Вълчето досие на Дрезден

Ревю на „Безумна луна“, книга втора от поредицата „Досиетата на Дрезден“ от Джим Бъчър и изд. „Колибри“.

Корицата е страхотна и много подходяща – не само, че е една от най-красивите на „Колибри“ (напоследък те много си вдигнаха класата, поне в изданията от библиотека Галактики), но и прилича на филмов плакат. Четенето на книгата е като гледането на филм, така че асоциацията е съвсем удачна!

Сещате ли се за „Досиетата на Дрезден“? Това е както книжна поредица, така и сериал. В България първо се запознахме със сериала, който, колкото и да беше обещаващ, за съжаление остана само с един сезон. Едва наскоро изд. „Колибри“ започна да ни запознава и с книгите. Първа беше страхотната „Буреносен фронт“ (вижте ревюто ни), а на пазара от няколко месеца е и продължението, „Безумна луна“. Главен герой е Хари Дрезден, единственият магьосник в града, който е принуден да мизерства, тъй като никой не вярва в магията му или в света на свръхестественото и клиентелата е оскъдна.

Както правилно се ориентирате от корицата, основните злодеи в този роман са върколаци. Повечето от героите също. Най-важният от тях е и най-прецаканият от четирите вида (носи проклятието да се превръща във върколак по пълнолуние – звярът изгубва човешката си мисъл и сее смърт ако не е ограден от магически кръг. Други видове върколаци са хора, които сами се омагьосват, за да станат вълци, или пък такива, които се превръщат във вълци чрез пояс или колан от вълча кожа).

Старата, но доста недоверчива приятелка на Хари от полицията, Мърфи, му се обажда, за да потърси помощ за особено брутално убийство. Разбира се, извършено е от върколаци. Но Хари няма да бъде оставен спокойно да разследва – отношенията му с мафиота Марконе, започнали от първата книга, имат своите последици – полицията смята него и Мърфи за корумпирани, а самият Марконе не би възразил на смъртта му. Върколаците пък неслучайно са четири вида – доста от тях са представени чрез различни герои.

В „Буреносен фронт“ имаше няколко сюжетни линии – всички се въртяха около Дрезден, бяха горе-долу свързани, но бяха различни и имаше много герои. В „Безумна луна“ Бъчър сякаш е искал да тръгне по същия път, но в последствие се е отказал и е решил да акцентира единствено на върколаците. От една страна, така книгата е някак по-семпла и бедна. От друга – броят напрегнати случки не е променен, просто те са с едни и същи герои. Любимата ми такава сцена е с върколака в полицията, където се разразява кървава баня. Няма да изпадам в детайли, за да прочетете сами, но е доста добре направено. Следващите по-впечатляващи сцени, включително и последната, не отстъпват по качество, но не са толкова спиращи дъха, а и количеството бой, което Дрезден изяжда, по едно време става нереалистично, което помрачава удоволствието от тях.

Книгата, от която започва всичко.

Героите, или по-точно Дрезден и Мърфи са ни познати както от първата книга, така и от сериала. При Мърфи почти нищо не се променя – тя отново е здравата полицайка, която „няма нужда от помощ“ и се усъмнява в Дрезден при първия проблем. При магьосника има известни промени – отчасти положителни, отчасти не. Той е все така остроумно-песимистичен, но сякаш за тази книга е станал по-мрънкащ. Мазохизмът му придобива нови измерения – той поема куршуми, стига до прага на изтощението и отвъд, но не се отказва от борбата да свърши правилното нещо и да спаси максимално количество животи. Мотивиран е основно от божествения си комплекс, комбиниран с ниско самочувствие – той се смята за единствения способен да пази човечеството от силите на мрака. Тази сила идва и с отговорност – магьосникът се самобичува за всяка своя грешка, поставила чужд живот в опарсност. Саможертвата за правилната кауза му помага да преодолее своите собствени недостатъци и проблеми, но не без обилно мрънкане и оплакване на съдбата си. В любовен план той отново се среща с репортерката Сюзан и този път нещата между тях отиват по-далеч, както е и редно. Загатва се и за мистерията, която ще обвърже всички книги, а именно родословното дърво на Хари и неяснотийте около майка му и баща му.

Стилът бележи леко подобрение спрямо първата част – намалени са твърде многото прости изречения и елементарен изказ. Това обаче не пречи на книгата да е също толкова лека, ненатрапчива и възможна за четене на един дъх. Стига да ви е интересна и, най-важното, да не сте особено претенциозни.

На романа обаче сякаш му липсва нужния емоционален заряд. Въпреки че по принцип съм фен на Хари Дрезден, цялата идея и на всичките й превъплъщения дотук, тази книга не можа да ме грабне напълно (с изключение на кървавата сцена в полицейското управление). Нереалистичното количество травми, които магьосникът понася, твърде многото стари герои без особено развитие (или дори регресиращи) и повтарящи се сюжети ми попречиха да се насладя истински на четивото. Утешавам се, че според болшинството на Запад тази книга е най-слабата от поредицата, така че оттук нататък нещата трябва да стават по-добре.

Една от англоезичните корици – в стила на българското издание на „Буреносен фронт“

Разбира се, книгата не е без достойнства. Лекотата на стила, хуморът и използването на фентъзи-елементите са основното оръжие на Джим Бъчър. Разклоняването на върколаците в няколко вида е чудесна хрумка. Като цяло, „Безумна луна“ е и по-добре конструирана и изпълнена с повече напрежение от „Буреносен фронт“. Въпреки че епизодът с елементи от тази книга в сериала е доста по-различен, сигурен съм, че директно филмиране би изглеждало много добре (още повече, за филмите е по-обичайно да прекарват главните си герои през 100 патрона и 1000 боя, а те да оцеляват, тоест този недостатък ще бъде по-простим на кино). Има и всички необходими елементи за хит – върколаци, мацки, патаклама, хумор и др.

Въпреки че лично на мен „Безумна луна“ ми хареса определено по-малко от „Буреносен фронт“, много други ревюта са на обратното мнение. Така че чувствайте се предупредени да не очаквате твърде много, но пробвайте книгата и си формирайте собствено мнение. Сигурен съм, че четивото ще се хареса от много хора, особено ако са привърженици на един от най-симпатичните магьосници на всички времена и светове.

 

Моята оценка:
История – 3.50
Герои – 4-
Стил на писане – 5+
Елементи на изненада – 4+
Теми за размисъл – х
Емоционален заряд – 3.50
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 4+
Старание на автора – 5-
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 6-

Общ успех: Мн. Добър (4.56)

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Иван

„Безумна луна“ определено е най-слабата книга. Тя беше единствената , може би с изключение на предпоследната която не ме впечатли. Не казвам, че книгата не беше интересна , но просто бледнее пред Death Masks( която въвежда един от най-невероятните гадняри за който някога съм чел- падналия ангел, разбира се ), Dead Beat (Полката няма никога да умре- само това ще кажа), Proven Guilty и Changes също са невероятни. Това е любимата ми поредица, за последната година съм прочел всички 14 книги, странични истории и разкази които автора е публикувал с света на Дрезден, и горещо я препоръчвам на всеки фен на фантазията.