Скотланд Ярд са се страхували от Star Trek и The X-Files

Институцията се е опасявала, че научно фантастичните сериали могат да побъркат населението чрез конспиративни теории и подбуждане на стачки или кибер атаки.

Знаехте ли, че фантастиката може да бъде опасна за обществото? Ако не вярвате, питайте Скотланд Ярд, които са възприемали американските сериали като заплаха за британците, особено за тези с по-крехка психика.

Благодарение на Акта за свобода на информацията, приет от Великобритания преди време, излезе нова интересна информация за службите на Острова. Оказва се, че Скотланд Ярд са поддържали тайно досие на различни научнофантастични сериали и филми, изнасяни от САЩ, тъй като е било възможно те да причинят стачки или кибер атаки. В списъка били „Стар Трек“, „Досиетата Х“, „Розуел“, „Тъмни небеса“ и „Човекът с косачката“. Любопитно е, че под наблюдение не са поставени британски сериали на същата тематика като „Доктор кой“.

Досието е било озаглавено „НЛО: Нови религиозни движения и новото хилядолетие“. То няма дата на разработване, но последната част от името подсказва, че става дума за 1998-1999 г. и вероятно е свързано с масовото самоубийство на култа Райската порта в САЩ (през 1997 г. сектата е вярвала, че зад Халеевата комета се крие космически кораб, който ще унищожи човечеството, и единственият начин за спасение е масово самоубийство, при което душите на самоубилите се ще се пренесат на кораба). В доклада са изказани притеснения, че телевизионните сериали могат да подтикнат почитателите на конспиративните теории към подобни действия:

Масло в огъня наливат телевизионните драми и филми, продуцирани предимно в Америка. Те обединяват различни клонове на религия, НЛО, конспирации и мистични събития и ги представят в забавна светлина.

Очевидно това не е злонамерено само по себе си, но е притеснителна степента на отдаденост у определени групи и индивиди към съдържанието на тези програми.

iluminati

Според същия блог, Даниел Фишел е пуснала снимка, на която уж без да иска показва знака на вещиците за посрещане на изгряващата луна. Слочаенос?!?!!11!

Наскоро говорител на службата е коментирал, че нямат информация за такъв доклад, което означава, че или става дума за незначително докладче, на което никой не е обърнал внимание, или днешното ръководство замазва грешките на тогавашното.

Въпреки абсурда на идеята, че „Стар Трек“ може да бъде опасен за обществото, предвид историческия контекст на масовото самоубийство докладът не е напълно неадекватен – „Досиетата Х“ наистина са привличали определен тип хора. Неотдавна бдителни граждани бяха отворили блог в tumblr, според който в ситкома Boy Meets World на Дисни използват знаци на Илюминати и всички от екипа на сериала са продали душите си на дявола. Може би все пак има резон такива хора да бъдат следени от съответните институции?

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
6 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

Петя Ивайлова

Има сериали, в които сценаристите проявяват разум и добро чувство за справедливост, но са малко – и то не защото е трудно да се направят, а по-скоро защото повечето сценаристи обичат нещата да са пикантни и да бъдат „като в реалността“ (въпреки че колкото и да е гадна съвременната действителност, насилието в сериалите определено е много повече, така че става дума за някаква странна извратена реалност).

Иван Петков

Добре де, значи нито Игра на тронове, нито Имало едно време са сериали, които учат на правилните неща и превентират малоумниците от това да хванат пистолета и да си изтребят половината училище, например. Има ли сериали, които помагат за такава превенция? Или се оказва, че сериалите и малоумниците нямат нищо общо. Аз даже бих казал, че в този аспект Игра на тронове е малко по-добър. Докато в Имало едно време всичко се прощава на всички, защото всички са добрички, в Игра на тронове действията си имат последствия. Джофри се омаза с убийствата и жестокостите и накрая му видяха сметката преди да е навършил и 18. И всички се радваха, защото персонажът си го просеше от няколко сезона насам.

Петя Ивайлова

Може да звучи старомодно и дори консервативно, но според мен е добре ( в историите на персонажите, за които насилието е ежедневие) да има някакъв поучителен момент. Например (пример от безкръвен сериал – „Имало едно време“, който с всяка следваща година ме дразни все повече) Регина убива наред, но е хубава и чаровна, и убийствата не изглеждат чак толкова зле (макар и масови), защото 1. убитите са приказни персонажи, 2.сърцата им не изглеждат истински и в сцените с убийства няма кръв и черва, 3.убитите в повечето случаи не са толкова привлекателни, колкото Регина. Следователно, щом тя каже, че вече ще бъде добра, всичко е простено и миналото няма значение. Добре, обаче определен тип хора, които се бомбардират с подобни послания (няма значение дали конкретно от този сериал, или от друг продукт на попкултурата), според които всичко ще им бъде простено ако се покаят, миналото е маловажно и т.н., наистина се възприемат като онеправдани и не могат да осъзнаят, че някои неща не могат да бъдат забравени (например да пребиеш невинно същество, защото си бил преуморен, или да прегазиш 3-4 човека на улицата, защото ти е било весело). Има граници, макар и невидими, има и непростими неща. Сериалите би трябвало да помагат на хората да станат по-чувствителни към тези граници и да осъзнаят, че превенцията е по-важна от покаянието, а не обратното.

Иван Петков

А дали наистина полицията ги наблюдава или това е само част от психозата им? Параноята е често срещано психичен проблем и в повечето случаи не е толкова основателна, колкото е в „Досиетата Х“.

За ГОТ и насилието хем си права, хем не си. Няма лошо да изкарваме част от животинското в себе си със сцени на насилие. Даже е полезно. От друга страна, наистина дали така не го поощряваме? Дали утре някой малоумник няма да си помисли, че е много хубаво да изнасилваш, щом вече няколко пъти го показват в ГОТ и хората се забавляват?

Но нека пак да обърнем разсъжденията – ако навсякъде убийствата на персонажи стават безкръвно – размахват се мечове, секат се уж глави, но накрая няма и капка кръв върху чистите дрешки на добрите герои… Същият малоумник от предния пример утре може да си помисли, че то всичко става само наужким и няма да има никакви последствия ако хване и той да размаха някой меч сред приятелчетата си.

За мен изводът е, че телевизията си е телевизия, а малоумниците са си малоумници. Няма как да спреш едното с другото. Скотланд Ярд добре наблюдава, но трябва най-вече лудниците да наблюдават и да лекуват хората, които имат нужда от това. А не като у нас да се разхождат по улиците.

Петя Ивайлова

След последния си сериозен коментар, не мога да не отбележа, че погледнах блога и се оказа, че той вече не се пише, защото полицията (а дали само тя??!) наблюдава авторите му и те в момента се укриват 😉 😀

Петя Ивайлова

Звучи абсурдно (и е), но истината е, че това, което се показва в сериалите по някакъв начин влияе съзнателно или подсъзнателно на хората. Може би не на всички хора (а само на такива, които са по-наивни, по-млади или простодушни), но до колкото няма как да се установи впечатлителността на човек и как предаването ще му въздейства, трябва да се има едно наум. Точно затова не съм съгласна с някои, които твърдят, че било нормално да искат смъртта на измислен персонаж (говоря за мъчителна смърт, която да бъде подробно излъчена на екран, а не за нещо абстрактно – както аз например бих се зарадвала ако Хук от „Имало едно време“ изчезне) или насилието в сериалите е без значение и дори е плюс на сюжета (намеквам естествено за ГОТ), понеже всичко това било „фикшън“. Няма значение дали е художествена измислица – възприемането на подобни гадости като забавление е тревожен признак. Не всеки, който казва, че може да постави ясна граница между реалността и фантазията наистина може (някой откачалник, например може да реши, че е много готино да разбие самолет и че това евентуално ще го направи „специален“). От друга страна, не само фантастиката предизвиква опасни идеи, а цензурата категорично не е решение. Изводът за мен е, че – да, има такова нещо (въпреки че не всички са овце и едва ли става дума за някакъв Голям план на илюминатите), но няма как да се предотврати. Или живеем като амиши, или приемаме риска. Но да защитиш някаква гадост (и по-зле – да и се наслаждаваш), като се оправдаваш с това, че е само наужким, не е ок.