Трагедията на Вълчата болест

Първият що-годе интересен филм с фантастичен елемент по кината тази година е „Човекът-вълк“. Римейк на стара класика, в него се разказва за превръщането на един баща във върколак и как това се отразява на семейството му в кошмарната нощ. За съжаление, филмът горе-долу става за гледане веднъж, и то само ако наистина няма какво друго да правите, но определено няма да се причисли към шедьоврите и, честно казано, ако го пропуснете, нищо няма да изгубите.

Сценарист и режисьор на Wolf Man е Лий Уанел, от когото след „Ъпгрейд“ очаквахме повече, но пък като вземем предвид разочароващия му „Невидимият човек“, не бива да се изненадваме много. Проблемът тук е същият – нелоша идея, но с пропилян потенциал и липса на оригиналност.

В сърцевината си, „Човекът-вълк“ е повече драма отколкото хорър. Главният герой, Блейк, е отраснал при строг баща в отдалечената му вила в местност, където според легендите върлува странно и опасно същество, разнасящо вълча болест. Първата сцена е от детството на Блейк и ни показва хем ужасния начин, по който го отглежда баща му, хем първата му среща с върколак. Години по-късно порасналият Блейк е избягал в града, където си е хванал скучна и леко дразнеща жена и с нея си е направил сладка дъщеричка. Баща му се води изчезнал и най-накрая е обявен за мъртъв, при което Блейк трябва да отиде до вилата и да събере наследството си. Хрумва му гениалната идея да вземе жената и детето с него, уж за да сплоти семейството, но това му решение ще се окаже не просто лошо, а направо смъртоносно. Още преди да стигнат до бившия му дом, те срещат друг върколак и Блейк е заразен с вируса, при което бавната му трансформация в чудовище започва пред ужасените погледи на съпругата и дъщеря му.

Нека отбележа три значителни предимства на филма, заради които все пак не ви забранявам да го гледате. Първо, сюжетът върви относително стегнато и ужасът започва сравнително рано. Основната част от историята се развива в нощта, в която Блейк и семейство пристигат във вилата, а финалът е на сутринта. Тоест, веднъж щом хорър-елементът се появява, той остава до края на филма, няма прекъсвания за безсмислени диалози и насилени драми. Така е постигнато и второто предимство – напрежението, което започва при срещата с върколака, остава почти докрай. Има няколко момента на спокойствие в къщата, но през цялото време знаем, че тя не е напълно защитена и отвсякъде може чудовището да влезе или пък заразеният Блейк да озверее тотално. И третото предимство са сцените от гледната точка на трансформиращия се Блейк, който след заразяването си вижда и чува света по тотално различен начин.

Уви, тези предимства са твърде малко, за да чуете препоръка за гледане от мен. Нито ужасът, нито драмата са достатъчно интензивни, за да нарека филма добър. Обратите накрая не знам дали е предвидено да са изненадващи, но определено не са такива. Химия между Блейк и съпругата му липсва, а самата тя така и не успява да стане симпатична, дори накрая, въпреки че сюжетът ѝ е предвидил доста трагична история, поне на хартия. Освен от оригинала си, филмът черпи вдъхновения и от „Мухата“ и „Американски върколак в Лондон“, които може и да са достатъчно стари, за да не ги помним, но са в пъти по-добри и ефективни от него, поради което сравнението с тях не е в полза на средняшката нова версия. Идеята зад „Човекът-вълк“ има голям потенциал за емоционален заряд, но сякаш Уанел не се интересува от това да го развие качествено, а просто да отбие номера и да си заработи хонорара.

Няма много какво повече да се каже за този филм от гореописаното, даже и то е по-задълбочено, отколкото филмът заслужава. Пак казвам, става за веднъж, колкото да си изключите за малко мозъка и да убиете някакво време, но съм сигурен, че годината ще ни предложи и по-хубави филми, включително ужаси.

Моята оценка:

История – 3.50
Герои – 3.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4+
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3.50
Емоционален заряд – 3.50
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 3
Старание на екипа – 4-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Добър (3,60)