Странно пътуване между два и половина града на едно място

Ако сте чели романа на Чайна Миевил „Градът и градът“ – честито! Това се смята за една от най-добрите му книги. В такъв случай, възприемането на сериала ще ви бъде много по-лесно. Ако не – жалко, защото телевизионната адаптация изглежда твърде прибързана и фокусирана върху предаването на основни моменти и идеи от романа, отколкото върху развиването и обясняването на концепцията, героите и сюжета. Може би един епизод в повече би бил достатъчен, за да запълни празнотите, а може би е по-добре някои неща да останат недообяснени, за да не се разваля мъглявото впечатление у зрителя. Аз самият не съм чел книгата, но честно казано след този сериал нямам и интерес. Твърде вероятно ми изглежда тя да страда от същите недостатъци. Може би просто филмирането й в подходящ за телевизията вид е твърде трудно и изисква твърде много промени на оригинала. Така или иначе, нестандартната концепция от трейлъра определено привлече интереса ми, режисьорът отлично я пресъздава на екран, но въпреки това от реализацията й в останалите отношения има какво да се желае.

Бежел и Ул Кума (или Бешел и Ул Кома, както са прочетени в българския превод на книгата) са два различни града, преплетени в един. На няколко места буквално можеш да прекрачиш от единия в другия, но законът строго го забранява. Жителите им от малки са научени да виждат само своя град и да „отвиждат“ другия. Всяко нарушение на това правило, дори поглеждането през прозореца на влака, минаващ през чуждия град, се наказва от отдел „Престъпвения“ (отново взимам превода от книгата, който специално за тази дума е идеален). Как точно, никой не знае, но агентите на въпросния отдел са навсякъде, могат да бъдат всеки и имат абсолютна власт. Възможно е дори без да искате да се блъснете в жител на другия град или да се спънете в изпусната оттам играчка, но нямате право да забелязвате нищо извън своята среда.

Как точно се тренира умът да „отвиди“ нещо, което е пред очите му? Защо се е получило така? Как двата града са толкова различни, а са един до друг? Били са един град, разделен поради някакво събитие? Или два отделни града, в последствие слети в едно, без жителите им да го искат? Заради тези въпроси започнах сериала, но уви, те остават без отговор. И то при положение, че голяма част от уж отдалеч започналият сюжет се гради именно на тази бариера между градовете и живота на хората в такава обстановка – тя е важна за историята, не е просто фон. Въпреки това концепцията остава недоразвита. Тя изпълнява фоновата си роля, повдига съответните теми за размисъл и метафори, но не задоволява търсещите твърда фантастика. И именно това ме разочарова най-много.

Забележки имам и към сюжета. При такава интересна концепция, започването с убийство, което ще се разследва, изглежда леко банално и твърде често употребявано. Но да кажем, че тази тропа е удачна за масовия зрител/читател – той е свикнал с нея и затова чрез нея ще бъде по-лесно въведен в странния двойнствен град. В такъв случай обаче, това убийство трябва да остане водещ елемент на сюжета. Вместо това горката убита Махалия остава на заден план, защото много по-важна от жалкия й живот е възможността за съществуването на трети град между другите два (в която тя е вярвала и заради която е убита), а разследващият инспектор се интересува от нея не от алтруизъм, а само заради приликата на случая с изчезването на жена му преди години. Тоест, той реално търси своята жена и въобще не му пука за американската студентка.

Въпросната трагична любовна история на инспектор Борлу и жена му, Катриния, е сравнително интересна, но някак си не много подходяща за екран. Със сигурност на книга е изглеждала по-добре. Проблемът там е, че има твърде малко романтика и е спорно доколко кой да е от двамата има правото да иска каквото и да било от другия, дори и любов. Всъщност, много от сцените в сериала изглеждат като директно пресъздадени от книгата, но без предимствата на втората. Виждаме действията, но не и мислите на героите (гласът на Борлу зад кадър, нахвърлян тук-таме, е крайно недостатъчен и опростява образа му с клишета), не и защо трябва да ни пука за тях. Именно затова първият епизод изглежда страшно зарибяващ, но от средата на втория нататък изведнъж сериалът рязко доскучава.

Най-трудно се гледа последният епизод, в който е събран материал като за две серии. Много сюжетни линии са приключени рязко и безцеремонно, а основната се развива с бясно темпо и без логическа връзка между много от елементите й. Краят отговаря на част от въпросите, но не на всички, а и много от наличните отговори са отворени за интерпретация. В което по принцип няма лошо, стига да е с мярка, а тя тук е малко прехвърлена.

Въпреки многото ми критики, трябва да се отчете добрата работа на режисьора Том Шанкланд. Той отлично представя двата града, както и границата между тях и размиването й в определени моменти. Също така, добре са повдигнати различни теми за размисъл. Каква част от света около нас възприемаме правилно и за каква част съзнателно си затваряме очите? Може концепцията за Бежел и Ул Кума да ни изглежда странно, но не пренебрегваме ли твърде често неудобните елементи като просяците или извършващите се пред очите ни престъпления и в нашия свят? Прилича ли тази ситуация на хиперболизирана пародия на някогашния Берлин или пък на Йерусалим? Има я и стандартната тема за нацисти срещу глобалисти – част от гражданите искат чиста бежелска нация, а друга иска обединение на двата града. В крайна сметка обаче и двете идеологии са незначителни пред интересите на бизнеса и политиците, които се интересуват от хората само ако могат да ги употребят за натрупване на власт и пари.

Уви, The City and the City на BBC е пример за това как дори придържането към оригиналния материал може да бъде недостатъчно за добрата адаптация на книгата в сериал. Четирите епизода разполагат с интригуваща концепция и много потенциал, но и двете са до голяма степен пропилени и разочароващи. Добрата режисьорска работа и интересните идеи не са достатъчни, за да прикрият безинтересните герои и недоразвития фантастичен елемент. Разбира се, възможно е да съм прекалено строг, защото имах различни очаквания от минисериала. Дори и да е така, ако и вие като мен сте проявили първоначален интерес да гледате „Градът и градът“, въпреки че не е високобюджетна американска продукция с шанс за известност, може би все пак е по-добре първо да прочетете книгата.

Моята оценка:
История – 5-
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – 6-
Емоционален заряд – 3
Фантастични елементи – 3
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 3.50

Общ успех: Добър (4.43)