Какво се случва със и във фантастичните сериали – 3

Нов обзор върху сериалите от гранд-майстора на фантастиката за 2015 г. Атанас П. Славов.

Все по-често срещам хора, които са стигнали до същия извод като мен: през последните години фантастичните сериали се превърнаха в сериозна конкуренция на литературната фантастика. Световете и образите из­граждани в тях се издигнаха на такова художествено ниво, че останаха неизвестни само за тези, които по стара инерция смятат сериала за „са­пунка“, „дъвка за очи“ и нещо, което интелигентният човек не се унижа­ва да гледа. Повдигнаха летвата не само постигналите ново ниво „Стар Трек“ и „Доктор кой“, но и независими проекти като „Вавилон 5“ и „4400“. Докато широкоекранното кино продължи да се превръща в пиршество от специални ефекти, сценаристите и режисьорите на сериалите се научиха задълбочено да разгръщат историите си в пространството и времето, така, както преди това успяваха да го правят само писателите-фанта­сти в циклите от романи. В предишните си две статии „Какво се случва със и във фантастичните сериали“ разказах за някои от тях. Тук накратко се спирам на тези, които продължиха след 2011 г., някои вече прекъснати, други продължаващи и днес. В отделен блок ще представя сериалите, кои­то започнаха от 2012-2014 г. и дават заявка да ни радват през 2015.

onceupon-season3Имало едно време“ (Once Upon a Time) – Прекрасно започна сериал­ът за героите от народните приказки, пренесени в нашия свят. В градчето Стори Брук всички те са получили идентичност на съвременни американци, дори щурецът от приказката за Пинокио е станал психоаналитик на средна възраст. Първите два сезона бях възхитен от възможността да стане видно как народната приказка е по-богата и дълбока от дебелите фентъзи романи. За съжаление, сценаристите не издържаха на напрежението на притчата и започнаха доста спекулативни рекомбинации между приказните персонажи. Още продължава, но ме изгуби като зрител.

„Хранилище 13“ (Warehouse 13) – Разкошен развлекателен сериал за митичния склад 13 някъде в пустинята Невада, където се съхра­няват магически и технологични артефакти от цял свят и от цялата история на човечеството. Двама чаровни агенти, дето ги охраняват и в краен случай използват. Изобретателни зло­деи, които се опитват да обсебят цялото това чудо. Завърши на пети сезон.

„Под наблюдение“ (Person of Interest) – Мой личен фаворит между сериалите – всеки нов епизод е събитие! Маскиран като полицейско-шпионски трилър, сериалът всъщност е за противостоянието на два изкуствени интелекта, управляващи всички наблюдателни камери и интернет. Дуелът им се провежда посредством хора-агенти, финансови кризи и терористични актове. Подборът и играта на актьорите са прекрасни. Продължава вече четвърти сезон.

„Хейвън“ (Haven) – В градчето Хейвън пета поредна година местните жители получават нежелани парапсихични възможности, и все така самоотвержено младата ФБР агентка Паркър се бори с намесата на хора от паралелна вселена. Докато не се окаже, че самата тя е оттам. Според мен сценаристите отдавна са напуснали литературния оригинал „Момчето от Колорадо“ на С. Кинг. Продължава.

Misfits-poster-Saison-1„Особняци“ (Misfits) – Пънк-фантастика (ако предположим, че има такъв жанр). Група провинили се английски младежи, наказани с обществено полезен труд получават „супер-геройски“ сили, които употребяват според манталитета си. Нецензурен език, черен английски хумор и поведение, обладано от сексуални нагони – това е един от най-разпасаните сериали, които съм виждал.

„Утопия“ (Utopia) – Друга пънк-фантазия. Също английска. Група интернет чатъри се оказват „между шамарите“ на могъщи групировки, поставили си за цел да решат демографския проблем посредством вируси, стерилизиращи определени етнически групи. По закона на гротеската, ученият, разработил вируса, се оказва етнически румънски циганин и обръщайки с главата надолу концепцията, той прави така, че да измрат всички други етноси, освен неговия. Завърши в два сезона. Циничен език и не по-малко цинично показани убийства, извършвани от „чистача“ – българинът Петре.

„Падащи небеса“ (Falling Skies) – Нашествието на пришълците продължава от 2011 г. Земята (разбирай Америка) е в развалини, малки партизански отряди се борят с колонизаторите. Въпреки че е добре направен, сериалът напомня на съветските партизански филми по героичен патос и саможертва. Продължава и през 2015.

„Досиетата Грим“ (Grimm) и „Изгубено момиче“ (Lost Girl) – Тези два сериала, макар и много различни като герои и вселена, имат нещо много общо. И двата се базират на съвременното съществуване на древни фолклорни и митични същества и чудовища от различни религии и народи. И докато главният герой в първия е полицай от днешен Портланд, който по наследство е „Грим“ – убиец на свръхествени същества, героинята на другия сериал е сукуба, която не иска да приеме морала на вида си и живее като съвременно момиче с много свободни сексуални нрави. Въпреки доста изкуствените митологични рамки, в които се движат героите, и двата сериала привличат с изключителния реализъм и естествено поведение на персонажите. Не е случайно, че ще продължат и тази година.

Нови:

UnderTheDome-poster-jpg_205808„Под купола“ (Under the Dome) – Не знам какво е написал С. Кинг в тъничкото си книжле с това име, но вече трети сезон малкото градче е затворено под силов купол с неизвестен произход. Наистина е увлекателно да се разбере ще се спасят ли героите.

„Демоните на Да Винчи“ (Da Vinci’s Demons) – Фантасмагория върху една предполагаема биография на младия Леонардо Да Винчи. Силно експресивен, страстен сериал, оригинално обиграващ изумителните открития на художника-изобретател. Някои може да са шокирани от волната интерпретация на биографичните факти, но на мен ми хареса. Улавям се, че образът на главния герой започва да измества в съзнанието ми представата за класика творец. Продължава.

Extant – Рядко добре изпипан футурологичен сериал с продуцент Спийлбърг. Холи Бери играе астронавтка, която се връща бременна от едногодишна самотна орбитална мисия. Въпреки че е диагностицирана като безплодна. Починалият преди години неин приятел ѝ се е явил на сън. Разбира се, това е намеса на извънземни. На Земята я очаква новото ѝ семейство с мъж кибернетик, създател на робот-дете, което се възприема като истински син. Оформя се психологическа драма между роденото извънземно дете и роботчето. Ще гледаме втория сезон.

„Докосване“ (Touch) – Кийфър Съдърланд е бивш журналист – днес самотен баща на момче-аутист, което общува със света чрез цифрите. По някакъв фантастичен начин то вижда числовите взаимоотношения между нишките, изтъкаващи Реалността. Рядко интелигентен и мисловен сериал, изпълнен с топлота и деликатност. Не се учудвам на ниския му рейтинг – идеите за Ноосферата и взаимосвързаността на нещата едва ли е понятна за масовия зрител. Прекратен след втори сезон.

„Алфите“ (Alphas) – Своеобразен трилър за група парапсихични феномени, ръководени от психолога д-р Розен, като екип за специални разследвания. Противостои им фракция на екстрасенси, водени от идеята за революция срещу „нормалните“. Прекратен, въпреки изключително добре изградените образи, характери и конфликти.

the tomorrow people„Утрешните хора“ (The Tomorrow People) – Младият главен герой, заедно с пълнолетието си, получава и трите „Т“ (телепатия, телепортация, телекинеза). Баща му, за когото той не знае почти нищо, се оказва „замразен“ в стаза, защото е много мощен представител на „хората на бъдещето“ – следващ стадий в еволюцията на човека. Могъщ институт и репресивният му апарат се опитват да спрат този процес. Младежът се внедрява там като служител и играе двоен агент, помагайки и на „своите“ – група свободни телекинети, живеещи в тайна станция на метрото. Добър екшън, но дразнещо избягване на въпроса „Защо по дяволите като са „хора на бъдещето“, не се научат да анализират и мислят по-стратегически?” Прекратен в края на втори сезон.

„Повярвай“ (Believe) – Отначало помислих, че е сериална адаптация на „Подпалвачката“ на С. Кинг, но се оказа съвсем различна история. Момиченце на десетина години е израстнало в специален затворен институт, където развиват психокинетичните му сили. Ученият, който се грижи за него, вижда че наближава моментът, когато ще го използуват като оръжие и открадва детето, като се опитва да му бъде вместо баща. Преследване и интересни психологически, морални и телекинетични противостояния. Изключително красива роля на малката героиня. За съжаление, прекратен също в края на първи сезон.

„Слийпи Холоу“ (Sleepy Hollow) – Главният герой Икабод Крейн е загинал преди 250 години във войната за независимост на САЩ. Жена му, като добра вещица, го „консервира“ с магия да се събуди днес и продължи битката с конниците на Апокалипсиса. Помага му млада полицайка. Доста мрачен, мистичен екшън, построен върху официалния религиозен догмат за надигането на Злото. Прави впечатление изключителното присъствие на Крейн – този артист просто не можеш да си го представиш като съвременен човек, а само като офицер и благородник от една изчезнала епоха.

„Напаст“ (The Strain) – Дел Торо след толкова успешни фентъзи филми е решил да създаде пълноценен сериал за пандемия на вампиризъм в съвременна Америка. От времената на хитлеровите концлагери до днешните бедни нюйоркси квартали – история на безмилостен екшън и силни персонажи. Сценаристите са се погрижили и за съвременните реалности – хакери са „забавили“ интернет до степен, в която той не може да помогне за консолидиране на съпротивата.

helix2„Спирала“ (Helix) – Група епидемиолози пристигат в изолирана полярна лаборатория, където се е разпространило заразяване. Медицинската достоверност на обстановката и диалозите създават погрешната представа за строг НФ сериал, който обаче скоро се измества в областта на „конспирациите“ – медицинската корпорация е владение на 500 безсмъртни, които разработват там вируси за контрол над човешката популация. Но, както винаги, „нещо се обърква“… Да видим ще се оправи ли във втори сезон…

„Стотимата“ (The 100) – 99 години след планетарна ядрена война, групата оцелели орбитални станции са се „сглобили“ в „Арката“. Живещите на орбита 6000 души изпращат сто млади разузнавача на Земята, да проверят условията на живот там. Кацналите младежи намират пръснати племена, адаптирани към остатъчната радиация, и общност от укрити в подземни скривалища хора. Между трите популации, надживели ядрения холокост, назрява война. Прави впечатление изключителния реализъм на сцените на жестокост и безмилостните нравствени задачи, които героите трябва да решават.

„Скорпион“ (Scorpion) – Този сериал е по мемоари на реална личност и присъствието му тук е спорно. Но аз го слагам без колебание в това ревю, защото всичко показано в него е фантастично. Или „фантастично интересно“, или „фантастично вдъхновяващо“. „Скорпион“ са следователска група, съставена от младежи с психични отклонения от вида на аутизма, които ги правят гениални по своему. Те решават кризисни ситуации, било то отвлечени дъщери на сенатори, приземяване на самолети, спасяване на заклещени в подводни пещери момчета, афери с хазартни игри и т.н. Изумителен кастинг и по-важно – психологическа топлота! Смятам, че този сериал е фантастичен с човещината и интелектуалната сила, с която героите решават проблемите. Не знам със сигурност до каква степен случващото се на екрана е истина или измислица, но за мен то е ВДЪХНОВЯВАЩО!

„Истински хора“ (Real Humans) – Може би единственият шведски сериал, който познавам. И той е шедьовър на психологическата фантастика. Съвременна Швеция. Единственото фантастично е, че човекоподобните роботи са не само изобретени, но и внедрени масово навсякъде в живота. Почти неотличими от хората, с чувства и нужда от реализация, те спазват трите закона на Азимов. В производството, семейството, културата. И, за разлика от американските сериали, няма почти никакъв екшън, а деликатно психологическо наблюдение над човешките проблеми в тая ситуация. Интересно е подходено към кастинга – хората ги играят актьори с дребни физически недостатъци (бръчки, брадавици, особености), докато за роботите са подбрани прекрасно гримирани млади хора с гладки лица, атлетично телосложение, сияещи очи и т.н. Излезли са два сезона, работи се над трети.

thelottery poster„Лотарията“ (The Lottery) – Сценаристът на „Децата на човека“ е решил да осребри успеха на филма в сериал. Вече пета година откак в САЩ по неизвестна причина не се е родило ни едно дете. Нацията е в паника. В една лаборатория изследващи фертилността осъществяват пробив. Успяват да оплодят „ин витро“ 100 яйцеклетки. Президентството провежда общонационална лотария кои да бъдат стоте майки, които ще родят първите „нови американчета“. През това време група млади учени правят разкритието, че ситуацията е резултат от тайна операция по ограничаване на раждаемостта, което довежда до нови интриги и атентат срещу президента.

Orphan Black – Виж специалната статия „Клонинг-парти!“ на Петър Атанасов.

„Нова Земя“ (Terra Nova) – Скъп сериал, просъществувал само един сезон. В бъдещето Земята е в екологична криза и оцеляването на живота е под съмнение. Учени намират портал назад във времето, който води до Юрския период. Започва емиграция – заселване на девственото минало, което би могло да спаси човечеството. Направен е опит за заселнически уестърн с НФ атмосфера. Създаден е изключителен декор и динозаври, което не може да се каже за образите на хората. Сценарият е посредствен и пълен с шаблони. Добрите артисти нямат оригинални реплики, дори злодеите се смеят стереотипно „като злодеи“.

„Отхвърлени“ (Outcasts) – Единственият известен (поне на мен) английски сериал на тема колонизация на чужда планета. На далечен свят вече десетина години съществува град-колония, застроен от корпусите на звездолетите и резервни бараки. Заварваме го в състояние на правителствена криза. Съществува и опозиционна групировка от клонирани хора, употребени и изхвърлени извън града от предишната власт. Прави впечатление качествения реализъм на социума, постигнат за сметка на напълно познатите ни съвременни англичани – отчуждени, винаги раздразнителни, остроумно „зачукващи се“ един друг. Спрян след края на първи сезон.

„Каприка“ (Caprica) – Луксозен футуристичен сериал – предистория към „Battlestar Galactica“. Каприка е столицата на една от 12-те колонии – хай-технологичен град, доминиран от държавната религия на „политеизма“ (древногръцкия божествен пантеон от Олимп). Корпорации, създаващи съвършени роботи. Запис на човешки личности в ИИ. Проследява се как във виртуална реалност възниква религията на Единния бог, докато паралелно се формира популацията на сайлоните и бъдещата им конфронтация с човечеството. Изключително естетски изработен сериал с голяма художествена и драматургическа енергия, но прекалено сложен за масовия консуматор. Спрян след първи сезон.

Caprica„Черното огледало“ (The Black Mirror) – Тази филмова антология от два сезона по три епизода е най-големия успех на английската ТВ фантастика. Всяка от историите се разиграва в отделна пространствено-времева ниша на Реалността, но са обединени от една обща тема: какво правят с нас модерните информационни технологии. Някои са изпълнени в стила на класическата антиутопия, други – в добрите традиции на английската драма, но всички са оригинални, искрящи от находки и неочаквани визии. Наскоро се появи първи епизод от трети сезон. Очакваме следващите…

„Крайни мерки“ (The Last Resort) – Истински бисер на политическата фантастика! Голяма американска ядрена подводница, изпробваща нова система за „невидимост“, се намира край бреговете на океански курортен остров. Изведнъж получава заповед да изстреля ядрени ракети по Пакистан, които ще унищожат три милиона души. Капитанът разбира, че това е политическа операция на клика от Белия дом, която не е съгласувана с Конгреса, отказва да изпълни заповедта и се конфронтира с официалната власт във Вашингтон. „Аз съм се клел във вярност на американския народ, а не в шайката, превзела Белия дом“ – заявява той. Дори изстрелва ракета (без заряд), която прелита над столицата. В продължение на 12 епизода следях развитието на тази първокласна политическа драма, която завърши с унищожението на подводницата, но и екзекуцията на президента. Не ме удивлява фактът, че финалът бе претупан в 13 епизод, чудя се как оцеля дотогава.

„Почти човек“ (Almost Human) – Почти Азимовски сериал. В едно условно бъдеще на един кибернетизиран мегаполис, роботи има навсякъде, особено в полицията. Повечето са серийни машини без индивидуалност, но нашият герой-детектив получава за партньор робот от серия, която не се произвежда повече, защото развива личност и емоции. Въпреки, че по същество това си е полицейски сериал, прави впечатление чувствителността и хуманизма, с които са обрисувани отношенията човек-ИИ. Съжалявам, че и той бе прекратен в първи сезон.

„Алкатраз“ (Alcatraz) – Сериал с превъзходен съспенс и енигма. Затворът-музей Алкатраз е превърнат в лаборатория, изследваща странен феномен: затворници, които са изчезнали по времето на неговото функциониране, се появяват днес в различни точки на града. Млада агентка на ФБР е ангажирана с тяхното излавяне и осветляване на загадката. Постепенно научаваме за тайнствени експерименти с преходи във времето, правени от администрацията на затвора преди години. Жалко, че не оставиха сценаристите да ни разкрият тази тайна. Спрян.

alcatraz„Възнесение“ (Ascension) – Този минисериал, „профучал“ по екраните за три дни през декември 2014, представлява нов експеримент на канадския режисьор Венченцо Натали, който се прочу с „Куб“ и „Нищо“. Американски звездолет, тайно излетял през 60-те години на 20-и век, се намира в средата на стогодишния си път към друга звезда. В консервирания свят на ценности от средата на века тече борба за капитанското място. А ние разбираме, че всичко това е една планирана мистификация – „звездолетът“ не лети на никъде, а стои в подземие на НАСА и е притежание частна корпорация, която изпраща млада полицайка – ревизор на ръководния екип. Отвътре и отвън текат разкрития, които няма да оставят света какъвто изглежда.

„Викториански истории“ (Penny Dreadful) – Първият сезон, който е излязъл досега, е съставен от най-архетипните герои на „хорър“ фантастиката – вампири, Франкенщайн и неговите творения, Дориан Грей с неговия портрет, дори и Ван Хелзинг. Всички те живеят в един поразително възстановен викториански Лондон, прогизнал от мъгла и кал. Като явен нелюбител на хоръра, много мислих как този сериал ми влезе под кожата, та успя наистина да ме развълнува. В този жанр най не обичам желанието му да изскочи от тъмното и да се опитва да ме плаши. В Penny Dreadful виждам нещо съвсем различно – това е драма за персонажите, които са герои на хоръра, но и за техния истински живот на човешки същества – страдащи, борещи се и мечтаещи за нещо по-добро. Респект към създателите на този сериал. Дано талантът не им изневери и във втори сезон тази година.

„От плът и кръв“ (In the Flesh) и „Избледнелите“ (The Fades) – Тези два сериала са едновременно различни и „от една кръвна група“. И в двата героят е младо момче в началото на живота си. В първия той е излекувано зомби, което се опитва да възстанови предишния си живот след зомби-апокалипсиса, а във втория – ученик, който започва да вижда духовете на умрели отдавна, призраци, които не могат да отлетят и планират завземане на човешките тела. И двата сериала биха били определени като „мистичен хорър“, ако не бяха дела на талантливите английски драматурзи, които са направили от тях гротескови и автентични истории за реални хора. Завършени.

„Възкресение“ (Resurrection) – В малкото градче Аркадия започват да се връщат напълно живи хора, които са погребани преди години. Домовете на местните жители се напълват с минало, изплуват забравени тайни. Изследователите на феномена прогнозират още по-голямо нашествие на бивши мъртъвци. Въпреки известно раздразнение от необяснения произход на явлението, създателите на сериала са постигнали изключителна психологизация на героите, невероятно вживяване на артистите във фантастичната реалност. Във втория си сезон сериалът продължава да набира скорост.

Arrow-poster„Завинаги“ (Forever) – Главният герой е роден в Америка преди повече от 200 години. Подир първото си убийство той узнава, че отново се появява в река Потомак с всяка следваща смърт. Затова днес е криминален патоанатом и изследва смъртта. Живее с един забавен старец, когото е отгледал от бебе като син. Помага му млада детективка, която с всяка случка е все по-близо до тайната му. Противостои му загадъчен субект, който не само знае доста неща за него, но и твърди, че е на 2000 години. Макар в различни епизоди да се разпада на отделни криминални разследвания, сериалът доминира с очарованието на главния герой – човек, който не е забравил човечността и е чужд на безсмъртния цинизъм. Продължава.

В специална група ще обединя сериалите „Агентите на ЩИТ“ (Agents of S.H.I.E.L.D.); „Светкавицата“ (The Flash); „Стрелата“ (Arrow); „Агент Картър“; „Готъм“ (Gotham) – ще обясня защо. Всички те са осъвременени интепретации на комиксови герои от 40-50 години на миналия век. Защо се занимавам с тях, след като никога не съм бил поклонник на графичните съчинения за разните му Батмани, Стрели, Светкавици и други супер и несупер герои? Правя това, защото за тези сериали в най-голяма степен важи „пълното художествено преосмисляне“, което се наблюдава при фантастичните сериали изобщо. Почти нищо не е останало от картонената алогичност на рисуваните „прадеди“, които решаваха всички лични и социални проблеми с „бу-ум“, „храс“ и „броу-ум“ – виждам пълнокръвно изградени човешки личности, с генезис, лични драми и съмнения, приключенска динамика, сравнима с най-добрите образци на световната кинокласика, етически избори между добро и зло, достойни за първокласната психологическа фантастика. Сериалите са изпълнени в различни стилистики. Например „Агентите…“ е издържан в стила на добрия шпионски трилър, а „Готъм“ – в един безподобно реставриран „ноар“, където главен герой е не момчето, ток-що загубило родителите си, с предстоящо израстване в Батман, а второстпенният персонаж комисар Гордън. Въпреки фантастичните елементи, сериалите са пронизани от суров реализъм и безмилостна автентика. Продължават и аз лично смятам да ги гледам.

„Натрапниците“ (Intruders) – Един очакван с нетърпение от мнозина сериал, защото зад него стои литературата на ярък писател като Майкъл Маршал Смит. Сю­жетът е построен върху тайнстве­ната възможност за прехвърляне на душа от тяло в тяло и по този начин постигане на безсмъртие. В превзетото тяло, обикновено дете, се унищожава оригиналната личност и т.н. Тази егоцентрична и мизантропична идея е реализирана с адекватни средства – студени, враждебни персонажи, всеки е враг за всеки, и като ре­зултат – едно лишено от какъвто и да било чар приключение. Едва ли ще чакам втори сезон.

defiance„Дефайънс“ (Defiance) – Фантастичен уестърн в едно бъдеще, резултат от скорошно нашествие на пришълци – едновременно осем раси със съответните технологии, тераформирали земните територии до неузна­ваемост. Настанало е примирие и хората и пришълците се учат да живеят съвместно в граничния град Defiance. Уникални постиже­ния в моделирането на чуж­допланетни етноси и култури, артефакти от неземни техно­логии и оригинални нравстве­ни конфликти. Продължава.

Накрая ще групирам в една печална категория сериалите: „The Event“, „Star-Crossed“, „Intelligence“, „Revolution“, „Continuum“. При превъзходен кастинг, режисура и игра на актьорите, тези истории бяха погребани от безотговорността на сценаристите, които, забърквайки в началото каша от фантастични реалности, не са в състояние да им дадат смислено обяснение. Ярък пример бе „Революция” когато сценаристите въведоха в сюжета рояк нанороботи, развили колективен ИИ, и, незнаейки какво да ги правят, превърнаха създалия ги учен в дебил, който панически се мъчи да се отърве от тях. Или съчинителите на „Star-Crossed“, които, увлечени да правят междузвездни Ромео/Жулиета, забравиха за елементарната логика и накрая панически се втурнаха да организират инвазия на боен флот пришълци…

А защо не пиша нищо за свръхпопулярните „Game of Thrones“ и „Doctor Who“ ли? Защо да си навличам омразата на милионите фенове на Мартин, като кажа, че според мен жестокия и кален феодализъм, от който човечеството се е изтръгнало с толкова мъки, не става моментално фантастика, ако е подправен с щипка магия. Или пък за безсмъртния Доктор, който гениалният драматург Стивън Мофат може да продаде на стотици милиони ТВ зрители, колкото и спекулативни да са сюжетите му.

Що се отнася до екранните филми, ще бъда пределно лаконичен:

  1. Моят събрат Калин Ненов се спира обширно на фаворита „Атлас на облаците“ в Алманах ФантAstika 2013-14, който и според мен е явлението на последните години.
  2. „Interstellar“ – вълнуващо възраждане на космическата кинофантастика, но така и не зае историческото място на „Одисея 2001“.
  3. „Transcendence“ – изключително обещаващо начало, но сценаристите така се увличат от желанието си да ни продадат „Ромео/Жулиета сред технологиите“, че забравят елементарната техноЛогика.
  4. „Lucy“ – на тези, които са видели в този филм само люкбесоновски екшън, мога само да изразя съчувствието си – загубили са (или въобще не са имали) сетиво да оценят ставащото през последните 15 минути на филма. А то е точно онова, което липсва на „Transcendence“.

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
27 коментара

Вашият коментар

Вход | Регистрация   |  

асен велчев

Жалко , много добър кастинг и сценарият си беше интригуващ..!

Петя Ивайлова

Беше прекратен след първи сезон.

асен велчев

Имаше един сериал „flash forward“…какво се случи?

Петя Ивайлова
Петя Ивайлова

Чувствата ми към Имало едно време са общо взето същите, но прочетох, че има някаква светлинка в края на тунела за един от любимите ми герои (Румпел), затова все още не съм спряла да го гледам. Но ако е вярно, че следващият сезон ще бъде центриран около Хук и неговите геройски дела, може и изобщо да не го започна. Това са само спекулации на базата на някакви снимки от снимачната площадка, така че може реалността да е съвсем различна.

Славяна

Благодаря за статията. За разлика от други потребители, аз наистина влизам наоколо, за да прочета новини от света на фантастиката и винаги оставам доволна.

А по темата – тооооолкова съм разочарована от „Имало едно време“, че направо ме е яд, че продължава и ми иде да си изтръгна очите след всеки епизод.

По темата:
Не мога да преживея, че спряха „The Tomorrow People“ и „Революция“ – имаше още хляб в тия сериали.

За сметка на това в момента с огромен кеф гледам „Завинаги“ и супергеройските сериали – доста добре вървят, пу да не са им уроки!

ИИ разбира се „Демоните на Да Винчи“ – е няма такъв сериал, много ми харесва как са разказали историята – тя си имала няколко гледни точки, ти да видиш!

Искрено се надаявам за в бъдеще да обърнете внимание и на „Bitten“ – доста интересен сериал, с нови актьори и сравнително свежа история.

А на „хейтърите“ ще кажа да стават и да си заминават, защото развалят настроението, а никой няма нужда от това 🙂

SargoS

Мишо, или както там ти е името, моля жалките си мнения, и твърдения, и желания и комплекси си ги носи някъде другаде! Само с изказването ти за такъв блестящ като идея, реализация, хумор и интересни герои (за времето си) сериал като Misfits, показва , че дори и да е достатъчен за раздавене в sin sity, интелектуалния ти багаж е прекалено минимален за да схващаш „сложни“ понятия като метафора, алегория и т.н. Все пак жанра изисква маалко поне фантазия да имаш, а не да чакаш всичко на готово, обяснено, плоско и елементарно. Ще съм много щастлив ако никога повече не се засечем по разни статии и не ми се налага такива хейтвания да чета. И аз като Кал харесвам сайта, основно заради нормалния и приятен тон с който се общува, не само заради статиите ( а коментарите за платени статии и т.н. просто няма да ги коментирам) Момчетата и момичетата, които все пак отделят от времето си за да ни напишат нещо за четене (предполагам или за никакви или за съвсем минимални пари) заслужават поне уважение, макар и да има и слаби статии!

Петя Ивайлова

Тази година май няма да пиша ревю на Имало едно време – съгласна съм със статията – трети сезон е зле, но четвърти е ужасен! Трябва да пиша три, не си струва, особено ако спойлерите, които четох за финала са верни…

Кал

И сега да се включа и по темата 😉 :

Въпреки че ми е трудно да вмествам сериали в само-24-часовия си ден (но пък откакто ограничих все по-безинтересното ми кино, стана по-лесно :D), след горещи препоръки от автора изгледах Touch. Вторият сезон дегенерира в нещо, нагарчащо на бруталиите в Heroes – но първият наистина беше явление: как постигаш усещането за топло докосване, когато главният ти герой изобщо не позволява да го докосват? Темата за свързаността ми е много любима – и рядко съм виждал творба, в която да е разиграна толкова пластово и динамично.

В обратния край на спектъра ми се подреди „Демоните на Да Винчи“. Да, главният му герой е брилянтен – но не ми създава АБСОЛЮТНА НИКАКВА емпатична връзка. Отказах се след първия сезон. (После приятели ми казаха, че героят се задълбочавал в следващите сезони. Може да му дам втори шанс. Като излезе четвърти? 😛 )

По средата на тая скала ми беше „Истински хора“ (с който вкъщи си упражнявахме и шведския 😀 ). Там има наистина трогателни моменти (което ме изненадва за скандинавски филм – свикнал съм да ги свързвам с ледени психарии като „Покани ме да вляза“)… но и въобще не липсва екшън, както се опитва да ни подведе авторът на статията. 😛 Всъщност по брой избити герои от „основния състав“ сериалът се доближава до така нелюбимия ми Heroes. И в един момент се улових, че не смея да се привързвам към никого, защото не знам колко серии още ще издаяни…

От другите в графата „Някой ден“ *въздъх* съм си набелязал Scorpion, Person of Interest, Extant, Alphas, Believe, The Black Mirror, Penny Dreadful, Resurrection, Forever.

Обаче нека първо си дочета новия алманах „ФантАstika“… 😀

Кал

П.П. Пешо и модери на SciFi, препоръчвам ви да упражнявате контрол, когато някой прекали с клеветите. („Платено писане“, м? :/// ) За нас, „обръгналите“, не е проблем да ги прескочим – но те отблъскват по-неопитните/чувствителните читатели. Така например серия подобни „офанзиви“ успяха да изгонят Любомир Николов – Нарви от форумите на в. „Сега“. 🙁

Кал

Към анонимните коментатори – „Варна“, „Наско“, „Доби“, „Фен на фантастиката“ и т.н.:

Една от причините, поради които ми е приятно да чета SciFi.bg, е (като цяло) възпитаното отношение на читателите му помежду си. Моля ви, не пренасяйте тук тона, характерен за „биоботовете“ и „дежурните хулители“ в коментарите из масовите онлайн медии.

Мерси! 🙂

Петър Атанасов

На мен „Особняци“ ми е от любимите сериали 🙂

Интересно кой ни е платил за тази статия, де така да плащаха :))

Да, много от сериалите почти никой не ги гледа и именно това е една от целите на статията – да популяризира, за да могат хората да чуят за сериали, за които иначе не биха разбрали, че съществуват. И сами да си преценят какво да гледат 🙂 И да, част от тях отдавна не се снимат, но статията е част от серия, като втората статия беше пусната преди повече от 2 години. В този период много сериали умряха, лека им пръст.

Миро

Доби,
Какви връзкари бе човек ? аз съм на работа в коренно различен бранш и пиша тук от време на време защото ми е кеф и обичам фантастиката, до колкото знам няма „колега“ тук, който да е на заплата ? как , от къде ви хрумна че и хокате като дърта циганка ?
Мишо,
това да си го чувал “ За един едно нещо е боклук за друг съкровище “ , е определено не мога да се изкажа че са ча ксъкровища който и да е от изброенние сериали, но мисълта ми е че не може нещо кеото не ти харесва на теб да не се харесва на другиго, ак оисакш напиши ти една статия за нещо и там си хули, хвали и какво си искаш за какво и да е, но да казваш на нящкой какво да харесва или пише е леко казано .. несериозно.

Мишо

„Отхвърлени“ (Outcasts) е същият боклук пробвах да гледам първа серия и издържах точно 17 минути и после спрях на някаква планета пратили група британски май бяха дървени философи които мрънкаха с часове колко са зле и как са прецакани нито ефектите ефекти нито съдържание, актьорите като от селски театър рецитират текста все едно са на прослушване за реклама за презервативи а бе не струва, а вие даже пишете за него смях!

Мишо

Особняци“ (Misfits) тая помия някой въобще гледа ли я? Че и я споменавате в статия на всичкото отгоре.

Фен на фантастиката от дете

Ще доживеем ли феновете на който и да е жанр да прочетем истината в медиите, че нещо е боклук ( когато то е боклук обосновано и доказано) или не? В статията са изброени заглавия които не само никой не ги гледа ( примерно: „От плът и кръв“ (In the Flesh) и „Избледнелите“ (The Fades)
и с тези пари може да се заснеме някой римейк на класически сериал от който и да е жанр и да се получи добре за да не се налага да дразниш феновете със платени статии ( и некадърно написани) като тази?!

Веско

Поне половината от изброените в статията сериали не ги снимат от години но присъстват при това при никакви зрители имат максимална оценка и добри отзиви докато примерно Person Of Interest напълно липсва но не е само той и оценките му са като строфично лоши! Person Of Interest не е фантастика следенето в Америка и по света в интернет не е утопия нито пък корупцията и т.н. Само момента със воюващите ИИ може да мине за фантастика ама като цяло си е реалност сериала!

Доби

Поредният интернет жълт парцал с некадърници в него който цензурира и пише каквото му падне и освен това има сериали които са с по няколко сезона за които няма нито дума, а има разни бози които са фантастика толкова колкото и световното по футбол но редовно ги хвалят некадърниците тук! Браво връзкари!

Доби

В тоя сайт служителите са тотално некадърни връзкари!

Драго

Пеше видя ли, че и други хора ти казват/предлагат да сложиш Person of Interest у каталозите. Аз от тези актуалните описани тук само него гледам май.

Неделчо Ласков

Може ли автора да обясни коментара си по отношение на „Doctor Who“? Нещо много „дълбок“ ми се видя… (Dude, you’re so deep I can’t see you anymore!) Иначе съм съгласен със SargoS. Статията имаше обещаващо начало (реших, че ще е по-задълбочен анализ) и след това разочарова главоломно – това мога да го напиша за един-два часа… По повърхността само се движи.

Петър Атанасов

Преводите на имената са редактирани от мен така, че да съвпадат с официалните на български (или поне полуофициалните, с които вече стават известни). Затова и Orphan Black и Extant не съм ги превел, тъй като си нямат такива („Клонинги“ е твърде мързелив превод на първото, а „Черното сираче“ е твърде буквален). „В обувките на Сатаната“ също не е точен превод на Breaking Bad, ама при някои сериали няма как.

Колкото до това, че статията не е толкова емоционално оцветена колкото предишната – така е, но може би се дължи на това, че сериалите са оставили автора по-безразличен спрямо минали години/алманаси. И при мен има нещо такова, много малко сериали вече ми правят впечатление.

С автора съм съгласен за Lost Girl – този сериал ме печели именно с естественото поведение на героите си, както и огромните количества чар и химия между актьорите. Penny Dreadful наистина съчетава прекрасен хорър с прекрасна драма и е от много малкото творби на ужасите, в които героите не са просто пушечно месо, което да измира по грозни начини.

Не съм съгласен за Extant – и там нещата излизат от релси в последните серии, та не го възприемам като прекрасно изпълнен. „Под купола“ за мен пък е под всякаква критика – още не съм гледал втори сезон, но първи се превърна в толкова абсурдна измишльотина към края си, че просто нямам думи. И комиксовите сериали са излишно прехвалени.

Критиката към Game of Thrones пък не е основателна според мен – и в други фентъзи поредици има безсмислено насилие, не е Мартин открил топлата вода. Фантастиката не е длъжна да има чисто положителни персонажи или вяра в светлото бъдеще, за да е фантастика. А фентъзи свят с дракони, ледени зомбита, пророчества и какво ли още не, си е фантастика отвсякъде, независимо колко много се концентрира върху дворцовите интриги, секса и насилието.

Подчертавам, че всичко това са си мои мнения, както и мненията в статията са си на Наско 🙂

Петя Ивайлова
Петя Ивайлова

Между другото, май Person of interest все още го няма в каталога на сайта, но и според мен темата за ИИ е доста силно засегната, затова съм съгласна, че и този сериал би следвало да се причислява към фантастичните 🙂

Петя Ивайлова
Петя Ивайлова

Заподозрян не е добър превод на Person of interest, тъй като заподозрян не е просто разговорна дума, а термин, който се използва при определени обстоятелства (различни от тези в сериала). По същия начин сериалът „От местопрестъплението“ е преведен неправилно и се е наложил с неправилно заглавие – би трябвало да е „От местопроизшествието“.

SargoS

„Не знам какво е написал С. Кинг в тъничкото си книжле с това име, но вече трети сезон малкото градче е затворено под силов купол с неизвестен произход.“
Принципно не обичам да се хващам на някой за думите и да се заяждам, но в този случай доста се подразних. Явно имаме различни разбирания за тънко книжле- 2 тома от по 600+ страници не го разбирам като тънко книжле лично аз.
Като цяло мноооооого лежерна статия. Прилича ми на copy-paste на описанията на сериалито от imdb с по някое изречение от автора. Можеше да се спомене за някои от тях колко жалки се оказаха и колко далече от заявените цели се озоваха- с други думи сериозни провали. Но няма лошо като цяло. Голяма част от сериалите си заслужават да им се даде шанс и вече всеки сам да си преценява дали му харесва или не ( горещо препоръчвам helix да не е сред тях, освен може би от чисто академично любопитсво да се види изключителкно некадърното изпълнение, плоски диалози и неадекватни реакци, и да се ползва под наслов- ето какво НЕ трябва да се прави) А за някои от сериалите нямам търпение да почнат новите сезони, защото определено зарибяват! А видях и няколко заглавия, които съм проспал и съм доволен, че имам и аз да попреслушам нещо 🙂

Наско

Сериал с превъзходен съспенс и енигма за Алкатрас кой ги пише тия глупости бе? Избягали някакви бандюги от затвора в стил братя Галеви и на всичкото отгоре се пренесли в бъдещето скука фантастика за домакини и чиновници!

Варна

„Завинаги“ (Forever) – Главният герой е роден в Америка преди повече от 200 години Няма да е лошо преди да пишете статии да вземете да гледате поне първата серия на съответния сериал! И вместо „Подир“ да използва „след“ примерно може и да напуснеш селото но селото никога не те напуска!

Варна

Person of Interest се превежда като Заподозрян няма ли да го научите тоя английски?