Какъв би бил животът на Марс?

Макар и негостоприемно място, Марс вероятно е предопределен да бъде населен от хора. Животът на заселниците, обаче, ще бъде много по-различен от това, на което са свикнали на Земята.

 Какъв би бил животът на Марс – на този въпрос може да се отговори накратко и с една дума – „труден”, но по-подробният отговор изисква включването на някои анализи, съобразени с природните условия на Червената планета, техническият напредък на човечеството, и не на последно място – това, което наричаме човешка природа.

Животоподдържащият модул ще има много функции, освен кацането.

Пристигането на космонавтите от Mars One със сигурност ще бъде най-вълнуващото предаване, излъчвано някога по телевизията – безспорен исторически момент, но за тях изпитанията тепърва ще започват. Те ще трябва бързо да се опомнят в новите обстоятелства и образно казано да запретнат ръкави, да си намерят лопати, и да засипят „селището” си с пръст, за да бъдат защитени от радиацията. Макар и стресиращо, за тях приземяването и тази първа задача (отново образно казано) ще е като глътка свеж въздух. Предполага се, че, ако всичко е протекло по план, те ще са прекарали около седем месеца на борда на превозното си средство, където всеки от четиримата ще е разполагал с по 20 квадратни метра жизнено пространство. След подобно свиране на тясно, вероятно биха се зарадвали на откритото небе и разнообразието. Условията за живот в малката колония ще бъдат много по-удобни от тези в космическия кораб – тя ще бъде изградена от надуваеми модули с обща площ 1000 квадратни метра, което прави по 250 на човек. Ако някой от модулите се повреди, той ще може да се отстрани без това да навреди на останалите. Тъй като не се предполага колонизаторите да излизат на разходка, а от тях се очаква да останат в селището няколко десетилетия, те ще разполагат с определени удобства, които да направят живота им поносим (и всъщност доста по-приятен от този на много от хората на Земята). Ако  всичко протече според очакванията на организаторите, заселниците ще имат на разположение и едно от най-тривиалните  удобства (без което, според много от съвременните хора животът става непоносим) -постоянен достъп до интернет!

Така изглеждат растенията, отглеждани по технологията PlantLab OS (която ще използва Колонията) - както се вижда, оранжерията ще е подтискащо цикламова.

Едва ли безплатният интернет ще ги радва, обаче, като се има предвид, че те ще трябва да се борят за осигуряването на по-важни неща като въздуха, водата и храната. От трите, храната ще бъде може би най-малкият проблем, тъй като колонизаторите ще разполагат с определено количество пакетирана храна, а и в последствие (стига проектът да няма проблем с финансирането) ще получат нови пратки. Въпреки това, пакетираната храна е предвидена само като резерв за спешни случаи, а основният източник на продукти ще бъде оранжерията, заемаща около 50 квадратни метра от площта на Колонията. Засега не е ясно какви точно растения ще се отглеждат, но пък е очевидно, че поне в първите години от колонизирането си, Марс няма да е подходящо място за хора, които похапват често месо и сладки неща. Растенията ще се отглеждат на няколко нива, по нови методи, които позволяват те да растат без почва, и ще бъдат осветявани от LED осветление. Водата, необходима за растежа им ще се набавя от почвата. Според учените от Марс Уан, атмосферата на Марс, богата на въглероден диоксид, е подходяща за отглеждане на растения, така че няма да е необходима много работа, за да се осигури въздух за оранжерията. Остава въпросът, защо в такъв случай астронавтите не опитат да ги посадят направо навън, и да видят как ще им потръгне? Радиацията по принцип не пречи на растителността да се развива (спомнете си Припят, който е в доста горист район), а сухата почва и неприятните температури може да са неподходящи за отглеждане на зеленчуци, но сигурно ще понесат нормално на някои по-упорити пустинни растения. Това, разбира се е шега, но ако се докаже със сигурност, че марсианската обстановка и въздух са подходящи за отглеждане на поне някои земни растения (на открито), а както знаем – те преработват въглеродния диоксид в кислород, може би точно подобна стратегия би била ключът към бъдещо тераформиране на Марс.

Съществуват доказателства, че някога на Марс са текли реки; днес водата е в почвата, или се намира под формата на лед на полюсите.

Водата, както беше споменато по-горе, ще се набавя от марсианската почва. Това ще изисква определена предварителна подготовка – роувърът, изпратен преди колонизаторите, ще избере място за Колонията, с почва, която съдържа вода. Самото извличане ще бъде направено от животоподдържащият модул (същият, с който астронавтите ще кацнат) – това не е опитвано досега и не се знае дали ще се получи, но според експертите може да стане. Извличането й ще става с помощта на същия роувър, който ще пренася богата на вода почва в модула, за да задейства процеса. Всеки от модулите (първоначално ще има само един, но с разширяването на селището ще пристигнат още) може да складира 1500 литра вода, което ще гарантира, че Колонията няма да остане без жизненоважния ресурс в по-трудни моменти, като например по време на пясъчна буря. Всеки от заселниците ще разполага с по около 50 литра на ден (така че в жизненото пространство най-вероятно ще бъдат включени и бани от земен тип), а след употреба, водата ще бъде рециклирана и използвана отново.

Въздухът, и по-точно – въздух, съдържащ достатъчно кислород, е главният ресурс, от който колонизаторите ще се нуждаят, за да останат живи. Кислородът, необходим за поддържане на живота в модулите, ще бъде извличан от водата, а останалите елементи, нужни, за да се създаде на закрито атмосфера като земната, вече присъстват в марсианския въздух, така че осигуряването им ще е относително лесно. Тяхното набавяне, и пренасянето им заедно с кислорода в закритите пространства, ще става отново чрез животоподдържащия модул, свързан с тръба с надуваемите модули, в които ще живеят колонизаторите.

Тази илюстрация от 1951г., към книга на Артър Кларк (също и на заглавната картинка), показва как художникът Лесли Кар си е представял евентуална колония на Марс.

Заселниците ще трябва да поддържат в изправност всички технологии, да наглеждат слънчевите батерии (от които ще се набавя електричество), разположени отвън, и оранжерията, и в случай на повреда, да я отстранят. Те ще бъдат обучавани за това дълго преди да напуснат Земята, така че не би трябвало да се затруднят. Като изключим тези рутинни задължения, тяхното ежедневие вероятно ще бъде изпълнено с дейности, подобни на тези на хората, които работят в научни бази на Земния северен полюс. Животът на тези първи марсианци, макар и изпълнен с рискове, ще бъде по-скоро скучен и еднообразен и ще прилича на обикновения живот на повечето земляни (т.е. работа, която се изразява в дейностите по поддръжка на Колонията и почивка в домашни условия, съчетана със сърфиране в интернет). Има една голяма разлика между живота, който тези хора ще водят на Марс, в сравнение с този, който биха водили на Земята, но астронавтите така или иначе ще бъдат готови за нея -а именно – те няма да имат досег с разнообразна социална среда, а също и няма да могат да създадат семейство. Едва ли хора, които не са готови да се откажат от тези неща, биха кандидатствали за еднопосочен билет за Марс, затова може да се допусне, че липсата на възможности за общуване и създаване на поколение няма да им тежи. Сред кандидат-астронавтите има хора, които кандидатстват по двойки, но дори да повярваме, че е възможно двама влюбени (мъж и жена) да бъдат одобрени, да преминат през всички обучения, и да заживеят заедно на Марс, на страницата на Mars Oneизрично е упоменато, че в колонията няма условия, подходящи за раждане и отглеждане на дете, а и освен това по-ниската гравитация (а може би и радиацията) ще повлияе отрицателно на бременността. Човеците, изглежда са единственият ресурс, който ще липсва на Колонията, за да стане тя напълно самоподдържаща се, но сигурно в бъдеще и този проблем ще бъде разрешен.

Това, че на Марс има сезони се доказва като се наблюдават цикличните промени в размера на ледените шапки на полюсите.

Както беше упоменато в предишната статия от поредицата, средната температура на Марс е около -65 градуса по Целзий, а радиацията на открито е по-висока от земната. Тези фактори няма да засегнат колонизаторите, тъй като те ще прекарват по-голямата част от времето си в закритите и защитени пространства. Освен тях, обаче, има някои други условия на марсианската среда, които вероятно ще им повлияят. Сред тях на първо място е гравитацията, която е значително по-ниска от земната (0,376 G на екватора – а земната е около 1 G). Това означава, че ако някой човек стъпи на кантара на Марс, ще тежи около 3 пъти по-малко, отколкото на Земята. Това си има своите положителни страни – например по-тежки хора, както и такива, страдащи от остеопороза, ще се чувстват по-добре на Марс (тъй като ще могат да се движат по-лесно – на закрито, естествено). От друга страна, ако в по-далечно бъдеще се разреши проблема с раждането, и бъде отгледано цяло поколение, родено на Червената планета, тези кореняци-марсианци вероятно ще имат двигателни затруднения, ако решат да посетят Земята. Освен гравитацията, налягането на Марс е значително по-ниско от земното (101 kPa на Земята и 0,9 kPa на Марс, което е огромна разлика). Този проблем също се разрешава с осигуряването на изкуствена животоподдържаща среда на закрито, но ако бъдещите (въображаеми засега) поколения хора, родени на Марс, се адаптират към по-тънка атмосфера, то когато посетят люлката на човечеството, те ще се чувстват все едно се гмуркат в дълбините на океана.

Според екипа на Марс Уан, подобните на тази впечатляваща прашна буря, всъщност не са много опасни за човешкото селище. Въпреки това са възможни изненади.

Денонощието на Марс е почти същото като на Земята, така че няма да има проблем с адаптирането на колонизаторите към деня и нощта, затова пък, годината е почти двойно по-дълга (667 дни), което означава, че хората ще стареят двойно по-бавно на Червената планета (поне на брой години). На Марс има сезони – това е установено чрез наблюдение на полюсите на планетата, които през определени периоди се заледяват, но не е ясно как тези сезони се проявяват на различните места на повърхността, и дали са свързани с пясъчните бури – вероятно това е нещо, което заселниците ще трябва да установят сами. Споменаването на пясъчните бури изисква някои уточнения – много от тях са заснемани от Космоса, и изглеждат впечатляващо, но според ръководителите на проекта Mars One, те не са повод за притеснение. Пясъкът, който се завихря в тези бури, е много по-фин от земния и наподобява пепел от цигари и макар че скоростта му достига 160 километра (това е сравнимо с ураган), поради по-тънката атмосфера, той в действителност не представлява опасност. Докато скоростта на вятъра изглежда не е страшна, прахолякът, който се образува при подобни бури понякога заема огромна част от повърхността на планетата в продължение на месеци. Това може да затрудни работата на слънчевите панели, предвидени да снабдяват земната колония с електричество, както и да затрудни снабдяването с кислород и вода. Не е сигурно какъв ще е точният ефект, но организаторите на мисията се надяват, че селището ще разполага с достатъчно запаси, за да преживее подобни ситуации. Разбира се, дори и ако има достатъчно вода и въздух, електричеството ще бъде жизнено необходимо – за поддръжката на панелите в такива периоди ще се грижат отново роувърите (полезни машинки). Те, изглежда издържат без проблем на подобни условия, ако се съди от по-старите роувъри на НАСА – Спирит и Опортюнити, които надживяха значително времето, предвидено за функционирането им (а вторият все още работи).

Не може да се предвиди нещо много важно – дали огромните прашни бури ще повлияят на комуникацията между Марс и Земята. Комуникацията (и интернетът!) са от съществено значение, а, за да бъдат възможни, Марс Уан ще създаде и изпрати ворбитата на Червената планета първия марсиански сателит, работата по който ще започне още догодина (стига да има пари). Заради разстоянието между Марс и Земята, както и заради това, че сигналът не може да се движи по-бързо от скоростта на светлината, информацията ще се предава с между 3 и 22 минути закъснение (зависи на какво разстояние са планетите една от друга, в конкретния период). Това ще направи чата и телефонните разговори неудобни, но няма да попречи на друга активна (и ежедневна) връзка на колонизаторите с близките им (в случай, че не са ги забравили), както и с феновете и учените – такава ще може да се осъществява например с имейли или видео-съобщения. Макар и бавен, интернетът ще го има, и той ще осигурява цялата информация, необходима на колонизаторите, за да бъдат осведомени за всички последни новини от старата родина. Стига, разбира се, прашните бури и другите особености на средата, да не пречат на приемането на сигнала.

Ако някой ден Марс бъде тераформиран, той ще изглежда като по-малък двойник на Земята.

Ако проектът Mars One се развие по възможно най-добрия начин, две години след заселването на Колонията, ще бъдат изпратени още четирима души, след още две години – други четирима и т.н. Учените се надяват проблемите, свързани с живота на Марс (като например проблема с размножаването) да се решат, и някой ден солидното човешко присъствие на планетата да бъде факт. Някои по-скептично настроени фенове на проекта сравняват заселването на хора на Марс със заселването на Австралия и някои части от Америка, където европейците са създавали затворнически колонии. Идеята за изпращане на затворници на рискована мисия на друга планета е лоша, не само защото е нехуманна. Кандидат-колонизаторите трябва да бъдат мотивирани, и да отиват там по собствено желание, за да се осигури успеха на мисията (заложени са както животи, така и милиарди долари). Ако някой ден се стигне до изграждането на по-големи селища и се задействат въображаемите за сега планове за тераформиране (т.е. превръщане на повърхността на планетата в нещо подобно на земната повърхност – годна за живеене на хора среда), хората, които ще бъдат изпращани там, ще бъдат по-скоро високо квалифицирани специалисти, отколкото представители на криминалните среди. Възможно е да се създаде общество, съставено от интелигентни и изпълнени с любопитство хора, които ще имат възможност сами да положат основите на един нов свят.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
14 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

gost

Не е нужно да убиваш никого, достатъчно е да ограбиш достатъчен брой банки или да наковладиш ФБР, че следят целия интернет трафик на САЩ. 🙂

Петър Атанасов

Ам, така ще вземе да се повиши престъпността 🙂 Хем убиваш тези, които те дразнят, хем после отиваш на Марс, уж за наказание – не звучи много наказателно 🙂 А и на Марс няма да има полиция, та ако си социопат и решиш там също да се развихриш с касапския нож, жална им майка на колонизаторите 🙂

Kzint

Поредицата за Марс на Ким Стенли Робинсон – какво може да се направи там с достатъчна мотивация.

gost

Не може да си напълно „нормален“ и „здравомислещ“, за да искаш да идеш на 60 милиона километра в името на човечеството. 🙂
Другите изисквания пък могат да бъдат покрити от хора с време и търпение, каквито са затворниците например. Спокойно могат да получат теоретичната част от образованието зад решетките, а може би и част от практическото. Единствената пречка са множеството доброволци, които ще изглеждат по-добре по телевизията, защото нямат влезли в сила присъди. Ако те намалеят или недостигат квалифицирани кадри, нищо чудно някой да помоли съда да си доизлежи присъдата на друга планета. 🙂

PAIN

Той колегата говори за едно по-далечно бъдеще, където ще може да ги пращат на марсиански затвори без да им се налага да пилотират сами до него ха ха ама това може би ще е възможно през 22век 🙂 въпреки че ще е по-практично да се нарапви орбитална станция затвор … от гледна точка на снабдчването и т.н 🙂

Петя Ивайлова
petia84

ами, би могло да съществува такава възможност, но ще трябва да са много особени престъпници с доживотна присъда – нали минават всякакви тестове, трябва да отговарят на определени изисквания – да са нормални, здравомислещи, уравновесени и умни, за да могат да издържат на напрежението, да имат вътрешна дисциплина и търпение, и да се справят с техниката. много трудно такъв човек ще бъде осъден за тежко престъпление.

gost

Аз си мисля, че доста хора с висше образование и нагоре биха предпочели Марс пред една смъртна присъда, а за някои – и доживотният затвор ще е по-зле. Там поне ще имаш някакъв шанс. Даже аз самият бих се замислил дали да не ида там, ако тук сгафя непростимо и ме хванат. 😀

PAIN

Дано ама ….. надали хеехехех

Петя Ивайлова
petia84

дано пък да напреднат изведнъж през следващите десетилетия! иска ми се да видя истински космически полет (не като тези, които осъществяват сега – все едно изстрелват фойерверк), преди да остарея!

PAIN

Xаахаха мдаа съвременен Хан Соло ще е интересно, но уви докато трае едно патуване сред 6-9 месеца и с много пари и опасности няма да може да си хвърка като с чартер от Земята до Марс и обратно, уви сигурно няма да сме живи да видим подобни технологии 🙁

Петя Ивайлова
petia84

може да се занимават с интернет пиратство – много трудно ще ги спрат, дори да ги локализират. иначе, наистина няма много поле за изява за висококвалифицирани престъпници – може би контрабандизма е подходяща дейност за тази среда (представям си Хан Соло), но техниката ще трябва доста да напредне 😀

PAIN

Нищо… друг е въпрса ако си криминален кви ще ги дириш там, не е като да има пазар за много неща 🙂 освен ако не вземат един керван с „лесни“ жени от Източна европа за…. разпускане 🙂

gost

„хората, които ще бъдат изпращани там, ще бъдат по-скоро високо квалифицирани специалисти, отколкото представители на криминалните среди.“
А какво пречи да са високо квалифицирани представители на криминалните среди? 🙂