Страхът като храна за Злото

Ревю на първи сезон от Penny Dreadful: City of Angels.

Не е лесно в днешно време да попаднеш на добър сериал, който да те впечатли. Толкова средняшки продукции се бълват, че спираш да се надяваш. Но от време на време все пак намираш нещичко. Може да не е перфектно, но е достатъчно просто да ти въздейства някак, за да му простиш недостатъците. „Дракула“ от началото на годината беше достатъчно шокиращ и шантав, за да му се простят некохерентността и дупките в сюжета. „Дарк“ трети сезон е толкова заплетен и интелектуален, че липсата на реално емоционално ангажиране със съдбите на героите се преживява лесно. Сега стигнах до „Ужаси в града на ангелите“, чийто сюжет върви бавно и пестеливо откъм хорър и свръхестествени елементи, но пък е с достатъчно силни емоционално въздействие и социален коментар, за да остави следа. Penny Dreadful: City of Angels е разклонение на онзи Penny Dreadful с Ева Грийн, който имаше толкова силна атмосфера и трагични герои, че му простихме комиксовите елементи и липсата на консистенция. Разклонението не е чак толкова добро, колкото оригинала, но също е доста стойностно и определено заслужава по-подробно разглеждане.

„Ужаси в града на ангелите“ разказва за едно мексиканско семейство в Лос Анджелис през 1938 г. и борбата на членовете му за по-добър живот. Всеки от персонажите е пълнокръвен и участва в поне две сюжетни линии, така че историята е богата и интересна.

Основният е Тиаго – един от синовете в семейство Вега. Той е първият полицай от мексикански произход и още на първия му ден му тръсват убийство, очевидно извършено от мексиканец (а може би от бял, който иска да натопи общността му, тамошния еквивалент на циганите, за да прикрие следите си?). Повечето му колеги в полицията (която е на същото мутренско ниво като нашата днес) не са доволни да имат представител на социалната група с повечко престъпници на глава на населението сред тях, което не прави работата му никак лесна. Разследването му го води до църквата на сестра Моли и свръхамбициозната й майка. Сестра Моли също става важен герой с много трогателна история по-нататък. Партньорът му в полицията пък е възрастен еврейн, който прави каквото може, за да поддържа заплахата от нацистите далеч от града. Той и мрежата му от старци са трогателни борци за правда, които понякога вършат ужасни неща в името на добра цел, с което оглавяват своя собствена прекрасна сюжетна линия.

Другите двама сина пък са горди чикановци (така казват на мексиканците, родени и живеещи в Америка – те са с американско гражданство, но не са интегрирани), на които им е писнало властите и белите хора да ги мачкат. Двамата ще защитават своето, дори с цената на живота или душите си. Дъщерята стои далеч от основните конфликти, но също се намесва и търси своето щастие, като нейната функция е по-скоро на катализатор и мотив за действията на мъжете, но това не я прави по-малко интересна или трогателна.

Сестра Моли и дъщерята в семейство Вега са второстепенни персонажи, но също са доста интересни. Моли има особено силен момент в последния епизод.

Много интересна е историята и на майката, Мария – избягала от Мексико в търсене на по-добър живот, но свършила като слугиня в къщата на немски емигрант, работеща като вол, за да изхрани домочадието си след смъртта на съпруга. Майката е силно вярваща в Санта Муерте – божество от мексиканската митология, персонификация на смъртта, и често се моли на нея, когато има нужда от помощ. Мария Вега е и единствената, която е донякъде наясно със свръхестествените елементи в историята. Възрастната жена няма избор, освен да бачка здраво, за да осигури поне приличен живот на децата си, тя няма къде да мърда и не може да избяга от съдбата си, но в същото време осъзнава, че тя и близките й са само фигури в играта на шах между двете божества – Санта Муерте и Магда.

Всъщност, силно е да се каже игра на шах, защото Санта Муерте почти не играе – дали защото е слаба, дали защото е изморена, дали защото си има друга работа – казва ли ти някой. Факт е обаче, че тя се появява съвсем малко, докато Магда не си поплюва. Тя явно може да се манифестира навсякъде, като в тази история го прави в три роли – секретарката на кмета на града, който иска да построи магистрала право през гетото на мексиканците, хулиганка, която подкокоросва мексиканците да се вдигат на насилствени бунтове, и любовница на немския емигрант, нахъсваща го да приеме нацизма и да се превърне в чудовището, криещо се в него. Именно това забавлява Магда – подмолно да влияе на хората по начин, който да вади най-лошото от тях наяве, за да може накрая всички да се изтребят в кървава братоубийствена война. Сцените с проявленията на демоничното същество обаче са така направени, че в много от тях да се чудиш – дали тия гадни кучки са манифестации на Магда или са реално съществуващи жени, които просто са толкова вредни за света, че могат да се представят с едно и също лице на зрителя. А може би нещо по средата?

Определено много голям позитив на сериала е богатството му на сюжетни линии, развити в десет епизода. Сюжетът не върви с особено бързо темпо, но всъщност се случват много неща, има наситеност на събития, особено в последните епизоди (специално натъртвам на това като антипод на сериали тип „Игра на тронове“ и „Живите мъртви“, които са велики, но си имат цели епизоди, в които въпреки изобилието от сцени и персонажи реално нищо не се случва). Всеки от героите е навързан малко или много с другите, но и всеки си има своите собствени път и борба, през които трябва да мине самостоятелно. Това помага за прокарването на основната идея – че всички сме различни и всички минаваме през нашите си изпитания, но в крайна сметка живеем заедно и би било добре ако поне престанем да си пречим и причиняваме страдание взаимно.

„Ужаси в града на ангелите“ набляга на социалния коментар по много умел начин. Знам, че мнозина от вас роптаят срещу политкоректността и им е писнало да гледат продукции, предназначени да ги убедят, че расизмът, хомофобията и женомразството са лоши, но дори и на вас препоръчвам сериала. Защото, независимо от коя страна на съвременния идеологически конфликт сте, не може да не сте се опитвали да се поставите на мястото на другия и да го разберете. Тук са показани примери и от двата лагера. От една страна са привилегированите бели богаташи, които изглеждат като злодеи и наистина вършат ужасни неща, но реално просто се страхуват от истински заплахи над благоденствието си и искат най-доброто за себе си и близките си – всеки би могъл да е на тяхно място. От друга страна са уж онеправданите представители на малцинствените групи, които наистина страдат и са потиснати, но дали това ги оправдава, когато убиват или трошат и грабят в името на каузите си? Сериалът изследва и двете страни чрез сиви герои, които в един момент мразим, а в друг подкрепяме и им стискаме палци. Няма чисто добър или чисто лош герой – освен Магда – злото, което винаги дебне за пукнатини в човечетата на шахматната дъска, през които да посее омраза и страх, от които да покълнат насилие и смърт. Но дали наистина можем да припишем човешките злини на някакъв невидим демон, шепнещ в ушите ни, или Магда е просто метафора, красиво лице на нещо, което си го имаме и проявяваме без свръхестествена помощ?

Темите за размисъл обаче не са само по линията на либерали срещу нацисти, една срещу друга общност, добро срещу зло, а и чисто човешки. За семейството и жертвите, които правим за него. За дълга ни към роднините, но и този към самите нас като отделни личности, заслужаващи щастие. За любовта и пречките пред нея, които наистина не са необходими. Времето и мястото на събитията изглеждат далечни за нас, но историята е вечно актуална и малко или много засяга всички ни.

Ужасите и свръхестествените елементи реално не са много, въпреки че трейлърите и заглавието наблягат именно на тях. По-скоро фокусът е върху драмата и социалния коментар. В този аспект разклонението силно отстъпва на сериала-майка, тъй като там също имаше много драма и социален коментар, но те бяха балансирани с наистина ужасяващи сцени, както и много запомнящи се изненадващи моменти. Кой от феновете на стария сериал е забравил първата поява на Чудовището или демоничните преживявания на Ванеса? Уви, City of Angels отстъпва и по други аспекти – Натали Дормър е страшно красива и не е никак лоша актриса, но нито е Татяна Маслани, за да може да играе перфектно няколко различни роли, в които да се чудиш дали това е същият човек, нито е Ева Грийн, за да бъде достойна главна актриса в сериал, носещ името Penny Dreadful. Първият и последните два епизода имат някои много лирични сцени, но в никакъв случай не може да се говори за този поклон към литературното и интелектуалното, който правеше оригиналът. Атмосферата тук също е доста напрегната и разчувстваща, но някак си не мога да усетя същите страх и драма от топлите пейзажи на жизнерадостен Лос Анджелис, каквито само 2-3 кадъра от мрачен, облачен викториански Лондон можеха да натрапят. Въпреки тотално различните време, място и герои обаче, въпреки недостатъците, в сърцевината си „Ужаси в града на ангелите“ все пак носи същността на „Викторианска готика“. Трогателните истории, персонажите на ръба на колапса, трагедиите, свръхестествените метафори, но и искрицата надежда, която също като злото няма как да угасне, капките добринка тук и там, които правят живота струващ си да бъде изживян.

Тиаго и майка му се утешават взаимно в топла семейна прегръдка.

Препоръчвам сериала, въпреки че не са много хората, които са го харесали и похвалили, защото успя да ме трогне и има достатъчно елементи, които да впечатлят. Ако сте фенове на American Horror Story или оригиналния Penny Dreadful – дайте му шанс. Впрочем, след прочитане на отзивите в IMDB, оставам с впечатление, че по-ниската оценка (6,1) се дължи предимно на името Penny Dreadful, което привлича феновете на оригинала, но ги оставя разочаровани, тъй като това разклонение е много различно и не чак толкова добро, както и на социалния коментар – твърде много хора не искат да им се казва, че расизмът е лош, намират изпращането на такива либерални послания за посегателство върху свободата им. Съжалявам за вас, но все пак си има причина за това, а и не бива да пренебрегвате хубавата история само защото ви носи поука, с която не сте съгласни.

Penny Dreadful: City of Angels вече излъчи първия си сезон (не е ясно дали ще има още – вероятно не, но е достатъчно завършен, за да няма нужда) и е достъпен за гледане у нас по HBO GO.

 

Моята оценка:
История – 5+
Герои – 5.50
Режисура, ефекти и актьорска игра – 5+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 6
Емоционален заряд – 6
Фантастични елементи – 5-
Саундтрак – 5.50
Старание на екипа – 5+
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 4

Обща оценка: Мн. добър (5,13)

1 коментар

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

abv

Много,много зле.