1 коментар
disenchantment r

Успя ли Мат Грьонинг да ни размагьоса?

Ревю на сериала Disenchantment, достъпен изцяло за гледане по Netflix.

През последните 5 години Netflix услужливо ни предоставяше по 10 епизодчета от общо 50-те на анимационния сериал Disenchantment – дело на Мат Грьонинг, известен със „Семейство Симпсън“ и „Футурама“. Той донякъде допълва жанрово предните два, като запазва общите стил и хумор, но вместо да е съвременен или научнофантастичен, е фентъзи. В това ревю ще ви разкажа малко за него и за това дали си струва да се гледа.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Краткият отговор е да, но само ако сте фенове на Грьонинг или пародийното анимационно фентъзи по принцип. „Размагьосване“ определено е най-слабият от трите му сериала и съм на 99% сигурен, че от него няма да се появят по 50 филма, филмчета, игрички, разклоненийца и изненадващи подновявания, за разлика от двата му предшественика, които вече десетилетия наред не искат да умрат.

Доказателство за това е фактът, че средностатистическият фен на Грьонинг през тези 5 години се интересуваше много повече какви препратки ще има в Disenchantment към The Simpsons или Futurama и дали и той се развива в същата вселена като тях, отколкото какво се случва конкретно в Disenchantment. Ако и вас ви интересува тази подробност, има две версии – аз вярвам, че да, развива се в същата вселена. За мен кадърът с Фрай, Бендър и Професора в машината на времето от епизод 1х10 е достатъчно доказателство, но има и други предмети от „Футурама“, показани на заден план. Според официалната версия сериалите не се развиват в една вселена, като в подкрепа на тази теза са фактите, че в Disenchantment има магия и магически същества, а замъците, показани във Futurama, и този на Дриймленд са различни. Има повтарящи се актьори, реплики и визуални елементи, но няма пресичания на събития и персонажи.

В „Размагьосване“ се разказва за порастването на принцесата на Дриймленд Тиабини. Тя не възнамерява да е типичната средновековна кифла, чийто живот минава в покорна служба на крале и шиене на гоблени, дори напротив – тя е пияница, обича приключенията и може да бъде много разрушителна, макар и да има добро сърце и в крайна сметка да спасява кралството си неколкократно. Около нея се въртят глуповатият елф Елфо, както и палавият демон Люси (който обаче много повече лае, отколкото хапе и въобще не е толкова зъл, колкото същността му предполага). Сюжетите пък се крепят на семейните й драми с абсурдния й баща – крал Зог, поредната му съпруга – земноводната Уна, смятаната за мъртва майка на Бийн – кралица Дагмар, както и министрите им. Постепенно фентъзито прелива и в други жанрове, например с намесата на цяло ново стиймпънк кралство, което е може би най-добрият допълващ елемент в концепцията. Въпреки несериозния тон на сериала и немалкото дупки в сюжета, всъщност има добре пазени и подготвяни обрати за общото развитие на света, които се реализират в последните епизоди, но върлите фенове разгадаха още в средните такива.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Основният ми проблем с „Размагьосване“ беше, че той така и не можа да се развие като нещо повече от бледа сянка на „Футурама като фентъзи“, но без най-добрите шеги и философско-социални теми на по-добрия си предшественик. Дори новите епизоди на „Футурама“, които излизат в момента и са доста средняшки, далеч от най-добрите му, са значително по-добри и ангажиращи вниманието ми от „Размагьосване“. Една от причините вероятно е, че сериалът така и не можа да се ориентира дали иска да прави епизодични приключения или обща история, а общата история е твърде хаотична и несполучливо шеговита, за да спечели зрителя. Една от основните сюжетни линии – полудяването на крал Зог, беше направена много зле и зае страшно много екранно време. Дагмар и злите й планове бяха интересни до едно време, но с дължината на сериала станаха все по-маловажни и банални. Люси би трябвало да е талисманът и най-впечатляващ персонаж от основните, но така и не можах да го разбера и харесам. Междувременно доста по-интересни образи като Уна останаха второстепенни и недоразвити.

Въпреки че съм по-скоро разочарован и размагьосан от Мат Грьонинг и Disenchantment, не мога да не призная някои доста сполучливи елементи. Бийн, колкото и да е далеч от образ, с който да мога да се идентифицирам, все пак е сива главна героиня, която на моменти прави егоистични избори, нестандартни за жанра. Светът с различните му проявления и смеси е доста интересен, колоритен и разнообразен. Някои епизодични персонажи са наистина забавни и всяка тяхна кратка поява значително освежава обстановката – като например хилещия се кон, повратливата елфка Киси и наглата говореща улична котка Скрафълс. Финалът е доста добър и на сценаристите е дадено общо взето достатъчно време да го развият както искат. И, в крайна сметка, най-важното е, че всеки път, когато излизаше нов сезон, го гледах докрай още в първите му няколко дни, което все пак говори за известна степен на зарибяване.

Бутон за зареждане на YouTube видео

Става ли Disenchantment за обикновено развлечение в скучни дни? Да, като такъв се справя доста добре. Става ли за тотално фенско посвещаване, каквото предизвикват „Стар Трек“, „Междузвездни войни“, „Доктор кой“ и много други? Не, едва ли ще почувствате нещо такова към анимационната принцеса-хлапачка и обкръжението й. И все пак, времето с него не е загубено. Нищо, че би било по-добре прекарано с „Футурама“ или дори „Семейство Симпсън“.

 

Изображение с име: бележникМоята оценка:

История – 4+
Герои – 4+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 3
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Саундтрак – 5-
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5

Обща оценка: Мн. добър (4,75)

Публикацията не е актуализирана от повече от една година, съдържанието може вече да не е актуално към днешна дата