Зората на един по-добър свят

„Всичко живо е трева” е роман, издаден за първи път през далечната 1965 година, от което следва, че вероятно ще се стори старомоден на някои читатели. Атмосферата, идеите и въпросите, които поражда, са отразили духа на времето, в което е създадена творбата. От друга страна, тя има приятен, класически тон, който, съчетан с интересната философия, заложена в сюжета и майсторският стил на писане на Клифърд Саймък, я прави книга, на която си струва да обърнат внимание почитателите на истинската фантастика.

Сюжетът на романа обхваща едва два-три дни от живота на Брадшо Картър и заспалото американско градче Милвил. Брадшо е млад мъж, който, за разлика от приятелите си от гимназията, е решил да не напуска родното място и вместо това да се реализира като застрахователен агент и/или брокер на недвижими имоти. Тъй като Милвил има едва около триста души население, логично начинанията на Брад са се увенчали с неуспех и той има отчаяна нужда от пари. Тъкмо когато е изправен пред фалит, телефонният техник идва да изключи телефона му (и дори взема със себе си телефонния апарат), а местният банкер очаква ключовете от офиса му, в живота на Брад започват да се случват неочаквани и необясними събития. На първо място сред тях е едно обаждане – непознат глас (или гласове) настоява Брад да стане дипломатически представител. Макар да не знае кого или какво ще представлява, младежът е ужасен, защото осъзнава, че провежда разговора с непознатите по странен телефон без шайба, който дори не е свързан с телефонната мрежа и който със сигурност не е оставен от него на бюрото му.

Гласовете дават възможност на Брад да осмисли предложението им и го изпращат за подробности при Джералд Шъруд – местния богаташ, който притежава фабрика в съседен град. Шъруд е баща на някогашната приятелка на Брад – красивата Нанси, която наскоро се е върнала от Европа в Милвил, с намерението да стане писателка. Той предава 1500 долара на Брадшо, без да е сигурен точно защо – според него, вътрешният му Аз му е поръчал да предаде парите. В последвалия разговор между двамата става ясно, че този вътрешен глас (или „Аз”) се е появил преди доста години и именно той е причина за преуспяването на Шъруд – той му подсказва идеи, дава наставления и съвети. И макар че самият Шъруд е почти сигурен, че това не е неговият глас, а по-скоро външно влияние, той не се съпротивлява, а вместо това приема нещата такива, каквито са и извлича позитиви от ситуацията. Именно Шъруд произвежда тайнствените телефони, които не се нуждаят от жица или шайба, за да работят, по препоръка на същия този вътрешен глас.

Друг жител на Милвил, който също е замесен в странна ситуация, е Алф Питърсън. Той е приятел и бивш съученик на Брад, който за първи път от години се свързва с него и му разказва за необичайната си професия – да мисли на глас по зададени теми, затворен в празна стая, в тайна лаборатория в малък град, подобен на Милвил. Картър усеща, че всичко – телефонното обаждане, „вътрешният аз” на Шъруд и странният работодател на Алф са свързани, но не може да си обясни точно по какъв начин.

Едва ден след срещата на Брад с Алф и Шъруд (и тайнствения разговор по телефона), жителите на малкия град осъмват затворени под невидим купол, който не допуска никакви живи същества да преминат през него. Куполът привлича вниманието на политици, военни и журналисти и така незначителният Милвил се превръща в най-горещата световна новина – целият свят иска да знае на какво се дължи появата на купола и какви ще са последствията от нея.

Като връх на всичко невероятно, изневиделица се появява местният бавноразвиващ се – Тъпър Тайлър, който е изчезнал преди десет години и отдавна е смятан за мъртъв. Тъпър иска да говори с бащата на Брад (починал преди около две години), за да му разкаже всичко за цветята, за които твърди, че са негови приятели. Въпросните цветя са неизвестен вид, донесен отнякъде и развъден от бащата на Брад преди много години. Те са лилави, красиви и уханни и отдавна са се разпространили из целия град. Скоро Брадшо разбира, че цветята са много повече от красиво растение, а собственият му заден двор (неподдържан и обрасъл в същите цветя), крие вход към друго измерение – един свят-градина, който отдавна се е превърнал в дом за Тъпър и може да даде отговорите на всички загадки, свързани с купола и необичайните преживелици на милвилци.

Персонажите не са сред силните страни на сюжета. Повечето от тях (представляващи екзотични типажи, вероятно често срещани из малките американски градчета) присъстват само за обогатяване на обстановката. Сред тях са полицаят-побойник Хайрам, инициативният и самодоволен кмет Хиги и изненадващо разумният пияница Гранд Пияндето. Те, както и по-ключовите за сюжета Алф Питърсън, Джералд Шъруд и Нанси, не са описани подробно и не притежават плътността на истински личности. Всеки от тях има своята роля и читателят всъщност не научава много за мислите, чувствата и мотивацията им, която всъщност не е особено сложна. Малко по-развит е образът на Нанси, която присъства в историята, за да внесе романтична нотка в живота на Брад.

Най-добре развит като персонаж е самият Брад Картър, през чиито очи са предадени събитията. Читателят има възможност да се запознае с разсъжденията му, които често са доста объркани и противоречиви. Картър се опитва да мисли глобално и да възприема случващото се от различни гледни точки, но това рядко му се отдава. От една страна, Брад вярва, че човечеството трябва да приеме достойно и хладнокръвно сблъсъка с непознатото. Според него, новите знания си струва да се изследват, а разумните същества (различни от хората) трябва да бъдат опознати и приветствани, а не прокудени. От друга страна, той често изпада в съмнения и мрачни фантазии (в които Цветята искат да завладеят нашето измерение и да унищожат всяка друга форма на живот). Поведението му понякога е лишено от логика и дори дребнаво.

Много по-интересен от Брад е Тъпър Тайлър – смятан от милвилци за идиот, Тъпър със сигурност е различен, но именно поради това се оказва способен да осъществи контакт с другите светове и да заживее в симбиоза с Цветята. Трудно е да се каже чие поведение е за предпочитане – това на Тъпър, изпълнено със сляпа наивност и обич или това на Брад и останалите „нормални“ хора, които пред сблъсъка с неизвестното са готови по-скоро да прибегнат до насилие, отколкото да допуснат, че са изправени пред невероятна възможност за напредък.

Финалът на романа е позитивен, донякъде отворен, и според мен малко претупан. Въпреки това, той успява да предаде гледището на автора и да постави адекватен завършек на сюжета, който отговаря на общия тон на творбата.
Дали наистина изкушението от нови знания, възможността за опознаване на различни светове и за изкореняването на изконни бичове на обществото (като глада, войната, болестите) са достатъчни, за да могат хората да приемат Промяната? Кое е по-дълбоко заложено в човешката природа – страха от всичко различно или желанието за прогрес? И дали този прогрес, който до голяма степен се дължи на чужди постижения си струва жертвата на познатия свят? Дали няма да се окаже подла измама на същества с различен начин на мислене, които имат свои собствени егоистични стремежи и цели, несъвместими с човешките?

Въпросите, вплетени в сюжета на „Всичко живо е трева” са прекалено сложни, за да имат еднозначен отговор, но в крайна сметка не бива да забравяме, че всичко е преходно и някой ден човечеството вероятно ще бъде принудено да разшири кръгозора си до степени, които не можем да си представим.

Моята оценка:

История – 4
Герои – 4
Стил на писане – 6
Eлементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 6
Степен на оригиналност – 5
Старание на автора – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал на книгата – 5

Общ успех: Много добър (5.30)