умения на разположение. Много по-добър писател съм. Така че да се върна и да разгледам отново онези писания ще бъде… болезнено. А и имам толкова много истории, които искам да разказвам занапред. Искам да направя едно фентъзи по-нататък, искам да разгледам възможности като фентъзи трилър и подобни неща. Имам толкова много нови неща за разказване след „Червен изгрев“, че да се върна към тези шест ще бъде почти като пропиляване на новите идеи.

Как ти дойде идеята за „Червен изгрев“?

Дойде от една древногръцка пиеса, която четох тогава – „Антигона“. В нея Антигона е младо момиче от Тива, а брат й участва във въстание и се проваля. И тиранина на града, човек на име Креон, пуска закон, според който нито един от бунтовниците не може да бъде погребван. Но въпреки това Антигона погребва брат си и умира заради това. А годеникът й, който е син на Креон, не разбира случващото се. Той си мисли, че понеже те се обичат, само това има значение. Замислих се, че искам да напиша история за този, когото Антигона е оставила. Исках да видя някой да направи тази саможертва в името на това, което е смятал за правилно, и след това да видя кого е оставил той и как те ще се опитат да разберат това.

В много отношения Дароу е огледало на годеника на Антигона, защото той се опитва да разбере. Той обича някого с цялата си душа, тя е всичко, което има значение за него. И после тя умира заради нещо, което не е той. Как се справя той с това, как започва да разбира, че любовта може да бъде егоистична и че нейната любов е била за свободата, за идеал, да освободи хората си. Как се справя той с това и после как се бори за нейната мечта.

Започна с това, а по-късно се катерех с приятели в една планина в щата Вашингтон. Не бях измислил как да разработя историята и катерех планината, беше нощ и можех да видя звездите. Бяха толкова ярки, все едно почти можеш да ги пипнеш. И докато се катерех, всичко, което исках, беше да мрънкам за катеренето, защото беше много трудно. Мислех си за места, където има по-малко гравитация, замислих се за Марс, защото там има по-малко гравитация, и си казах „Я чакай малко!“ И идеята започна да разцъфва от това.

Фен ли си на научната фантастика? Това ли е любимият ти жанр или?

Вероятно, вероятно. Но се радвам и на фентъзи. Даже мисля, че тези мои книги са повече научно фентъзи, отколкото научна фантастика. Обожавам също военна история, историята въобще. Така че история, фентъзи и научна фантастика са ми любимите жанрове и създадох книга, която да комбинира всички тях.

Една твоя фенка от нашия сайт, Петя Ивайлова, изпрати въпрос за теб.

О, супер!

Донякъде му отговори вече, но все пак. Тя мислеше, че Дароу е вдъхновен от Спартак.

Всъщност не, не беше. Мисля, че Спартак е архетип, той е често използван в Западната култура. Обожавам филма „Спартак“, чел съм много за Спартак през живота си, но никога не съм правил съзнателен избор да правя Дароу като Спартак. Беше щастлива случайност. Сега като се сетя, си казвам „Ами очевидно е като Спартак“, но тогава не се замислях за това. Защото в много отношения Спартак е повече като Рагнар, друг голям герой в поредицата. Забавно е, че хората споменават Спартак сега, защото наистина има логика, да.

Тоест, тя не е първата, която се е сетила за това?

Не е първата, въобще! (смее се)

Ами Октомврийската революция? От нея вдъхновявал ли си се? И там има въстание на червени срещу елитите и тем подобни.

Да! Добър въпрос! Мисля, че всички революции са изпълнени с насилие. Те обикновено разяждат и унищожават хората, които са ги започнали. Това, което исках да направя, беше да разгледам революциите през човешката история – Френската революция, Октомврийската революция, а и днес, например Арабската пролет, която започна да се случва след като написах първата книга, и това как те се развиват и какви модели следват. Сега пиша следващите три книги в поредицата, „Желязно злато“ току-що излезе в САЩ, и в „Желязно злато“ се разглеждат такива въпроси. Основно, как поддържаш революцията жива. Веднъж, щом си взел властта, какво става с революцията, когато човекът, предвождал войската ти, вече не е толкова важен, колкото институциите, които сега си създал. Ако някой създаде република и после тази република не е съгласна с него, кой е прав? Това е нещо, което винаги съм искал да разгледам. Определено съм чел много за революциите и да откривам всички малки интересни обрати в тях е нещо, което много ми допадна.

Имаш ли представа кога ще излезе „Желязно злато“ в България?

(Тук се включва представителката на изд. „Сиела“): Всъщност, на този въпрос аз ще отговоря. Редакторът на книгите в момента е в Румъния, така че не знам какво ще правим. Не сме започнали работа по превод. Знам, че „Егмонт“ имат интерес. Но не знам какво ще се случи.

(Пиърс Браун продължава): Надявам се да е скоро, не разполагам с повече информация от теб.

Ами петата книга, „Тъмна епоха“?

Веднага щом се върна в Лос Анджелис, ще продължа работата по нея. Но тук съм в почивка.

Пиърс Браун и Рия от изд. „Сиела“ по време на радио интервю. Източник: Дарик радио.

Докъде е стигнала тя?

Доста сериозно работя по нея в момента. Скоро ще започваме да я редактираме, доста се вълнувам. Надявам се, да я пуснем до края на годината в САЩ, но да, може би в рамките на една година.

Колко романа ще има в „Червен изгрев“ след „Тъмна епоха“?

Един след „Тъмна епоха“, общо шест в света на „Червен изгрев“.

Сигурен ли си, че това ще е краят?

Ще видим (смее се). Мисля, че нямам какво повече да кажа. Първата трилогия е за революцията, за Дароу и възхода на героя. Втората трилогия, „Желязно злато“, е за това какво става с тази революция, как се поддържа тя, как се поддържа надеждата и как остарява героят. Занимаваме се с въпроси, които не опират само до враговете. По-сложно е от това. Някои от най-интересните му врагове в новата трилогия са му приятелите. Така че как променя това човека и как изглежда, когато обществото издигне някого и след това се опита да го унищожи. Но след това, от тематична гледна точка, не знам – трудно е понякога да мислиш какво ще правиш, докато не завършиш сегашното. Не знаех, че ще пиша сегашната трилогия, докато не бях наполовина готов с втората чернова на „Утринна звезда“. Направих го, защото осъзнах, че много неща не са били казани, а и краят е прекалено чист, така че искам да продължа да изследвам. Трудно е да се каже, може би, ще видим.

Освен Древен Рим, който очевидно е вдъхновил „Червен изгрев“, каза че си черпил вдъхновение и от Древна Гърция. Какво ти хареса в тези две места и два периода?

Мисля, че четох за тях в такъв момент от детството си, в който нещо може да стане емблематично за теб и да се свърже с душата ти. Беше удивително за мен да чета за тези култури, за начина, по който издигат боговете си, но богове, които са катастрофално човешки. Богове, които представляват нашата гордост, нашата суета, нашия егоизъм. Виж Зевс, колко груб и егоистичен е бил. Виж Арес, особено в древногръцката митология, където е бог на кръвожадността. Мисля, че е заради идеята за тези огромни легенди, обвити в човешки черти. Имаш митове за Нарцис, Персей, всеки показва нещо за човешкия дух.

Това ме привлече, но елементът, който наистина ме заинтригува, е разликата между древните гърци и древните римляни. Гърците са имали богове по-рано, но не са ги използвали като инструмент на държавността, както римляните са го правили. Римляните са взели древногръцките богове и са ги използвали за пропаганда, средство за подпомагане на империята. А после виждаш как през цялата история други тирани са използвали Рим по същия начин. Хитлер е взел всички емблеми от Римската империя за нацистите. От златните знамена и легионите до герба. Това е правено и от Наполеон, от Франко, Мусолини. Интересно е как диктаторите от цялата история взимат каквото им харесва, за да се направят да изглеждат божествени.

Това са глупости, но тираните винаги го правят. Затова накарах и Златните да крадат от древните гърци и римляни, всички неща, които да им помогнат да затвърдят властта си и да ги накарат да изглеждат изпратени от бога. Беше увлекателно да използвам това като инструмент на държавността. Но героите ми също така са митологични и с огромните си недостатъци. Може да са мощни и силни, но, както е при Омир, всеки има по един фатален недостатък. И да изследвам това е забавно, защото отраснах с тези истории.

Ти какво би правил, ако живееше в Древен Рим, какъв би бил животът за теб там?

(смее се) Не знам дали бих бил писател, човече. Войната може би щеше да е моето призвание. Има слава, слава и богатства да се печелят. Но вероятно щях да си имам проблеми, защото имам лошо зрение. Щяха да ми викът Пиърс слепия, това щеше да е името ми през вековете.

Колко дълго би издържал като войник?

В сегашното ми състояние? Не много дълго. Но ако бях отгледан за войник, щях да се справя добре. Да, винаги съм бил добър в спортовете, така че щях да пасна добре. Но това, което щеше да ме довърши, щяха да са лошата храта по време на похода и нуждата да се разполага лагер всяка вечер. Просто би било много неудобно – дори не можеш да си измиеш зъбите, човече!

Каза, че си добър в спортовете, кои спортове са ти любими?

Американски футбол, футбол и лакрос.

Хайде да си поговорим за филма „Червен изгрев“. Ще бъдеш ли един от сценаристите?

Първоначално бях един от сценаристите за филма от Юнивърсал. Юнивърсал спечелиха наддаване за правата със Сони, Марк Форстър щеше да е режисьорът. Бях на около 25, когато това се случи и още не бях написал друга книга в поредицата „Червен изгрев“. Но докато започвах да пиша другите книги и да адаптирам „Червен изгрев“, започнах да виждам трудността да събереш всичко в един филм, в такъв формат. Защото трябваше да елиминирам почти половината си герои, да махна всички обрати и изненади. Губиш много от богатството, което прави този свят специален. Такъв филм ще изглежда като нещо, което вече си гледал. Затова сега ще го правим на сериал. Това ми е много по-интересно. А явно и на теб!

Да! (обсъждахме много сериали преди интервюто, затова знае)

Възможността да задълбочиш тези герои, да изследваш света, да имаш тихи моменти и моменти на поуки, които да не се отклоняват от сюжета – това ми е много по-интересно. За сериала също ще бъда сценаристът.

СценаристЪТ или един от сценаристите?

Аз пиша сценария сега, така че аз ще съм създател, но ще вкарам и още един сценарист, който да ръководи сериала, тъй като не знам как точно се случва бизнес аспектът. Двамата ще сме ко-сценаристи. Мисля, че това ще е чудесно, защото много ми харесва процеса на прехвърляне на идеи напред-назад. Адаптацията на собствена творба може да е много трудна ако си сам, защото ти трябва някой, който да ти казва „Ааа, ама публиката още не знае за това“ или „За какво говориш, още не сме вкарали това, то е три книги по-късно“.

Пиърс Браун ОБИЧА кучето си! Показвахме си снимки на кучетата преди интервюто. Източник: Instagram

Мисля, че е много забавно, различно преживяване да пишеш сценарий, спрямо писането на книга. Когато пишеш сценарий, е забавно да играеш с хората, да си част от отбор. Липсва ми да съм в отбор, липсват ми спортовете. Когато си писател, си сам със себе си. Сам, в стая, и измисляш някакви неща. Но е много забавно да създаваш нещо с някого друг и нямам търпение да се отдам на преживяването.

Ще следвате ли книгата отблизо или ще промените нещо?

Ще следваме хронологията на книгата, но ще бъде от много гледни точки, не само тази на Дароу през цялото време. Няма да следваме само него, защото така ще се лишим от богатството на другите герои и цялото преживяване. Така че ще е различна в този смисъл, но много от същия сюжет ще си остане.

Ще добавяте ли нови герои?

Може би.

Отне ли ти дълго да продадеш правата за филма или веднага беше съгласен?

Продадох правата за филма 5 дни след като книгата излезе. Но бях написал сценарий преди това, за да мога да продам правата… за повече пари (смее се), а и за да мога да имам, поне тогава така си мислех, контрол върху крайния продукт, но при филмите нещата не стават така. В телевизията да, но в киното не. При филмите нямаш никаква власт, никакъв контрол. Ти си консултант, което означава нищо.

Продадоха се 5 дни след като излезе книгата, но подготвях това от много време. Работех по сценария с Марк Форстър шест месеца по-рано.

Какви сценарии си писал преди това?

Вече бях писал други неща. Бях писал за телевизионни сериали. Взимах проекти от Холивуд. Те бяха, о, толкова близо до реализиране, но не се получиха. Това е най… като сини топки. Като да си на ръба. Имах два сериала с големи продуценти. Единият беше точно преди „Западен свят“ да излезе, но беше с клонинги. Беше нещо като „Западен свят“ сега. Щяхме да го продаваме на HBO, но не се получи, „съжалявам, момчета, твърде късно“. Та единият беше приземена научна фантастика от типа на Orphan Black и Black Mirror, а другият беше трилър.

Работех по няколко, които така и не видяха бял ден, които никой не купи. Но това е добре, защото стана като с книгите. Отначало се учиш, след това намираш възможности и се възползваш.

„Желязно злато“ е четвъртата книга от света на „Червен изгрев“ и началото на нова трилогия.

Как се захвана с тази работа? В Уикипедия пише, че си учил политология, писал си в гаража на родителите си, но нищо за написаните от теб сценарии.

Да, няма нищо за това, защото трябваше да се уча сам. Щях да бъда адвокат и да работя в банковия сектор или нещо подобно. И осъзнах, че мразя това. Мрасех всичко, защото правех това, което обществото искаше от мен. Всичко, в което ти казват, че си добър и „трябва да изкарваш пари от това“, а аз казвах „Ми добре, хубаво“. И после осъзнах, че е такова… Бях в политиката известно време, но не ми хареса… Беше много отрезвяващо, беше трудно да видиш мръсотиите й. Не казвам, че всичко е корупция, но става дума за влияние, хората манипулират и кроят интриги през цялото време и това не беше нещо, с което исках да си запълня живота. И така, учих икономика и политически науки, за да преследвам тези цели, а когато това пропадна, започнах да пиша книги, в които да използвам дипломите си. „Червен изгрев“ е пълна с изследвания на хората, икономиката и политическите науки, което не е нищо повече от изследване на трендове. Изследване на това как се държат хората в определени аспекти от живота. Икономиката е за трендове и как големи групи хора купуват разни неща, как функционират. Политическите науки са за механизмите, които се прилагат в политиката. Беше фантастично да използвам това в книгите.

Но как се намеси в холивудската гилдия?

В Холивуд? Преместих се в Лос Анджелис, намерих си агент и започнах да пиша. После имах много срещи и сценарии, срещите за книгата помогнаха много. Хората искаха книгата и се срещаха с мен, а аз се опитвах да им продам и другите си неща.

Изминах доста дълъг път всъщност, в Холивуд съм от шест години. Шест години, в които нищо твое не стига до продукция, но въпреки това си скъсваш задника от работа. Надявам се един ден всичко това, всички тези сценарии, които съм писал и не са се заснели, да бъдат реализирани. Тези неща бих искал да видя на екран някой ден, но книгите си – не чак толкова.

Значи зад сегашния ти успех стоят години на тежка работа и…

О, Боже, да! Написал съм вероятно около 2 милиона думи откакто бях на 18, може би 3 милиона, а хората са прочели около 200 000 или 500 000 от тях. Невероятно е, колко много от работата, която вършиш, никой не купува, никой не вижда и никой не чете освен може би около 10 души.

Как успя да не се предадеш?

Упорит съм. Гледах на всеки отказ като на предизвикателство. Някой ми казва „Мне, не си достатъчно добър“. Моят отговор е „Майната ти! Ще продължа да пиша“. Окачих всичките си писма с откази на стената зад компютъра, когато писах „Червен изгрев“, и ги окачих и в банята, за да мога да ги гледам и когато пиша, и когато акам. Постоянно си напомнях, че хора смятат, че не мога да се справя, и това ми помогна да искам да го направя.

Мисля, че се вижда много от това и в Дароу, тази идея, че „Не! Ще го направя по моя начин“.

Пиърс одобрява ТВ-адаптацията на „Ужас“.

Какви филми и сериали гледаш? Кои са ти любимите?

О, човек, харесвам толкова много неща. Любимите ми са „Игра на тронове“… Много ми харесва „Ужас“, което е нов сериал по AMC.

Чел ли си книгата?

Да, на Дан Симънс. Гледал ли си го?

Само съм чел книгата, още не съм гледал сериала.

А, сериалът е СТРАХОТЕН, вършат страхотна работа! Обичам „Хиперион“, обичам „Дюн“, обичам „Граф Монте Кристо“, Айзък Азимов, Робърт Хайнлайн… От сериалите харесвам много „Черно огледало“. Наистина обичам, обичам, обичам „Бойна звезда Галактика“, това ми е най-любимият сериал на всички времена. „Бъфи – убийцата на вампири“ и „Наркомрежа“. Какво друго… Голям фен съм на „Зина – принцесата воин“ от едно време, да, това е срамното ми удоволствие. И харесвам „Западен свят“, интеесно ми е да видя как ще го развият. (напомням, че интервюто беше взето преди да започне втори сезон)

Филми, игри?

Ф… Игри? Оха, започваме. Израснах с „Command and Conquer“ и „Rome: Total War“ – велики стратегии. „Baldur’s Gate 2“ ми е любимото RPG. Обичам „Morrowind“ и „Oblivion“, и „Skyrim“, светът на „The Elder Scrolls“. Обичам „Warhammer 40K“, играх „Counter Strike“ много като бях по-млад. И „Metal Gear Solid“. Тези игри бих назовал.

Винаги съм харесвал стратегии, винаги ми е харесвало да създавам светове. Има логика, че пиша книги, защото винаги играя стратегии, за да създавам светове. Като малък строих огромни укрепления с войници в тях и стрелях с катапулти по тях… Когато родителите ми влизаха в стаята, като бях 6 или 7-годишен, за да ме водят на църква, аз вече бях навън от три часа, за да си играя с играчките. Винаги ми е харесвало да правя неща и да строя укрепления за себе си и армията ми. Запалвах топки от тенис и ги изстрелвах, както горят, към укрепленията – не в стаята ми, навън!

Откъм филми, голям фен съм на „Междузвездни войни“, старата трилогия. Обичам „Лорънс от Арабия“, той май ми е най-любимият филм на всички времена. Поредицата „Пришълецът“. Всичко на Стенли Кубрик – „2001: Космическа одисея“, също и „Сиянието“… Харесвам Фелини – „Долче вита“ и „Сладък живот“. От всичко по нещо, човече.

Сега като си успешен, имаш ли повече време за забавления или?

По-малко! По-малко, защото работя по-усилено. Защото виждам възможностите пред себе си и трябва да се възползвам от тях. Когато не си публикуван, си мислиш, че е трудно да намериш възможност и се оправдаваш, за да не работиш. Но сега, като имам успех, мисля само за това, че ако не работя достатъчно здраво, тези възможности ще ме подминат. И всичко, което правя по цял ден, е да пиша. И да, понякога, с цел проучване, гледам филми и игри. Наскоро си взех PS4 за виртуална реалност, уникално е. Играя „Resident Evil“ на него, ужасяващо е.

Петата книга ще излезе скоро.

Каза, че родителите ти са те водили на църква, религиозен ли си?

Не, аз не съм, но родителите ми бяха.

Всяка неделя?

Всяка неделя. Обичах да чета Стария завет на Библията, защото беше много страшен. Седях там, те присъстваха на чудесна литургия, а аз четях как Дейвид събира краекожията на Филистимците, за огромните битки в Стария завет.

Според теб, от това може ли да излезе добър филм на ужасите?

О, според мен може, да, има много ужасии!

Ами, приключих с въпросите. Има ли нещо, което искаш да кажеш на читателите на SciFi.bg?

Ами… Благодаря ви, че сте прочели книгите, ако сте, а ако не сте – надявам се да им дадете възможност. Това е свят, изпълнен с предателства, със смелост, но и с огромни космически кораби, които правят пиу, пиу, пиу, но също така е основан върху своите герои и пътешествието им през бурни политически събития. Така че се надявам да ви харесат.

2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Поздрави за прекрасното интервю. 😊 Иначе, да – както казва Петя, наистина ще бъде по-добре да бъде сериал. Има хляб в тази идея, дано само направят нещо смислено и близо до материала от книгите.

Петя Ивайлова

Радвам се, че в крайна сметка ще правят сериал по поредицата. Филмът щеше да е безличен.