Страх от страха

Има едно конкретно повторение в сценариите на Раян Мърфи, което се набива на очи успешно почти всяка година. Създателят на „страшния“ сериал „Зловеща семейна история“ умее да ни втълпява, че създава силни персонажи, които реално нямат кой знае какви мотиви, но въпреки това към края на който и да е сезон, усещам как им симпатизирам и дори се привързвам към тях (освен миналата година, защото „Роаноук“ беше абсолютна каша). И как точно успява да замаскира своите герои толкова майсторски? Цинизъм.

Абсолютното пренебрежение към каквито и да е морални норми, което се наблюдава в почти всеки негов антагонист действа като удар с мокър парцал в първия момент. Но няма как иначе – всички сме свикнали да гледаме герои (дали в кино или по телевизията), които са конкретно написани, за да ни накарат да се съпоставим с тях. А човекът, макар този коментар да ви звучи цинично, предпочита да игнорира своите недъзи и да се фокусира над най-добрите си качества. Точно затова гледаме много по-често основните действащи лица в любимите ни предавания са смели, интелигентни, добронамерени, забавни, обичащи. Обаче рано или късно от това доскучава. Мърфи осъзнава това (но не винаги) и се опитва да направи каквото се очаква от него – да запълни една-две „креативни ниши“, с което да сътвори сериал, който се отличава от всички останали. Понякога за щастие, понякога – не, нишата, в която той изсипва стотици страници сценарии, е точно тази на цинизма. Получи му се много добре в „Цирк на уродите“, в „Хотел“, „Лудница“… и не толкова добре в сезони като „Сборище на вещици“ и „Роаноук“. Може би забелязвате, че изпуснах сезон 1. Това е, защото за мен по-добър пример от дебюта на AHS няма. Съвсем скоро ще се появят много други ревюта на епизод 1 от „Култ“. Точно затова реших да избързам, за да мога да дам своето мнение, на което да не е повлияно по никакъв начин.

https://www.youtube.com/watch?v=h5P_KpZelNc

Откриваме сезона с оранжевото лице на бебето, което в момента управлява една от най-мощните световни сили. Не бих казал, че одобрявам този избор. Самата начална сцена представя героите на Еван Питърс и Сара Полсън много добре – разбираме какви са те в своята същност, научаваме за политическите им виждания, добиваме и представа за това колко е разклатена психиката на двамата. Проблемът идва с паралелът страх-еуфория, който макар да се получава донякъде, ми изглежда твърде пресилен и ненужен. Почти веднага след това обаче сериалът започва истински. Говоря за последните моменти преди началото на интродукцията – всички ставаме свидетели на зараждането на култа. Предполагам, че в следващите епизоди ще разберем повече за Кай и Уинтър, както и за техните последователи. Но този епизод е запазен за героинята на г-жа Полсън – Али Мейфеър-Ричардс.

Заглавието на тази статия не е случайно. „Страх от страха“ е едно от най-честите описания на паническото разстройство. Почти всички сме изпитали засиленото безпокойство, съпроводено от паник-атака поне веднъж в живота си – необяснимия страх, провокиран от определени ситуации. За щастие, при повечето от нас, това травмиращо събитие преминава леко и бързо, а скоро след това го забравяме и продължаваме напред в ежедневието си. И понеже чувството „страх“ е познато на всички, няма как да не й съчувстваме поне малко. Актьорската игра е изумителна, а средата, в която се намира тя – в уютен дом, заобиколена от любимите й хора, прави сцената още по-тъжна. В този момент вече бях готов да пренебрегна слабото и предсказуемо начало. Здравословните й проблеми ни доближават до нея и ни помагат да я опознаем. А един герой е интересен, само когато го познаваш.

Еван Питърс впечатлява не толкова с новия си външен вид, колкото с провокативното поведение на неговия герой – Кай. Вече знаем, че ще видим актьора в още пет роли в сезона – всичките ще са лидери на различни култове. Макар това да звучи интересно, засега сме принудени да го гледаме как пикае в кондом, разлива кафе по главните герои насред улицата… и се опитва да изнасили телевизор (?!). Персонажът е меко казано странен. Но това не е нищо ново за поредицата Зловещи истории. Както споменах по-горе, мотивът, използван от Раян Мърфи така умело, е именно цинизмът. Кай се отрича от всички морални норми, и ако трябва да направя сравнение с популярен злодей, бих си позволил да го нарека Жокера (но не на Джаред Лето, а на Хийт Леджър). Абсолютен социопат и кукловод, който е на път да съсипе живота на Али, потапяйки я в тъмна емоционална бездна, запълнена със садистичен страх.

Като говорим за садизъм, изглежда е време да обърна внимание на може би най-интересния герой от епизод 1 – Уинтър Андерсън, изиграна от талантливата Били Лорд. Това момиче е наистина зловещо. Тя изпълнява ролята на новата бавачка на сина на Али и нейната съпруга Айви (Алисън Пил). Не искам да влизам в твърде много подробности, понеже не всички ще са изглеждали епизода, но героинята на Лорд има много добри моменти в епизода. Виждаме колко се е променила след Нощта на изборите и колко е изпълнено от омраза сърцето й. Динамиката между нея и сина на Али е вълнуваща (в негативен смисъл на думата), а манипулативната й същност й подсигурява работното място, за да може да продължи да тормози косвено семейството, което й плаща, за да гледа сина им. Компенсация за баналните про- и контра-Тръмп моменти, разпръснати из епизода, направи сцената, в която се запознахме по-отблизо със същността на Уинтър. Сцената е паралел между две интервюта: интервюто й за работа в семейството, и интервюто за включване в култа на Кай. Само с няколко реплики ни се даде да разберем, че тази година си имаме работа с истински побъркани антагонисти.

И точно такъв тип сцени откъм заснемане са похвални за режисьора Брадли Бекър. Кинематографията беше почти перфектна. Сцените в супермаркета, паник-атаките на Али и убийството в къщата на съседите са заснети много внимателно и начинът, по който изглеждат като краен резултат е наистина шокиращ и умопомрачителен. Края на епизода те оставя с неспокойно чувство – нещо, което на мен лично не ми се беше случвало скоро (последно с хоръра „Бабадук“, който също беше режисиран и написан феноменално).

Епизод 7х01 определено не е един от най-силните стартове на „American Horror Story“, но пък се нарежда сред най-добрите. За първи път от години насам ни беше представена една истинска страшна история, в която макар да отсъстваха свръхестествени елементи, емоционалният заряд не отстъпи. Някои герои засега изглеждат по-добре изградени от други, но за щастие се е случило така, че те са главните действащи лица. Вече излезе трейлър за целия сезон, който за нещастие е достъпен за нас с отвратително-ниско качество, понеже от FX сякаш крият промо материалите от собствените си фенове. От това, което видях обаче, ми се струва, че най-доброто тепърва предстои. А това ще е освежаваща промяна, имайки предвид колко бързо западнаха последните 2 сезона.

https://www.youtube.com/watch?v=IwWDawETtQw

Моята оценка:

История – 4+
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5-
Фантастични елементи – х
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6

Обща оценка: Мн. Добър (5.06)