Тракийско злато и български приключения

Не знам колко хвалби сме изписали вече за една от гранддамите на българското фентъзи Весела Фламбурари и любимият ми неин роман „Мина, магиите и бялата стъкленица“. Затова и подхванах тазгодишният ѝ роман „Злато от Загрей“ с високи очаквания. Е, не можа да ми стане по-любим, но мога спокойно да кажа, че Весела не изневерява на стила си и за пореден път доставя стабилна и приятна детска книжка, която не само да развинти въображението на малчуганите, но и да ги научи на едно-друго от историята и митологията на нашите земи.

В „Злато от Загрей“ се разказва за приключението на 14-годишният Панчо, който се губи в планината и попада във вълшебното село Горни Загрей. Там той се запознава с непокорната Меда и малкият ѝ брат Бримо, със селянина Борей и други интересни лица. Но човешкият им облик е само фасада. Борей всъщност е въплъщение на Северния вятър и заедно със западния си брат враждуват с южния и източния вятър. Меда и Бримо са деца на наскоро починалата Мара (но това, че е починала, не значи, че не се намесва в историята), от която са откраднати две златни монети, а от връщането им зависи оцеляването на света. Оказва се, че дори Панчо има божествена същност, просто трябва да порасне, за да я открие и развие. Веднъж щом приключението му започва, той се среща с все повече и повече причудливи персонажи от фентъзи света, който тепърва ще изследва.

Сюжетът на „Злато от Загрей“ е доста богат, вдъхновен от тракийския мит за Загрей. Панчо, Меда и Бримо минават през доста приключения и събития, даже учудващо много предвид обема на книжката – около 180 страници, като има и изобилие от красиви илюстрации. Ако зависеше от мен, бих разработил историята в по-голям обем с повече дълбочина, по-плавни преходи между събитията и повече яснота какви са всъщност героите, кое е човешко и кое е митологично, но все пак това е детска книжка, а за децата със сигурност така е по-добре. Изненадващо ми допадна второстепенната история с бабата на Панчо – тя ми беше най-интересният и добре разработен персонаж, но може би е защото вече съм по-близо до нея като възраст, отколкото до главните герои 😀

За мен, най-голямото предимство на този детски роман, е че не страни от една тема, която детските книжки по принцип избягват – смъртта. Какво става след нея, какво остава от близките ни след като починат, как да продължим живота си без тях? Споням си първият ми сблъсък със смъртта – бях много малък, когато почина сестрата на прабаба ми. Изобщо не разбирах какво е станало, не разбирах ритуалите на роднините покрай събитието, защо всички плачат, къде е отишла тя. Може би ако бях запознат с темата по-рано, щях да съм по-ориентиран и да преживея събитието по-адекватно.

В „Злато от Загрей“ смъртта, разбира се, е представена по по-интересен начин, отколкото възрастните я възприемаме. Близките ни не изчезват, а част от техните същности остават с нас, те продължават да се грижат за нас от тяхното си измерение. Някой да умре все още е повод за мъка, в никакъв случай не се омаловажава събитието, просто тази концепция помага на живите да се справят по-добре с тъгата и липсата и да продължат напред. В същото време, въпреки че отделих цели два абзаца на това, не си представяйте, че книжката може да се възприеме като някаква макабра или изследване на задгробния живот – няма погребения или тежки сцени, няма нещо, което да извади читателя от детската фантазия, няма фокус върху темата. Просто от нея не се бяга и, като един от спътниците в приключението, наречено живот, е разработена добре, по-свежо и смело от стандартното в жанра.

Нещо, което хем ми хареса със свежестта и разнообразието си, хем не чак толкова заради подтекста си, бяха епизодичните появи на крадците и прекупвачите, през които минават откраднатите монети. Всички те биват наказани за алчността си, и то по интересни начини. Нормално е да има чисто черни злодеи в детските книги и те да се срещнат рано или късно със справедливостта. Стори ми се обаче, че опростеното в образите им се поддава малко на клишираното и според мен вредно схващане, че едва ли не богатите граждани, особено западноевропейци, са все крадливи, нехуманни и лоши, а пък българските бедни селяни са все добри и борещи се за истинските ценности. Като дете на столично семейство от средната класа, тази нагласа в българската детска и юношеска литература винаги ме е дразнела.

Искам да кажа едно голямо браво на издателството за оформлението на този „малък фантазиен роман“ и Петър Станимиров за прекрасните илюстрации. Да, вероятно това е вдигнало цената, но пък си струва, защото е хубаво и красиво, а детските романи трябва да са такива.

Моята оценка:
История – 5
Герои – 5
Стил на писане – 5.50
Eлементи на изненада – 5.50
Емоционален заряд – 5
Теми за размисъл – 5+
Фантастични елементи – 5
Степен на оригиналност – 5.50
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5.50

Обща оценка: Мн. добър (5.33)