2 коментара
sredno6tniq-dvorec-rrr

Сафон и пламъкът на отмъщението

Ревю на „Среднощният дворец“ от Карл Руис Сафон, изд. „Изток-Запад“.

sredno6tniq dvorec cccМястото, което испанския писател Сафон избира за основа на своя роман, е Калкута. Сравненията с един от любимите ми детски романи – Наследникът от Калкута, бяха неизбежни. Не бях сигурен дали тази аналогия пречи на адекватния ми прочит на Среднощният дворец или пък се явява негово допълване. Едно обаче ми се изясни след прочита на поредния роман от испанеца: той със сигурност пише книгите си по стандартна матрица. След като веднъж сте прочели Марина или Принцът на мъглата, вече ще можете, като по учебник, да изведете централните за автора теми – времето, периода на съзряването, тайната, която не може да бъде опазена и разрушава нечий живот; ще ви бъде ясно, че целият съспенс е оставен за края и със сигурност ще последва нечия смърт. Всичко това е простимо на фона на множеството идеи, които са наблъскани в романа и от които спокойно биха могли да бъдат създадени поне още два или три нови романа.

Ще започна с мястото на действието. Както споменах, името Калкута (за всеки любител на книгите) носи със себе си определен код и това е Наследникът от Калкута. Далеч съм от клишетата по отношение на този роман. Факт обаче е нещо друго, с избора си на място (дори в самото заглавие) той се превръща в емблематичен. По същия начин ако някой друг след Трупан Капоти се опита да пише за Тифани, със сигурност текстът му винаги ще остане подражателство и опит за следване на предварително зададени рамки и модели.

Нарочно или не, Сафон е решил да създаде една нова версия на легендата за Калкута. И това е неговият най-голям минус в случая. Атмосферата на тайнственост, която се опитва да придаде на града, се губи в нишките на историята, която разказва. На моменти се усеща как авторът се старае тези две нива на разказа – фона на града и историята на обществото Чоубар – да бъдат равноправни партньори, но превесът със сигурност е по отношение на втората линия. Поради тази причина намирам избора на Калкута за напълно неуместен, недобре развит – без цялостни литературни внушения.

По отношение на историята, то и тук Сафон сякаш е нямал време да излезе от рамката на досегашното си писане. Прието е да се счита, че мнозина автори са известни с едно произведение, в което постигат максимума на онова, на което са способни (Бокачо е всичко в Декамерон, Чосър в Кентърберийски разкази, а Пърсиг е преди всичко авторът на Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет). Като читатели следва да се запитаме: нужно ли е един автор да ни предлага лоша стока? Когато авторът уважава читателите си, той най-малкото ще се стреми да им поднася разнообразни истории, да поставя героите си в нови ситуации и да се старае да им предлага нови и интересни литературни светове.

carlos safonЗа съжаление Среднощният дворец е книга, в която не се открива нито един от тези критерии. При прочита на първите няколко страници, вече ви става ясно какво да очаквате от по-нататъшния развой на историята. Онова, което е променено, са, образно казано, декорите – в случая това са мястото и имената на героите. Събитията, които им се случват са толкова сходни с другите романи на Сафон, че за читателя вече не е предизвикателство дори да стане автор на книгата. Затова смело ще кажа, че подобен род автори и такъв тип книги са обида за един четящ човек. Разбира се, ако за вас повторението и стандартните истории не са проблем, не обичате да се замисляте много върху историите и нещата, които четете, то Сафон е един добър избор. Прекрасно четиво, което да ви съпътства през лятната почивка или в някой мързелив следобед, когато ви се чете нещо, но се чудите между чиклит и интересно романче. Една прочетена книга от испанеца и вече ще познавате из основи цялото му творчество.

Замисълът на историята, в своето намерение, е близък до гениалния. Какво имам предвид. Зад провала в употребата на познатите шаблони, прозира едно намерение на Сафон, което, за съжаление, не е съумяло да се реализира – идеята, че в едно малко градче би могло да се случи нещо, което е дотолкова отвъд пределите на езика, че дори и да бъде съобщено, ще изглежда като една фантастична приумица на умел разказвач. Такъв е замисълът на Среднощният дворец и въвеждане на т.нар. общество Чоубар. Темата за езика, която присъства напълно имплицитно и неосъзнато в текста, би могла да се превърне в най-силния коз, от който романът щеше да спечели. Уеднаквяването на познати персонажи с други книги на автора, незаинтересоваността му да предложи алтернатива на романовата развръзка, му изигрват лоша шега.

В разработката на централните за книгата теми, Сафон отново не се е постарал кой знае колко много. Прокрадват се десетки мотиви и малки истории, които не намират пълна реализация и от които може да се извади материал за няколко нови книги. Авторът многократно подчертава, че текстовете му са били определяни като четиво за юноши. Въпросът, който тук е наложителен е: нима юношите имат по-бедно въображение от т.нар. „зрели“ читатели, та да им се поднася една и съща история, преразказана в различни романи? Не искам да посочвам примерите, в които именно юношеската литература е много по-вълнуваща, богата на съдържание и интересна в сравнение с редица касови трилъри за възрастни.

9440324Темата за съзряването е централна и в Среднощният дворец. Малка група от деца, нарекла себе си обществото Чоубар, преживява последното си и най-вълнуващо приключение. След него те вече никога няма да бъдат същите заради сблъсъка им с мистериозната огнена сянка, наречена Джавахал. Последният внася лекия фантастичен елемент в романа. И тук обаче разочарованието за прочелите Марина е пълно. Джавахал се оказва леко луд и смахнат учен, опитал се да твори добро за човечеството, но попаднал в капана на собствената си гениалност. Звучи ви познато, нали?

В литературно отношение точно този елемент, който трябва да придаде най-завършения колорит на историята, се оказва и нейното най-слабо звено. Примерите ми с литературната история са неизбежни. В случая Сафон безуспешно се заиграва с една тема, която има традиция в западноевропейската, че дори и в руската литература. Става въпрос за темата за двойника. И в случая с времето, от което авторът можеше много да спечели, отново се проваля. Онова, което при Достоевски, например, е изведено чрез алегории, при Сафон е сведено до груб преразказ, до едни банални описания, защото Джавахал се оказва всъщност бащата на двама от героите в романа (брат и сестра).

Краят също предлага евтин съспенс, типичен за нискобюджетен филм, който залага повече на малките ефекти, отколкото на цялостното внушение. Горящи вагони, затворени отровни змии в кутии и нещо като руска рулетка, в която единият от героите спасява своите приятели. Но дори онова, което трябва да се води за най-напрегнат и интересен момент, дори то в много отношения е клиширано и недоизпипано.

По отношение на Марина все още бях с някакви надежди относно таланта на Сафон като писател. След прочита на Среднощният дворец обаче съм разочарован. Какво може да се очаква от един писател, който е предсказуем? Какво е способен да даде на своите читатели? – това са все питания, които си заслужават сериозни отговори. Нищо сериозно обаче няма да намерите в Среднощният дворец, който е една претупана история, съшита по вече познатите модели за конструиране на разказ от страна на Сафон. Фанстастичните или, бих ги нарекъл, магични елементи в книгата са стандартни (става въпрос за образа на Джавахал) и невпечатляващи. За любителите на стойностна литература Сафон ще бъде ниска летва, до която не си заслужава да падат. Но пък, както вече споменах, книгите му биха били идеално четиво за непретенциозни читатели, които си търсят заместител на скуката и сивото ежедневие, а хората, които досега не са се докосвали до творчеството му, няма да бъдат толкова разочаровани от повтарящите се в други негови книги елементи.

 

БележникМоята оценка:

История – 4
Герои – 4
Стил на писане – 4
Елементи на изненада – 4
Теми за разсмисъл – 4
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 4
Степен на оригиналност – 3
Старание на автора – 3
Маркетинг промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Добър (3.90)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата