В дълбините на Силоза: Истината има скъпоструваща цена

Когато светът – такъв, какъвто го познаваме – свърши, и оцеляването на човешката раса се осланя на отрезвяваща бетонна реалност, заровена под земята, човек не може да не се зачуди колко дълго може да се поддържа състояние на мир и какво означава да бъдеш свободен в рамките на затворено общество.

Под повърхността

За добра научна фантастика можем да говорим когато тя създава увлекателни светове, а в последно време сериалът „Силоз“, продуциран от Греъм Йост и Мортен Тилдъм по оригиналната трилогия на писателя Хю Хауи, ни предоставя един от най-запомнящите се такива. Сериалът се излъчва по стрийминг платформата Apple TV+.

Действието се развива в огромен подземен бункер със 144 нива, който приютява общество, изолирано от външния свят, където тайните си имат животоструваща цена. На пръв поглед оставаме с впечатление за някакъв пореден дистопичен сюжет. Но какво всъщност прави света на „Силоз“ толкова впечатляващ и по-въздействащ от много други подобни сюжети досега? Отговорът се крие в изключителното внимание към детайла.

Дизайнът на продукцията, който сп. Vanity Fair нарича „истински подвиг“, превръща клаустрофобичната среда в подземния бункер в истинска метафора за йерархията, потисничеството и човешкия стремеж към оцеляване.

Всяко ниво от бункера може само по себе си да бъде сюжет за филм, като започнем от поддържащите долни нива, където инженери от отдели „Механика“ и “Доставки” се борят с функционирането на поддържащите системи, до стерилните горни нива под контрола на обвития в мистерия надзирателен отдел „Съдебна власт“.

Защо „Силоз“ не е поредната дистопична драма?

В същността си Silo е сюжет за истината и цената, която хората са готови да платят, за да я разкрият или потиснат, както и за разцеплението между обществените слоеве в ситуация на конфликт. За да може да функционира една държава като структура, основните стълбове на апарата трябва да са налице (здравеопазване, образование, сигурност, икономика), както и да е налице общественото доверие. Докато гледаме епизодите, пред зрителя неизбежно възникват няколко основни въпроса, които са ключови за сериала:

Кой контролира истината в това общество? И каква е цената на безопасността за сметка на свободата?

Тези и други въпроси намират отговор чрез постепенното разплитане на мистериите в сюжета на сериала. Но въпросите, които непрестанно изникват в мислите на гледащия, не престават:

Защо на жителите на бункера е забранено да излизат навън? Защо историята им е изтрита? Защо се крият реликви от предишния свят? Каква е общата история между конкретни герои, която упорито се крие?

Тези сюжетни пластове се обелват пред зрителя постепенно, като го държат в напрежение и му разкриват нови гледни точки и мотиватори за поведение, което пък държи гледащия в истинско напрежение. Критици като Ричард Роупър отбелязват способността на сюжета на „Силоз“ да прелива гладко от жанр в жанр и той наистина е прав – в „Силоз“ можем да видим всичко: от конспиративен трилър до разтърсваща лична драма и бунтовен романс. Тази жанрова многообразност извежда сериала отвъд стандартите на дистопичните истории, като го превръщат в история, която докосва както разума, така и сърцето на гледащия.

Заробва или освобождава истината?

Не можем да не засегнем тематичната дълбочина на „Силоз“. Едно от най-големите достойнства на телевизионния сериал, базиран на трилогията „Силоз“ на писателя Хю Хауи („Вълна“, „Смяна“, „Прах“), е неговата алегория в дълбочина. Обществото в бункера отразява реални световни проблеми. Ето някои от тях:

На първо място, цензурата и пропагандата. Жителите на бункера консумират селективно подбрана реалност през екраните с външния свят, което е тревожно отражение на съвременните притеснения за дезинформацията в реално измерение.

Докато гледаме епизодите, ни става ясно, че се упражнява култура на наблюдението. Скритите камери, които следят всяко движение на неподозиращите живущи в бункера, играят ключова роля в сюжета, защото те напомнят изключително силно за обществените модели, в които живеем днес. Наблюдението има ключова роля за градацията на сюжета в „Силоз“, особено в сезон I.

Пустинният пейзаж извън бункера пък служи като мрачно реалистично предупреждение за бъдещето, което очаква човечеството, ако не се справим с климатичните промени: истинска екологична катастрофа.

Тези теми, освен като сюжетни елементи, имат и своя предизвикателна скрита мисия, защото по същество те могат да се приемат от гледащия и като вик за пробуждане. „Силоз“ провокира зрителите да се замислят за структурата на властта и контрола в техния собствен живот, което го превръща в нещо повече от обикновен развлекателен телевизионен продукт – „Силоз“ се превръща в истински ужасен сценарий на бъдещето.

Сърцето на „Силоз“

Нито един разговор за сериала Silo не би бил стойностен, ако не похвалим актрисата Ребека Фъргюсън (която вече познаваме от „Дюн“ и „Дюн: Част втора“, филми на годината съответно за 2021 и 2024) за изключителното й представяне в ролята на Джулиет Никълс. Влязла в обувките на инженера-механик Никълс, тя изиграва ролята си с уязвимост и едновременно с това, с непоколебима твърдост. Изпълнението ѝ е емоционален стълб на сериала, а нейното тихо, но упорито търсене на истината вдъхновява всеки зрител (както и жител в бункера!). Критиците в The Guardian и в The Globe and Mail поставят Фъргюсън на фокус като най-силния елемент на сериала. И с право – Джулиет се превръща в символ на бунта и надеждата за истина и спасение на целия бункер.

Какво казват за сериала?

Но дори такива шедьоври на научната фантастика не остават без критика. Брайън Лоури от CNN, например, смята, че основната мистерия на сериала е „разтеглена до краен предел.“ Това твърдение би могло да е основателно, защото „Силоз“ отнема време, за да разгърне пластовете на своя сюжет. Но бих казала, че това обмислено темпо е негово предимство, а не недостатък. Плавният ритъм на сюжета позволява на зрителите да се свържат по-дълбоко с героите и да почувстват тежестта на решенията, на залозите. Това е история, която възнаграждава търпението с емоционално наситени разкрития.

Получил 96% одобрение в Rotten Tomatoes, както и отличие за сериал на годината на SciFi.bg за 2023 г., с трети сезон в разработка и заплануван последен четвърти, „Силоз“ утвърждава поредицата като съвременна класика на научнофантастичното. Изследването на теми като контрол, лична свобода и търсенето на истината винаги е актуално, докато визуалните ефекти на сериала и запомнящите се присъствия на героите му го извеждат не без основание напред в потока от телевизионни продукции.

Какво предстои?

Във втори сезон на сериала, който вече излезе в цялост по стрийминг платформата, ставаме свидетели на това как героите се борят с морални дилеми, виждаме трансформация от послушание към системата до бунт за разкриване на истината. Бунт, който може би е довел до унищожението и на много други силози. А дали този ще съумее да се съхрани? Нямам търпение да разбера дали ще бъде изследвана съдбата и на другите силози.

Втори сезон се доказва като едновременно мисловно провокативен и емоционално въздействащ. Той ни потапя още по-дълбоко в мрачните и комплексни пластове на дистопичния свят, който бе изграждан в първи сезон. Вече се досещаме, че Джулиет заема централна роля като символ на съпротивата срещу системата. Но дали ще съумее да спаси навреме собствения си бункер от разрушителните бунтарски течения?

От физическо убежище, сега функцията на силоза се измества към поле на психологически битки, социални манипулации и философски въпроси за същността на човечеството. Но най-големият въпрос си остава отворен: Какво предстои за Silo? Сега, когато Джулиет изследва света отвъд бункера, сериалът отваря нова врата – както буквално, така и преносно – към безкрайните възможности на въображението. Как функционират силозите? Свързани ли са? Каква е истинската цел на тази дистопична мрежа от подземни укрепления? Какво ще се случи със собствения бункер на Джулиет? И ще вдъхнови ли стореното от нея у другите да търсят свобода, или ще ги поведе към трагичния край както десетки хиляди преди тях?

И докато кметът на затворената общност упорито се опитва да достигне до същността на криптирано от предците съобщение за света отпреди, не може да не се запитаме, как и защо е създадена самата система от силози. Ще бъде ли разкрита мотивацията на създателите? Тя, по всяка вероятност, включва научни експерименти, екологични катастрофи и тайни политически планове. Надявам се зрителите да могат да видят и как технологията за контрол на спомените и човешкото съзнание е изиграла ключова роля за принципа на управление на силозите. А какво ще стане с кмета Бернард и другите администратори в бункера? Бих искала да разбера повече за тайните им планове, които несъмнено ще предоставят по-дълбока критика на идеята за власт и контрол в общността.

Сигурна съм, че различията между тези, които вярват в “мъдростта” на основателите на силоза, и новото поколение бунтовници, което иска да свали статуквото, ще се засилят. Това е класически научнофантастичен конфликт, който ще се хареса на почитателите на дистопични сюжети.

В заключение

Това, което прави „Силоз“ задължителен за гледане от феновете на научната фантастика, е историята, която не само изисква внимание, но и остава дълго в съзнанието след края на епизодите. Сериалът се осмелява да задава изключително трудни въпроси: Какво бихте направили, ако всичко, в което вярвате, се окаже лъжа? И нещо още по-важно – докъде бихте стигнали, за да разкриете истината?

Това са въпроси, които всички трябва да обмислим, защото Silo не е поредното екранизирано фантастично развлечение, а истинско отражение на човешката същност.

Да оцелееш в „Силоз“ не опира само до борбата за оцеляване, а си е чисто олицетворение на смисъла да живееш. А в свят, където истината често бива замъглявана, това е, може би, най-силната история от всички.

Защото… нека не се залъгваме – дори в днешния свят истината е опасно оръжие. А „Силоз“ е отражение на нашето общество.