В капана на собствените си демони…

Ако все още не сте започнали да гледате Penny Dreadful, надявам се това ревю да ви убеди да го направите. Сериалът определено не е за всеки, но почитателите на готическите романи, арт-филмите, ужасите, драмите и Ева Грийн вероятно ще намерят нещо за себе си в него.

На пръв поглед, Penny Dreadful не звучи особено интелигентно. В сюжета са замесени д-р Франкенщайн и неговото чудовище, Дракула и Ван Хелзинг, Дориан Грей и неговият портрет и редица други персонажи със свръхестествени истории. Въпреки че такива комбинации рядко се получават добре, в този сериал успехът е налице. Историите на героите са наистина дълбоки и драматични, не толкова ужасяващи (макар че има доста стряскащи моменти – точно един такъв в края на втори епизод ме зариби тотално), колкото потискащи. Те ви карат да преосмислите моралните си възгледи и да погледнете на света с други очи. Да вникнете в умовете на хора, които са изправени пред ужасни изпитания, вътрешни противоречия и свръхестествени врагове. Ужасът при „Викторианска история“ не е толкова в кървищата, колкото в психологията и страданията на героите.

Поназнайващите английски вероятно се чудят какво точно означава Penny Dreadful. Може да се каже, че това е литературен жанр от ХІХ век. Тогава книгопечатането е било в подем и са се издавали какви ли не книжлета. Популярни са били именно Penny Dreadful романите, които можем да причислим към готическите романи. Те са били най-често с ниско качество, почти липсващи художествени качества, продавали са се за едно пени и са разказвали някакви истории на ужасите – дали по реални случаи (убийства, изнасилвания, отвличания) или художествени измислици (в тях са се намесвали и свръхестествени елементи). Сериалът явно иска да възкреси атмосферата от тези романи и да почерпи вдъхновение от тях, но, без непретенциозното му име да го подсказва, също така да задълбочи доста сериозно сюжетите и персонажите.

Като главна героиня можем да изтъкнем госпожица Ванеса Айвс. Нейната история се разкрива постепенно и разбулването на мистерията й е част от чара на сериала, така че няма да задълбаваме в подробности, но към края на първи сезон вече я познаваме достатъчно добре, за да й съчувстваме от сърце и да знаем защо нещата около нея се случват по този начин. Около г-ца Айвс определено витае странна атмосфера, а мрачната й тайна може много лесно да се превърне в смъртоносна, ако героинята изгуби контрол над нея.

Същото важи и за господин Итън Чандлър – американски хубавец, доста сръчен с оръжията, който може да бъде още по-смъртоносен. Двамата на практика са си лика-прилика, но кой може да мисли за любов, когато хората около теб умират, преследват те вампири, вещици, полицаи и злодеи, а ти едва успяваш да сдържаш своите собствени демони…

Поводът за запознанството е сър Малкълм, представител на Лондонския елит, който търси отвлечената си дъщеря, Мина. Той вече е изгубил сина си, починал по време на експедиция в Африка, както и любовта на жена си, останала да живее в провинцията. По всичко личи, че Мина е отвлечена от ужасяващи свръхестествени същества, които върлуват през нощта, създават си роби сред хората и пият човешка кръв…

Към компанията се присъединява и д-р Франкенщайн, като доктор е силна дума за него. Всъщност, той е студент по медицина, живеещ в мизерна квартира, но целящ не просто да отлага смъртта чрез лекуване на болести, а да изследва какво се случва отвъд нея и да връща трупове към живот. Успешните му опити не са много като количество, но могат да бъдат много опасни като последици. Възкресените „същества“ или „чудовища“ вече не са хората, които са били приживе, а действията им са водени както от човешкия стремеж за себеоткриване и себеосъзнаване, така и от нечовешки мрачни импулси… Освен ако въпросните мрачни импулси не са плод именно на най-дълбоката им човешка същност. Историите в този план често са второстепенни за епизодите, поради което се развиват по-бавно и дори странично от основните, но в края на втори сезон определено се загатва за голям потенциал при тях.

Тук се намесва и Дориан Грей – старец, извратеняк, злодей в тялото на симпатичен младеж. Дориан е на практика недосегаем, защото всяка щета, която тялото му може да понесе, се пренася върху портрета му, докато самият той остава невредим. През дългия си живот той е видял много и обикновените хора вече го отегчават. Ето защо той търси новото, странното, различното, това, което ще му върне тръпката и насладата от живота…

Тези са най-важните персонажи, като има и други, които се появяват за по-кратко, но също са доста интересни. Драмата и търсенията им са същността на сериала, въпреки че покрай този наглед невинен, но доста сериозен философски аспект, често се стига до страданието и смъртта на случайни жертви. Не че това е толкова страшно на общия фон – така или иначе хората изглеждат създадени, за да се лутат в собствените си копнежи, да се мъчат от собствените си демони, и да страдат от самия факт, че са живи в мрачния и студен викториански Лондон.

Ако обичате сериалите ви да се развиват с бързо темпо, възможно е Penny Dreadful да не ви хареса. Но пък именно в собстеното му темпо е друга важна част от чара му. При обикновените сериали епизодите бързо прескачат от сцена в сцена, за да държат зрителя концентриран и развличан. В Penny Dreadful сцените нерядко продължават по цели минути, а най-интересните епизоди са тези, които се концентрират върху само един или двама от героите и разказват конкретните им епизодични истории (или предистории) подробно и ефектно. Бързото развитие на сюжета и екшънът не са силата на „Викторианска готика“, но натрупването на напрежение, създаването на перфектна атмосфера, развиването на истински дълбока и нестандартна драма, провокирането на размисъл у зрителя със сигурност са сред рядко срещаните му предимства.

Гореспоменатата перфектна атмосфера се постига не само с нестандартната структура на сериала или адекватните за периода и тематиката визии и реплики (неслучайно при описанието на персонажите добавих и титлите им „сър“, „господин“ и „госпожица“), но и с великолепна актьорска игра. Ева Грийн е професионалистка, която дава всичко от себе си, за да проработят сцените й. Много други актриси вероятно биха изглеждали смешно или неадекватно когато героините им са обладани от дявола или проклинат някого през драматичен плач, но Ева успява да е убедителна през цялото време и наистина може да ви влезе под кожата. Останалата част от актьорския състав също не е подбрана случайно – имена като Тимъти Далтън, Джош Хартнет, Били Пайпър и др. определено са се доказали. Дори по-неизвестните актьори явно са минали през сериозна пресявка, защото в нито един от тях не откривам слабо място.

И така, сериалът има наистина много достойнства и характеристики, които го отличават от всичко друго, правено досега. Ако трябва да отчета и негативите му, това за мен са бавното развитие на сюжета и сцените (макар че вече отчетох собственото темпо като плюс, има и моменти, в които леко дотяга), усещането за липса на обща посока и цел на историите (първи сезон е бил замислен така, че да може да работи и като минисериал, ако не се стигне до подновяване, но определено не се усеща завършеност и изглежда, сякаш пълна такава не се и предвижда), както и липсата на логика в някои стъпки на героите или честата промяна на същността, действията и мотивите им според нуждите на сюжета. С изброените слабости почти не се прекалява, но те все пак дърпат общото иначе високо ниво леко надолу.

Хубаво е, че втори сезон е също толкова добър, колкото и първи, както и че в края му се усетиха намеци за това как би могла да продължи историята догодина. За съжаление, епизодите са доста малко (средно по 9 на година), но не можем да се оплачем от претупване на нещата, мързеливо отношение от страна на който и да е от екипа или липса на достатъчно талант и качество в продукцията. Ако си търсите някой по-нестандартен сериал, нещо по-тежко и задълбочено, задължително дайте шанс на Penny Dreadful. Ако вашият живот ви се струва твърде тежък и депресиращ, представете си се на мястото на някой от героите в този сериал. Няма как да не се изпълните с оптимизъм и благодарност за леката ви съдба на този свят, защото винаги може да бъде и по-зле. Но дори тогава героите на „Викторианска история“ се изправят, борят се и, както се казва, продължават напред!

Моята оценка:

История – 5
Герои – 6
Режисура и ефекти – 5.50
Актьорска игра – 6+
Елементи на изненада – 6-
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 5
Саундтрак – 5.50
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Общ успех: Мн. добър (5,45)