8 коментара
the matrix resurrections banner

Чудесно завръщане в Матрицата

Ревю БЕЗ СПОЙЛЕРИ на филма „Матрицата: Възкресения“, по кината от 22 декември.

Първите отзиви за дългоочакваното завръщане в света на Матрицата не са много положителни – повечето хора се оплакват, че филмът е твърде мета, вкарани са повече цвят и опити за хумор, които не са подходящи за поредицата, Киану и Кари-Ан са твърде остарели, за да бъдат екшън-герои, самият филм не казва нищо ново… Ами не съм съгласен с нито една от критиките! Или по-точно – да, вярно е, че има малко повече мета-моменти, цвят и зрялост, но това в никакъв случай не е недостатък. И определено не са прекалили с тях. Дори ще кажа нещо още по-смело – четвъртата част от поредицата The Matrix май ще се окаже любимата ми, предвид скорошното гледане на трилогията, което си спретнах! Имайте обаче предвид, че тя е изцяло за фенове и не е редно да я гледате, ако не сте запознати с оригиналната трилогия. Да, дори с „Презареждане“ и „Революции“, включително тъпо получилия се край на последния. „Матрицата: Възкресения“ продължава историята на предишните части и има елементи от всяка от тях. Запазва същината на направеното досега, но същевременно освежава поредицата и я вкарва в ХХI век.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Въпреки че сюжетът, разкритията и обратите в него не са кой знае колко неочаквани, ще се въздържа от спойлери. Ще обобщя само наличното от трейлъра – Нео и Тринити все още са живи и са в Матрицата, където, заедно с неколцина нови персонажи (повечето са неочаквано симпатични, макар и с твърде малко екранно време, за да ни направят истинско впечатление) са впримчени в мъчителен цикъл, от който трябва да се събудят. Самата Матрица е осъвременена, защото все пак вече не сме 1999-та година, а и в тази й версия е по-лесно да се задържат хората в покорство и неведение. Нео, обаче, е кахърен и несигурен в света си, макар и да е звезда в него – създател на суперуспешна трилогия от игри, наречени „Матрицата“…

На практика, първата третина от филма представлява нова интерпретация на първата Матрица. Нео е в изкуствения свят и ще бъде събуден с външна помощ, разликата е само в това, че той вече е уморен от битки и не е много сигурен дали въобще иска да се буди (нито пък дали му се живее не само в изкуствения свят, ами и по принцип). Във втората третина той излиза и вижда какво е станало в реалността, среща се с някои престарели стари познайници или децата на такива. В третата повежда (или по-точно го повеждат) на битка в територията на роботите и той се завръща в Матрицата, защото има недовършена работа там. Цялата трилогия пресъздадена накуп, в нови вид и опаковка, с повече социален коментар и повече зрялост у сюжета и главните герои, но също толкова екшън. Аз лично очаквах точно това и филмът ми го достави в цялата му прелест.

Факт е, че Нео и Тринити са доста по-пасивни в тази четвърта част, приспани от дългия си престой в Матрицата и междувременно поостарели. Те не са супергероите, каквито ги помним от първите части. За мнозина, разглезени от Марвел и DC фенове, това вероятно е недостатък – те са свикнали 50-годишните чичковци в костюми да ритат задници и да са недосегаеми, но тук не е така и за мен това е огромна бонус точка. Не харесвам неуязвими супермени, няма за мен тръпка в техните истории и това ме дразнеше в старите филми. В „Матрицата: Възкресения“ Имаме реални напрежение и опасност за героите (или поне усещане за такива), Нео и Тринити не могат да избягат от неприятните ситуации с щракване на пръсти и политане в небето, няма как да победят сами срещу милион копия на агент Смит. Младежите се бият доста добре, но пък и те си знаят мястото – борят се компетентно за оцеляване, защото това е светът им, но не са Избрани и са напълно наясно, че са мухи около полубогове, които могат да бъдат смачкани в някоя битка и никой няма да разбере или да пролее сълза за тях.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Впрочем, клишето за Избрания, който е нарочен от съдбата да спаси света, една от най-дразнещите глупости на първия филм, тук допълнително е отхвърлено. Във втория и третия вече си казаха, че Избрани има много, в четвъртия допълнително подсилват, че на всеки може да му се падне да е Избран и това не го прави кой знае колко специален. Нео и Тринити са легенди не защото съдбата така им е отредила или са им паднали суперсили от небето, а защото самите те са се опълчили на Матрицата и са дали всичко от себе си, за да постигнат историческия мир между хора и роботи, който де факто дава нов шанс както на човечеството, така и на машините да изградят по-добър свят. Единствено любовта им остава важна, специална и направо свръхестествена, но това си е проблем, останал от старите филми – ако заради него ще отречете този филм, припомнете си пак старата трилогия, да видите, че е същото.

Колкото до света, на въпросите ви за това какво се е случило в периода между третия и четвъртия филм, в какво състояние е той сега, ще бъде отговорено, според мен, доста задоволително. Бих се радвал на малко повече светоизграждане, малко повече за цивилизационното развитие на машините, но малкото показано ми беше достатъчно, за да обясни нещата и да разпали въображението ми. Докато в старата трилогия машините бяха някаква аморфна единомислеща цялост с изключения на няколко по-развити програми тук-таме, сега те са си цяла цивилизация, живееща по други правила, пълна с индивидуалности и различия. Като фен на фантастиката, оценявам това високо и съм винаги готов за още.

Темата за дуалността е основна за филма. Личи си от първите кадри – буквите, които традиционно падат надолу, но след това летят нагоре. Полицаите, които вървят към камерата, но всъщност са отражение в локва. Но дуалността не само като антиподи (истинският свят и матрицата, доброто и злото, Андерсън и Смит), а и като два допълващи се елемента, които заедно образуват едно цяло, а поотделно не струват много (Нео и Тринити). Особено интересно превъплъщение получава концепцията в образа на новия Морфей, въпреки че този елемент е доста недоразвит и избутан на заден план (да кажа повече би било спойлер). Да, сравнително нов елемент е, ако се ограничим само до линията на старата трилогия, но лично на мен ми идва много свежо в четвъртата част и се надявам да има и следващи филми, за да се доразвие.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Като цяло, темите за размисъл са доста силна страна на „Матрицата: Възкресения“. Опит за нещо подобно беше направен във втория и третия филм, но доста несполучливо, там философията беше сякаш насилена върху останалото, бавеше нещата и досаждаше, без да отива кой знае колко дълбоко, та да има оправдание. Тук тези моменти са по-добре вплетени – хем са по-дълбоки, хем не пречат толкова, хем са по-добре показани и обяснени. Размиването на границата между хора и машини/програми е доста по-сполучливо (вероятно защото вече не сме обременени от първия филм, където имаме ясно разграничение между добрите хора и лошите роботи). Не само, че при машините са се развили индивиди с човешки черти, но и човешкият град е започнал да се превръща в своеобразна Матрица, търсеща начини да притъпи стремежа към развитие и борбата за справедливост в името на удобството и спокойствието. Ясно е, че трябва някъде да се намери баланс, но къде е той? Как можем да подобрим света и изобщо кой свят да изберем? Имаме ли избор изобщо, или действията ни са предопределени?

Въпреки опитите за вкарване на хумор (твърде малко, за да им се обръща внимание, но явно все пак пречат на някои хора), мета моменти и повече цвят, лично аз усетих и една тежест, мрачност в атмосферата. Да, старият филм беше далеч по-тъмен, там самата матрица беше вечно облачна и дъждовна, всички ходеха в черни шлифери, а за парцаливите отрепки в подземния град да не говорим, доминираха черното, отровно-зеленото и нищо друго, но хората бяха много и бяха заедно срещу машините. Ако един падне в боя, ще го замести друг. Тук имаме Нео и Тринити като бледи сенки на себе си, които трябва да се измъкнат от съня си и да направят опит да се върнат до старото си аз. Те са били извън света в продължение на десетилетия и сега са на практика сами не само срещу машините, но и сред хората. Имат дечурлига, които тичат около тях да им асистират и да се чудят дали да ги благославят или да им мрънкат, но нямат семейство или общност, към които да се завърнат, ако нещо се провали. Светът ги е удавил в мъчения, след което ги е надживял и задминал. Това си е доста потискащо и никакви мацки със сини коси и гумени патенца по главите не могат да го развеселят. Разбира се, все пак съществува и надеждата, искрата, която ни кара да се борим и бунтуваме, не всичко е изгубено. И помага от гледна точка на това, че прави Нео, Тринити и любовта им още по-важни и централни на общия фон.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Не казвам, че филмът е перфектен, дори ще изоблича два недостатъка. Страшно дразнещи са няколкото момента, в които агентите стрелят по нашите герои отблизо, но не ги уцелват. Щурмоваците от Star Wars могат да си отдъхнат, че вече не са най-некадърната армия от злодеи. Ясно, че това се случва в много филми и няма как без него, но през 2021 година все би трябвало да сме намерили начин да заобикаляме този дразнещ проблем като снимаме екшън сцени. Другият по-осезаем недостатък е, че финалът идва пришпорен. Началото е много яко и вероятно затова са му отделили необходимото време пълноценно, но накрая явно им се е наложило да режат и да претупват, за да не се получи филм от три часа. Не става напълно ясно какво точно се случва с Тринити и агент Смит, каква ще бъде функцията на Матрицата оттук нататък, завършекът идва малко незаслужено. Това обаче са бели кахъри, които няма да ми попречат да дам на филма отлична оценка.

Честно казано, не знам какво толкова са очаквали феновете на старата трилогия, че сега да са разочаровани. Да, в някои отношения „Матрицата: Възкресения“ поема в нови  посоки, но това аз лично отчитам като плюс. Лана Уашовски се е осмелила да пробва нещо различно, да направи филм, който наистина да си заслужи съществуването като възраждане на емблематична за жанра трилогия, а не просто да обере някой лев от старите фенове на база на носталгия и нищо друго. Спорно е доколко й се е получило, но не може да не се отчете старанието й. Да, нямаме нова революция тип „летящ куршум в забавен каданс“ в екшъна, но имаме достойно завръщане в любима вселена, осъвременени версии на любими герои, задълбочена и изяснена философия. Ако сте си мислели, че вторият и третият филм ще се изтрият и ще се направи само повторение на първия – не сте познали. И не знам как сте си въобразявали, че е възможно.

От екшън сцените ще запомня епичния масов бой в изоставената сграда (акомпаниран от мрънкането на Меровингий отстрани), както и преследването с мотора накрая, докато обикновени хора се превръщат в компютърни зомбита и скачат от сградите, за да попречат на Нео и Тринити, чийто мотор минава през експлозии и хвърчащи коли. Нямаме вакханалия като магистралата във втория филм, но имаме предостатъчно кютек и разруха. Също така, актьорите са вече пораснали, помъдрели и като резултат – много по-въздействащи и убедителни пред камера. Ще ме извинявате, но в първата Матрица Киану Рийвс спокойно можеше да бъде заменен от най-дървения български актьор без да има особена разлика, а Кари-Ан Мос е сравнително безлична. Сега двамата нямат знае колко висока летва за прескачане, но все пак са я прескочили, а можеше и да не си правят труда, ако ставаше дума за обикновен cash grab. Всички в тази Матрица са се постарали тя да се получи по-специална и достатъчно нова и хубава, за да си струва съществуването й.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Лично аз имах умерено високи очаквания от „Матрицата: Възкресения“ и те бяха надминати. Всичко, което исках от това продължение, ми беше доставено. Всичко. Излязох от киното с усмивка на уста, дори с леко възхищение към сценаристите, каквото рядко изпитвам. Единствено пост-кредит сцената беше излишна, можеше и без нея, а ако вие се чудите дали да оставате и да чакате надписите заради нея – недейте, не си струва. Тя е просто мета-шегичка, която вероятно са изрязали от монтажа на съответната сцена, откъдето е взета, и по-добре, защото и без друго това лирично отклонение е причината половината народ в киносалона да остане недоволен и да намрази целия филм.

Не забравяйте, че вече не сме тийнейджъри и не може всичко да възприемаме и да ни радва като едно време. Не се превръщайте в Меровингий, който само стои и хейти новото отстрани, неспособен да порасне или да върне времето назад. Не очаквайте завръщане в детството тип „Заразно зло: Началото“ (не че го казвам като обида към другия прекрасен, но низвергнат филм по кината в момента), Лана Уашовски се е целила по-високо и по-настрани. Някои дори оприличават „Матрицата: Възкресения“ на високобюджетен фен-филм и разбирам защо го казват. Но те отиват и по-далеч, като го наричат ненужен, дори развалящ спомените им за старата трилогия, която макар и с пороци, все пак е завършен продукт с много достойнства. С такива гръмки обвинения и оплаквания изобщо не мога да се съглася. За мен The Matrix: Resurrections е нова глава в култова поредица и чудесно завръщане в нея 20 години по-късно. Не само носталгично намигване, но и по-зряло задълбаване във вечни философски теми, гарнирано със задължителните екшън и малко романтика. При толкова несполучливи римейкове и съживявания, това си е направо диамант, поне по мое лично мнение. Ако се смятате за фенове, би било обидно да пропуснете кино прожекциите и да отрежете пътя на още потенциални продължения.

 

Изображение с име: бележникМоята оценка:

История – 6
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Обща оценка: Отличен (5.53)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата