Трансформърс 18: Чудовищата се завръщат

Продължението на противоречиво представилия се „Огненият пръстен“ (или Pacific Rim) съвсем скоро ще тръгне по кината. Някои герои от първия филм се завръщат (Мако, Готлиб, Нютон), повечето са нови, но на зрителите се предлага още от същото със съвсем малко изменения. Важното е, че отново на фокус са гигантски роботи, управлявани от между един и трима души, които се бият с гигантски чудовища.

Това ревю ще бъде кратко, защото то не може да ви каже почти нищо, което да не си личи още от трейлъра. Сюжетът е на ниво „Трансформърс“ и би било напълно излишно да се коментират пропуските, неравностите и недомислиците в него. Визиите и специалните ефекти са много добри (по-добри на IMAX 3D, отколкото си личи в рекламите), макар че твърде много от битките се развиват в градове, където да се рушат сгради, а така пейзажът малко омръзва. Положителен елемент тук е, че историята се развива в бъдещето, което позволява някои ако не интересни, то поне красиви технологии да бъдат показани на екран.

Емоционален заряд може да се търси само в моментите, в които някой умира, макар че ако вкъщи тайничко си играете с фигурки на роботи и чудовища, вероятно битките също ще ви развълнуват. Ако не – няма, защото няма герои за които да ви пука, поне не и докато са живи. Трябва да призная и наличието на една интересна леко гнусна сцена, която разкрива очакван от преди това обрат. Като цяло обаче се залага на сигурно, формулата е добре позната и всяко сюжетно развитие е просто извинение за показване на още йегери.

Тъй като първият филм се е представил доста добре в Китай, да не кажем, че приходите от тази страна го спасиха от катастрофален финансов провал, в продължението се залага много повече на азиатски персонажи и локации. Запомня се само героинята на Тиан Жинг („Конг: Островът на черепите“, „Великата стена“), която е намръщена секси шефка на корпорация, желаеща да отстрани човешкия фактор в управлението на йегерите. Забавно е, че азиатците на високи постове в йерархията създават впечатлението, че САЩ свири втора цигулка в световната планетарна отбрана – китайците обикновено са шефовете, а бели, черни и латиноси им служат наравно. Няма лошо да видим малко разнообразие, а и говорим за бъдещето – нищо чудно след 20 години нещата да стоят точно така, колкото и да ни е неприятно.

Съмнявам се Pacific Rim: Uprising да се представи по-добре от предшественика си, особено извън Китай. Поредицата „Трансформърс“ вече започна да бележи по-скромни приходи, с което бъдещото й развитие остава под въпрос, така че едва ли в имитацията й ще имаме неочакван скок. Още повече, че вторият филм отстъпва по качества на първия. Няма да ви давам препоръка дали да го гледате или не, защото вие най-добре си знаете доколко се интересувате от големи роботи, които правят бум, бам и жууу-жууу, и от време на време от чудовищата срещу тях, които казват грррр.

Моята оценка:
История – 3+
Герои – 3+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 4-
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 3.50
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 4-
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Добър (3.98)