Всички епизоди на Black Mirror подредени по гениалност

Black Mirror определено е един от най-добрите сериали, които се правят в момента. Не всеки епизод е строго научнофантастичен и не всеки е гениален, но броят на брилянтните не е никак малък. Хубавото е, че всяка серия е самостоятелна и можете да гледате в напълно произволен ред. Затова, ако все още не сте се докосвали до „Черно огледало“ (можете да направите това легално в Netflix), ето списък на епизодите, подредени по качеството им. Започваме с по-незабележителните и завършваме с най-добрите.

Веднага уточнявам, че класацията си е лично моя и е субективна – много е вероятно вашите да са по-различни. Правя я като фен на сериала, но и като фен на научната фантастика като цяло, което видимо ми влияе на подредбата, в сравнение с други такива из интернет. Можете да коментирате къде са ни разликите във вкусовете под статията.

ОБНОВЕНА: Седми сезон се оказа доста стабилен – нямаше отвяващи епизоди, които да останат култови класики, но нямаше и тъпотии, които да губят време и да свалят репутацията на сериала. С удоволствие допълвам епизодите му в общата класация.

В класацията не присъства интерактивният филм Black Mirror: Bandersnatch, защото той просто не е в същата категория и разнообразието от финали прави невъзможно поставянето му в такъв списък. Той обаче вече беше отчетен като един от най-добрите филми на 2018 година.

Да започваме!

33. Men Against Fire (03×05)

Black Mirror е известен с това, че във всяка серия има по някой обрат, от който да ви падне ченето и след който да задълбаете във философски размисли за часове. Затова и сериалът не е подходящ за гледане от типа 10 епизода в един ден – след хубавите серии се чувстваш сякаш обиждаш сценариста и себе си, ако не отделиш малко време за размисъл, преди да продължиш нататък. Уви, тази серия не е от тях. Обратът и провокативната тема са ясни от самото начало, сюжетът не предлага нищо иновативно или небанално, главният герой не е човек, на чието място интелигентен зрител би могъл да се постави, за да се идентифицира в образа и да му съчувства. Тук Чарли Брукър просто е отбил номера.

32. Mazey Day (06×04)

На косъм бях да класирам тази серия на дъното, спря ме единствено фактът, че сама по себе си тя не е толкова лоша – има интересен сюжет, мрачна ретро атмосфера, достатъчно симпатични герои и изненадващ обрат. Проблемът ми е, че изобщо не пасва на концепцията на Black Mirror и не е нещо специално, за да заслужава това размиване на бранда с фентъзи елемент. Критиката към папараците и трудностите на това да си известен не е нова, а обратът е най-безумният в целия сериал и вероятно ще остане такъв колкото и сезони да излязат.

31. Crocodile (04×03)

При всеки сериал с повече епизоди има притеснение, че късните сезони са по-слаби от ранните. Не можем убедено да кажем същото за „Черно огледало“, но наличието на този епизод в късен сезон накланя везните. Главната героиня е жена, която, за да прикрие едно убийство по невнимание, извършва още няколко, всяко по-ужасно от предишните. От една страна, всеки би направил немислимото, за да съхрани себе си и семейството си, но от друга, ако прекрачиш някои граници, значи вече залиташ към психопатия. Лошото е, че епизодът се развива мудно, няма кой знае какви обрати и не засяга нови теми.

30. Smithereens (05×02)

Силите на епизода са емоционалният заряд, изпълнената с напрежение история и посланията покрай собствеността на социалните мрежи и отговорността за техните недостатъци, които биха могли да имат опасни последствия. Интересно е да се наблюдава как половин епизод никой не може да се свърже със създателя на социална мрежа, докато междувременно животът на млад човек виси на косъм. За съжаление, епизодът има и много слабости – темата не е никак нова или оригинална, нямаме изненади, решенията на главните герои често са пресилени с драматичен ефект, а финалът е прекалено отворен. Нямаме и фантастичен елемент. Не е лош епизод, просто не отговаря на високото качество на сериала по принцип.

29. The National Anthem (01×01)

За съжаление, първият епизод на Black Mirror е и един от най-тъпите. Поради тази причина много хора, на които сериалът е горещо препоръчван, са се отказвали от него с мисълта, че не е за тях, без да знаят какво изпускат. Луд похитител е отвлякъл принцесата на Великобритания и е заявил, че ще я освободи само ако министър-председателят прави секс с прасе в национален ефир. По-голямата част от епизода проследява дилемата дали премиерът да се съгласи с ултиматума или да протака докато полицията намери престъпника. Но последният се крие добре, а обществото следи случая с интерес и реагира веднага. Епизодът не е толкова лош, повдига интересни теми за размисъл, но не съдържа нищо научнофантастично или радикално в себе си. От друга страна, нормално е такъв смел сериал да започне лека-полека и да мине от скандалното и продаващото със секс на творческото и същинското след като е пробил на пазара.

28. Eulogy (07×05)

Приятен епизод с 1-2 интересни обрата, но иначе нищо особено. Просто един човек заровен в спомените си и една нереализирана любов. Носталгици и романтици сигурно ще го оценят доста по-високо и има за какво, просто на мен не ми допаднаха бавното темпо и липсата на събития. Може би ако го бях гледал в по-различно настроение или в по-различен момент от живота ми, щеше да ми хареса повече.

27. Arkangel (04×02)

Типична средняшка серия за Black Mirror с ясно повдигнати теми за размисъл покрай смущаваща технология и депресиращ зрителя край. Може би ако беше от първи сезон, щеше да се класира по-високо, но това е петнадесетата поред серия, която зрителят гледа. Като такава тя не може да го изненада или впечатли с нищо. Все пак, в нейна защита може да се каже, че дава добър урок на майките-орлици, задушаващи децата с вниманието си, а донякъде и на самите деца, които все пак трябва някога да пораснат и да се заемат с нормалния живот в истинския свят.

26. Beyond the Sea (06×03)

Още една типична средняшка серия – не е лоша, има страхотно начало и хардкор научнофантастична концепция с висок потенциал, но от средата нататък просто спира и потъва в предвидима баналност. Твърде удобно е как двамата колеги за две години не са развили нищо повече от строго професионални отношения и как единият има хубаво здраво семейство, а другият е тъпак, който отблъсква жена си и детето си от себе си. Все пак идеята за репликите като начин човек да прехвърля съзнанието си на огромни разстояния е интересна, а възможността да влезеш в чуждо тяло винаги е интригуваща. Бонус точки взима и за интересната атмосфера, смесваща футуризъм с ретро.

25. Plaything (07×04)

Този епизод е един от най-вбесяващите, ако не и първенец в този аспект. Толкова интересна концепция, толкова умело натрупано напрежение и… Клъц! Няма финал. Надписите започват по време на добре подготвяната зашеметяваща кулминация, оставяйки зрителя сам да си интерпретира какво става, какво искат тронгите и как ще се развива обществото оттук нататък. Усещането е като да изтървеш тортата на земята точно преди да отхапеш. Да не говорим за обидното превръщане на Питър Капалди в бабичка с тази прическа. Все пак поставям епизода не чак толкова ниско заради емоционалния заряд на момента, в който приятелят сяда зад компютъра… Всеки геймър е изпитвал тази болка в даден момент от играта си!

24. Metalhead (04×05)

Класирам епизода може би малко по-високо отколкото заслужава – заради атмосферата му, реално съществуващата технология, която наистина изглежда малко плашеща, арт-решенията, смелата постапокалиптична среда. Реално обаче сюжетът е доста плосък и муден, екстремностите на концепцията не са реалистични, а и краят е прекалено метафоричен. Това обаче е последният епизод в този списък, за който не бих ви се разсърдил ако пропуснете. Всичко на по-горните места е задължително да се гледа.

23. Shut Up and Dance (03×03)

Хубавото на тази серия е, че е напрегната, развива се с добро темпо и през цялото време те човърка с въпроса „Какво пък толкова е станало, че тийнейджърът Кени е мастурбирал на някакво порно, та се стига сега до такива крайности“. Отговорът на въпроса е задоволителен. За съжаление, въпреки че са повдигнати сериозни теми за размисъл и сюжетът е интересен, героите така и не стават симпатични, а фантастиката липсва. Това пречи на по-високото класиране.

22. The Waldo Moment (02×03)

Отново напълно реалистичен епизод без фантастични елементи, който обаче съдържа плашещи предупреждения за настоящето и бъдещето, което си градим като общество. Да, хубаво е човек да се забавлява и да не се затормозява, но ако съвсем се откаже от мисленето, ще стане лошо за него. Епизодът е излъчен преди Тръмп и Брекзит да се случат, дори преди Русия да анексира Крим и да направи хибридната си война срещу цивилизованите държави видима и осезаема. Той няма директни връзки с тези сюжети, но отлично показва защо политиката и нашето отношение към нея са важни и защо трябва да внимаваме кого и как избираме. За съжаление, облъчените с риалитита хора едва ли ще го гледат, камо ли да разберат посланието, и обществото ни засега продължава пътя си към диктатура от Уолдов тип.

21. Common People (07×01)

Идеята на епизода е доста добра, макар и не супер оригинална, липсва му най-вече непредсказуемостта на останалите серии. Имам забележки също към емоционалния заряд и пресилването на елементите зла корпорация и отчаян съпруг. И двамата можеха да проявят малко повече креативност в борбата срещу проблема, макар и така да сменят фокуса на концепцията. Иначе е приличен епизод. Постепенното заробване на семейството, рекламите, отражението на тези неща върху ежедневието са достатъчно зловещи и предупредителни. Моралната дилема, мисълта за момента кога да се откажеш от живота и кога животът спира да е живот, доколко е редно съпругът да жертва себе си са теми за размисъл, които остават да занимават зрителя дълго след края на епизода.

20. Fifteen Million Merits (01×02)

На какво сме готови, за да избягаме от скучния си живот и да осъществим мечтите си? Можем ли да се борим за справедливостта или ще я продадем в името на личното щастие? Сюжетът тук се развива в антиутопично бъдеще, където хората работят неясно за какво. Единственият шанс да се отървеш от това сиво ежедневие е да събереш „заслуги“ и да се явиш на кастинг. Оценяват те както жури от нахалници, така и цялата публика. Но истината е, че това риалити едва ли ще те направи звезда, по-скоро ще те сдъвче и ще те изплюе така, че да си най-полезен на системата.

19. Rachel, Jack and Ashley Too (05×03)

Епизодът е малко тийнейджърски и момичешки, но въпреки това е интересен и е едновременно забавен и тежичък. Певицата Ашли Итърнал е експлоатирана отвъд най-смелите фантазии на най-злите музикални мениджъри в реалността. За щастие, изкуственият интелект в куклите-роботи, създадени за най-малоумните й фенки, не е толкова изкуствен, колкото си мислим. А самите малоумни фенки, колкото и да са празноглави и дразнещи, могат да бъдат полезни, ако бъдат впрегнати на работа по правилния начин.

18. Demon 79 (06×05)

Забавен и интересен епизод, макар и да не съм доволен от вкарването на фентъзи в Black Mirror. Демонът от Бони М краде сцените с негово присъствие, но и главната героиня се справя отлично като привидно пасивно пуснала се по движението привидно добра и крехка женица, принудена от обстоятелствата да стане сериен убиец. Неминуемо си задаваме въпроса – а ние как бихме се справили на нейно място? Финалът издига епизода по-високо отколкото заслужава да бъде. Ретро атмосферата с чудесни режисура и музикално оформление е бонус, но пък цялото постижение е помрачено от непасващо модерния изказ на героите.

17. The Entire History of You (01×03)

Ако финалът на този епизод беше малко по-силен, а героите – по-симпатични, той щеше да се класира доста по-високо, защото концепцията му е много добра. Сюжетът се развива в общество, където всеки си има „зърно“ зад ухото, записващо преживяванията му. Възможните употреби на технологията са добре показани и някои от тях са стабилно смущаващи, но посланието сякаш е сбъркано. Епизодът оставя с впечатлението, че технологията е виновна на тези незрели индивиди за личните им проблеми и лоша комуникация.

16. Hotel Reverie (07×03)

Сам учудвам себе си колко високо поставям този епизод, но с отлежаването му в съзнанието ми, той се изкачи до по-престижно място. Цялата концепция е доста нереалистична и недоизпипана, в главната героиня/актриса има нещо много дразнещо, но пък усещането от него, пробудените чувства и копнежи, търсенето на голямата любов, която да те пренесе на друго, по-красиво място над злободневието, някак си правят преживяването на епизода по-специално. Огромно браво на Ема Корин за страхотната роля на екстремно симпатична и привлекателна дама от стар филм, която постепенно придобива съзнание над програмирането и предвидения за нея сюжет. Колко остро липсват тези грация и чар в днешно време! Финалът пък дава интересни идеи и теми за размисъл, макар и може би да е предвиден само като полухепиенд без много подтекст.

15. Playtest (03×02)

Отново финалът проваля иначе отличната концепция – заради последната минута епизодът е по-ниско, отколкото можеше да бъде. Краят обаче не изтрива всичко хубаво, направено преди него. Купър бързо осъзнава, че ужасът, породен от чудовища и духове е неприятен, но лично значимият ужас с близките ти хора и емоционалния ти багаж е много по-разрушителен. Заглавието на български спокойно би могло да бъде „Играчка-плачка“.

14. Striking Vipers (05×01)

Въпреки че мнозина вероятно не харесват тази серия заради политкоректната тема, а аз имам проблем с темпото й и твърде оскъдната осъзнатост на главните герои, идеята й не е никак лоша и е доста сериозна, смела и провокативна. Границата между виртуалната реалност и истинския свят е много размита и в тази смесица човек започва да обърква себе си и чувствата си. Пристрастяването е напълно разбираемо. Интересно е как една и съща душа в различно тяло и различен свят може да се възприема по различен начин и как една любов може да съществува виртуално, но не и реално.

13. USS Callister: Into Infinity (07×06)

Нямам против да се правят продължения на успешни предишни епизоди. Да, ненужно е, да, отнема малко от чара на оригинала, но пък като нещо се е получило добре, защо да не опитаме още от него. Конкретно в случая сценаристът и актьорите се и лигавят с една идея повече от необходимото, сякаш за да се поздравят за успеха на първата част, която и в тази класация си остава шампион 3 сезона по-късно. Но пък научната фантастика продължава да е силна в тази история и за мен винаги епизодите с излизане в космоса, бил той и виртуален, ще се класират по-високо от останалите, просто защото космическата опера е моят жанр. Ех, а ако бяха направили сериал-разклонение само за този екипаж на стартрекоподобен космически кораб, колко ли яки идеи и сюжети щяха да развият… Тогава пак можеше да дойде този епизод, но щеше да стои по-различно след 3 сезона и 30 епизода космически приключения.

12. Black Museum (04×06)

В този епизод се съдържат концепции като за няколко отделни, а накрая всичко е обединено в общи сюжет и цел. Жената, затворена в плюшената маймунка беше най-силният и трогателен елемент, сексът с джаджата, свързваща мозъците, също беше интересен момент. Но като цяло усещането е сякаш има известна доза пропилян потенциал на идеите, не са разработени докрай, а тъй като това е последният епизод, който гледаме в стандартния ред, очакваме финала и знаем за какво да следим, така че е по-трудно да останем изненадани.

11. White Christmas (02×04 / 2014 Christmas Special)

Също като „Черния музей“, тази серия обединява няколко епизода в един като обвързва концепциите накрая за грандиозен финал. Тъй като хронологично този е първият направен, изпълнението е малко по-лошо – по-разтеглен е, не се разбира веднага каква е тежестта на първите части и има ли смисъл да ги гледаме внимателно. Накрая обаче обединяването им е по-силно и неочаквано, самите технологии са по-интересни и провокативни за въображението, поради което се класира по-високо.

10. Loch Henry (06×02)

Признавам, че епизодът има мудно темпо и не може да се похвали с най-оригиналната идея. Но пък има перфектно изградени атмосфера и персонажи, супер силни финал и епилог, както и критика към документалните филми за истински престъпления и техните зрители. Чарли Брукър знае как да наказва своите главни герои за иначе не толкова осъдителните им грешни решения, но тук е особено жесток. Няма фантастичен елемент в този сюжет, но има брутални сцени и силен емоционален заряд. Изпитах съчувствие дори към бабата, особено в последната й сцена.

9. Bête Noire (07×02)

Надявах се да добавя този епизод на по-високо място в класацията, но вече сме стигнали до най-добрите от най-добрите и просто няма място. Не мога точно да определя какво не му достига, защото си има интересна история, увлекателна мистерия, добре развити персонажи, та даже и финал, който ми хареса повече от обичайното. Може би концепцията за технологията ми идва малко по-фентъзийна и твърде удобна на сюжета и именно това дърпа серията назад.

8. Hated in the Nation (03×06)

Този епизод си е направо двоен, или цял филм, ако се гледа времетраенето. Първата половина е като на най-обикновен полицейски тв-филм. Постепенно обаче сме запознати с технологията, която ще се окаже същината на концепцията и която накрая ще предизвика както широкомащабен ужас, така и размисъл. Чистосърдечно си признавам, че аз най-вероятно нямаше да съм от оцелелите след събитията в него, за което малко ме е срам и съм си взел поука. Самата серия е добре направена, чудесно е, че е отделено време за разгръщане на сюжета и персонажите, фантастичният елемент не е толкова иновативен, но е използван отлично.

7. Be Right Back (02×01)

Доста депресиращ епизод (в добрия смисъл, колкото и странно да звучи), който повдига и много дълбоки теми за размисъл. Можете ли да преживеете загубата на любим човек? Можете ли да го компенсирате с негова сянка? Може ли изкуствено създаден човек да бъде истински? Заслужава ли да се третира като човек? Много е възможно сценаристите на Westworld да са гледали тази серия, преди да са разработили своя проект, и да са се вдъхновявали за по-тежките му аспекти.

6. Hang the DJ (04×04)

Много трогателен епизод със страхотна концепция, гарантираща силен финал. Може би го поставям малко по-високо от необходимото заради емоционалния му заряд, някои го намират за леко young-adult ориентиран, но смятам мястото му за заслужено. Това е технология, от която със сигурност бих се възползвал, ако се появи – дори не бих имал нищо против да чета подробно резултатите от експериментите в нея с моята личност. А дори и някои нейни аспекти да са притеснителни, ако те са цената да намериш истинската любов под формата на идеалния за теб партньор, бих казал, че си струва.

5. Joan is Awful (06×01)

Най-силните и запомнящи се епизоди на Black Mirror комбинират брилянтна научнофантастична идея, развита в интересен сюжет с добро темпо, шокиращи моменти и хумор. Този епизод е идеален пример за това, а страхотната роля на все още сексапилната Салма Хайек е чудесен бонус към комбинацията. Точки получава и за критиката към Netflix и съвременната развлекателна индустрия (въпреки че се излъчва именно по Netflix). Колкото и технологично и етично невъзможна да е идеята, в основата си тя изглежда напълно реалистично. Страхотно завръщане за сериала след 4-годишна пауза.

4. Nosedive (03×01)

Първият епизод, направен от Netflix и в който популярна американска актриса заема главната роля. Концепцията е великолепно измислена и добре използвана за сюжета. Тя въплъщава най-доброто от сериала – как технологиите, които сме на косъм да реализираме и вече сме готови да използваме, могат да променят света ни. Колко важно е за нас да бъдем харесвани и следени в социалните мрежи, колко готови сме да отстъпим реалните си свят и отношения на лайковете и оценките с една до пет звезди. Като изключим един-два по-крайни момента (едва ли в такъв свят всички ще са или тотално отдадени на технологията, или низвергнати клошари и тираджии, без нито един от нас да застане по средата; едва ли е необходимо да се стига до нервни кризи), епизодът е перфектен. Но има и още по-впечатляващи серии, които да заемат топ 3.

3. White Bear (02×02)

Повечето класации поставят този епизод по-ниско, но аз не мога да си изкривя душата, защото ми е от най-любимите, предимно заради страхотната атмосфера на същински неразбираем ужас и страхотния обрат накрая, когато всичко е обяснено. Епизодът прекарва зрителя през различни емоции го оставя в дълбоки размисли дълго след финала. Самият завършек пък е показан в детайли, за да постигне максимален ефект. Бихте ли одобрили подобна практика да се въведе в обществото наистина? Ако ще коментирате, не забравяйте да използвате спойлер-тага.

2. San Junipero (03×04)

Стига да не сте хомофоб, тук ще видите една изключително красива и интимна любовна история. Също така, една главозамайваща технология с прекрасни възможности, но може би и екзистенциални опасности (ами ако има душа и ние прекъсваме естествения й път?). Всичко това е показано по идеален начин с мистерия, която в началото дори не загатва за съществуването си, след това ви обърква с някои странни моменти, а накрая се разкрива в потресаващи мащаби. Много от чуждите класации слагат епизода на първо място, не се сещам да съм го виждал някъде извън топ 3 на феновете.

1. USS Callister (04×01)

Без да съм кой знае какъв фен на „Стар Трек“, този епизод направо ме отвя. Коментарът тук не е толкова към космическите сериали и сюжети, колкото към феновете им. Докъде бихте стигнали, за да изживеете фантазията си, и колко откъснати от реалността можете да си позволите да бъдете? Сюжетът е изключително богат, отново ни прекарва през изобилие от емоции и размисли, героите са добре разработени и симпатични. Но най-голямото предимство тук е пробуждането на въображението. Тази серия е от малкото, които завършват оптимистично и с отворен край, с цяла вселена за изследване след показаните събития – неслучайно много от феновете биха искали да се разработи сериал-разклонение от нея. Впрочем, обра и редица награди като самостоятелен тв-филм.

Извод: Всеки от епизодите е самостоятелен филм с послания за настоящето и бъдещето ни. Предупреждение за това, което можем сами да си навлечем, за това как искаме да използваме новите технологии и има ли смисъл от тях, ако не се променим самите ние към по-добро. Много от сериите са депресиращи, някои от тях са с позитивни финали (Чарли Брукър казва за последния сезон – „Защо да правя мрачни финали в четвърти сезон? Ако вече живееш в дистопия, не ти се гледат мрачни неща“), всички са значими и интелигентно направени. Моята препоръка е да започнете да ги гледате по възходящ ред на номерата от този списък, ако искате да бъдете незабавно впечатлени или зарибени, или в реда, в който са изредени, ако сте убедени, че ще харесате Black Mirror и искате да си запазите най-доброто за накрая. Надявам се под статията да се появят коментари, които също да дадат своите препоръки.