Природни духове и чудовища създават хаос сред хората

Сериалът „Приказка за Деветоопашатия“ (Tale of the Nine Tailed) е едно от запомнящите се южнокорейски заглавия за 2020 година.

Страната произвежда толкова много нови сериали всяка година, немалко от които с фантастичен елемент, че е невъзможно да се изгледат всички, а и честно казано – не си заслужава, защото доста от тях са еднотипни.

Този сериал, макар и да не е огромен хит, успя да се открои сред множеството със запомнящ се сюжет и интересни персонажи, както и с адекватен финал – нещо, което за съжаление не е гарантирано дори при хитовите заглавия.

В жанрово отношение за мен сериалът беше изненада – преди да започна да го гледам, попаднах на няколко трейлъра, от които останах с впечатление, че това ще бъде романтичен сериал с фентъзи елемент. Нещо като „Гоблин”, който вече няколко пъти се излъчва у нас и би трябвало да е добре познат на българската публика. Още повече, че главният актьор в Деветоопашатия е красивият Жътвар от „Гоблин” – основание да се допусне, че сериалът е насочен към същата аудитория.  Макар и да има нещо вярно – в центъра на този сюжет има безсмъртна любов, съчетана с трагедия, както и обичайните за корейските сериали протяжни романтични моменти, този сериал е много различен от Гоблин. Докато в Гоблин любовта заема по-голямата част от сюжета, тук тя има основна роля за мотивацията на героите, но не е на толкова централно място. Всъщност, сериалът има много силен хорър елемент, който доминира в първите епизоди, както и открояващи се второстепенни персонажи и злодеи, на които е отделено не малко внимание и екранно време.

Изводът от това сравнение е, че ако обичате фентъзи, хорър, корейски сериали и харесвате Жътваря от „Гоблин” – това е вашият сериал 😉

По отношение на фентъзи елементите – те са интересни и съчетават ърбан фентъзи с фолклор и хорър.

Този сериал представя на западния зрител много типични за източните култури митологични образи, което само по  себе си е интересно (ако харесвате митология). На първо място са деветоопашатите лисици, от които имаме няколко (освен главния герой). Те присъстват в митологиите на Китай, Корея, Япония и други източни страни. Лисиците (на корейски – гумихо) са природни духове, които могат да бъдат добри и лоши (обикновено са второто), освен това са способни да променят формата си, известни са с пакостливостта си и с това, че притежават различни магически сили. Освен за тях, зрителят има възможност да научи повече за корейския Подземен свят и Пазителя на река Самдо (еквивалент на подземната река Стикс), за Булката охлюв (също популярен митологичен персонаж) и много други интересни фигури. Естествено, представянето им в сериала е осъвременено и се отклонява от традиционните им описания, но е достатъчно интригуващо и достъпно.

Макар, че това е историята на Деветоопашатия лисугер, чието име е Лии Йон, същинската главна героиня е млада жена – Нам Джи А, която уж е обикновен човек, но има специална  съдба и тежко минало. В детството си тя става жертва на загадъчен и ужасяващ инцидент, при който родителите й изчезват. Тя е спасена от Йон, който предполага, че двамата са били свързани в предишен живот. Джи А превръща в цел на живота си  да открие родителите си и когато пораства, става продуцент и водеща на телевизионно предаване, което изследва градските легенди. Нейната истинска цел и надежда е, докато изследва странни феномени, да попадне на информация за своите родители.

Йон, от друга страна, е могъща деветоопашата лисица, а в миналото е бил природен дух – пазител (на определена планина), но е напуснал поста си, за да работи за господарите на подземния свят. В съвремието той преследва и убива съществата (природни духове и други), които вредят на хората. Смисълът на неговия живот е да чака прераждането на своята отдавна мъртва любима. Тъй като това е повече или по-малко очевидно и не е кой знае какъв спойлер, направо ще разкрия, че тази жена е Джи А.

Макар и силно влюбени, двамата не са били щастливи в миналото, а по всичко изглежда, че и в настоящето ги преследва трагична съдба. Братът на Йон, който също е силна лисица, мрази Джи А и иска да накаже батко си за това, че го е изоставил като дете. Освен това, много по-страшен и силен враг чака възможност да се прояви.

Образите на героите се разгръщат постепенно в хода на сюжета, което е типично за корейски сериал. Най-ярък пример за това е връзката между Йон и неговия брат (Лии Ранг), който в началото е главен злодей, но скоро отстъпва мястото си на друг. Да, братът върши зли дела, убива хора и напада Йон и Джи А, но той има своето основание да бъде такъв. Същото се отнася и за неговата питомка Йо Ри, която е била държана в клетка и измъчвана от хора години наред. В крайна сметка, тези персонажи не са хора, а природни духове, затова и преминаването от лагера на злото в този на доброто, не е чак толкова изненадващо, нито пък техните грехове трябва да бъдат съдени по същия начин, като тези на хората.

Естествено, тук възниква една (не особено дълбока) тема за размисъл – а именно за лицемерието на главните герои. В продължение на столетия, Йон е убивал същества, които вредят на хората, дори такива, които са се разкаяли. В същото време, за близките му изглежда важат други правила…

Друг интересен въпрос е този за изкуплението и покаянието – кога злодеят може да бъде опростен? Когато компенсира злото, което е извършил (това често е невъзможно)? Или когато не е достатъчно съзнателен (като Йо Ри), или пък силата на любовта  е достатъчна?

Интересно е, че въпреки промяната на образите, те остават верни на себе си – например Йо Ри до самия край не харесва хората, а Лии Ранг никога не се опитва да си стане пръв приятел с Джи А (нещо, което щеше да се случи със сигурност, ако това беше американски сериал). Всъщност, това е правдоподобно поведение и го причислявам към позитивите на сюжета.

Що се отнася до главния злодей, за когото умишлено не издавам подробности, около него има много интересни обрати, както и сложна ситуация, която на пръв поглед е неразрешима. Странно, но този персонаж и обстоятелствата около него ми напомниха за Лорд Волдемор от поредицата за Хари Потър – изненадващо голяма прилика, която най-вероятно се дължи на случайност. Ако не се въздържах от спойлери (в случай, че някой все пак реши да изгледа сериала, след като прочете това ревю), бих могла да я анализирам по точки – без да се замисля, се сещам за поне пет паралела между двата сюжета.

Самата любовна история между Йон и Джи А е засенчена от останалите сюжетни елементи – хоръра и драмата, а и честно казано, връзката между Йон и брат му е по-интересна и въздействаща от тази между двамата влюбени. Възможно е и аз да не съм достатъчно романтична и затова да не я оценявам, но това е впечатлението, с което останах. Допълнителна причина за това е и фактът, че Йон е фиксиран както върху тази любов, така и върху човешкия свят – той мечтае да бъде човек, което повдига въпроса дали точно затова не се е влюбил в нея (още първия път, когато са се срещнали). От друга страна, Джи А го обича, но до един момент  нейният главен приоритет са изчезналите й родители, а любовта е по-скоро встрани. Нещо повече – тя често се съмнява в чувствата си и мотивацията на Йон. Накрая нещата се променят, но това не е достатъчно, за да промени впечатлението ми.

Няма да засягам в подробности въпроса с родителите, за да не преразказвам твърде много от сюжета, но истината е, че нещата около тяхното спасяване са почти смехотворни. Още повече че това не са някакви незабележими хора, чието присъствие може и да не направи впечатление, а професор и мозъчен хирург (които имат намерение да продължат да упражняват професиите си)?! Накратко казано – тяхната история е изключително претупана и нереалистична, но все пак  се радвам, че имаше положителен край.

Същинският финал на сериала е може би прекалено разтегнат и малко неясен (в един момент зрителят изгубва представа за това колко време е минало – виждаме един от загиналите персонажи прероден и поне на 6-7 години, това означава ли, че в някакъв момент в епизода е имало времеви скок, или законите на прераждането не са точно такива, каквито си ги представяме – не е особено ясно?). В последните секунди на финалния епизод  сюжетът ни припомня  началото  на сериала –  в крайна сметка се оказва, че може би безметежното семейно щастие не приляга съвсем на нашите герои? Или пък че те ще получат най-доброто от двата свята? Тези въпроси са отворени за интерпретация и придават особена атмосфера на финала, която може както да го издигне в очите на зрителя, така и да го превърне в разочарование – в зависимост от личните му предпочитания.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (5,30)