Клонинг-семейство

Колкото и да се хвали Orphan Black, няма да е достатъчно, защото въпреки немалкото си недостатъци, той продължава да е най-умно направеният сериал по телевизиите в момента. Сложният му сюжет, емоционалните моменти, изненадите и феноменалната актьорска игра го превръщат в продукция, която задължително трябва да се гледа.

Миналият сезон завърши с разкритието, че клонингите Леда не са единствени – сестрите имат и братя, клонингите Кастор. Идеята беше доста добра за завършек на годината – вдигна залога и загатна още по-интересни обрати за трети сезон. Същевременно, разкритието представляваше и известна заплаха за сюжета – съвсем спокойно той можеше да се съсредоточи върху мъжете-клонинги и да изгуби фокуса си върху жените, които правят сериала увлекателен. За щастие, това не се случи, Сара и сестрите й останаха в центъра на сюжета, а историята на Марк, Руди, Сет, Милър и Парсънс (дори да не се сещате кой кой е само по имената) беше достатъчно интересна добавка към основната линия.

Този сезон Orphan Black вдигна залога и по друг начин – като най-накрая се престраши да убие един-двама от основните персонажи. На всичкото отгоре, моментите на смъртта им бяха загатнати и очаквани, като имаха и своята роля за развитието на историята – не бяха просто евтини обрати. Всъщност, едно от големите предимства на Orphan Black пред другите сериали е именно това – появяват се много възможности за шокиращи моменти чрез изненадваща смърт на някой от добрите герои, но „Клонинги“ не се възползва от тях. Сюжетът се движи напред с класа, достойнство и уважение към зрителите си (въпреки че понякога прекалява със семейните връзки, особено около госпожа С., която се оказа племенница на Сара и… братовчедка? на Кира, освен нейна приемна баба).

Orphan Black продължава да върви по тънка линия между супер яките сюжетни обрати и абсурда, но засега се държи в добрата страна на границата, макар и с леки залитания. Начинът, по който се разви историята на Рейчъл този сезон е най-добрият пример – вместо да я върнат като злодей със зловеща превръзка на окото, сценаристите приеха сравнително реалистичен подход и я възстановяваха бавно, тихо и встрани от основните събития. Това позволи на героинята и малко време за размисъл върху собствените й деяния и мотиви, което на практика я промени към по-добро. С последния епизод от този сезон изглежда, че догодина тя ще е обратно в центъра на събитията, но с нова роля в големия план. А такъв определено има – сценаристите си държат на думата, че знаят какво искат да се случи и развиват сюжета по план (за разлика от „Загубени“, където просто хвърляха мистерия след мистерия, без грам идея за отговори или логика на нещата).

Неолюцията явно не са просто идейка от първи сезон, колкото да се получи онази брутално добра сцена с Хелена, танцуваща с опашката на злодея в дискотеката, вместо светеща пръчка. Дори напротив, догодина явно ще имаме много нови и свежи идеи за голямата лоша корпорация, като науката ще се окаже още по-развита (какъв, по дяволите, беше този червей от устата на доктора в последния епизод?!), а конспирациите – още по-дълбоки. Делфин се опита да навигира между тях и загуби (поне привидно). Как, при това положение, ще се оправят Сара и сестрите й?

Всеки от клонингите имаше своя собствена история и развитие през този сезон, без да се отдалечава твърде много от това на останалите. Сара отново беше свързващото звено и на нейните рамене тежи най-голямата отговорност. Тя започна сериала със съвсем скромно семейство – Феликс, Г-жа С. и Кира, но сега носи на гърба си всичките си генетични сестри, генетични братя и хора около тях. Сара се чувства длъжна да осигури щастие и спокойствие както за себе си, така и за живите й роднини, а за мъртвите – възмездие и увереност, че не са умрели напразно. От бягаща наркоманка до боец за справедливост, Сара определено се превърна в пример за подражание, дори когато крие трупове в банята или предизвиква Феликс да измъчва инвалиди.

Хелена продължава да е сред най-интересните клонинги, въпреки че започва все повече да се цивилизова и доближава до нормалността. Но дори сега тя да има дом, работа и шанс да изживее първата си любов, тя все още е брутален убиец, на когото кварталните мафиоти и тренираният войник не могат да се опрат. Страхотно хрумване при нея беше скорпионът, който й помага да преживее трудните ситуации. Пупок олицетворява най-първичните й инстинкти за оцеляване (освен че покрай него ни се прияждат мангота). Сцената, в която Хелена го изяде, беше красив начин да се покаже промяната й – от оцеляващо животно, убивало кученца на 9-годишна възраст, до отговорна част от топло човешко семейство.

Косима сякаш нямаше голямо развитие през този сезон, а и с временното притъпяване на болестта й съспенсът около нея изчезна. Въпреки това, и при нея беше интересно, защото се забърка с красавицата Шей (Ксения Соло от „Изгубено момиче“, според която „готическият вид вече не е модерен“), чиято работа все още не знаем дали е чиста. Шей може и да не работи за Кастор, но все още не знаем дали не е агент на Неолюция. С този отнесен поглед и хладнокръвие нищо чудно да има скрит мотив (да не говорим, че това е Orphan Black! Всеки има скрит мотив). А ако в крайна сметка не работи за никого, то тя се превръща в маловажен инструмент на сюжета, служещ просто за да покаже докъде е стигнала параноята на Косима и колко трудно е да се мисли за любов, когато си във вихъра на няколко клонинг-конспирации.

Алисън остана встрани от нещата през по-голямата част от сезона, но, колкото и излишна да изглежда историята й на моменти, сцени като танца с Дони и пачките пари в семейното им ложе я правят да си струва. Orphan Black никога не е бил твърде сериозна научнофантастична конспиративна драма и Алисън помага за разведряването на атмосферата, когато стане твърде мрачна. Тя продължава и да е важна част от клонинг-клуба, включваща се адекватно, когато има нужда от нея. Ако не за друго, винаги можем да разчитаме на семейното магазинче Бабълс за трогателни моменти като общата вечеря от края на финалния епизод.

В крайна сметка, тези стоплящи сърцето моменти (също като импровизираното парти от миналата година) напомнят, че основна тема на Orphan Black е семейството – кръвното и придобитото. Каквото и да се случва, тези персонажи са свързани един с друг и е прекрасно, че се подкрепят и работят заедно срещу лошите. Този общ фронт срещу несгодите и жестовете, които героите си правят, са сърцето на сериала, без което научнофантастичните елементи не биха били толкова влиятелни.

Да не забравяме и моментите, в които един клонинг трябва да се прави на друг – какво би бил подобен сериал без тях. Тази година видяхме Сара, правеща се на Рейчъл, Алисън, правеща се на Сара, Косима, правеща се на Алисън, и Хелена, правеща се на Алисън. Видяхме и Бет във видение на Сара. Освен че са забавни, тези моменти трябва да се изучават от всеки начинаещ актьор – Татяна Маслани се справя перфектно с всяко предизвикателство, пред което я изправят сценаристите, дори и й се налага озвучаване на скорпион с труден характер.

Неклонираните персонажи също бяха интересни този сезон. Феликс продължи да играе стабилна поддържаща роля, но показа и някои свои лоши страни. Разбрахме повече за миналото и семейството на Шобан в Лондон. Най-накрая си изяснихме целите и мотивите на Пол, макар и веднага след това да го загубихме (в епизод, който спокойно можеше да бъде край на сезона, ако този сериал беше от мудните). Грейси и пролетариатите са изключение от абзаца, тъй като тяхната история беше от по-слабите на сериала като цяло, но поне засега изглежда, че сме приключили с тях.

Въпреки че сезонът даде отговори на много въпроси и разкри доста от зададените мистерии, за догодина имаме достатъчно клифхенгъри. Кой застреля Делфин и мъртва ли е тя наистина? Що за изродски технологии са разработили в Неолюцията и за какво се борят? Ще стане ли и маникюристката Кристал част от клонинг-клуба? Ще намерят ли сестрите лек за болестта си преди Косима да умре? Ще се намери ли лек, преди Марк да умре, а Грейси да остане безплодна завинаги? На финала сестрите успяха да оцелеят и да постигнат няколко победи, но догодина всичко ще започне отначало – с нов враг и нови мистерии. Дано април 2016 да дойде по-скоро!