Фантастичната издънка

„Фантастичната четворка“ е сред най-сериозните заглавия в интелектуалната собственост на Марвел и 20th Century Fox. Може би затова на всеки 10 години излиза по един филм с такова заглавие, кой от кой по-тъп. Не знам дали поредната интерпретация пробива ново дъно, но определено няма да е хитът, на който продуцентите се надяват.

Ето и трейлъра за тазгодишната „Фантастична четворка“, като имайте предвид, че някои от сцените в него не се появяват във филма или са променени (още по-зле е положението при първия трейлър – това говори от рано за много изрязани сцени и липса на идея и цялостна концепция в сценария и режисурата):

Историята и героите би трябвало да са ви познати – все пак са същите в безбройните комикси, филми и сериали с това име. Иновацията и творческата мисъл са нулеви. Особено шокиращо е, че във всички големи филми досега (от 1994, 2005 и 2015) злодеят е един и същ. Толкова ли няма кого друг да вземат, поне малко да разнообразят направеното досега? Само подробностите на сюжета се различават, а и актьорският състав е подмладен (дори през повечето време – пъпчасал), но останалото ви е познато. Да гледаш едно и също по 100 пъти, дори и при различни детайли, е малко прекалено. При Спайдърмен поне използват различни злодеи при всеки нов рестарт…

Но както и да е – Рийд Ричардс е гениално, но недоразбрано хлапе, което изобретява телепорт към друго измерение. Подкрепя го единствено съученикът му Бен – вероятно просто защото няма нищо по-интересно за правене. Той обаче попада в полезрението на д-р Франклин Сторм, който оглавява секретна лаборатория, работеща над подобен проект. Рийд зарязва Бен в селото и отива в големия град, за да се присъедини към екипа на учения. Част от него са също Виктор Фон Дуум – отново гений, който обаче си пада малко социопат, и Сюзан Сторм – дъщеря на Франклин, която пък е гениална в разпознаването на модели. По-късно се присъединява и Джони Сторм, който явно също е гений, но предпочита да се състезава с коли, вместо да работи за бъдещето си. Намесата му в екипа е повече опит на баща му да го върне в правия път, един вид връзкарство, отколкото плод на някакви заслуги (филмът се опитва да го изкара гений в сглобяването на сложни устройства, но въпреки това единственото сглобено от него – колата му, се разпада само на пътя, така че ще си позволя известно недоверие към способностите му).

Четиримата успяват да накарат портала да работи добре с маймуни и хора и в големи мащаби – осъществява се връзка с непозната планета от друго измерение (защо точно трябва и измерението да е друго и какво точно означава това – не е необходимо да се обяснява). Младежите искат да са първите, които ще изследват лично новия свят, но финансиращата корпорация пресича мераците им. Мъжете се ядосват, напиват се и решават да отидат на своя глава през нощта, като междувременно Рийд се сеща за приятеля си от село, Бен, и го вика с тях (понеже това е най-логичното и близкото до ума, което може да направи в 3 през нощта. Последният, полузаспал, приема по същата причина). Естествено, посещението на новата планета през телепорта не минава по план – Виктор привидно умира, а останалите трима се връщат на Земята преобразени – Рийд може да се разтяга като локум, Бен става огромна грозна скала, а Джони може да гори, да лети и да хвърля огнени топки с ръце. На всичкото отгоре, ударната вълна от завръщането им дава сила и на Сюзан, единствената в лабораторията по това време – тя може да става невидима. За да е по-научно, понеже филмът се рекламира като реалистичен, измислят им и костюми, с чиято помощ да контролират способностите си.

Правителството и корпорацията искат да използват доскорошните невзрачни учени за оръжия, като Бен и Джони са най-навити. Сюзан и Рийд обаче искат да върнат нещата постарому и поправят портала (който по някаква причина повече от година не работи – не става ясно защо), защото завръщането на планетата е единственият им шанс за лекарство. Изпраща се нов екип, който да вземе проби и да се опита да намери лек за младежите, но там се срещат с доктор Дуум – оказва се, че Виктор е оцелял, но е променен от мистериозната енергия на планетата и вече е злодей, който иска да унищожи Земята, защото… защото така! Оттам нататък е ясно – типично по Марвелски започва разрушение на голям град, за който на никого не му пука, но Фантастичната четворка побеждава злодея и ужким доживява светлите бъднини за втората част (официално е обявена, но лично аз очаквам и се надявам първият филм да е такъв провал, че преждевременното избързване на продуцентите да бъде наказано и планът да не се осъществи). Финалната сцена е банална до безобразие и изглежда като край на пилотна серия от тъп сериал, след която ще следват още 10 сезона по 24 епизода.

Трудно е да посоча кое е най-големият проблем във филма. Бавното темпо определено пречи, като на моменти може дори да ви се доспи. Времетраенето е малко под 2 часа, но се усеща като 3-4. Злодеят е ужасно слаб образ, който се появява от нищото, без никакъв прогрес или обяснение, но това не е нетипично за Марвел. Специалните ефекти не са на особено високо ниво, но не те са най-важното за един филм (въпреки че поне такива можеш да очакваш от кандидат за блокбъстър). Липсата на достоверност в ставащото и клишетата също биха могли да се преживеят, ако имаше за какво друго да се хванеш. Вероятно основният грях на „Фантастичната четворка“ (2015) е, че героите не са симпатични или грабващи вниманието по никакъв начин. Всичко с тях е изкуствено и изнасилено дотолкова, че изобщо не провокира интерес или емоция у зрителя относно бъдещата им съдба.

Единственото изключение, но доста слабо изразено, е Бен – Нещото, ходещата скала. Само при него, ако Джош Транк беше отделил още 5 минути за експозиция и изясняване на мотивацията, има потенциал за някаква човешка драма. Приятелството му с Рийд и, съответно, вината на втория за вкаменяването на първия, можеше да даде силен емоционален заряд, ако беше обработено правилно. Но не е. Рийд уж е много гузен за цялата работа, но не му личи особено, а екранното време на Бен е крайно достатъчно.

При Виктор Фон Дуум има някакво загатнато минало, но то не се изследва. И при него още 5 минути, които да разяснят героя и превръщането му в злодей нямаше да навредят. Колкото до семейство Сторм – Франклин, Сюзан и Джони, те са толкова клиширани и плоски, че просто нямат оправия. Няма никакво значение кой е негър и кой е бял, въпреки че феновете-пуритани са бесни от расовите своеволия на режисьора.

Все пак може да се открои и един положителен елемент на филма, и той е доста изненадващ. Превръщането на Фантастичната четворка в хора със суперсили и първата поява на доктор Дуум са точно толкова мрачни, колкото Джош Транк, обеща. Рийд изглежда доста уродливо с разтегнати крайници, а Бен в началото е като парализиран, притиснат от скалите върху себе си и страдащ. Има една сцена, в която Рийд пълзи из вентилационните шахти, която силно напомня на персонажа Виктор Туумс от „Досиетата Х“. При първата си разходка из базата пък доктор Дуум е по-непобедим и от Терминатор. Той може да пръска главите на хората само с поглед (нещо, което няма да видим във филм от поредицата „Отмъстителите“) и причинява доста голям хаос. В крайна сметка, оказва се, че от „Фантастичната четворка“ би могъл да се получи чудесен хорър. Естествено, този елемент трае около 10 минути и не се развива, но е сред малкото интересни моменти с някакъв потенциал.

Трябва да се отбележи и че чуждата планета, на която героите се телепортират, изглежда интересна, макар също да остава недообяснена и недоразвита. Пейзажите там са красиви, а и е рядко удоволствие да гледаш други светове на кино. Можеше да се задълбае малко повече в зелената енергия, променила Виктор в доктор Дуум – дали тя е форма на живот, има ли съзнание и разум, какво представлява.

В крайна сметка, за мен Fantastic Four е едно от най-големите разочарования на това лято. Не че съм имал високи очаквания от филм по комикс, но „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“ е шедьовър в сравнение с „Фантастичната четворка“. Последните филми от жанра поне имат душа, тръпка, личи си, че са правени от фенове на комиксовия материал, докато при „Фантастичната четворка“ просто са похарчени едни пари, за да се направи един филм, колкото да се хване вълната и да не се загубят правата. На всичкото отгоре, цялата работа се усеща като увод към една потенциално по-добра втора част, сякаш няма такъв вариант да не се съберат достатъчно пари за нея. Е, едва ли продуцентите ще са чак на загуба, но тази самоувереност и липса на старание вероятно ще им изиграе лоша шега.

Моята оценка:
История – 3
Герои – 3+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 4-
Eлементи на изненада – 3
Теми за размисъл – 3=
Емоционален заряд – 3+
Фантастични елементи – 4.50
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 3.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4+

Общ успех: Добър (3.55)