Разширената вселена на „Матрицата“

“Аниматрицата” е поредната част от (недотам успешния) план за максимизиране на печалбата за Warner Bros от революционния франчайз и излиза около месец след „Матрицата: Презареждане“. За разлика обаче от последния, качеството на историите идва от добавената фенска стойност, която носи доста повече. Не че и тук няма пропуски, но цялостното усещане е много по-положително в сравнение с двете продължения. Както биха казали от Honest Trailers – “знаеш, че не е добър знак, когато direct-to-video антологията и игрите са по-добри от самите филми”.

Малко въведение и в самата Аниматрица – състои се от 9 късометражни анимационни филмчета, свързани с вселената на трилогията. Някои играят ролята на предистория, други са свързани с филмите, а третите са просто истории от света на Матрицата. Главни персонажи също се появяват в една или друга роля за повече достоверност без да се натрапват (все пак за тях си има цели три филма да им се радваме). Стилът на анимацията във всяко филмче е различен, като в някои случаи ми идва твърде абстрактно, признавам си, но така или иначе не си падам по “аниме”-та, манги и прочие. Тук (както и при Ghost in the Shell и Batman) го приемам, защото е инструментариум за представяне на интересна история с ограничен бюджет, но определено няма да му отделям особено внимание.

В хода на статията ще разгледаме всяко едно филмче, ще му дадем кратък коментар и оценка, която ще образува и крайната такава. Както при всяка класация започваме с най-лошото.

Matriculated

(Среден 3=)

Тази субабстрактна-псевдоемоционална-неоригинална боза съм я гледал само веднъж и едвам успях да стигна до края. Понеже за статията изгледах антологията наново, си мислех, че с годините съм се адаптирал да гледам подобни неща, но явно ще трябва да почакам още. Насилственото налагане на емоции на машините не е сериозно нещо, третата Матрица също се оля по темата, сякаш да затвърди дъното, до което бе достигнала. Като добавим и към това визуализациите, излезли вероятно от съзнанието на надрусан methhead – не, благодаря. Не му пиша двойка, защото ще отдели твърде много от качеството на другите части, но по принцип си я заслужава.

Final Flight of the Osiris

(Мн. добър 4.50)

Отварящото филмче разказва историята за това, как хората разбират, че машините копаят към Зион и се опитват да предупредят града, естествено с цената на живота си (в Reloaded капитаните на корабите дискутират точно снимките от Озирис). Анимацията е от реалистичния тип (като Final Fantasy) и е добре направена, динамиката е на ниво, но като история е твърде праволинеен, макар и това да му е целта. Няма как да надскочи това, особено предвид малкото време, с което разполага да развие действието.

Program

(Мн. добър 4.75)

Интересна история, макар и с твърде очакван край, заради което губи точки. Докато две гаджета се закачат в симулация на феодална самурайска Япония, мъжът казва, че има начин да се върне в Матрицата и иска любимата му да го последва. Тя обаче не е изпълнена с ентусиазъм и нещата ескалират бързо дотолкова, че след яростна битка единият от тях стига до фатален край. След това се оказва, че всичко е тест и няма ранени или убити. Ако имаше фатален край – особено предвид, че всичко е симулация – филмчето щеше да се изкачи доста по-нагоре.

Kid’s Story

(Мн. добър 4.80)

Предисторията на досадното Хлапе, което търчи след Нео и му повтаря “ти ме спаси” всъщност е доста по-интересна отколкото се очаква. Като за начало, имаме паралел със самия Томас Андерсън от първата матрица, който стои до ранни зори на компютъра си и търси отговори за заобикалящата го реалност. Чрез силата на вярата Хлапето успява да се освободи без чужда помощ от матрицата, след като на пръв поглед скача от един покрив, докато е заобиколен от агенти, и се събужда в истинския свят без чужда помощ, за което принципно се вярва, че не е възможно.

World Record

(Мн. добър 5)

Историята е малко подобна на предишната, но този път силата на човешкия дух е в основата на това да прогледнеш извън Матрицата. В центъра на сюжета е спринтьор, който успява да постави рекорд на 100 метра от 8.99 секунди (само за справка – настоящият е 9.58 от 2009 на Болт), но златният му медал е отнет поради допинг. Героят обаче е твърдо решен да покаже на всички, че постижението му е истинско и впряга всичките си усилия да постигне и невъзможното, поради което успява да се събуди.

Beyond

(Мн. добър 5.20)

Може би най-оригиналната идея от всичките филмчета – бъг в кода на Матрицата успява да трансформира една обикновена къща в “призрачна” такава – с чудати животни, собствени правила на гравитацията, дъжд в самите стаи. Изпълнението на идеята обаче не е толкова оригинално – едни дечица си играят вътре, а една девойка си търси котката. Повече хорър и мистериозни елементи щяха да направят епизода абсолютен фаворит, предвид че пред такава основа развитието за истории би било почти безгранично. В края на епизода обаче идват QA и за един ден на мястото на къщата изниква паркинг, а “магията” е изчезнала.

A Detective Story

(Отличен 5.70)

Дистопична ноар история, за един детектив (ама истински – с шлифер и шапка), който бива нает от мистериозен глас по телефона да открие хакер на име Тринити. За съжаление, краткото времетраене не позволява на епизодчето да развихри истинския си потенциал, който аз лично смятам, че е сравним с първата и по-загадъчна половина на първия филм. Атмосферата също е на ниво – имаме старите коли от 30-те години, задимени градски улички и алеи, но и компютри с IRC софтуер. В хода на разследването се оказва, че другите детективи, които са търсили Тринити, са или мъртви, или безследно изчезнали или просто полудели. Накрая успяват да си ударят среща в един влак, докато агентите са по петите им.

The Second Renaissance I & II

(Отличен 6.00)

Предисторията обхващаща въстанието на машините, последвалата война и създаването на Матрицата – няма как да не е на първо място не просто заради интересната история, която обхваща, а и за посланието докъде може да ни докарат чисто човешките ни несъвършенства като егото, жаждата за власт и богатства и липсата на здрав разум, особено при вземането на съдбоносни решения. След като изгледа филмчетата, човек опеределено си задава въпроса дали не си заслужаваме Матрицата и дали дори животът в нея не е един вид милост от страна на машините, особено когато сме и свидетели на технологичното развитие в реалния ни живот. Политическите и икономически аспекти, свързани с историята, са много добре и плашещо реалистично пресъздадени, което дава допълнителна добавена стойност на историята. Тя дори е като че ли с една идея по-актуална днес.

В заключение, Аниматрицата успява достигне Мн. Добър (4.87), с относително консистентно качество на широк спеткър от истории, които с малки изключения успяват да представят завладяващи послания въпреки краткото си времетраене. В моята лична класация (преди четвъртия филм, който още не е излязъл) антологията заема достойното второ място след оригинала, с достатъчна преднина пред Realoded и далеч преди Revolutions.