Повече от подобаващо изпращане за Върколака

Предпремиерно по кината можете вече да гледате „Логан: Върколакът“ или просто Logan. Трети соло филм за най-емблематичния образ от „Х-мен“, както и десети за него в поредицата като цяло. Но най-важното – последният (с този състав), защото Хю Джакман много отдавна обяви, че иска да се оттегли от ролята. Наскоро примерът му последва и Патрик Стюарт, чийто Професор Х също е особено значим герой, който участва тук и среща подобаващ край. Последният от познатите ни персонажи в Logan е Калибан – ловецът на мутанти, който не издържа на слънчева светлина – той имаше миниатюрна роля в „Х-мен: Апокалипсис“, която тук е задълбочена до второстепенен персонаж.

Трейлърът на филма го изкарва доста мрачен и драматичен, но не и без хумор. Новото в случая е, че Logan е с рейтинг „R“, което при нас се превежда „за над 16-годишни“ – много рискована стъпка, която отрязва голяма част от потенциалната публика, но пък предполагаемо прави филма по-добър за възрастните и може да привлече повече от тях – както се получи с „Дедпул“ миналата година. Четете надолу, за да разберете дали се е справил Джеймс Манголд с тежката задача да напише и режисира хубав последен филм за Върколака или не.

Краткият отговор на горния въпрос е „Категорично да“. „Логан: Върколакът“ е страхотен филм, който ще се хареса както на дългогодишните фенове на „Х-мен“, така и на обикновени почитатели на фантастиката, които пренебрегват комиксовите филми като детски и несериозни. Имах много притеснения преди да гледам филма, но той направи всичките на пух и прах! Ето за какво говоря:

1. Когато един филм се рекламира като мрачен, това ми навява асоциации с последните излагации на Батман и Супермен. Там режисьорът се фука с мрачността, като че ли е панацея за абсолютно всички недостатъци и клишета в жанра. Основно тя се обсъжда и от критиците като проблем, а много малко хора обръщат внимание на факта, че въпросът е не дали е мрачен или шарен един филм, а дали сценарият е добър, дали историята е изпипана и смислена, дали персонажите са добре развити или са просто дебилни рисунки в смешни костюми. Но не, за мнозинството това няма значение – щом е мрачен, значи е за възрастни и точка, и всеки, който твърди обратното, е платен от Марвел и Дисни.

Е, при „Логан: Върколакът“ мрачността е дори в повече, има много потискащи аспекти в ярко противоречие с жанра, но пасва на историята и идеално описва недалечното бъдеще като един неприятен свят, който изглежда съвсем реален. Хората тотално са изгубили емпатията си един към друг, само у бедните и слабо образованите има някакви останки от добрите времена и нрави от началото на века – останалите са гнили капиталисти, готови да прегазят и майка си за две стотинки печалба отгоре. Мутантите са изчезнали, но не е ясно дали именно тяхната липса е докарала света до това състояние или просто тъпотията на хората си е виновна. Последните оцелели мутанти – Логан, Професор Ксавиер и Калибан са вехнещи старци, чиято цел в живота е да съберат достатъчно пари, за да изживеят неголемия остатък от дните си в спокойствие. Тяхната драма е изключително силна и човешка, всеки може да се идентифицира с нея, защото старостта дебне всички ни. Не е нужно да си спомняте нещо особено от предишните филми, но е достатъчно да сте ги гледали като малки и да имате смътен спомен за славните времена на Върколака и Професор Х. Самите те имат точно това. Но подвизите, дните на борба в името на доброто са отдавна и безвъзвратно отминали и това прави историята сега още по-трогателна.

2. Драматичността на скорошните „мрачни“ комиксови филми беше друг елемент, който ме притесни. В „Батман срещу Супермен“ тя беше изключително насилена и абсурдна, което ме караше да се тревожа да не се получи същото и тук. Е, за щастие – не. Тук е адекватна, въздействаща и изпипана като във филм за възрастни. Не се подлъгвайте от присъствието на комикси във филма и трейлъра – това беше друго мое притеснение – те не целят да събудят детето във вас, за да ви върнат към носталгията, а напротив – умело контрастират с реалистичността на филма, като съответно я подсилват.

3. Ориентирането на филма към възрастни също ме тормозеше – досега рейтингът „R“ в комиксови филми сме го виждали само при „Дедпул“, който, не че беше лош, но използва творческата си свобода, за да разкаже същата история, но с повече псувни и кръв. С други думи, не видяхме нищо като за възрастни, а по-скоро неща, на които да се кефят тийнейджърите (казвам го като състояние на духа, не като възрастова категория). Страхувах се да не се получи същото и тук, и в началото изглеждаше, че ни чака точно това. Първите 10 реплики на Логан съдържат изцяло или частично „Fuck!“ (случва се и да нарежда „Fuck, fuck, fuck, FUCK!!“ в една реплика), а първите му 5 минути са отделени за кървава битка с банда крадци от гетото. Уж възпитаният и достоен Професор Х също казва „fucking“ във всяко трето изречение, което е малко излишно и не му отива, но пък подчертава колко на зле е отишъл светът. За щастие, „R“ рейтингът не служи само за изобилие от фак-фак-факане. Манголд наистина е ориентирал филма към зрялата част от публиката, като е представил една добра и драматична история, достъпна именно за нея. Без бляскави костюми, без разрушения на градове и без шарени светкавици от ръцете на героите. Естествено, не вреди, че феновете най-накрая виждат Върколака да използва ноктите си пълноценно – да коли и да беси с хвърчащи глави и разплискани кървища. Не говорим за брутализми от типа на „Живите мъртви“ или „Игра на тронове“, но има достатъчно материал за ценителите. Който по никакъв начин не намалява ефекта от главната история.

4. Трейлърът вади някои от малкото по-ведри моменти във филма, може би опитвайки се като „Отряд самоубийци“ да излъже, че става дума за забавна комедия. Там се получи така, че всички шеги бяха показани в трейлъра и създадоха тотално погрешна представа за целия продукт, в който комедията и драмата се комбинираха в тотална бъркотия. Тук не е така – трейлърът намеква достатъчно силно, че Logan си е предимно драматичен, а сцената с момиченцето в магазина пасва на общата история, дори и да е леко като вкарана насила с маркетингова цел. Други такива моменти обаче няма и този лесно може да се прости. Песента от трейлъра отначало ми се струваше също излишно префърцунена, но в последствие се оказа адекватна на настроението му. Саундтракът на филма пък е като цяло по-добър от този на останалите в жанра.

5. Големи опасения имах също, че момиченцето с изкуствените върколашки нокти, Х-2323, ще бъде много дразнещо, защото ми се струва такова в трейлъра. Наистина, на пръв поглед има нещо отблъскващо в нея, а дивашките й викове и постоянно набръчкан нос залитат леко към прекаленото. За щастие, като я гледате във филма, няма да усетите тези неща. Поведението й пасва напълно на образа, подсилва неговата собствена драматичност. Всъщност, произходът й е много подобен на този на самия Логан. Но е реализиран много по-въздействащо и по начин, който ни помага да се идентифицираме с нея, или поне да ни пука за проблемите й. Тя говори малко, но винаги цели право в целта. Единствената ми критика тук е, че бяха тръгнали да я правят почти единствено испаноговоряща (което може да ограничава, но пък разнообразява, а и води до един много силен диалог, който не би въздействал толкова, ако героите се разбираха на един език), но в последствие се отказаха и тя започна да говори толкова добър английски, колкото всички останали.

Е, след като „Логан: Върколакът“ обори всичките ми предварителни съмнения за качеството му, той продължи напред и успя да ме изненада много приятно по средата. Въведе един силен злодей, който не беше там просто за да се пречка, а със самото си съществуване подчерта много дебело личната драма на Логан и влезе в историята по грандиозен начин. Ако сте върли фенове, сигурно се досещате за какво говоря и без да сте гледали филма, но ако не сте – не спойлвайте на останалите.

Допадна ми и социалният коментар, вплетен в историята, предимно чрез помрачаването на света на бъдещето и показването на елементи от него. На моменти посланията са по-наивни и крещящи, отколкото биха могли да бъдат (един разговор за ГМО, например, беше писан сякаш не от професионален сценарист с деветцифрена заплата, а от малчуган, обучаван в килийно училище), но все пак са силни и адекватни. А развитието на световната политика от истинския свят и избуяването на простотията у масовия гласоподавател през последните години ги прави да изглеждат съвсем реални.

Разбира се, не мога да пропусна да оплюя моментите, които не бяха добри. Те са предимно на сценарно ниво – когато Манголд иска историята да стигне от точка А до точка Б, той твърде често си позволява претупване на нещата. Например – има момент, в който лошите преследват добрите. Добрите са в раздрънкана лимузина, която след половин тон куршуми, изсипани по нея, е на косъм от разпадане, а лошите ги гонят с лъскави и мощни джипове. Лимузината обаче успява да ги надбяга, а в точния момент се появява и влак, дълъг около 500 километра, който да ги раздели и да даде възможност на добрите да избягат. Удобно, нали? Или пък клипчето от медицинската сестра, спасила Х-2323 от лабораторията, която уж скришом снима безобразията на работодателите си, но нерядко им навира камерата едва ли не в лицето и те уж не я виждат. Има и фрапиращ момент на несъобразителност у Чарлз Ксавиер, която може да се отдаде на старческата му деменция и/или желанието му да изживее една спокойна вечер и да покаже на Логан, че още има добро, за което си струва да се бориш (което пък би било прекалено егоистично от негова страна), но все пак някак си не подхожда на великия Професор Х, защото всеки зрител се досеща веднага как ще се развие тази част от историята, само той – не. За щастие, атмосферата и драмите на героите са достатъчно силни, за да компенсират по-слабите и клиширани моменти в сценария, че и отгоре.

И така, „Логан: Върколакът“ е един много, много добър филм, който уж е комиксов, но всъщност не е и именно това е най-голямата му сила. Определено си заслужава да го гледате, препоръчвам го. За съжаление, след това великолепно изпращане на Джакман и Стюарт, което вероятно ще ви просълзи неведнъж, ми е малко трудно да си представя как ще продължи поредицата. След такъв прекрасен зрял филм ще ми е много трудно да се върна към шаренията с костюмите и компютърните ефекти, която ще ни залива от евентуални следващи части. Но независимо дали е своеобразен финал, или пък висящ филм, който канонът на поредицата ще пренебрегне (там и без друго не се грижат много за логика и последователност в сюжетите), още отсега знам, че в края на годината ще дам повечко точки на Logan, когато дойде време да определяме най-добрите филми за 2017.

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 6+
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6
Eлементи на изненада – 5.50
Теми за размисъл – 5.50
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5+
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 6-

Обща оценка: Отличен (5,70)