Х-меновете преживяват Апокалипсис

„Х-мен“ е първата комиксова поредица, адаптирана успешно за киното. Тя не само че продължава да е актуална, но и смени цяло едно поколение актьори (само Хю Джакман още се държи) в ролите на главните герои чрез хитър сюжет с пътуване във времето. Новият филм, който излиза този петък, се казва „Х-мен: Апокалипсис“ и продължава с новата генерация. В него любимите ни мутанти ще се изправят срещу най-силния злодей в историята – първия мутант, властвал над древните египтяни преди хиляди години – Апокалипсис, който сега се завръща, за да срине нашия свят на технологии и слабаци, за да създаде нов, в който силните (мутантите) властват, а той е най-отгоре, така, както винаги е било.

За съжаление, X-Men: Apocalypse поляризира критиците. За някои филмът е прекрасен, а за други – ужасен. Колкото и да е неочаквано, аз спадам към групата на тези с по-скоро положителни впечатления. Филмът има много недостатъци, които ще разгледам по-долу, но пък и много добри черти, които са рядко срещани в съвременното кино, особено когато то адаптира комикси.

Най-доброто в него е наситеният с екшън и събития сюжет. Случват се страшно много неща и това е един от малкото случаи, в които 2 часа и 20 минути се усещат като толкова, а не като четворно повече (още те помня в кошмарите си, „Батман срещу Супермен“). Същевременно, всички от важните герои получават достатъчно възможности да блеснат, част от тях дори да просълзят зрителя. Огромното количество персонажи обикновено е рецепта за самоубийство, но не и тук. Героите се възползват на 100% от секундите, които имат, за да се представят и да спечелят зрителя на своя страна, при което успехът в този аспект е много по-голям, отколкото в „Първия отмъстител: Войната на героите“ например.

Многото екшън дава възможност за много красиви сцени и компютърни ефекти. Обикновено прекаляването с такива неща ме дразни, но тук почти всичко е сполучливо (особено една сцена с Куиксилвър (Еван Питърс), която надгражда култовата му такава в Days of the Future Past). Битките са в изобилие, страхотни са и са разнообразни, а разрушенията – зрелищни. Някои критици намират филма за претрупан, но лично за мен количеството и балансът между различните сцени са таман.

Още една силна страна на X-Men: Apocalypse беше неочаквано високият емоционален заряд. Сюжетът включва както моменти на тежки загуби за героите, така и трогателни стоплящи сърцето сцени между тях. Джеймс МакАвой и Майкъл Фасбендър допринасят много за увеличаване на ефекта с актьорската си игра, и то в самостоятелни сцени, а не заедно. Тийнейджърите пък са неочаквано чаровни, интересни за проследяване и лесни за възприемане и симпатизиране, макар че актьорите зад тях за пръв път стъпват на голямата Х-мен сцена.

Минаваме към недостатъците, защото въпреки че „Х-мен: Апокалипсис“ е един от по-добрите комиксови филми, има и много проблеми. Така например, злодеите не са достатъчно добре развити. Първата сцена с Апокалипсис намеква, че той използва или някаква свръхнапреднала технология, или магия, но не и само собствените си сили, за да се прехвърля от тяло в тяло и така да живее вечно. Напомням, че тя се развива в Древен Египет, където няма технологии или магии. Оскар Айзък (да, именно той играе Апокалипсис) прави максималното да придаде някаква, ако ще и минимална дълбочина на героя си с погледи и глас под тоновете гума и латекс на главата му, но сценарият не изисква това от него – той просто трябва да е маниак с божествени сили. Също така, от „четирите конника“, които той събира около себе си, само двама имат реално развитие, и то защото ги познаваме от предишни филми – Магнето и Буря. Другите двама нямат почти никакво значение за случващото се, освен че допълват бройката и бавят апокалипсиса на Апокалипсис с вербуването си.

Чест обаче прави на сценаристите, че злодеят наистина е толкова силен, колкото изглежда, и финалната битка с него е точно толкова трудна, колкото би трябвало да бъде. Обикновено комиксовите филми тръгват с гръмки заглавия за непобедими злодеи, които накрая са бити за 5-10 минути от привидно обикновения протагонист. Тук буквално всички от Х-мен ще трябва да се изцедят до краен предел, за да надвият Апокалипсис. Единствено моментът с включването на Джийн в боя беше абсурдно преекспониран, но съм склонен да го преглътна, защото става дума за комиксов филм, а не за шедьовър.

Впрочем, за Джийн, и по-точно за Софи Търнър в нейната роля, мога да сложа отделен плюс. В началото изглеждаше, че леко лигавата и твърде заспалата Санса Старк няма да е добър избор за ролята на мощната червенокоса телепатка, но актрисата ме опроверга и се справи със задачата си. Беше чаровна, а излъчването й допринесе много към персонажа. Показва се и зараждането на отношенията й със Скот/Циклопа, който също има своите моменти.

Но да се върнем на недостатъците. Най-големият проблем за мен беше липсата на оригиналност в сюжета. Не знам за кой път вече гледаме Магнето да лъкатуши между добрите и лошите. Ясно е, че той задължително трябва да присъства във филма, за да е успешен, ясно е, че не може да бъде чисто добър или чисто лош, за да не се наруши образа му, ясно е, че колкото и да се обичат, накрая няма да се вземат с Професор Х, но ми втръсна да минава по един и същи път всеки път. Началото на историята му тук е много силно, но в мига, в който надява смешния костюм и шлема, Магнето губи ума си и започва да служи на комиксовия сюжет. Личи си и по играта на Фасбендър, който се старае много за човешките моменти, но никак не си дава зор за супергеройските.

Има и някои странни решения, вероятно на Браян Сингър или пък на Саймън Кинбърг (сценарист и на „Фантастичната четворка“), които отнемат от чара на филма и стоят като лекета върху него, карайки зрителя да се чуди колко тъпи трябва да са всички от екипа, за да ги допуснат. Повечето се отнасят до твърде резки контрасти и разлики в тона – горепосочената сцена с Куиксилвър е добър пример за това, също и краткият престой на злодеите в Аушвиц (?!), усещането за съвременен филм, а не такъв, който се развива през 1983-та, както твърди (да не говорим, че е най-добре изобщо да не си спомняме вселената преди timey-wimey врътките в „Дните на бъдещето минало“ и да не задълбаваме в това кой на колко години би трябвало да е през 1983-та, защото към канона липсва уважение), и други спорни моменти, които никак не пасват на общата концепция.

Междувременно, докато Марвел и ДС вървят към озрелостяване на жанра и се пазят от абсурдните женски костюми (Скарлет Уич и Жената-чудо във филмите нямат нищо общо с вида им в комиксите), тук Псайлок възприема комиксовото си аз до пародийна степен. Тъй като последната почти няма сцена с реплики, но сравнително често стои в ъгъла на кадъра с фетишисткото си боди, за да подкрепя лошите по-скоро количествено, отколкото качествено, видът й наподобява на фенка с лош косплей от Комик-Кон Павликени 1998. Ако жанрът ще претендира да е нещо повече от забавление за деца, такива изпълнения трябва да останат в миналото.

Проблем е и липсата на по-дълбоки моменти и теми за размисъл. Докато в първите филми на Браян Сингър в тази вселена се засягаха въпроси като дискриминацията, овластяването, приемането на себе си, приемането на различните и др., а динамиката и психологическите игри между Професор Х и Магнето бяха революция за жанра, тук Сингър тотално се отказва от по-сложните теми и диалози, за да направи обикновен визуален супергеройски спектакъл (с малкото изключение около Рейвън/Мистик и нейната борба за по-добър живот на събратята й, както и противопоставянето на нейния подход с тези на Професор Х и Апокалипсис. Как е по-добре да променим света? Еволюционно – с малки и мирни стъпки към по-добро бъдеще? Борейки се тайно и самостоятелно в подземния свят, застъпвайки се за най-слабите и малтретираните? Или пък революционно, сривайки всичко до основи и изграждайки го от нулата?).

Като цяло обаче, не се подвеждайте по последните абзаци, филмът си струва да се гледа и не е разочарование. Естествено, ако очаквате „Черният рицар“ като драматургия или „Пазители на галактиката“ като комедия, свежест и чар, няма да ги получите, но вие отивате на „Х-мен“ – нагласете си очакванията спрямо видяното в поредицата (цялата) досега и накрая вероятно ще останете доволни.

Моята оценка:

История – 5-
Герои – 6-
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5
Теми за размисъл – 4.50
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 6-
Саундтрак – 5+
Старание на екипа – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Общ успех: Много добър (5,43)