Портокал с часовников механизъм – ревю

Книгата е преведена наново и издадена от ИК „Изток-Запад“.

Книгата е била издавана у нас малко след края на комунизма, донякъде като предупреждение към пролетариата до какво може да довете декадентската капиталистическа система на Запад.

„Портокал с часовников механизъм“ е заглавие, което нерядко се споменава още от 1962 година насам. Тогава Антъни Бърджес публикува романа си и шокира света. Неговата творба така широко се интегрира в световната култура, че вдъхновява десетки театрални адаптации по целия свят, а също и два филма, единият от които е на Стенли Кубрик. Ако и вие сте чували тази интересна фраза и ви е интересно какво стои зад нея – четете нататък.

Действието се развива в близкото бъдеще, като от авторова гледна точка това са някъде 70-те или 80-те години на миналия век. С едно малко изключение (Бърджес не е предвидил, че днес всички имаме телефони, а не разчитаме само на домашния), обстановката е напълно реалистична като близко бъдеще дори от днешна гледна точка. Насилието идва малко в повече, но пък именно грубите натуралистични сцени са успели да шокират читателите дотолкова, че романът да стане класика.

Мястото на действието е Великобритания. Страната е на прага на анархия, а хората са оставени да се оправят сами. Денем нещата изглеждат наред, но нощем банди хулигани властват по улиците и извършват „ултравиоленции“ над непредпазливите хора.

Един от тях е и Алекс. Той и компанията му от малолетни престъпници се забавляват като бият, грабят и изнасилват, а през останалото време пиянчат в любимия си бар „Корова“. Младежите използват странен жаргон, в който постоянно смесват английски и руски думи в нормалния си език (в оригинала се използват руски думи и няколко нови английски жаргона, създадени от автора). Алекс е разказвачът, така че този жаргонен език присъства през цялата книга. И именно той е втората причина (освен насилието) романът да се отличава и запомня.

Антъни Бърджес изглежда доста зловещо на всичките си снимки. Няма да се учудя, ако и той е проявявал насилие като тийнейджър.

Целите на този странен стил са няколко. На първо място, идеята на Бърджис е, че в близкото бъдеще (от негова гледна точка) Русия малко по малко печели Студената война и разпростира културата и езика си по света. Опасенията на Бърджес за руска доминация не са се сбъднали, дори напротив, днес САЩ и Великобритания влияят на другите нации, но все пак правят вселената му интересна. Второ, Алекс и неговите другари използват този език като таен, за да не могат подслушващите ченгета да разбират какви нови ултравиоленции кроят малките гадове. Възрастните герои си говорят нормално, това е само езикът на младите. Трето, авторът просто е искал да се отличи от останалите.

За съжаление, макар да е оригинален и идеен, този стил на разказвача прави книгата много трудна и досадна за четене. Всяка втора дума е или английска или руска, а само половината от текста реално е на български. Аз говоря и двата езика, но въпреки това текстът ми се стори тежък и трудно разбираем – представям си какво ще си помислят читателите, които не са полиглоти. Същата идейност и оригиналност можеше да се постигне с много по-малко чуждици, като така текстът щеше да стане много по-четивен.

Но да се върнем на главния герой, Алекс. Освен, че е малолетен престъпник, той е и ценител на класическата музика. Алекс обича да си надува Бетовен и Бах на макс, а докато слуша симфониите си представя как извършва още по-брутални престъпления. Неговата жажда за кръв и склонност към насилие един ден, естествено, го вкарват в затвора. Там се запознава с Библията, но я чете само заради насилието в историите (малко критика на автора към религията и уроците, на които тя наистина учи децата). След още малко премеждия, Алекс се доказва като непоправим престъпник. Ето защо правителството решава да го използва в експериментална програма, която трябва да елиминира всичко зло у него. По доста брутален начин учените правят така, че на Алекс да започне да му се гади както от насилие, така и от класическа музика. От този момент до края на книгата се развива въпросът – морално ли е да се отнеме правото му на свободен избор или е по-добре да се запази същността му, дори това да води до страданието на други хора. И може ли Алекс сам да надрасне този период в живота си?

Кадър от екранизацията на Стенли Кубрик, в който Алекс е подложен на метода на Людовик – технологията, която ще го излекува от престъпните наклонности. Нека му е на малкия гад!

Авторът по-скоро изглежда като застъпник на тезата, че не е морално да се превръща престъпника в портокал с часовников механизъм. Алекс обаче е изключително неприятен младеж и върши страшно много злини. Жестокостта е част от самия него. Не знам дали Бърджес е искал Алекс да стане симпатичен на читателя или не, но аз така и не го харесах – мразех го през цялата книга. Поне да беше интелигентен престъпник, но той и това не е. Авторът намеква, че вина за развитието на героя има обществото, в което той е отраснал (пак малко индиректни упреци към нашата действителност), но аз не съм особено съгласен. Дали си добър или лош е въпрос на личен избор. Дори той да е силно повлиян от черти на характера ти, които не можеш да пребориш, не е правилно да бъдеш оставян на свобода. Ако аз бях герой от книгата, щях да съм от първите, които лобират за промиването на мозъка на Алекс.

Може би, ако сте чели книгата или сте гледали някой от филмите, сте на друго мнение – заповядайте да го споделите в коментар под статията. На книгата поне това не може да се отрече, че предизвиква у читателя много размисъл и заемане на морални позиции. За което именно и трябва да служи фантастиката – да вкарва читателя в един несъществуващ свят (но с някои доста реални черти) и да го кара да се замисли как би постъпил той на мястото на героите, дори и никога да не му се наложи.

„Портокал с часовников механизъм“ се оказва доста странна книга. Може да ви погнуси и отврати, и да ви накара да я оставите след първите 20 страници, а може и да ви впечатли дотолкова, че да ви стане любима книга. Може и от двете по малко. Но поне няма да ви остави равнодушни.

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 4
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6+
Фантастични елементи – 5.50
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6
Маркетинг и промоция на книгата – 4+
Хитов потенциал – 6

Общ успех: Мн. Добър (5.33)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
12 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

niKak

Титрологичният аспект на всяка книга е от изключително значение. Примерите са безброй. Вярвам, че и това заглавие се придържа към този принцип … 🙂 Затова знанията по титрология са важни 😉

Петър Атанасов

Тази вечер се рових из библиотеката със стари книги на нашите и… познайте какво открих 🙂 Зачетох се в старото издание на „Портокал с часовников механизъм“ и трябва да кажа, че новият превод определено си струва. Като руско и англоговорящ ми беше по-лесен за четене старият превод, където жаргоните са почти само руски думи, но пък така се губи от идеята на новия превод. И да, липсващата последна част в стария превод наистина осакатява много. Така че поздравления на Изток-Запад и г-жа Мелнишка за обновяването – наистина е имало нужда 🙂

Мариана Мелнишка

Браво на автора на review-то и на последващите го коментари! По много верен път се доближавате до същността на книгата и проблемите в нея. Като преводач, съм истински щастлива от името на автора, че след толкова време произведението му е живо и вълнува… Дори отговори на въпросите си търсите сами, което е чудесно! И показва, че не сте прибегнали до по-лесния вариант – да прочетете предговора, в който съм се опитала да предвидя въпросите ви и да отговоря на повечето. Като метафората с портокала е механизма му – там е разяснено…
Колкото до позитивно-негативните чувства, които буди книгата… ами то си има причини, които също съм обяснила в предговора, след като много ги проучвах….
Много ви благодаря на всички за интелигентните ви интереси в живота! Значи не са били напразни многогодишните ми усилия да доближа текста до читателите му на български!
М.Мелнишка

Петя Ивайлова
petia84

не съм чела книгата, но според мен превъзпитанието е нещо хубаво – разбира се не насилствено, и за предпочитане необратимо. защото всеки може да прави какви ли не глупости, като твърди, че така проявява себе си – истинската си природа, а повечето хора не знаят каква е истинската им природа и живеят по инерция.

Петър Атанасов

Прекалено съгласни… Режисьора и единия от актьорите в „Номер 1000“ не мислят така :))

gost

Хах, по-скоро се уплаших, че ще сте прекалено съгласни. 😀 Иначе и аз съм съгласен, че единственото лечение за открилите абсолютната истина включва в себе си и изправяне до стената под прицела на наказателния звод. 🙂

Петър Атанасов

А, не, не. На нашия сайт е демокрация – всеки да си мисли каквото иска 🙂 Особено що се отнася до сложни литературни анализи. Ако иска някоя учителка по литература да дойде и да обясни за какво става дума, но в крайна сметка най-важната цел на ревютата тук е да се даде някаква поне бегла представа на читателите дали си струва да си купят въпросната книга или не. А вече ако се породят дискусии по въпроси от книгата, още по-добре. Никого няма да върнем, защото не сме съгласни с него 🙂

gost

Ех, а какви бяха редакторите на времето – не си поплюваха да покажат и докажат грешките в авторовото мислене. 😀
Ми, трябва да проверя в интерес на истината – четенето беше отдавна и някои детайли ми се губят. 🙂

Петър Атанасов

Ами ето, много хубав анализ и нищо чудно да е по-близо до авторовия замисъл от моята интерпретация 🙂

На мен не ми хрумна да сложа бомба на мястото на портокал, защото последната глава от книгата ми се стори доста оптимистична и точно тя честно казано малко ми провали усещането от книгата. Хубаво са направили в САЩ едно време като са я махнали, ама е я на, че пак излезе на бял свят.

Между другото, доколкото знам, първото издание в БГ е било без тази последна глава, в която Алекс вече се замисля за семейство, не знам дали си я чел или не.

gost

„по-задълбочени възможности за анализ“
Леле, прав ме застреля. 🙂
Просто преди време замести случайно „портокал“ с „бомба“.
Алекс от един момент нататък не е разглеждан като дишащо същество, а като инструмент в една политическа игра между две популистки фракции. В този смисъл русизмите за мен не показват надмощие на СССР. И така е направен опит Алекс просто да бъде препрограмиран, като механична играчка. Другите пък не са по-добри, защото трошат играчката и Алекс отново изтрещява. Обществото има проблем, но целта на политиците му не е да го решат из основи, а или да предложат популистко решение от типа „Ето как всичко може да се оправи, защото решението е просто“, или да развалят направеното от противниците им, но не защото могат да предложат нещо по-добро от старата очевидно неефективна система, а защото работата на противника трябва да бъде съботирана. В този смисъл за мен ужасът на онова общество е, че от вършене на работа те са преминали към симулиране на същото – един живот на заблуда, превърнал се в самозаблуда и вещаещ само наближаваща катастрофа и хаос.
Та заради това часовниковите механизми в портокалите/бомби като Алекс тихо тиктакат, вдигат по малко пушек и чакат голямото бум. 🙂
Интерпретацията си е лично моя и въобще не притежава претенциите за значимост, които ти й възлагаш. 😀

Петър Атанасов

Еми то има доста интерпретации и теории за произхода му, но не са кой знае колко интересни, затова реших да ги спестя от ревюто… Портокал идва от думата за човек на не знам си кой език, която звучи като orange на английски. А часовниковият механизъм – вероятно от това, че искат да настроят Алекс като механизъм, за да го направят полезен член на обществото.
Ако Алекс беше симпатичен, щях да се възмутя от идеята, както може би се предполага, че трябва да стане, но той не е. По-добре да го пренастроят като часовников механизъм, отколкото да го пратят на електрическия стол.

Иначе от коментара ти съдя, че си чел книгата и имаш свои мнения и може би по-задълбочени възможности за анализ – ще се радвам да ги споделиш 🙂

gost

Хах, а замисли ли се над заглавието и за какво намеква то? 🙂