Ехота от Orphan Black

Orphan Black беше великолепен сериал, който започна много силно и изстреля феноменалната актриса Татяна Маслани в Холивуд, давайки й възможност да се докаже и да спечели купища награди и номинации. За съжаление, качеството му намаляваше с всеки следващ сезон – краят му е задоволителен, но далеч от вълнуващия първи сезон, който доставяше обрат след обрат с отлично темпо. Естествено, с времето падаха и рейтингите.

Затова и обявяването на разклонението Orphan Black: Echoes беше приятна изненада за феновете, макар и странна. Хем сериалът-майка завърши успешно точно преди да омръзне, хем концепцията за сериала-разклонение звучеше доста различно. Общо взето, предварително знаехме само, че сюжетът ще се развива през 2052 година, а в главната роля ще бъде Кристин Ритър („В обувките на сатаната“, „Джесика Джоунс“). Достатъчно, за да му дадем шанс, пък дори и да му възложим някоя и друга надежда, но все пак рисково и озадачаващо. В последствие се оказа, че е избрана меко казано нелепа маркетингова стратегия – сериалът уж е правен за САЩ, но се излъчва първо в стрийминг-платформа от Австралия, съответно епизодите минаха и заминаха без никакъв отзвук, с една-единствена не много добре скалъпена реклама, а премиерата им в САЩ тепърва предстои. Кой ли ще ги гледа, предвид че отдавна са достъпни по пиратските сайтове? Тепърва предстои да разберем.

Е, разбира се, аз като фен на оригинала, го изгледах. И сега ще ви споделя впечатленията си. Но първо – трейлъра:

„Изцяло уникално копие на оригинала“ е добър слоган в поне два аспекта. От една страна, много добре описва сюжета – отново става дума за клонинги, но не точно. И е прилично тематично продължение на сериала-майка, но не точно.

Сериалът започва с Люси, която не е родена като нормалните хора, а е принтирана. Копие е кой знае на кого и кой знае защо. За съжаление, ако харесвате Кристин Ритър и очаквате от нея да замести Татяна Маслани в подобна концепция с поне 15 различни роли на клонинги, ще останете разочаровани, поне от първи сезон. Ритър не само не играе различни клонинги, не само не блести особено с някакъв актьорски талант, но и постепенно е изместена от други актриси и героини. Orphan Black се разви по подобен начин – започна с фокус върху Сара като главна героиня, но постепенно останалите клонинги станаха също толкова важни и главни, колкото нея – главно стана семейството от сестри. И тук става нещо подобно, само че с различни актриси.

Леко скандалният момент е, че ученият, създал принтера за хора, е не друг, а Кира Манинг – дъщерята на Сара. Ако това ви звучи странно, не се притеснявайте, сериалът обяснява избора и развитието й и всъщност развива персонажа доста добре. За върлите фенове на оригинала има и гостувания на Джордан Гаварис и Евелин Брошу – като състарени с грим версии на персонажите си от преди 40 години в хронологията на сериала. Има и купища препратки към стария сериал, така че очевидно Orphan Black: Echoes е направен именно за неговите фенове, а не толкова за нови зрители, незапознати с оригинала.

И, уви, сериалът си остава именно това – ехота от оригинала. Не казвам, че не е приятен и няма своите силни страни, но се усеща все едно оригиналът е изкарал още 10 сезона след реално съществуващите 5 и това сега е 15-тият. Темпото и напрежението на оригинала са далечен спомен – тук нещата се развиват бавничко и спокойничко, даже първите три серии идват скучновати и чак в четвърта започва нещо интересно. Имаме ясни злодеи и врагове на главните героини, но почти нулево усещане за опасност. Уж жените са застрашени и дебнати, но всъщност си обикалят както и където искат без особени затруднения. Уж сюжетът се развива в свят, в който технологиите правят личното пространство все по-невъзможно, но анонимността е по-лесно постижима дори от днес. Дори планът на лошия бизнесмен за неетична употреба на технологията за принтиране на хора всъщност никак не е лош и би бил полезен на Земята, а яростната съпротива на главните героини срещу него малко прилича на крясъци на истерични жени срещу прогреса (като се абстрахираме от психопатията му и отношението му към принтираните, разбира се).

Друго недоволство, което имам към разклонението, е от ниския за концепцията бюджет. Не че съм очаквал скъпи специални ефекти, но сериалът изобщо не се усеща като футуристична фантастика. Кадърът от края на трейлъра с обгърнатия в холограми град не се повтаря – той явно е направен само за маркетинга, а иначе всякакви други сцени в града са си съвсем съвременни. Засега изобщо не виждам причина действието да се развива толкова напред в бъдещето, освен за да се използва порасналата Кира като една от главните героини, което пък е било необходимо само като повод да се вмъкват гостувания и препратки от оригиналния сериал, но не носи много добавена стойност на текущата история.

Въпреки че засега се изказвам предимно негативно за сериала, все пак трябва да призная, че много неща в него ми харесаха. Макар и с относително нисък емоционален заряд, поне по-нисък отколкото очакваме от бранда Orphan Black, имаше няколко добри обрата и силни моменти – последната сцена, трагедията, изживяна от Кира и съпругата й, реализацията на Зандър, че е само пионка в плана на злодея, а не жив човек, за когото на някого ще му пука и др. Ще бъде интересно да видим дали финалната сцена ще бъде обърната с помощта на машината и до какви последствия ще доведе това.

Също така има и много добри философски въпроси – повечето бяха повдигнати в Orphan Black, но тук са разгледани от друг ъгъл. Може ли клонингът да се третира като същия човек като оригинала или вече е съвсем различна личност? Природата или средата определят човека? Оправдано ли е клонингът да изпитва вина за неща, които оригиналът е направил? Неетично и неморално ли е, твърде нарцистично ли е, да клонираме хора без тяхното съгласие, ако целта е да спасим живота им или да подобрим обществото и планетата?

Въпреки бавното темпо и скромния бюджет, един добър елемент от оригинала е запазен – музикалното и звуковото оформление. Много често саундтракът придава повече чар и заряд на сцените, отколкото те реално притежават, с което вниманието ни се задържа по-лесно върху ставащото на екрана и го възприемаме като по-интересно и важно. За финалните надписи е запазена оригиналната музикална тема, но пък за интрото е взета нова, която е ужасна.

С две думи, сериалът не е лош, приятен е за гледане, но не очаквайте нов феномен от ранга на Orphan Black. Тепърва предстои да разберем дали някой ще го гледа в САЩ, дали ще има втори сезон и въобще какво ще е бъдещето му, но тръгва бавно и с намерение за много сезони, които не е известно дали ще получи. Може пък в бъдеще да стане много по-добър, може това да е опит на сценаристите да не си изпукат всички патрони от раз, както стана с Orphan Black, а да ги пазят за грандиозни развития и финал. А може и въобще да не бъде подновен, при което ще си остане просто едно ехо от старата продукция и нищо повече.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 5
Старание на екипа – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Мн. добър (4,90)