Смела Ваяна, приятен филм, страхливо начинание

Не съм гледал оригиналната анимация „Смелата Ваяна“, въпреки че много хора я харесват. Също като с „Лило и Стич“ изчаках да видя игралния филм, просто защото предпочитам живи актьори пред рисувани такива. Естествено, това не прави филма по-малко детски или по-ориентиран към мен, но все пак ми е по-приятен за гледане.

Казвам това, за да е ясно, че не мога да правя сравнения с оригиналната смела Ваяна. Навсякъде казват, че игралната версия повтаря рисуваната почти кадър по кадър, съответно не си струва да се гледа, но аз не мога да го потвърдя. Мога обаче да кажа, че „Смелата Ваяна“ е доста хубав филм и прекрасно приключение, което би трябвало да вдъхнови децата да бъдат смели и да мечтаят. И определено тези в киното с мен изглеждаха като да му се радват.

В последно време свикнах приключенските филми да ми бъдат скучни. В крайна сметка, в тях реално нищо не се случва. Ето, например, „Междузвездни войни: Мандалорецът и Грогу“. Уж се появяват интересни извънземни, космически кораби, чудовища, минават през различни планети, стрелят, бият се, но в крайна сметка какво? Скука. Нищо интересно, нищо запомнящо се. Е, „Смелата Ваяна“ ми припомни, че проблемът не е в жанра по принцип. Напротив, ако всички приключенски филми бяха като този, щях да имам много по-различно мнение. Тук събитията имат заряд, задържат вниманието и в крайна сметка се усеща как героите порастват след преживяванията си и случките по някакъв начин са се отразили върху тях.

Ваяна расте на остров сред нищото в общество, което е много различно от нашето. Културата му хем е поамериканчена и смляна, за да бъде разбрана от децата и зрителите с акъл на такива, хем е достатъчно чужда, за да ни бъде фентъзийна и пленяваща. Та там се разпространява легенда, че полубогът Мауи е откраднал сърцето на богинята-остров Те Фити, след което го е загубил, заради което сега по океана се разпространяват болести и несгоди. За щастие, сърцето се озовава в ръцете на Ваяна, която проявява смелост напук на баща си и се отправя на пътешествие да го върне и така да спаси острова си от гибел.

Историята се движи по познати формули, но все пак е интересна и вълнуваща, а героите са достатъчно симпатични, за да проследим приключението им. Изобщо не очаквах да ми хареса толкова. Имам малък проблем с обстоятелството, че Ваяна се задейства чак когато прокобата стига и до нейния остров и алтернативата е бавна гладна смърт, което малко отнема от смелостта ѝ, но това си е нормална човешка природа. Допадна ми обаче как е развит образа на Мауи и как спокойно може да се смени гледната точка и девойката да бъде негов придружител в неговата история, а не обратното.

Въпреки че „Смелата Ваяна“ е игрален, той разчита доста на компютърни анимации и ефекти, включително за прасето, държащо се като куче, и пилето-идиот. Но все пак изглежда по-добре с истински хора пред зеления екран и визуално е чудесен. Технологиите са доста напреднали и детайлите са много красиви. Богинята-остров, магменото чудовище, гигантският рак със съкровищата – всички са впечатляващи на вид. Пилето – не чак толкова.

Както знаете, във филма има и музикални изпълнения, които трябва да преглътнете, ако искате да оцелеете в киносалона с децата си. Не са твърде много и не са лоши, просто напомням за който не го смята за подразбиращо се. Едно или две от парчетата са запазени на оригинален език дори и в дублираната версия, което ги прави доста по-приятни и интересни.

Актьорските изпълнения са прилични, въпреки че актрисата зад Ваяна не е най-изразителната, а костюмът върху тялото на Скалата изглежда малко странно. Интересно е, че голяма част от островните обитатели са дебели, а уж живеят щастливо и здравословно. Няма да задълбавам в темата, просто ми направи впечатление, че с толкова песни, танци и земеделски труд, едва ли шкембетата им са се получили само от кокосови орехи. Разбира се, самата Ваяна е слабичка и хубавка.

В заключение ще повторя, че съм приятно изненадан от филмчето. Ако имате деца, които трябва да развличате, спокойно може да ги заведете на „Смелата Ваяна“. Стига да преглътнете, че в него явно няма нищо ново в сравнение със стария филм, както и че начинанието на Дисни да пренаправя всичките си анимации с живи актьори е доста страхливо и неоригинално. Прави се с идеята, че вие, като отколешни фенове на бранда на компанията от поколения насам, изобщо няма да се замисляте, преди да си дадете парите за кинобилети. Реалността обаче се оказва по-различна и приходите на Moana* май ще са по-малко от тези на „Снежанка“, която беше пословичен провал. Но, като изключим тези два недостатъка, сам по себе си „Смелата Ваяна“ е добър филм, който заслужава да бъде показан на децата.

Моята оценка:

История – 5,50
Герои – 5,50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4,50
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5,50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал –4,50

Общ успех: Мн. добър (4,85)

* Ако случайно не знаете, в САЩ героинята се казва Моана, но в Европа името й е променено на Ваяна, защото навремето е имало някаква порно актриса от Италия на име Моана Поци, и Дисни по обясними причини не са искали да се асоциират със спомена за нея. И двете думи обаче са свързани с океана – Моана на маорски и хавайски означава „океан“/“широко море“, а Ваяна на таитски е „вода от извора“.