True Blood – сериалът, с който пораснах

Ревю на сериала „Истинска кръв“ на HBO.

truebloodВсяко нещо си има край и след 7 години и 80 епизода неизбежното дойде и за „Истинска кръв“. Още от самото си начало той не беше обикновен сериал. В True Blood се смесваха елементи на тийн-романс с такива на ужаси, порно и криминална драма. С течение на времето сериалът се изменяше, къде за добро, къде за много по-лошо, но еволюираше и се променяше заедно със зрителите си.

7 години не са малко време и нестандартното интро, което нито веднъж не бе сменено, се превърна в емблема на това, че лятото е започнало и предстои да гледаме диви американски селяни по оскъдни селски дрехи (или пък без дрехи) да тичат из гората, да се заливат с кръв, да говорят на диалект, да грешат и, от време на време, да се държат човешки. Независимо от колко различни свръхестествени същества са заобиколени.

Може да звучи малко смешно, особено предвид пародията, в която „Истинска кръв“ се превърна в последните си сезони“, но това е сериалът, с който пораснах. Започнах да го гледам още от началото му, когато бях на 20 и все още можех да толерирам елементи на тийн-романс. Тогава избухването на вампирите в кръв при смъртта им или пък бързото им движение ми се виждаха ефектни и впечатляващи (а сега – доста евтини). Същевременно, сериалът обръщаше внимание на тази част от мен, която е нестандартна и не се вписва в нормалното човешко общество. Героите ми бяха близки и драмата им имаше значение, а смъртта имаше повече тежест от търсенето на изненада.

Постепенно обаче сериалът се разрасна с твърде много герои, сюжетни линии и свръхестествени същества. Сценаристите прескачаха все повече нови и нови граници, за да продължават да шокират с обрати и потресаващи сцени. True Blood започна да се превръща в абсурд и вместо да се уплаши от това, го възприе и използва, доколкото може, в своя полза. Постепенно нещата станаха почти комични и, макар това да отказа много от първоначалните му фенове, така сериалът остана през повечето време изненадващ и забавен.

top10_trueblood_0227

Тази корица на списание скандализира американската аудитория – като че ли не са гледали сериала.

Докато това се случваше, аз сякаш растях в същата посока. Търсех забавната страна на живота и нестандартното в него. Може би затова бях готов да простя сюжетните прегрешения на сериала и да остана с него до самия му край. И, отново, колкото и пародиен да беше True Blood в късния си период, от него научих някои много важни уроци за живота:

1. Сексът, дори и да е тема-табу за мнозина, включително и за мен в началото, не е нещо лошо и не е задължително да се прави само с любов. Освен това, той може да е средство, освен за най-обикновено удоволствие, и за много други неща.
2. Светът е пълен с ужасно тъпи и прости хора. Няма никакъв смисъл да се опитваш да промениш това, защото те ще си останат такива завинаги, независимо от усилията ти.
3. Същото важи и за религиозните пуритани и моралистите. Впрочем, ако те са готови насилствено да налагат откачените си тесногръди идеи върху другите, няма нищо лошо в това насилието да им се върне тъпкано. Те пак няма да осъзнаят грешката си, но поне ще има справедливост.
4. Светът е шарен и всеки заслужава щастие, независимо колко е различен – по природа или по избор. Трябва да съдиш човека по това дали е добър или лош, а не по сексуалната му ориентация или цвета на кожата му (или размера на кучешките му зъби).
5. Не само аз имам проблеми, смахнати роднини и приятели. Важното е да ги надживееш и да извлечеш максималното от това, което имаш. Да гледаш напред и да се бориш за собственото си щастие.
6. Понякога човек не знае какво иска и прави грешки. Грешки, които разбиват чужди сърца или животи. Но именно с тези грешки се развиваме и придобиваме нов опит, чрез който да продължим напред. Никоя грешка не е чак толкова фатална, а и всеки сам си носи отговорността. Егоизмът, в умерени дози, е дори полезен, защото всеки заслужава щастие – дори и ти самият. Да се стараеш да се впишеш в обществото и да живееш според чуждите норми е хубаво, но да намериш собственото си щастие е по-хубаво.

Пам невинаги се облича с вкус, но ще ми остане като любима героиня със своя непукизъм и цинизъм.

Пам невинаги се облича с вкус, но ще ми остане като любима героиня със своя непукизъм и цинизъм.

Наистина, може да изглежда малко странно да говорим за сериозни теми в True Blood, но въпреки всичките си забавни и wtf-моменти, сериалът определено засегна много важни въпроси както в индивидуален за отделния човек, така и в обществен план. Разрезът на типичното американско село, макар и нападнато от вампири, върколаци и т.н., е общовалиден и приложим за много такива мини-общества на затънтени места и в нашия свят. И с всички тийн-елементи и драми, с всички абсурди в сюжета, този социален елемент, дори като жизнен урок, остана на много високо ниво през всички сезони.

В едно ревю няма как да се обхване сюжета на 7-те сезона, просто защото те бяха много различни. В началото навлязохме в циничния свят на Бон Темпс бавно – простовата сервитьорка-телепатка се влюбва във вампир. Във втори сезон дойде менадата Мериан, която ми остана любимият злодей – сюжетната й линия се разви с перфектна скорост, а в нейно присъствие безразборният секс в сериала най-после придоби смисъл. С нейната смърт в края на втори сезон ми стана ясно, че сериалът никога няма да бъде толкова велик, колкото през онази година (което също ми помогна да преживея по-лесно продължаващото му падение от средата нататък).

След това дойде брилянтният злодей Ръсел Еджингтън, който беше тотално непредсказуем. В четвърти сезон се появиха вещиците, а героите се умножиха и започнаха да се отделят в свои собствени сюжетни линии, абсолютно несвързани с останалите – подход, който остана почти до края и промени коренно сериала, често към по-лошо. Някои от обещаващите сюжетни линии, като феите на Суки и тяхната борба срещу вампирите, така и не бяха развити. В пети сезон се оказа, че митичната вампирска власт, държаща вампирите по целия свят в железни (или сребърни) юзди, са няколко религиозни ненормалника. В този момент стана ясно, че сериалът се отказва от всякакви намерения за сериозност и тръгва към пародия, търсеща най-вече шокиращите моменти.

Анархията и епосът, който можеше да произтече от нея, бяха само докоснати, но не и пълноценно развити. В последния сезон виждаме друго градче, напълно опустошено от хепатитните вампири – събитие, което би могло да бъде много епично и драматично представено, ако сериалът не беше изгубил всякаква способност да бъде сериозен.

Много от героите останаха подценени и пропилени в края, но това беше неизбежно последствие от разбиването на сериала на няколко сюжетни линии. Пък и има граница за количеството страдания, които Тара може да понесе.

Много от героите останаха подценени и пропилени в края, но това беше неизбежно последствие от разбиването на сериала на много сюжетни линии.

Е, въпреки това последните няколко епизода успяха да ни напомнят за привъзраността ни към всеки от героите и се постараха да дадат по-скоро задоволителен завършек на повечето от тях. Краят не е по-добър от последните няколко сезона, по-скоро е в същия стил – не съвсем предсказуем, долнопробен, но все пак такъв, че да ви задържи пред екрана.

Честно казано, отношението между сериала и феновете му има своята аналогия вътре в него – с отношенията между Суки и Бил. Докато двамата се обичат, „Истинска кръв“ е интересен и уважаван, дори получава номинации за Еми. След тяхната раздяла нещата тръгват на зле. Въпреки това Суки постоянно се връща към него, също както ядрото от фенове се връща за още епизоди. Така и репликата на Суки в последния епизод – „Не можеш да умреш, само защото аз не се уважавам достатъчно и все се връщам при теб“ може да опише това, което ние чувстваме към сериала. Но трябва да признаем, колкото и лош да беше станал, True Blood имаше нещо специално, което ни направи True to the end. Добре ще направим да извлечем най-ценното от него, може би малко да потъгуваме за края му, а след това да продължим напред, по-мъдри отпреди.

 

БележникМоята оценка:

История – 4+
Герои – 5-
Режисура и ефекти – 4+
Актьорска игра – 4+
Елементи на изненада – 6
Теми за размисъл – 5+
Емоционален заряд – 5
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Мн. добър (4,90)

 

Статията е на повече от половин година, информацията в нея вече може да не е актуална.
2 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

viktorialoves

Аз дори го загледах още по-малка,а малката ми сестричка бе едва на7 години когато седна до мен и го загледахме заедно.А сега всичко свърши…..,и малкото спомени които ми напомняха за безгрижните и славни години на пубертета си отидоха!
RIP TRUE BLOOD
Ще ми липсваш….

Миро

Съгласен съм 😉 и аз го гледам от същата възраст и споделям полуките.