С пустинното копие срещу демоните

Ревю на „Пустинното копие“ от Питър В. Брет

Миналата година фентъзи-романът „Защитения“ ни стана една от любимите книги. Наскоро излезе неговото продължение, „Пустинното копие“. Втората част от поредицата прекрасно обогатява вселената на романа, поднася някои изненади и, с някои малки забележки, е достойно допълнение към „Демонския цикъл“.

Лидерът на Красия и демоничният хаос на Питър Бретовата вселена красят корицата на романа.

Главните герои в първата книга бяха трима – Защитения (Арлен), билкарката (Лийша) и музикантът (Роджър). Видяхме как порастват и какво ги кара да се вдигнат на бой срещу ядроните – демоните, които всяка вечер излизат от Ядрото и разпарчетосват несретниците, дръзнали да останат на незащитена територия.

Част от пътя на Арлен към превръщането в Защитения мина през фермата на Харл – див селянин-вдовец, който изнасилва дъщерите си. Там Арлен и Рена бяха обещани един на друг, но в последствие първият избяга. Доста по-късно, Арлен се озова в Красия – пустинна страна, където хората знаят как да се борят с демоните, наричани от тях алагаи. Бъдещият Защитен се срещна със самопровъзгласилия се за Избавител Джардир и бе предаден от него…

Тези двамата бяха второстепенни герои в „Защитения“ но стават основни в „Пустинното копие“. Добре е да си припомните първата част преди да преминете към втората, защото много от събитията там са важни за пълноценното преживяване на историята. Редица други второстепенни герои също отново се появяват тук, а нищо чудно някои от тях да станат и основни в следваща книга от поредицата.

Но и да не го направите, не е фатално. Всъщност, първата част от „Пустинното копие“ е ретроспекция, посветена изцяло на Джардир. Също като в „Защитения“ се тръгва от неговото детство, порастване и заемане на настоящата позиция. Виждаме устройството на обществото в Красия (общо взето – като в арабска страна, но с демони) и през какви жертви трябва да мине един човек, за да се нарече Избавител. Особено интересна героиня е и първата му съпруга, Иневера, която постоянно и безсрамно плете интриги.

Странно е как се възприемат ядроните от различните народи. В първата книга започнахме със Севера, където хората се страхуват от зверовете и се крият зад защитите си. Знаеха, че на Юг се бият с демоните, но не смееха да излязат сами срещу тях докато не ги поведе Избавител. Това, през техните очи, изглеждаше напълно естествено и нормално. В страната на Джардир нормалното е обратното – боят с демони е не само възможен, но и въпрос на чест – такъв има всяка вечер и всеки се стреми да вложи максимума от себе си в борбата. Четейки за приключенията на Джардир се чудим как изобщо сме приемали страха и криенето от демоните за нормално.

Авторът със своето собствено защитено оръжие

Това обаче далеч не е единственият сблъсък между Севера и Юга – той става много по-директен и физически, когато Джардир решава, че трябва да обедини различните народи под своя власт, за да ги поведе срещу демоните. Но някой вече го е изпреварил (Арлен, когото Джардир мисли за мъртъв) и северняците за кратко време са се превърнали във впечатляващи бойци. Накрая обаче конфликтът преминава в нещо доста по-изненадващо.

Появили са се и нов вид ядрони, които не са просто безмозъчни зверове с жажда за човешко месо. Те мислят, имат власт над хората и противодействат на Арлен и Джардир – двамата души с най-голям потенциал да разбунтуват храната.

Като цяло, „Пустинното копие“ едновременно развива и обогатява значително събитията от „Защитения“, и развива историите на всеки от главните герои от първата част. В този аспект всичко е чудесно и много интересно, а и в обем от почти 600 страници, което радва. Някои може би очакват по-голям прогрес на общата история и по-значими събития, но според мен потапянето в миналото е достатъчно интересно, за да компенсира, а и все пак не е като да не става нищо. Единственият леко странен за приемане елемент са любовните истории. Това ми направи впечатление още в първата част и тук се появява отново. Развити са някак внезапно и неадекватно. Но пък и разбираме, че в тази вселена не можем да говорим за чиста любов. Това са по-скоро тръпки, временни увлечения, породени и влияещи се от временни обстоятелства. Истинска и всеобхватна любов все още не се е появила в „Демонския цикъл“. Което всъщност е плюс, дори може да бъде много реалистично, стига тези тръпки да бъдат малко по-добре обяснени, мотивирани и плавно развити в бъдеще.

Припомнете си първата част

Питър Брет отново демонстрира таланта си, чрез който героите му неусетно влизат под кожата на читателя. Новите го правят по абсолютно същия прекрасен начин като в „Защитения“, а старите са се развили и продължават да се променят. Четейки как срамежливата чирак-билкарка е станала лидер на селото, а Арлен се е превърнал в легенда, изпитваш леко, но напълно оправдано чувство на гордост. Сякаш четеш за успехите на собствените си деца. Ето още една полза от избора на Брет да се занимае с целия живот на героите си, вместо просто да започне от средата.

Както и в първата част, постигнат е идеален баланс между действие, диалог и вътрешни разсъждения, а романът, колкото и да е дълъг, се чете леко и приятно. На моменти си проличава лека неопитност на автора в описанията, но това са едва забележими бели кахъри, които едва ли биха направили впечатление на повечето читатели, а и по никакъв начин не помрачават цялостното усещане от потапянето в този интересен свят.

Единствената ми критика в това отношение е по-скоро към превода на диалозите. Поради факта, че голяма част от героите са северняшки селяни, включително и самият Защитен, речта им не е много богата и е натъртено разговорна. На английски това не е чак толкова натрапващо се. На български обаче изглежда ужасно, още повече, че не е постоянно и цялостно. Преводачът е опитал да докара „селска“ реч единствено чрез замяна от време на време на „това“ с „т`ва“, „няма“ с „ня`а“ и т.н. Такива думи с изпуснати букви се появяват в речта на героите спорадично и напълно неочаквано, което доста дразни. Има и други начини да се предаде „селска“ или разговорна реч, които са къде-къде по-малко натъртващи се, а дори и да беше изпуснат този елемент в превода, хич нямаше да е фатално.

Английската корица

Горя от нетърпение да излезе третата част, а и знам, че Брет няма да спре дотук. Вселената му е достатъчно богата, за да продължи да се развива в още много романи и да се нареди до няколкото други многотомни фентъзита, превръщащи се в класики. Ако се реализират и плановете на Пол Андерсън да филмира „Демонския цикъл“, дори да съм убеден, че този човек ще я осакати брутално, ще бъда от първите, които ще посетят филма, за да видят как въображението на Питър Брет оживява на екран. Отново поздравления и за издателство „Колибри“, които не са изневерили на фентъзи-шрифта си и не са се отказали от усилията да правят красиви корици за красивите книги. Макар отскоро да са в жанра, тяхното име се превърна в гаранция за качество.

 

Моята оценка:
История – 6-
Герои – 6
Стил на писане – 5
Неочаквани обрати – 5.50
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 6
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Общ успех: Отличен (5.68)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

niKak

Браво. Може да я прочета, ако смогна, че съм зает. И да знаете, по-често се употребява РЕЦЕНЗИЯ, а не ревю … Иначе рецензията е страхотна. С удоволствие я изчетох!!!