Тъмници, дракони и зевзеци

В последно време Холивуд се чуди какво да адаптира, само и само да не допусне нещо ново, като обикновено прави баналния избор да прави филми по супергеройски комикси. На този пейзаж „Dungeons and Dragons: Разбойническа чест“ изпъква защото хем е в тренда и спазва всички задължителни клишета (дори можем да кажем, че и тук главните действащи лица са един вид супергерои), хем намира начин да ги освежи и да ни ги представи по приятен начин. Филмът представлява качествено забавление, което ще ви остави с добър спомен и усмивка на лицето. Не е нужно всеки филм да е разтърсващ шедьовър, понякога просто имаме нужда да се отпуснем и да се понесем на красиво приключение с чар и хумор.

Не съм върл фен на Dungeons and Dragons, но съм пробвал няколко пъти и концепцията е добра. Поправете ме ако греша, но доколкото знам играта няма строг сюжет, а само общи насоки и правила, които позволяват съставяне на всякакви най-различни персонажи и истории, като дори не е задължително да са фентъзи и да имат тъмници или дракони. Тоест, на сценаристите зад този филм им е позволено да правят малко или много каквото си искат и никой няма да ги обвини в невярна интерпретация на играта. Това вече прави задачата им значително по-лесна – хем могат да сътворят каквото си пожелаят, хем имат зад гърба си силно име, което ще привлече зрители в кината. Личи си, че всички замесени в тази продукция са се отдали на това приключение и са се забавлявали, докато са го изграждали старателно. Няма как това усещане да не се пренесе и върху зрителя. Неслучайно оценките на критиците са високи и моята ще се присъедини към тях.

В тази история имаме по един герой от всяка задължителна класа – бард, варварин, магьосник, друид и паладин (който обаче прекарва само част от филма с основната група, нищо че маркетингът го изкарва равен с другите четирима). Свързващото звено е бардът Едгин. Той вече има дългогодишно приятелство с варварката Холга, която го измъква от не една или две неприятни ситуации. Едгин е добър човек, но една малка грешка съсипва живота му. Срещаме го заедно с Холга в грандиозен леден затвор, от който той бленува да избяга, за да си върне дъщерята и да намери магически артефакт, способен да върне убитата му съпруга. За целта той ще трябва да събере способен екип от колоритни персонажи и да мине през един куп разнообразни фентъзи изпитания. Всичко това, без да губи доброто в себе си, оптимизма или хумора.

Филмът е сполучлив на много нива. Темпото е перфектно, разнообразието от локации, персонажи и приключения е много по-голямо, отколкото очаквах. Цялата история е украсена с изобилие от хумор, което помага по-баналните елементи да бъдат възприети много по-добре. Всеки от персонажите получава възможност да блесне и се вписва отлично в изпипания и богат сюжет. Краят е трогателен и емоционално зареден, което придава достатъчна тежест на фентъзи комедията, за да не я възприемем като твърде несериозна и лековата. Определено се вписва идеално в моята представа за това какво е или би могло да бъде Dungeons and Dragons. Инвестирано е обилно в специални ефекти и компютърни анимации, без които няма как да се мине – те пълнят окото и правят така създадения свят достоверен и впечатляващ. Най-яките сцени откъм визуално пиршество, според мен, са на друидката, но няма да разкривам подробности.

Събран е звезден актьорски състав, в който всички се представят отлично. Крис Пайн по принцип ми е малко антипатичен, не го харесах много в „Стар Трек“, тук прилича на дърт пияница, но все пак сценарият му дава достатъчно възможности да ни спечели на своя страна и той го прави с усмивка. Мишел Родригес вече не е първа младост, но и тя допринася осезаемо с екшън уменията си и специфичния си чар, от които вече се възползваха култови поредици като „Бързи и яростни“ и „Заразно зло“. Младите попълнения също са ми познати и симпатични – участват Джъстис Джеси Смит от „Детектив Пикачу“ и София Лилис от новата адаптация на „То“. Особено впечатлен бях от Дейзи Хед, която хем има пленителни по особен начин красота и излъчване, хем й отива да бъде зла магьосница (в „Сянка и кост“ пак е магьосница, но не зла, а празноглава). За Хю Грант няма смисъл да говорим, ясно е, че и той е на високо ниво.

Обикновено се старая във всяко ревю да кажа по нещо добро и по нещо лошо за филма, но тук наистина не ми хрумва нищо негативно, което да отчета. Не става дума за революция в жанра, не може да се говори за особена оригиналност или за впечатляващ емоционален заряд, който да остане с мен за цял живот, но и никой не е обещавал такива неща. Предложено ни е просто шарено забавление, с което да избягаме от сивото си ежедневие, и получаваме точно това, но дори по-наситено и сполучливо, отколкото сме свикнали да виждаме по кината. Да, пак е по шаблон, но това е достатъчно добре замаскирано и не дразни. Ако позитивните отзиви за филма се отразят в по-висок финансов резултат, то можем да видим и втора част в недалечно бъдеще. Аз лично с удоволствие бих гледал такава.

Ако сте от хората, които стоят за пост-кредит сцените, знайте че тук има само една след първата партида от надписи. Тя не е препратка към евентуално продължение, а просто шегичка с един от епизодите на сюжета.

Моята оценка:

История – 6
Герои – 6
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4+
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6+
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 6+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5.50

Обща оценка: Отличен (5,55)