Невидима заплаха

Ревю на филма „Невидимия“, по кината от 28 февруари.

От утре по кината тръгва поредния римейк на The Invisible Man, по едноименния роман на Хърбърт Уелс. Главният герой в него обаче е жената на Невидимия, която е преследвана и тормозена от него. Учудващо, филмчето не е много лошо, макар и да не впечатлява с нищо.

Сесилия е малтретирана от приятеля си и най-накрая успява да избяга от него. Дни по-късно той уж се самоубива, но всъщност е жив. И е намерил начин да стане невидим, за да я тормози. Ейдриън се крие в къщата на Сесилия и прави така, че всички да я мислят за луда.

Трябва да се признае на „Невидимия“, че успява да натрупа напрежение. Има няколко сцени и, може даже да ги наречем – обрати, които раздвижват втората половина и оправдават филма. Факт е обаче, че в първите две третини действието върви мудно, краят можеше да е много по-бомбастичен, а голяма част от развитието на историята се осигурява от удобно тъпи решения на героите. Пример: 5-минутна битка на Невидимия с полицаи, по време на която Сесилия седи на пода и наблюдава в сълзи. Едва след като са изтрепани 8 човека (пристигащи на порции по двойки), русата се сеща да вземе пистолет и да стреля по нападателя си.

Филмът можеше да бъде и много по-събран. Количеството събития за два часа времетраене не е никак голямо. Елизабет Мос прави много добра роля (виждаме няколко нацупени физиономии, познати ни от „Историята на слугинята“), но, за съжаление, няма как да изтърпим твърде много време само с тях. Също така, героинята й не е кой знае колко симпатична, та да се идентифицираме с нея или да се вълнуваме за съдбата й с безрезервна подкрепа. Никой не й е виновен, че е зарязала семейство и приятели, за да се отдаде на психопат. От друга страна, самите семейство и приятели реагират недотам адекватно към нея и уж много я обичат, но иначе вдигат ръце при първия знак за по-сложен проблем – така и на тях не можем да симпатизираме. На злодея в началото дори не му показват лицето – може би, за да ни е повече страх от него, а може би за да се чудим луда ли е Сесилия или наистина има невидим преследвач. Но, реално, по този начин и той не ни е интересен.

Нещо повече, филмът се е опитал да се захване със сериозна социална тема, каквато е домашното насилие, а също и с това как обществото третира хората с психични проблеми, но реално тези въпроси не са разгледани адекватно, по-скоро служат за обстоятелство в сюжета и влизане във формулата, отколкото за реален повод за размисъл. Разбира се, паралелът с #MeToo със сигурност вдига оценките на критиците с няколко процента, а ако всичко вървеше плавно и логично, времетраенето щеше сигурно да е 4 часа, така че някои избори са обясними, но все пак като цяло е подходено мързеливо.

Режисурата на Лий Уанел („Ъпгрейд“) е добра, той също успява да изцеди от филма повече, отколкото сценарият реално заслужава. За съжаление, този творец се справя най-добре с битките и екшъна, а тук просто няма толкова поводи за него да си прояви талантите. Но в редките случаи на бой с невидимия, показаното на екрана е много добро и интересно. Иначе опит за разчупване има още в началото, когато камерата се движи от Сесилия към празен ъгъл и обратно към нея, в опит да натрупа напрежение и да сигнализира, че нещо не е наред. Разбира се, от това няма голям смисъл, тъй като ние вече знаем какво неминуемо ще се случи. Ако имаше някаква мистерия относно това какво предстои да подгони главната героиня, тогава този похват щеше да работи много по-добре.

И така, „Невидимия“ има някои неоспорими качества и добри моменти, оставя прилично впечатление след себе си, основно заради изнесената от Елизабет Мос тежест, двата силни момента и добрия финал, но като цяло не е от задължителните филми за тази година. Въпреки това, ревютата му на Запад са доста по-положителни от моето (90% в Rotten Tomatoes), така че, ако сте фенове на идеята, актрисата или концепцията като цяло, дайте му шанс. Със сигурност е много по-добро предложение от други филми, които кината предлагат в момента.

 

Моята оценка:
История – 4
Герои – 4
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 4
Емоционален заряд – 4
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 4
Старание на екипа – 4
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Добър (4,40)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
3 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова

Да, видях и на други места коментари, че филмът е вдъхновен от #believewomen . Като цяло съм против пропагандата и смятам, че има негативен ефект. А и не е хубаво да се генерализира – това, че някой се е родил жена, не означава, че автоматично заслужава доверие и подкрепа.

рин

Тъп филм, грозна малоумна героиня. Да се чудиш, колко трябва да е тъп „невидимият“ да се занимава с целият този труд за малоумната грозница. И това се мчи и да учи филма с края си- не се занимавай с луди глупави и грозни жени.

Филма е за тормоза на мъжете над жените. И иначе добре са представени жените в гозна малоумна светлина и тяхнот болно психично отклонение, по начина по които си измислят неща в главата, които не съществуват, само в болните им глави. И после действат! Това са научно доказани факти от психологиятя и поведението на нещата и „невидимостта“ във филма е просто да се натърни на несъществуващите неща, нищо повече.

Оценка 3.5 макс, за това, че поне има някаква истина във филма. Беше болка на цялата гледане на малоумщина (поведението на геороите).

Nedev88

Наистина имаше някои слаби и моменти в болницата (цялата сцена с охранителите в коридора) и финалът можеше да бъде по-задоволителен. Въпреки това, доста ми хареса. Аз си падам по такъв тип филми.