Сред руините на Свободата

„Човекът във високия замък” продължава да бъде един от най-интригуващите сериали на Amazon (ревю на първите два сезона четете тук). В своя трети сезон, сериалът върна зрителите в зловещата паралелна реалност, в която нацистите владеят света, а техните изкривени идеали превръщат живота на много хора в истински кошмар.

Сезонът добавя много нови краски към познатата картина – разкрива в детайли лудостта на строя, в който са принудени да оцеляват персонажите, обогатява образите им и доразвива концепцията за паралелните светове. Има вероятност развоят на събитията да остави известно разочарование у някои зрители. След два сезона, в които се говори за съпротива, мотивиращи филми от паралелни вселени и чудовищна тирания (проявявана както от нацистите, така и от окупаторите – японци), нормално е да се очаква, че ще започнат да просветват по-ярки революционни искри и че постепенно събитията ще претърпят обрат в положителна посока…. За съжаление, това не се случва. Сезонът (поне през повечето епизоди) не само не е по-оптимистичен, а в много отношения дори е по-мрачен от предходните два.

Началото поднася „любимия” на зрителите времеви скок. Не се знае колко точно време е минало след края на втори сезон, но изглежда достатъчно дълго, за да порасне косата на Джулиана (може би година?). Познатите персонажи са променени повече или по-малко и са в ситуации, в които едва ли сме очаквали да ги видим – Джулиана се укрива в Свободната зона, във фермата на Хоторн Абъндсън (с псевдоним Човекът във високия замък), в компанията на не кого да е, а сестра си – Труди. Това, обаче не е „нейната” Труди (която беше убита от инспектор Кидо, още в началото на първи сезон), а пътешественичка от паралелен свят. Още в началото е изяснен един въпрос, който беше засегнат и преди – а именно, има много паралелни светове. В някои от тях Съюзниците побеждават във Втората световна война (както става в нашата реалност), в други – побеждават нацистите и японците, макар че събитията не се развиват точно по същия начин, както в реалността на сериала. Труди, която виждаме в началото на трети сезон, идва от такъв свят, в който борбата продължава, а Джулиана е била убита от японците.

Други познати персонажи също се намират в Свободната зона – търговецът на антики, Робърт Чилдън и новият му съдружник Ед (който е добър приятел на Франк и Джулиана и също беше жертва на кенпейтай – японската полиция), обикалят с бус, за да търсят изгодни дрънкулки за антиквариата на Чилдън. Бившият любим на Джулиана – Франк Фрик, е сериозно пострадал и обезобразен, след взривоопасни събития от края на втори сезон. Той се укрива в тайно селище на евреи, където твори пропагандни материали за съпротивата.

Другият бивш (неосъществен) любим на Джулиана – Джо Блек, който е син на един от най-високопоставените нацисти в райха, е в дори по-тежка ситуация. След като баща му е обвинен в заговор срещу вече покойния Хитлер, двамата са хвърлени в затвора. След месеци прекарани в килия, Джо получава шанс да заслужи свободата си, както и да се присъедини към елита на нацисткото общество, но в замяна на това трябва да извърши ужасни неща…

Много по-различно, но не и по-благоприятно, е положението на Джон Смит и семейството му. На пръв поглед, той е по-почитан от всякога; вместо в кокетно предградие, семейството вече живее в огромен луксозен апартамент, а домакинството е в ръцете на домашна прислужница. Саможертвата на младия Томас Смит (който откри, че е болен от неизлечимо заболяване и сам се предаде на съответните власти, за да бъде евтаназиран, съгласно нацистките закони), е повод за възхищение от страна на нацисткото общество  – той се превръща в пример за младежите и дори му е посветен официален празник, на който е излъчен филм в негова чест. Ситуацията е извратена и отвратителна по много различни причини. От една страна, именно безопасността на Томас беше мотивиращият фактор, който принуди баща му Джон Смит да убие семейния лекар, който пръв забеляза симптомите на болестта, както и да се стреми към по-висок пост в армията. От друга – тъкмо това издигане събуди усещане за чест и желание да накара баща си да се гордее с него у Томас. Момчето, което е истински идеалист (за съжаление, възпитан в грешните идеали), доброволно се отказа от живота си, щом разбра за болестта, без никога да осъзнае истинските намерения на своите родители. В началото на сезона, Джон и жена му – Хелън се опитват да се държат сякаш всичко е нормално, но вътрешно са съсипани. Те имат още две дъщери, които потенциално биха могли да страдат от същото заболяване и заплахата от евтаназиране виси над тях като дамоклев меч. От своя страна, момичетата изобщо не осъзнават, че случилото се с Томас е нередно и ужасно и както те, така и (вероятно) хиляди други млади хора, го приемат като пример за подражание. Трагично е и това, че Хелън, която е на ръба на нервна криза, така и не разбира напълно колко много страда съпругът й, както и че той направи всичко по силите си, за да спаси Томас…

Естествено, в определен смисъл цялата ситуация може да се разглежда като много жестока карма, която постига Джон Смит заради това, че вместо да се бори срещу извратения режим, той се е присъединил към него. Самият Джон не е нацист по убеждения, а само от опортюнизъм – припомням (неща, които не са спойлери, защото бяха разкрити в предишните сезони), че преди края на войната той е бил част от американската армия, но е сменил страните, след като е разбрал, че нацистите със сигурност ще победят. Той прави това, за да защити семейството си и въпреки, че не изповядва нацистките идеали, използва всичките си способности, за да помогне за налагането им. Съдбата е безмилостна, но справедлива – бавно и сигурно тя му отнема именно семейството, което той отчаяно е искал да спаси.

Търговският министър Тагоми все така е най-свестният персонаж в сериала. Той, както и Смит е въвлечен в сложната политическа обстановка, породена от смъртта на Хитлер и прави всичко по силите си, за да предотврати започването на нова ядрена война между Японската и нацистката империи.

Инспектор Кидо също остава верен на себе си в своята непреклонност и жестокост. Той продължава да издирва и избива членовете на съпротивата. Въпреки това, трети сезон постига нещо изненадващо – придава някои по-човешки черти на Кидо. Инспекторът е ужасен човек, но не е психопат – той действа според свой собствен кодекс на честта, което разбира се , не го прави по-добър или симпатичен, но определено го прави по-интересен и истински.

Трети сезон на сериала развива фантастичните елементи и дори създава свои правила, при които съответните елементи работят. Невероятно е, но до началото на този сезон, все още имаше зрители, които не бяха наясно, че гледат фантастика. Този тип зрители няма да могат повече да пренебрегват темата за паралелните вселени и свързаните с нея усложнения, тъй като тя заема все по-централно място в историята.

Както Тагоми, така и Хоторн Абъндсън се превръщат в нещо като експерти, които научават все повече за този феномен и се опитват да разберат как могат да го използват за доброто на света. За съжаление, други сили – а именно нацистката военна машина, също знаят за съществуването на паралелните светове и за хората, способни да прескачат от свят в свят, и възнамеряват да проучат въпроса. Техните намерения определено не са добри. Без да издавам съществени неща от сюжета – сезонът разкрива защо някои хора могат да пътуват между световете, а други – не, както и какви са плановете на нацистите.

Джон Смит, разбира се, се оказва въвлечен в тези зловещи планове, но отново от чисто личен интерес – той вижда себе си и семейството си на някои от филмите и това го кара да осъзнае, че синът му все още съществува някъде.  Съвестта на Смит се пробужда и бавно той започва да осъзнава какъв отвратителен свят е изградил за себе си и семейството си. За съжаление, той сякаш не осъзнава, че е време да направи нещо, да се опълчи на режима, вместо това се обсебва все повече от мистерията на паралелните вселени…

Останалите персонажи минават през не по-малко емоционални драми. Джулиана и Джо изживяват отдавна отлаганата си любов, но развръзката е шокираща и трагична. Самият Джо е променен от престоя си в затвора. Неговото поведение, както и това на Томас в предишния сезон, а и на някои други по-маловажни персонажи, провокира въпроса как точно обществото приема нацистите? Дали всъщност освобождението на този свят е възможно? Да, има съпротива, както и Свободна зона, има и отделни хора, които са недоволни и страдат, заради режима, но все пак – до какво ще доведе това? Едва ли нацистите в Америка, при подобни условия, са само шепа опортюнисти… Повечето хора, особено тези, които имат умове податливи на пропаганда и които не искат да си навличат неприятности, просто приемат нещата такива, каквито са и се приспособяват както могат. Дори по-лошо – умни и невинни млади хора (като например Томас) са склонни да приемат извратените ценности на които ги учат като чиста монета, просто защото са прекалено наивни, за да мислят критично, а и не разполагат с алтернатива… Накрая дори Джо, който не е толкова наивен, започна да преминава на страната на злото, след като осъзна, че няма сили да му се опълчи… Ако предните два сезона даваха надежда, че Човекът във високия замък и неговите пропагандни филми могат да променят посоката на събитията и да доведат до събаряне на диктаторския строй, то този сезон показва, че нещата са много по-сложни и дори накрая нацистите да бъдат победени, то това ще стане с цената на огромни жертви и усилия.

Един от фантастичните елементи ме остави със смесени чувства – а именно, начинът по който персонажите приемат паралелните личности. Според  Джулиана, Труди си е Труди – т.е. същият човек, когото тя обича и когото изгуби в началото на сериала. Тя, разбира се знае, че нейната Труди е мъртва, но като че ли не прави истинска разлика между нея и жената от паралелния свят. Джон Смит приема нещата по подобен начин – открива, че синът му е жив, там някъде, и това сякаш му дава надежда… От друга страна, бащата на Труди (когото видяхме през втори сезон), е нацист в реалността на сериала и герой от съпротивата в света от който идва другата Труди. Според нея, той е съвсем различен човек и е кощунство да бъде сравняван с двойника му. Явно имаме двоен стандарт, който е объркващ за зрителите и може да доведе до някои погрешни изводи. Очевидно е, че става дума за различни версии на един и същи човек. Да – те имат еднакъв потенциал и са създадени от един и същи генетичен материал, освен това, те по някакъв начин са свързани помежду си (буквално – Джулиана открива, че може да улавя спомени от други светове). Но (голямо НО!), тези версии са отделни личности, които са направили различни избори в животите си и са продукт на средата си. Да се гледа на тях като на едно и също същество, е погрешно. Други сериали, които включват в сюжета си темата за паралелните вселени, според мен се справят много по-адекватно с този проблем.

Една от основните теми на сюжета е изключително позната, но и неувяхваща – а именно „За какво си струва да се живее и съответно – да се умре?”. Дали лоялността и обичта към семейството са достатъчно основание за човек да се бори, да отстоява мястото си в света? Колкото и да е странно – отговорът  в контекста на сериала, е „Не”.  Джон Смит от самото начало прави всичко само с идеята да защити семейството си и се проваля все повече и повече. Излиза, че има неща, невидими и неуловими идеали, които на пръв поглед са само думи, а в действителност са крайъгълен камък , необходим за съществуването на един по-добър свят. Свободата, справедливостта, разумът, толерантността са тези неща, за които си струва да се бори човек – ако е нужно и до последния си дъх. Именно за тях се жертва един от персонажите, който накрая губи всичко, но поне сам избира тази съдба пред спокойния (но безрадостен) живот, който би могъл да има.

Сериалът вкарва и някои по-модерни теми, които припомнят каква е разликата да живееш в модерна демократична държава и в тоталитарно общество с налудничави закони. Няколко от персонажите проявяват нестандартна сексуалност. Ед си намира приятел в Свободната зона и докато за него е относително лесно да консумира връзката си, то за определени дами от нацисткия елит се оказва много по-трудно и опасно да се отдадат на чувствата си. Изглежда никой – дори привилегированите и богатите, не е в безопасност – поне не и за дълго.

Последните епизоди на сезона довеждат до ескалация на събитията. Случват се изненадващи и емоционални обрати, основните действащи лица са изправени пред нови предизвикателства. Всички са поставени на ръба, а за някои идва краят на историята. Все пак, това е сериал за паралелни вселени, така че винаги остава надеждата, че ще видим двойниците им…

Накрая новото, непознатото, отговорът на голямата загадка се усеща на една ръка разстояние! Финалът е разтърсващ и силен, но в действителност не слага край на нищо, а напротив – поставя нови въпроси и само подготвя сцената за следващия сезон… Тъй като четвърти сезон на The Man in the High Castle е потвърден, за зрителите остава надеждата, че сюжетните линии на персонажите и мистерията, която е централна тема на сериала, ще бъдат развити по задоволителен начин.

Моята оценка:

История – 4
Герои – 5 (някои се представят по-зле от други)
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 6
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Общ успех: Отличен (5,60)