Сляпа ли е любовта?

Макар че „Наследницата” беше като цяло разочароваща книга (поне за мен), очаквах да прочета продължението й с интерес. Любопитството ми бе породено от няколко неща – на първо място, исках да разбера дали творческото вдъхновение на Кийра Кас се е възвърнало (поне на нивото на последната книга от трилогията за Америка Сингър), на второ – исках да знам кой достоен кандидат ще избере принцеса Идлин Шрийв, и на трето – очаквах с нетърпение да прочета продължението на странния клифхенгър от финала на романа (спойлер от сюжета на „Наследницата”: кралица Америка получава удар, понеже големият й син Арън бяга от двореца, за да се ожени за своята любима – принцесата на Франция). Дали Кийра Кас е толкова смела, че да убие харесваната от всички Америка, само за да направи историята на скучната й дъщеря по-интересна??

„Короната” даде отговорите на тези въпроси – два от тях няма да бъдат издадени в това ревю, защото избягвам спойлерите. Не искам да разкрия кой е избраникът (поне не направо), нито дали обичаната кралица оцелява, но затова пък ще отговоря на въпроса дали втората и (засега) последна книга за Идлин, е на нивото на своите предшественици. Накратко – не. „Короната” не само не може да се мери с книгите за първия Избор, но и успява да бъде по-безинтересна и разочароваща от „Наследницата”.

Думата, която най-точно може да опише сюжета, е „постен”. Сякаш авторката е започнала да разработва една идея, но някъде по средата е загубила и вдъхновение, и стимул, и просто е решила да претупа нещата, колкото да не е без хич… Не мога да не забележа, че принцеса Идлин не само не получи трилогия, подобно на майка си, но и втората книга не успя да стигне до обичайните за Кас 327 страници. Не знам какви са бъдещите творчески планове на писателката, но поне засега изглежда, че магията се е изчерпала.

Историята накратко: Притеснена от болестта на майка си, Идлин решава да ускори Избора и отпраща повечето си кандидати, като оставя само шестима – Елитът. Един от младежите се отказва в самото начало, тъй като осъзнава, че не е влюбен в принцесата (а и на всички е ясно, че цялата инициатива е лишена от живец – наистина на всички – не само читателите, но и персонажите сякаш го осъзнават). Останалите от Елита вече познаваме както по име, така и по характер, тъй като те са и единствените момчета, на които авторката обърна по-сериозно внимание в „Наследницата”. Кайл, Хенри (придружен от преводача Ерик), Хейл, Иън и Фокс са на финалната права. Идлин харесва някои от тях повече, но не може да се каже, че е влюбена в някого. Принцесата се измъчва от мисълта, че няма да открие сродната си душа и, за разлика от родителите си, никога няма да стане част от приказна любовна история.

Тъкмо когато нещата започват да се променят, животът на младата красавица е разтърсен от нова неприятност – появява се Мерид Илеа (син на водача на добрите бунтовници от трилогията за Америка). Младият мъж се оказва опасен противник, който има потенциал да превърне живота на принцесата в ад (поне според собственото й въображение, тъй като няма реална заплаха). В този напрегнат момент, Иди е изправена пред още едно изпитание – баща й предлага да й отстъпи короната и да я направи кралица още преди да е избрала бъдещия си съпруг. Принцесата трябва да поеме огромна отговорност на плещите си и да избере спътника си в живота възможно най-скоро, но изборът на сърцето е неочакван и може да предизвика политически скандал…

Изпъкващите персонажи са същите, като в предходната книга, с изключение на „злодея” Мерид. Повечето от тях отбелязват известен прогрес, но в някои случаи той по-скоро е пожелателен, отколкото реален. Например, личи си, че Кийра Кас е възнамерявала Идлин да е егоистична и несимпатична в началото, но постепенно да се промени и да еволюира в истински стойностна личност. Авторката дори си вярва, че е успяла да внуши тази промяна, но обективно погледнато това не е така.

Кралица Идлин Хелена Маргарет Шрийв, чието име, както се оказва, означава „Принцеса Лъскава Перла” (колко оригинално!) има още по-голямо самочувствие и макар, че си мисли, че се грижи за благото на народа, в действителност се ръководи най-вече от собствените си нужди и желания. Дори изборът й на съпруг – т.е. изборът на сърцето й, отговаря на нейния затворен и горделив характер – в крайна сметка, принцесата се влюбва в този, който й се кланя най-ниско и според когото тя е родена да издава заповеди (този коментар, направен от щастливия избраник, би трябвало да е шеговит комплимент). Като държавник, принцесата не е по-умна от родителите си – взима важни, дори исторически решения, които вероятно биха създали повече раздор, отколкото нещо добро, в дългосрочен план.

Някои от елитните кандидати разкриват истинската си природа и откриват любовта по изключително политически коректен начин – това е прекрасно, но просто си личи как Кийра Кас е искала да вкара определени социални теми в текста, без значение дали пасват, или не. Самата принцеса разбира нелепостта на ситуацията (поне си представя колко нелепо би изглеждала в медиите) – някои от най-добрите кандидати за ръката й се влюбват помежду си, вместо да гаснат от любов по нея.  Тя има право, а и начинът, по който авторката поднася събитията, ги прави да изглеждат по-скоро комични, отколкото емоционално разголващи. И все пак, може би този развой е по-оригинален от развръзките на няколко странични любовни истории по време на първия Избор, когато няколко от по-интересните и значими персонажи намериха истинските си любими сред слугите в двореца.

Нещо подобно можеше да се случи и тук, тъй като Нийна – бивша прислужница, повишена в придворна дама/лична асистентка, а и новата слугиня на принцесата така и си остават неженени…

Интересно е, че Нийна има проблеми с приятеля си, който уж е голямата й любов, но тя едва не се разделя с него заради работата, която не иска да напусне. Този мотив, че кариерата е по-важна от семейството – поне за жените, се повтаря на няколко нива. Самата Идлин е олицетворение на женската сила (в нейния случай – придобита по закон, а не заради лични качества). Лейди Брайс – една от доверените й съветници, се превръща в първия (временен) премиер на Илеа, а братът на Иди – Арън, се жени за френската принцеса Камил.

Камил, също като близначката на мъжа си, ще стане кралица един ден и ще управлява сама страната си. Темата за феминизма изглежда е централна за сюжета. Очевидно е, че всички персонажи от мъжки пол са под чехъл (с изключение на тези от по-старото поколение) – както изяснихме, около половината от елитните кандидати не са особено мъжествени, а останалите са напълно подвластни на волята на Иди. Освен това, за разлика от Америка, която става кралица след брака, съпругът на принцесата няма да придобие титлата крал, а ще се превърне в принц-консорт. Всичкият този нерафиниран феминизъм е поднесен безцеремонно и по-скоро разваля сюжета, вместо да го прави по-стойностен и натоварен с дълбоки социални послания. Причината за това е в прозрачния и повърхностен начин, по който авторката го натрапва на читателите, вместо да използва по-деликатен подход, за да поднесе новите си убеждения.

Както споменах, в живота на Идлин се появява още един неочакван кандидат – Мерид Илеа. Мерид е коварен и лош по стандартите на Кас, тъй като направо заявява на принцесата, че иска да се ожени за нея, не защото я харесва, а за да придобие власт и да управлява. Всъщност, той вече има известна власт, тъй като е популярен сред народа (за разлика от Идлин), медиите го обичат и следят всяка негова стъпка. Мерид използва популярността си, за да прави намеци, че с принцесата са влюбени, а Изборът е само бутафория. ТОВА – т.е. публичните му изяви, както и заплахата, че ще я очерни в медиите, са единствените му зли дела. Иди си представя, че ако го приеме за съпруг, той ще я бутне по стълбите или ще я удави във ваната, но нямаме реални доказателства, че Мерид наистина е зъл. Да – той не е особено приятен, но не може да се мери с други неприятни персонажи – като например Джоузи, сетрата на Кайл (която се променя изненадващо и внезапно преди финала). Мерид Илеа има заложби на политик и въпреки, че накрая Идлин вярва, че го е неутрализирала, именно той е най-вероятният бъдещ премиер на страната…

Финалът на романа е претупан като целия сюжет – историята прекъсва някак изведнъж и наистина не е напълно ясно, дали авторката поначало е планирала да напише само две книги за Идлин Шрийв, или е била принудена да съкрати историята. Донякъде може да се каже, че основната интрига е приключена – принцесата, както е редно, намира любовта, а кралството е на прага на поредните реформи… Въпреки това, усещането за неудовлетвореност е доста силно и то ярко подчертава убеждението ми, че „Единствената” трябваше да е последната книга от тази поредица…

Моята оценка:

История – 3
Герои – 3
Стил на писане – 4
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 3
Степен на оригиналност – 3
Старание на автора – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Среден (3,40)