Най-добрите фантастични филми на 2021 година

Дойде време за двете най-големи и вълнуващи статии за онлайн списанието ни – класации на продукциите, които миналата година ни предложи!

Тази година разширихме кръга на журито – за да получите покана да участвате, трябваше да имате една от следните заслуги: поне една публикация на сайта през годината, 3 (адекватни) коментара под публикация, 6 (адекватни) коментара под наши постове във фейсбук или достатъчна комбинация от последните две. Не са високи критерии, нали?

Правилата за класирането са вече добре познатите – всеки изпраща личния си топ 5 на филмите, като първото му място получава 5 точки, второто 4 и т.н. Всеки имаше право да даде и една отрицателна точка за творба, която му е толкова противна, че заслужава да бъде наказана.

Първата класация е на филмите. В нея се включиха 9 души, които раздадоха точки на 28 продукции (включително наказателни). Получиха се интересни конфликти – рядко имаме толкова филми, които хем взимат положителни, хем отрицателни точки, като три от осемте минус единици даже са за заглавия в крайния топ 6.

Преди да започнем, нека си припомним знаменитите класации за предишното десетилетие – 2020, 2019, 2018, 2017, 2016, 2015, 2014 и 2013.

И така, време е да представим филмите, като подробни обосновки за точките ще има за целия топ 15!

15. The Eternals – 4 точки

Мартин – 5 точки – Причината да се влюбя толкова силно във Вечните е страхотната класическа научнофантастична концепция, която лежи в основата му. Филмът ми напомня за философската фантастика от 60-те и 70-те, в която се разглеждат сложни морални въпроси като стойността на човешкия живот и смисъла на съществуването. Режисьорката Клои Джао е създала един визуален шедьовър със спиращи дъха гледки и хващащи за гърлото емоционални моменти. Да, героите са може би с един-двама повече и филмът би спечелил от стесняване на фокуса, но дори и така е категорично най-доброто нещо за годината.

Додо – -1 точка – Едно от нещата което най-много ме дразнят в един филм (и въобще във всяко художествено произведение) е липсата на елементарна логика и смисъл във всичко, което се случва на екрана, особено когато това обуславя конфликтите между героите. През 2022 имаше няколко първенци по сценарна малоумщина като Old и Reminiscence, но дори те бледнеят пред глупостите, които са сътворили прехвалената носителка на Оскар Клои Джао и сценарния й екип. Докато гледах филма, си задавах безброй въпроси като: „Защо? Какъв е смисълът в това?“ Мисля, че един по-обобщаващ въпрос може да обезсмисли съществуването на филма в този му вид – „Какъв е смисълът някакви извънземни богове (или каквито са там) да създават роботи (създадени единствено с цел да се бият с Девиантните), които имат способности непотребни им за въпросната цел, защо изглеждат по този начин полово и етнически, защо единият от тях е създаден глухоням (и владее земния език на жестовете) и въобще: ЗАЩО ИМАТ ЕМОЦИИ? Язък за прахосаните пари.

12= Resident Evil: Welcome to Raccoon City – 4 точки

Драго – 4 точки – Най-после правдоподобен филм по темата с цялата му атмосфера, сюжет, персонажи и първична деветдесетарска носталгия. На места се поувличаха с натрупването на напрежение и темпото позацикляше, но аз съм го простил това.

12= Reminiscence – 4 точки

Галин – 4 точки – Рядко оррргинален сценарий, който умело комбинира киберпънка със завръщане към класическия ноар. Освен блестящата красива кинематография, „Игра на спомени“ ме удари по слабите места и с историята си – рядко филм ме докосва по същия начин.

12= Last Night in Soho – 4 точки

Нед Недев – 4 точки – Пленяваща история, която връща зрителя назад, за да покаже чара и недостатъците на доброто старо време. Задължително трябва да се спомене безупречната актьорска игра.

11. Fear Street: 1994 – 4 точки

Петър – 3 точки – Филмът ме грабна със своите хумор, изненади и добро темпо. Героите са симпатични, историята е увлекателна, загатната е богата вселена и е поставено началото на чудесна трилогия. В същото време, не е загубена хорър-тръпката. Много му се зарадвах! Двете му продължения са на една идея по-ниско ниво, но все пак трилогията като цяло наистина си заслужава!

Иван – 1 точка – Давам точката и за трите части.

10. The Suicide Squad – 5 точки

Галин – 5 точки – След като Джеймс Гън успешно пресъздаде най-забавния комикс герой на Марвел (Дедпул не се брои – той е гротеска) – Питър Куил Star Lord в „Пазителите на галактиката“, сега DC имат шанса да изравнят състезанието, като го прилякоха на тяхна страна. „Отрядът самоубийци“ се получи много по-добър от очакваното. Същото можем да кажем и за сериала, който му е продължение (спин-оф) – The Peacemaker. Но той влезе в 22-ра, така че не можем да го сложим в класацията за 21-ва. Пръскам се от смях и кеф и на него!

9. Black Widow – 5 точки

Мартин – 4 точки – През последните десет години Черната вдовица на Скарлет Йохансон беше най-любимата ми героиня на големия екран. Обожавам персонажа, обожавам и начина, по който я играе Скарлет. Лентата, станала носител на наградата People’s Choice Awards за 2021-ва в категорията „Най-любим филм“, е не просто сбогуване с Наташа, но и предаване на щафетата към следващата бойна героиня във вселената на Марвел – Йелена Белова (Флорънс Пю). Не всичко във филма ме удовлетвори на макс, но когато видях финалната сцена, в която Наташа вече е с късата си платинена коса от „Avengers: Infinity War“ и потегля по пътя, чийто край ни е вече известен, нещо в мен просто се счупи. Едва ли в киното отново ще се появи толкова дълга арка на второстепенен персонаж, която да ме разтърси така силно.

Драго – 1 точка – Представете си историята на Никита, само че пречупена през Marvel-ската призма с добри екшън и визуални добавки. Няма какво да не му хареса на човек.

8. The Tomorrow War – 6 точки

Теодор – 4 точки – Приятен филм, интересен и добре реализиран в крайна сметка. А и Крис Прат си е готин.

Драго – 2 точки – Пътуване във времето, порячдъчна оригиналност в сюжета и Ивон Страховски го правят всъшност изненадващо добър за гледане.

7. Free Guy – 6 точки

Петър – 4 точки – Много сладко филмче – за геймъри и фенове, но и все пак с немалко философия в него. Вдъхновява те не просто да се носиш по течението, а да живееш живота си и да бъдеш страхотен!

Мартин – 1 точка – Интересно при Free Guy е, че той някак успя да влезе под кожата на множество различни типове зрители. И има защо. Историята е забавна и приятна, в нея има и щипка оригиналност, но като цяло идеята на филма е да спечели зрителите не с новаторство, а с човещина. И му се получава. А Райън Рейнолдс и Джоди Комър бяха чудесни в главните роли – както в екшъна, така и в комедията.

Галин – 1 точка – Не го заобичах колкото Ready Player One и е далеч от онзи връх в кинематографията на Спилбърг, но го поставих в същия списък за нърдовски филми. Страхотно забавление с оригинален сценарий и брилянтна актьорска игра на Рейнълдс, предназначено за геймърския таргет.

6. The Matrix: Resurrections – 7 точки

Петър – 5 точки – Имах високи очаквания към „Матрицата: Възкресения“, но той успя да ги надмине и да ме отвее. Достави ми всичко, което исках, че и повече. Имаше силен емоционален заряд, какъвто аз от предишните филми не получих, както и много зряла философия, която в старата трилогия е по-сурова и недоизкусурена. Бонус точки давам и за старанието на Лана Уашовски да направи нещо ново, което хем да зарадва старите фенове и да стъпи върху вече изграденото, хем да предложи нови посоки и глас. Е, явно за мнозина не е успяла, предвид цунамито от хейт, което я заля, но на мен ми дойде таман! Много съжалявам, ако не сте го харесали и не сте съгласни, аз се накефих здраво и ми е мъчно, че не сте изпитали същото.

Гален – 2 точки – Не го разбирам хейта по филма – точно това, което трябва, си е. Матрицата вече е различна, нормално всичко да е различно.

Иван – 2 точки – Да, не е оригиналът, но е доста добър и си заслужава гледането. Проблемът му е, че е сравняван с оригинала, който е уникален.

Теодор – -1 точка – Никому ненужно продължение, зле направено, остарели герои, които не искат да си направят труда, и млади, които въпреки потенциала им, просто бяха премахнати от втората половина. Беше ми тъжно за тийнейджърските ми спомени. Или поредното доказателство, че мъжете правят по-добри филми от жените.

Драго – -1 точка – Изключително разочароваща продукция отвсякъде. Иска ми се да си мисля, че ако беше една идея по-сериозен и мрачен, щеше да става за гледане, дори и с този сюжет и подобия на персонажи, но май никога няма да разберем.

5. Don’t Look Up – 7 точки

Додо – 5 точки – Единственото по-добро нещо от сатирата, е актуалната сатира. Да, разбирам, че сатирата не е жанр за всеки, а и рядко се получават добри и касови филми, в които много хора да се припознаят (и това да не им хареса). Затова моето първо място е за филма, който едва ли някой друг изобщо ще включи в класацията си. Пандемията оказа влияние на киното последните две години, но по-лошото е, че оказва влияние и на нас и сме забравили да мислим трезво и критично и самият филм е доказателство за това.

Нед Недев – 3 точки – Не очаквах, че трагикомедия с участието Лео ди Каприо ще ми хареса толкова. Филмът ме позабавлява, показвайки абсурдите на днешното общество – търсене на сензации и конспирации, фалшивите новини във всеки ъгъл на социалните мрежи (къде другаде!?), политизирането на всичко, идолизирането на безполезни за обществото хора и др.  Макар че два часа и нещо се усещат, препоръчвам филма на всеки.

Иван – -1 точка – Ако можех, и минус 1000 точки щях да му дам – ако не беше толкова плоска комедия, можеше да е най-добрият филм тази година.

4. Mortal Kombat – 9 точки

Драго – 3 точки – В годината на носталгичните продължения на фенските франчайзи, „Смъртоносна битка“ си свърши работата брилятно (като за Mortal Kombat разбира се). Боеве, хореография, ефекти и атмосфера са определено на по-добро ниво от предишните опити. Можеше малко със саундтрака да се постараят повече.

Теодор – 3 точки – Щом Mortal Kombat е в моята класация и то на 3-то място, значи годината е била зле. Но филмът си дава това, за което го гледаш – бой и фаталитита. Лично аз съм доволен. Жалко, че не предложи много смисъл, но това е реалността.

Иван – 3 точки – Все едно се върнах години назад, когато играех играта. В тази слаба година 3-то място е добро, макар че е далеч след първите.

3. Spider-Man: No Way Home – 11 точки

Нед Недев – 5 точки – Фен сървис, предоставен по правилния начин. Без съмнение най-добрият Спайдър-мен от поредицата с Том Холанд и може би най-добрия филм в MCU (със сигурност в топ 3). Ще бъде много трудно да надскочат това ниво със следващите Спайдър-мен филми.

Гален – 4 точки – Сегашният Спайдър-мен (Том Холанд) ми е най-слабият и филмите с него са ми тъпи. Но този беше много, много добър.

Додо – 2 точки – За първи път Марвълски филм да ми хареса и да предизвика емоции в обръгналото ми на киноклишета сърце. Всичко работеше в този филм: спойката между героите, сюжетните обрати, емоционалния заряд, лъкатушещ успешно от хумор до драма. Великолепен!

2. Zack Snyder’s Justice League – 12 точки

Драго – 5 точки – Тук съм изписал цялостно ревю по темата, затова само ще обобщя за пореден път – трябваше да му дадат на чиляка да си направи цялата трилогия по този начин.

Додо – 4 точки – Ето така си представям аз киното за супергерои. И десет часа да е дълъг, ако ми държи вниманието, както Зак Снайдер го прави в безспорно най-добрата си лента, аз ще го предпочета… Радвам се, че му позволиха да направи тази режисьорска версия, за да докаже, че в днешно време, за да се качи качеството на американското кино, трябва да се дава повече свобода и доверие на режисьорите.

Мартин – 3 точки – След изключително тъпия Batman v Superman (който дори в удължената си режисьорска версия не става по-добър, а просто по-дълъг) нямах абсолютно никакви очаквания за оригиналната Снайдерова визия за Justice League. Закърпената от Уидън версия беше достатъчно жалка, че да знам, че положението е неспасямо, и всичките призиви #ReleaseTheSnyderCut ми се струваха като огромен балон, чието спукване очаквах. Е, оказа се, че съм бъркал. Zach Snyder’s Justice League е феноменален – грандиозен, епичен, със страхотни персонажи, преминаващи през отлични арки, с въздействаща музика, изобщо филм с размах. Тази лента наистина би могла да бъде центъра на цялата вселена – Атлантис, амазонките, Готъм, космическата страна на DC – всичко работи прекрасно. Жалко, че така и няма да видим следващи изследвания точно на този свят, но въпреки това Justice League е просто страхотен и си заслужава всяка секунда.

1. Dune – 16 точки

Теодор – 5 точки – Прекрасно направена адаптация, актьорска игра, режисура и т.н. Бавен и добре разказан, не като тенденцията да се случва всичко на секундата. Най-сетне един филм, в който космическите кораби да изглеждат, че си тежат на мястото, а не са направени от хартия. Имаше малки забележки, относно някои изрязани неща от книгата, които биха объркали незапознатите, но филмът няма еквивалент не само за 2021, а и за много години назад.

Иван – 5 точки – В тази доста слаба година за жанра все пак имаме два абсолютни победителя – по-добрият е Дюн. Новата екранизация на Вилньов е превъзходен пример как се прави епична фантастика.

Гален – 5 точки – Това е филмът на годината. Историята, ефектите, сцените, костюмите – всичко е на топ ниво и нямам търпение за следващата част.

Додо – 1 точка – Безспорно филмът е визуален шедьовър, но няма как да не останат две големи горчилки в киноманското ми сърце, които ми е трудно да простя. Първата е събирането на трима от най-антипатичните ми съвременни актьори (Зендая, Шаломе и Ребека Фъргюсън) и поверяването им на централни роли във филма. Но дори да си затворя очите за тях, не мога да се правя, че ми е приятно Вилньов да ми продава половин филм.

Петър – 1 точка – Няма спор, че филмът си е чиста наслада за окото. Направен е с много старание и много любов, събрал е наистина звезден актьорски състав, а на режисьора му ще съм фен докато съм жив. Космическите кораби, костюмите, ритуалите, злодеят – феноменални. Дори музиката като цяло е сполучлива, въпреки че там има изтърван потенциал и прекалено много помпозност, типична за Ханс Цимер. Емоционалният заряд обаче му липсва, темпото куца и това го дърпа много надолу.

Мартин – -1 точка – „Дюн“ на Дени Вилньов е изключително сухарска адаптация на прекрасни книги. Почти всички герои говорят не като хора, а като велики исторически личности (изключение прави само Джейсън Момоа, който си се държи по своя традиционен селташки начин). Когато аз чуя думата „дворец“ си представям пищност, красота, понякога изящество, понякога претрупаност – богати помещения, мрамор, орнаменти и какво ли още не. А Вилньов явно си представя огромни празни стаи от гол камък. Двете воюващи династии не са представени в дълбочина, културите им не носят специфични визуални белези, както беше в предишните адаптации, но за сметка на това имаме цял час протяжни сцени в които двама герои вървят из пустинята. Може би щях да простя на филма, ако и другите го смятаха за посредствен, но това масово прехвалване ми дойде в повече.

А ето и цялата класация

Неизяснените наказателни точки са следните:

Галин наказва Cosmic Sin – Този наистина счупи тъпомера. Толкова тъп филм и да се напъна с цел да е тъп, не мога да постигна. Мисля, че с бюджет от 15 лв бих създал по-добър.

Нед Недев наказва Thunder Force – Баба Минка и буля Параскева като супергерои… нужно ли е да продължавам!?

Петър наказва The Green Knight – Безумна глупост с убийствено бавно темпо и никаква логика. Явно се опитва да залага на символизъм и метафори, но според мен хич не му се получава. Въпреки това The Green Knight има 4 точки от Иван – Най-доброто фентъзи тази година, изключително добре направен и най-вече с малък бюджет, което за пореден път показва, че не е нужно да вкарваш много пари, за да направиш нещо качествено.