Какво се случва със и във фантастичните сериали – 3

Все по-често срещам хора, които са стигнали до същия извод като мен: през последните години фантастичните сериали се превърнаха в сериозна конкуренция на литературната фантастика. Световете и образите из­граждани в тях се издигнаха на такова художествено ниво, че останаха неизвестни само за тези, които по стара инерция смятат сериала за „са­пунка“, „дъвка за очи“ и нещо, което интелигентният човек не се унижа­ва да гледа. Повдигнаха летвата не само постигналите ново ниво „Стар Трек“ и „Доктор кой“, но и независими проекти като „Вавилон 5“ и „4400“. Докато широкоекранното кино продължи да се превръща в пиршество от специални ефекти, сценаристите и режисьорите на сериалите се научиха задълбочено да разгръщат историите си в пространството и времето, така, както преди това успяваха да го правят само писателите-фанта­сти в циклите от романи. В предишните си две статии „Какво се случва със и във фантастичните сериали“ разказах за някои от тях. Тук накратко се спирам на тези, които продължиха след 2011 г., някои вече прекъснати, други продължаващи и днес. В отделен блок ще представя сериалите, кои­то започнаха от 2012-2014 г. и дават заявка да ни радват през 2015.

„Имало едно време“ (Once Upon a Time) – Прекрасно започна сериал­ът за героите от народните приказки, пренесени в нашия свят. В градчето Стори Брук всички те са получили идентичност на съвременни американци, дори щурецът от приказката за Пинокио е станал психоаналитик на средна възраст. Първите два сезона бях възхитен от възможността да стане видно как народната приказка е по-богата и дълбока от дебелите фентъзи романи. За съжаление, сценаристите не издържаха на напрежението на притчата и започнаха доста спекулативни рекомбинации между приказните персонажи. Още продължава, но ме изгуби като зрител.

„Хранилище 13“ (Warehouse 13) – Разкошен развлекателен сериал за митичния склад 13 някъде в пустинята Невада, където се съхра­няват магически и технологични артефакти от цял свят и от цялата история на човечеството. Двама чаровни агенти, дето ги охраняват и в краен случай използват. Изобретателни зло­деи, които се опитват да обсебят цялото това чудо. Завърши на пети сезон.

„Под наблюдение“ (Person of Interest) – Мой личен фаворит между сериалите – всеки нов епизод е събитие! Маскиран като полицейско-шпионски трилър, сериалът всъщност е за противостоянието на два изкуствени интелекта, управляващи всички наблюдателни камери и интернет. Дуелът им се провежда посредством хора-агенти, финансови кризи и терористични актове. Подборът и играта на актьорите са прекрасни. Продължава вече четвърти сезон.

„Хейвън“ (Haven) – В градчето Хейвън пета поредна година местните жители получават нежелани парапсихични възможности, и все така самоотвержено младата ФБР агентка Паркър се бори с намесата на хора от паралелна вселена. Докато не се окаже, че самата тя е оттам. Според мен сценаристите отдавна са напуснали литературния оригинал „Момчето от Колорадо“ на С. Кинг. Продължава.

„Особняци“ (Misfits) – Пънк-фантастика (ако предположим, че има такъв жанр). Група провинили се английски младежи, наказани с обществено полезен труд получават „супер-геройски“ сили, които употребяват според манталитета си. Нецензурен език, черен английски хумор и поведение, обладано от сексуални нагони – това е един от най-разпасаните сериали, които съм виждал.

„Утопия“ (Utopia) – Друга пънк-фантазия. Също английска. Група интернет чатъри се оказват „между шамарите“ на могъщи групировки, поставили си за цел да решат демографския проблем посредством вируси, стерилизиращи определени етнически групи. По закона на гротеската, ученият, разработил вируса, се оказва етнически румънски циганин и обръщайки с главата надолу концепцията, той прави така, че да измрат всички други етноси, освен неговия. Завърши в два сезона. Циничен език и не по-малко цинично показани убийства, извършвани от „чистача“ – българинът Петре.

„Падащи небеса“ (Falling Skies) – Нашествието на пришълците продължава от 2011 г. Земята (разбирай Америка) е в развалини, малки партизански отряди се борят с колонизаторите. Въпреки че е добре направен, сериалът напомня на съветските партизански филми по героичен патос и саможертва. Продължава и през 2015.

„Досиетата Грим“ (Grimm) и „Изгубено момиче“ (Lost Girl) – Тези два сериала, макар и много различни като герои и вселена, имат нещо много общо. И двата се базират на съвременното съществуване на древни фолклорни и митични същества и чудовища от различни религии и народи. И докато главният герой в първия е полицай от днешен Портланд, който по наследство е „Грим“ – убиец на свръхествени същества, героинята на другия сериал е сукуба, която не иска да приеме морала на вида си и живее като съвременно момиче с много свободни сексуални нрави. Въпреки доста изкуствените митологични рамки, в които се движат героите, и двата сериала привличат с изключителния реализъм и естествено поведение на персонажите. Не е случайно, че ще продължат и тази година.

Нови:

„Под купола“ (Under the Dome) – Не знам какво е написал С. Кинг в тъничкото си книжле с това име, но вече трети сезон малкото градче е затворено под силов купол с неизвестен произход. Наистина е увлекателно да се разбере ще се спасят ли героите.

„Демоните на Да Винчи“ (Da Vinci’s Demons) – Фантасмагория върху една предполагаема биография на младия Леонардо Да Винчи. Силно експресивен, страстен сериал, оригинално обиграващ изумителните открития на художника-изобретател. Някои може да са шокирани от волната интерпретация на биографичните факти, но на мен ми хареса. Улавям се, че образът на главния герой започва да измества в съзнанието ми представата за класика творец. Продължава.

Extant – Рядко добре изпипан футурологичен сериал с продуцент Спийлбърг. Холи Бери играе астронавтка, която се връща бременна от едногодишна самотна орбитална мисия. Въпреки че е диагностицирана като безплодна. Починалият преди години неин приятел ѝ се е явил на сън. Разбира се, това е намеса на извънземни. На Земята я очаква новото ѝ семейство с мъж кибернетик, създател на робот-дете, което се възприема като истински син. Оформя се психологическа драма между роденото извънземно дете и роботчето. Ще гледаме втория сезон.

„Докосване“ (Touch) – Кийфър Съдърланд е бивш журналист – днес самотен баща на момче-аутист, което общува със света чрез цифрите. По някакъв фантастичен начин то вижда числовите взаимоотношения между нишките, изтъкаващи Реалността. Рядко интелигентен и мисловен сериал, изпълнен с топлота и деликатност. Не се учудвам на ниския му рейтинг – идеите за Ноосферата и взаимосвързаността на нещата едва ли е понятна за масовия зрител. Прекратен след втори сезон.

„Алфите“ (Alphas) – Своеобразен трилър за група парапсихични феномени, ръководени от психолога д-р Розен, като екип за специални разследвания. Противостои им фракция на екстрасенси, водени от идеята за революция срещу „нормалните“. Прекратен, въпреки изключително добре изградените образи, характери и конфликти.

„Утрешните хора“ (The Tomorrow People) – Младият главен герой, заедно с пълнолетието си, получава и трите „Т“ (телепатия, телепортация, телекинеза). Баща му, за когото той не знае почти нищо, се оказва „замразен“ в стаза, защото е много мощен представител на „хората на бъдещето“ – следващ стадий в еволюцията на човека. Могъщ институт и репресивният му апарат се опитват да спрат този процес. Младежът се внедрява там като служител и играе двоен агент, помагайки и на „своите“ – група свободни телекинети, живеещи в тайна станция на метрото. Добър екшън, но дразнещо избягване на въпроса „Защо по дяволите като са „хора на бъдещето“, не се научат да анализират и мислят по-стратегически?” Прекратен в края на втори сезон.

„Повярвай“ (Believe) – Отначало помислих, че е сериална адаптация на „Подпалвачката“ на С. Кинг, но се оказа съвсем различна история. Момиченце на десетина години е израстнало в специален затворен институт, където развиват психокинетичните му сили. Ученият, който се грижи за него, вижда че наближава моментът, когато ще го използуват като оръжие и открадва детето, като се опитва да му бъде вместо баща. Преследване и интересни психологически, морални и телекинетични противостояния. Изключително красива роля на малката героиня. За съжаление, прекратен също в края на първи сезон.

„Слийпи Холоу“ (Sleepy Hollow) – Главният герой Икабод Крейн е загинал преди 250 години във войната за независимост на САЩ. Жена му, като добра вещица, го „консервира“ с магия да се събуди днес и продължи битката с конниците на Апокалипсиса. Помага му млада полицайка. Доста мрачен, мистичен екшън, построен върху официалния религиозен догмат за надигането на Злото. Прави впечатление изключителното присъствие на Крейн – този артист просто не можеш да си го представиш като съвременен човек, а само като офицер и благородник от една изчезнала епоха.

„Напаст“ (The Strain) – Дел Торо след толкова успешни фентъзи филми е решил да създаде пълноценен сериал за пандемия на вампиризъм в съвременна Америка. От времената на хитлеровите концлагери до днешните бедни нюйоркси квартали – история на безмилостен екшън и силни персонажи. Сценаристите са се погрижили и за съвременните реалности – хакери са „забавили“ интернет до степен, в която той не може да помогне за консолидиране на съпротивата.

„Спирала“ (Helix) – Група епидемиолози пристигат в изолирана полярна лаборатория, където се е разпространило заразяване. Медицинската достоверност на обстановката и диалозите създават погрешната представа за строг НФ сериал, който обаче скоро се измества в областта на „конспирациите“ – медицинската корпорация е владение на 500 безсмъртни, които разработват там вируси за контрол над човешката популация. Но, както винаги, „нещо се обърква“… Да видим ще се оправи ли във втори сезон…

„Стотимата“ (The 100) – 99 години след планетарна ядрена война, групата оцелели орбитални станции са се „сглобили“ в „Арката“. Живещите на орбита 6000 души изпращат сто млади разузнавача на Земята, да проверят условията на живот там. Кацналите младежи намират пръснати племена, адаптирани към остатъчната радиация, и общност от укрити в подземни скривалища хора. Между трите популации, надживели ядрения холокост, назрява война. Прави впечатление изключителния реализъм на сцените на жестокост и безмилостните нравствени задачи, които героите трябва да решават.

„Скорпион“ (Scorpion) – Този сериал е по мемоари на реална личност и присъствието му тук е спорно. Но аз го слагам без колебание в това ревю, защото всичко показано в него е фантастично. Или „фантастично интересно“, или „фантастично вдъхновяващо“. „Скорпион“ са следователска група, съставена от младежи с психични отклонения от вида на аутизма, които ги правят гениални по своему. Те решават кризисни ситуации, било то отвлечени дъщери на сенатори, приземяване на самолети, спасяване на заклещени в подводни пещери момчета, афери с хазартни игри и т.н. Изумителен кастинг и по-важно – психологическа топлота! Смятам, че този сериал е фантастичен с човещината и интелектуалната сила, с която героите решават проблемите. Не знам със сигурност до каква степен случващото се на екрана е истина или измислица, но за мен то е ВДЪХНОВЯВАЩО!

„Истински хора“ (Real Humans) – Може би единственият шведски сериал, който познавам. И той е шедьовър на психологическата фантастика. Съвременна Швеция. Единственото фантастично е, че човекоподобните роботи са не само изобретени, но и внедрени масово навсякъде в живота. Почти неотличими от хората, с чувства и нужда от реализация, те спазват трите закона на Азимов. В производството, семейството, културата. И, за разлика от американските сериали, няма почти никакъв екшън, а деликатно психологическо наблюдение над човешките проблеми в тая ситуация. Интересно е подходено към кастинга – хората ги играят актьори с дребни физически недостатъци (бръчки, брадавици, особености), докато за роботите са подбрани прекрасно гримирани млади хора с гладки лица, атлетично телосложение, сияещи очи и т.н. Излезли са два сезона, работи се над трети.

„Лотарията“ (The Lottery) – Сценаристът на „Децата на човека“ е решил да осребри успеха на филма в сериал. Вече пета година откак в САЩ по неизвестна причина не се е родило ни едно дете. Нацията е в паника. В една лаборатория изследващи фертилността осъществяват пробив. Успяват да оплодят „ин витро“ 100 яйцеклетки. Президентството провежда общонационална лотария кои да бъдат стоте майки, които ще родят първите „нови американчета“. През това време група млади учени правят разкритието, че ситуацията е резултат от тайна операция по ограничаване на раждаемостта, което довежда до нови интриги и атентат срещу президента.

Orphan Black – Виж специалната статия „Клонинг-парти!“ на Петър Атанасов.

„Нова Земя“ (Terra Nova) – Скъп сериал, просъществувал само един сезон. В бъдещето Земята е в екологична криза и оцеляването на живота е под съмнение. Учени намират портал назад във времето, който води до Юрския период. Започва емиграция – заселване на девственото минало, което би могло да спаси човечеството. Направен е опит за заселнически уестърн с НФ атмосфера. Създаден е изключителен декор и динозаври, което не може да се каже за образите на хората. Сценарият е посредствен и пълен с шаблони. Добрите артисти нямат оригинални реплики, дори злодеите се смеят стереотипно „като злодеи“.

„Отхвърлени“ (Outcasts) – Единственият известен (поне на мен) английски сериал на тема колонизация на чужда планета. На далечен свят вече десетина години съществува град-колония, застроен от корпусите на звездолетите и резервни бараки. Заварваме го в състояние на правителствена криза. Съществува и опозиционна групировка от клонирани хора, употребени и изхвърлени извън града от предишната власт. Прави впечатление качествения реализъм на социума, постигнат за сметка на напълно познатите ни съвременни англичани – отчуждени, винаги раздразнителни, остроумно „зачукващи се“ един друг. Спрян след края на първи сезон.

„Каприка“ (Caprica) – Луксозен футуристичен сериал – предистория към „Battlestar Galactica“. Каприка е столицата на една от 12-те колонии – хай-технологичен град, доминиран от държавната религия на „политеизма“ (древногръцкия божествен пантеон от Олимп). Корпорации, създаващи съвършени роботи. Запис на човешки личности в ИИ. Проследява се как във виртуална реалност възниква религията на Единния бог, докато паралелно се формира популацията на сайлоните и бъдещата им конфронтация с човечеството. Изключително естетски изработен сериал с голяма художествена и драматургическа енергия, но прекалено сложен за масовия консуматор. Спрян след първи сезон.

„Черното огледало“ (The Black Mirror) – Тази филмова антология от два сезона по три епизода е най-големия успех на английската ТВ фантастика. Всяка от историите се разиграва в отделна пространствено-времева ниша на Реалността, но са обединени от една обща тема: какво правят с нас модерните информационни технологии. Някои са изпълнени в стила на класическата антиутопия, други – в добрите традиции на английската драма, но всички са оригинални, искрящи от находки и неочаквани визии. Наскоро се появи първи епизод от трети сезон. Очакваме следващите…

„Крайни мерки“ (The Last Resort) – Истински бисер на политическата фантастика! Голяма американска ядрена подводница, изпробваща нова система за „невидимост“, се намира край бреговете на океански курортен остров. Изведнъж получава заповед да изстреля ядрени ракети по Пакистан, които ще унищожат три милиона души. Капитанът разбира, че това е политическа операция на клика от Белия дом, която не е съгласувана с Конгреса, отказва да изпълни заповедта и се конфронтира с официалната власт във Вашингтон. „Аз съм се клел във вярност на американския народ, а не в шайката, превзела Белия дом“ – заявява той. Дори изстрелва ракета (без заряд), която прелита над столицата. В продължение на 12 епизода следях развитието на тази първокласна политическа драма, която завърши с унищожението на подводницата, но и екзекуцията на президента. Не ме удивлява фактът, че финалът бе претупан в 13 епизод, чудя се как оцеля дотогава.

„Почти човек“ (Almost Human) – Почти Азимовски сериал. В едно условно бъдеще на един кибернетизиран мегаполис, роботи има навсякъде, особено в полицията. Повечето са серийни машини без индивидуалност, но нашият герой-детектив получава за партньор робот от серия, която не се произвежда повече, защото развива личност и емоции. Въпреки, че по същество това си е полицейски сериал, прави впечатление чувствителността и хуманизма, с които са обрисувани отношенията човек-ИИ. Съжалявам, че и той бе прекратен в първи сезон.

„Алкатраз“ (Alcatraz) – Сериал с превъзходен съспенс и енигма. Затворът-музей Алкатраз е превърнат в лаборатория, изследваща странен феномен: затворници, които са изчезнали по времето на неговото функциониране, се появяват днес в различни точки на града. Млада агентка на ФБР е ангажирана с тяхното излавяне и осветляване на загадката. Постепенно научаваме за тайнствени експерименти с преходи във времето, правени от администрацията на затвора преди години. Жалко, че не оставиха сценаристите да ни разкрият тази тайна. Спрян.

„Възнесение“ (Ascension) – Този минисериал, „профучал“ по екраните за три дни през декември 2014, представлява нов експеримент на канадския режисьор Венченцо Натали, който се прочу с „Куб“ и „Нищо“. Американски звездолет, тайно излетял през 60-те години на 20-и век, се намира в средата на стогодишния си път към друга звезда. В консервирания свят на ценности от средата на века тече борба за капитанското място. А ние разбираме, че всичко това е една планирана мистификация – „звездолетът“ не лети на никъде, а стои в подземие на НАСА и е притежание частна корпорация, която изпраща млада полицайка – ревизор на ръководния екип. Отвътре и отвън текат разкрития, които няма да оставят света какъвто изглежда.

„Викториански истории“ (Penny Dreadful) – Първият сезон, който е излязъл досега, е съставен от най-архетипните герои на „хорър“ фантастиката – вампири, Франкенщайн и неговите творения, Дориан Грей с неговия портрет, дори и Ван Хелзинг. Всички те живеят в един поразително възстановен викториански Лондон, прогизнал от мъгла и кал. Като явен нелюбител на хоръра, много мислих как този сериал ми влезе под кожата, та успя наистина да ме развълнува. В този жанр най не обичам желанието му да изскочи от тъмното и да се опитва да ме плаши. В Penny Dreadful виждам нещо съвсем различно – това е драма за персонажите, които са герои на хоръра, но и за техния истински живот на човешки същества – страдащи, борещи се и мечтаещи за нещо по-добро. Респект към създателите на този сериал. Дано талантът не им изневери и във втори сезон тази година.

„От плът и кръв“ (In the Flesh) и „Избледнелите“ (The Fades) – Тези два сериала са едновременно различни и „от една кръвна група“. И в двата героят е младо момче в началото на живота си. В първия той е излекувано зомби, което се опитва да възстанови предишния си живот след зомби-апокалипсиса, а във втория – ученик, който започва да вижда духовете на умрели отдавна, призраци, които не могат да отлетят и планират завземане на човешките тела. И двата сериала биха били определени като „мистичен хорър“, ако не бяха дела на талантливите английски драматурзи, които са направили от тях гротескови и автентични истории за реални хора. Завършени.

„Възкресение“ (Resurrection) – В малкото градче Аркадия започват да се връщат напълно живи хора, които са погребани преди години. Домовете на местните жители се напълват с минало, изплуват забравени тайни. Изследователите на феномена прогнозират още по-голямо нашествие на бивши мъртъвци. Въпреки известно раздразнение от необяснения произход на явлението, създателите на сериала са постигнали изключителна психологизация на героите, невероятно вживяване на артистите във фантастичната реалност. Във втория си сезон сериалът продължава да набира скорост.

„Завинаги“ (Forever) – Главният герой е роден в Америка преди повече от 200 години. Подир първото си убийство той узнава, че отново се появява в река Потомак с всяка следваща смърт. Затова днес е криминален патоанатом и изследва смъртта. Живее с един забавен старец, когото е отгледал от бебе като син. Помага му млада детективка, която с всяка случка е все по-близо до тайната му. Противостои му загадъчен субект, който не само знае доста неща за него, но и твърди, че е на 2000 години. Макар в различни епизоди да се разпада на отделни криминални разследвания, сериалът доминира с очарованието на главния герой – човек, който не е забравил човечността и е чужд на безсмъртния цинизъм. Продължава.

В специална група ще обединя сериалите „Агентите на ЩИТ“ (Agents of S.H.I.E.L.D.); „Светкавицата“ (The Flash); „Стрелата“ (Arrow); „Агент Картър“; „Готъм“ (Gotham) – ще обясня защо. Всички те са осъвременени интепретации на комиксови герои от 40-50 години на миналия век. Защо се занимавам с тях, след като никога не съм бил поклонник на графичните съчинения за разните му Батмани, Стрели, Светкавици и други супер и несупер герои? Правя това, защото за тези сериали в най-голяма степен важи „пълното художествено преосмисляне“, което се наблюдава при фантастичните сериали изобщо. Почти нищо не е останало от картонената алогичност на рисуваните „прадеди“, които решаваха всички лични и социални проблеми с „бу-ум“, „храс“ и „броу-ум“ – виждам пълнокръвно изградени човешки личности, с генезис, лични драми и съмнения, приключенска динамика, сравнима с най-добрите образци на световната кинокласика, етически избори между добро и зло, достойни за първокласната психологическа фантастика. Сериалите са изпълнени в различни стилистики. Например „Агентите…“ е издържан в стила на добрия шпионски трилър, а „Готъм“ – в един безподобно реставриран „ноар“, където главен герой е не момчето, ток-що загубило родителите си, с предстоящо израстване в Батман, а второстпенният персонаж комисар Гордън. Въпреки фантастичните елементи, сериалите са пронизани от суров реализъм и безмилостна автентика. Продължават и аз лично смятам да ги гледам.

„Натрапниците“ (Intruders) – Един очакван с нетърпение от мнозина сериал, защото зад него стои литературата на ярък писател като Майкъл Маршал Смит. Сю­жетът е построен върху тайнстве­ната възможност за прехвърляне на душа от тяло в тяло и по този начин постигане на безсмъртие. В превзетото тяло, обикновено дете, се унищожава оригиналната личност и т.н. Тази егоцентрична и мизантропична идея е реализирана с адекватни средства – студени, враждебни персонажи, всеки е враг за всеки, и като ре­зултат – едно лишено от какъвто и да било чар приключение. Едва ли ще чакам втори сезон.

„Дефайънс“ (Defiance) – Фантастичен уестърн в едно бъдеще, резултат от скорошно нашествие на пришълци – едновременно осем раси със съответните технологии, тераформирали земните територии до неузна­ваемост. Настанало е примирие и хората и пришълците се учат да живеят съвместно в граничния град Defiance. Уникални постиже­ния в моделирането на чуж­допланетни етноси и култури, артефакти от неземни техно­логии и оригинални нравстве­ни конфликти. Продължава.

Накрая ще групирам в една печална категория сериалите: „The Event“, „Star-Crossed“, „Intelligence“, „Revolution“, „Continuum“. При превъзходен кастинг, режисура и игра на актьорите, тези истории бяха погребани от безотговорността на сценаристите, които, забърквайки в началото каша от фантастични реалности, не са в състояние да им дадат смислено обяснение. Ярък пример бе „Революция” когато сценаристите въведоха в сюжета рояк нанороботи, развили колективен ИИ, и, незнаейки какво да ги правят, превърнаха създалия ги учен в дебил, който панически се мъчи да се отърве от тях. Или съчинителите на „Star-Crossed“, които, увлечени да правят междузвездни Ромео/Жулиета, забравиха за елементарната логика и накрая панически се втурнаха да организират инвазия на боен флот пришълци…

А защо не пиша нищо за свръхпопулярните „Game of Thrones“ и „Doctor Who“ ли? Защо да си навличам омразата на милионите фенове на Мартин, като кажа, че според мен жестокия и кален феодализъм, от който човечеството се е изтръгнало с толкова мъки, не става моментално фантастика, ако е подправен с щипка магия. Или пък за безсмъртния Доктор, който гениалният драматург Стивън Мофат може да продаде на стотици милиони ТВ зрители, колкото и спекулативни да са сюжетите му.

Що се отнася до екранните филми, ще бъда пределно лаконичен:

1. Моят събрат Калин Ненов се спира обширно на фаворита „Атлас на облаците“ в Алманах ФантAstika 2013-14, който и според мен е явлението на последните години.
2. „Interstellar“ – вълнуващо възраждане на космическата кинофантастика, но така и не зае историческото място на „Одисея 2001“.
3. „Transcendence“ – изключително обещаващо начало, но сценаристите така се увличат от желанието си да ни продадат „Ромео/Жулиета сред технологиите“, че забравят елементарната техноЛогика.
4. „Lucy“ – на тези, които са видели в този филм само люкбесоновски екшън, мога само да изразя съчувствието си – загубили са (или въобще не са имали) сетиво да оценят ставащото през последните 15 минути на филма. А то е точно онова, което липсва на „Transcendence“.