Винаги може и по-зле

Ревю със спойлери на епизод 11х01 от „Досиетата Х“, озаглавен „Моята борба ІІІ“.

Борбата на Крис Картър с деменцията продължава, уви, без успех за него. Разлагането на мозъка на създателя на „Досиетата Х“ е достигнало до състояние, в което хипоталамусът му пулсира в морзов код, който само той, евентуално, може да интерпретира. От всички възможни продължения, които можеше да измисли за ужасния си клифхенгър от десети сезон, Крис Картър избра едно от най-тъпите възможни – всичко било е насън. Мълдър е жив и здрав, човечеството не умира, а Скъли е врачка. Разбира се, винаги може и по-зле. По-късните събития и разкрития го доказват, но това и по принцип е вярно. Можеше клифхенгърът да се разреши като Пушача надене магьосническа роба, яхне еднорог и излекува света с магическа пръчка, в резултат на което извънземните, ведно с Уилям, да седнат на по бира със световните президенти. От болния ум на Крис Картър може да се очаква абсолютно всичко и всеки нов обрат е предпоследен. Най-тъжното е, че човекът наистина се старае да произведе нещо прилично, но изкуфяването не му позволява да разбере какво трябва всъщност да направи – а именно, да се оттегли от телевизията.

В много интервюта Картър казва, че се е вслушал в критиките към миналия сезон и ги е оправил. През първите няколко минути, когато се разбира, че „Моята борба ІІ“ всъщност не се е случила (наистина може да се прояви малко повече оригиналност с имената на епизодите…), има шанс да се залъжем, че изказването е вярно. Че Пушача не е оцелял от взрив на торпедо в главата му, че Моника Рейъс не е гадна предателка без мотивация, че алтернативно десните бълнувания от преди две години не са били истински сюжет, че познатите ни от 25 години герои не са полудели… Но не – не това е проблемът, според Картър. Проблемът е, че няма достатъчно шокиращи обрати и напрежение, съпътствани от речетативи зад кадър, които да ни обясняват защо персонажите не са на себе си. Затова и 80% от епизод 11х01 са запълнени със скучни и безсмислени монолози и флашбекове, а останалите 20 – от реклама на Форд Мустанг с безотговорно шофиране. Измежду това имаме докторка-невролог с достатъчно престиж да лекува федерални агенти, вярваща в способността на американските институции да контролират ума, загубила брилянтния си рационален ум Скъли, смъртоносен вирус, разнасян в шишенце в джоба на едва кретащ старец, необяснимо зараснали белези от изгаряния, обидени от липсата ни на екосъобразност извънземни и нови мъгляви абсурдни конспирации. За финал става ясно, че не Мълдър е бащата на Уилям, а Пушача! Пардон, той вече не е просто Пушача, а си има име – Карл Герхард Буш. Което ни вълнува точно никак.

Нека поспрем за момент и помислим какво означава това. Пушача е забременил Скъли чрез „наука, извънземна наука“. Защо? По същата причина, поради която иска да избие човечеството, а бившите му партньори канят Мълдър да колонизира космоса – защото Крис Картър не пише сценарии, а бълнува. Нека помислим какво означава това. Ако Мълдър и Скъли се оженят, Уилям ще бъде едновременно доведен син и по-малък брат на Мълдър. Пушача ще бъде едновременно баща на детето на Скъли и нейн свекър. Уилям е както нейн син, така и доведен брат. Спрямо Уилям Пушача ще бъде едновременно баща и дядо. Какъв точно се пада Пушача на Мълдър, освен негов баща, не съм сигурен, но съм сигурен, че ще бъде по-забавно ако оставим Олена Тирел от „Игра на тронове“ да обясни новите семейни отношения.

Ако някой е разбрал каква беше функцията на преследването с кола из Вашингтон, как дебелият пушач и асистентката му знаеха къде е бил Пушача и че Мълдър е тръгнал към тях, и кога Джефри Спендър се превърна в толкова добър и доверен човек, че Скъли да му е поверила сина си, нека да разясни в коментар. Въпреки многото приказки и привидни разкрития, останах с усещането, че нищо не е станало ясно и много от показаните сцени бяха безсмислени. А цялата решимост на Скъли да намери сина си, дори с цената на собственото си здраве, в крайна сметка необяснимо се изпарява и ще се завърне чак за последната серия.

Единственият плюс на епизода е актьорската игра на Джилиан Андерсън, която се раздава като за последно и продължава да бъде изненадващо секси за възрастта си. Но това не значи, че общата актьорска игра е на ниво. Дейвид Духовни и Мич Пиледжи май са изгубили доверие в сценариста и просто се влачат объркани по брътвежите му, а Анабет Гиш е направо като мъртва отвътре, защото чак сега осъзнава, че решението й да се върне в „Досиетата Х“, за да вдъхне живот на кариерата си, е било наивно и ще се окаже с обратен ефект. Диалозите й с Пушача биха били по-майсторски прочетени в детска постановка, чийто автор ще порасне и ще изживее живота си като барман в селската кръчма.

Ако този епизод беше пародия на The X-Files, той щеше да е много сполучлив. Но уви, той е истински, част от реалната митология. И винаги може тя да отиде на по-зле. Според критиците, на които са показани следващите четири серии от сезона, предстоящото е много по-добро (основно защото не е писано от Крис Картър). Както миналата година, митологичните епизоди си остават откъснати от самостоятелните (и от здравия разум), но това не означава, че всяка надежда за свестни Досиета Х трябва да бъде изоставена. Дарин Морган отново трябва да се е представил добре, завръщането на Лангли май ще бъде част от епизод на Глен Морган с виртуална реалност, очаква ни и продукция от Джеймс Уонг. Остава си поуката от миналата година – по-добре е изобщо да не гледаме първия и последния епизод от сезона, но да даваме шанс на самостоятелните серии, защото само там може да намерим нещо достойно за сериала.

Впрочем, един интересен и обнадеждаващ факт! Последната сцена на злополучния епизод 11х01 показва младия Уилям (поне би трябвало да е той), измъчван от извънземни скърцания. Запален фен е открил, че ако се пусне сцената наобратно и се забави с 50%, ще стане ясно, че всъщност звуците са дигитално обработен човешки глас, вероятно на самия Крис Картър. Посланието гласи „Ако това е краят, беше диво, диво приключение с някои от най-добрите хора, които познавам, и най-великите фенове, на които можехме да се надяваме. Поздравявам ви. Истината е някъде там, 2018“. Вече знаем, че Джилиан Андерсън не смята да играе повече в „Досиетата Х“, а пък наскоро Крис Картър е казал, че „няма Досиета Х без Джилиан Андерсън“. Това вероятно означава, че 11-ти сезон ще ни е последен, което пък ни вдъхва надежда, че ще имаме някакъв приличен финал на историята. Макар и да сме се примирили, че най-вероятно последният епизод ще е нова бъркотия с отворен край, само дето този път никой няма да иска продължение.

5 коментара

Вашият коментар

Поддържани BB тагове: [spoiler], [img], [b], [u], [i] и [url]

Вход | Регистрация   |  

рин

Интересно е какви „мазохисти“ сме всички дето го гледаме обаче, хахах… 🙂

Петър Атанасов

Въобще не съм очаквал пик на сериала, много добре знаех каква боза ще е серията. Надявах се само на поне малко подобрение спрямо миналата година, но уви. Не знам от трите „борби“ коя е най-малко зле, не мога да сравня минус безкрайност с минус безкрайност 🙂

рин

Мдам, аз ти казах, че ще е зле, ти се надяваш на пик на сериала или по някоя единична серия да ти хареса ( та ще видим тепърва ще има ли такава, ако го гледам де ). Както каза и Драго, оакаха митологията отдавна на няколко пъти, та явно във всяка серия може да си я сменя Криско… Серията я гледах 3-4 пъти, щото толкова и успях да я гледам, „негледаема“ 5-10мин някви гонки, 5-10 минути някви болници, 15-20 мин пушача дрънка колко е велик, великият войник в сянка… Спендър прави „шпагати“ през останалото време да запълва дупката и… и аз си нямам на идея какво гледахме, но аз си смъкнах летвата още с предния сезон, че ще гледаме бози… Врачката Джилиан беше, омг какъв сериал гледаме Крис Критърс*?!?! Реших след 15 минутната тирада на Пучаша, да се заровя в STO Online, на другия екран докато ми вървят досиетата за това отиде да се върти серията няколко пъти… 😀

Драго

Пеше, добро ревю. Аз трябва да си призная, че смятам My struggle III за най-сполучливия My struggle, което не е кой знае какво постижение. Така или иначе – митологията я изгубиха след 4тия сезон. В сценките на Skinner с Gerhard ме навяха малко на едновремешните конспиративни срещички в гаражите и почти се изкефих.

Картър отдавна трябва да ходи да си харчи парите от хубавите сезони по яхти и да не се занимава в ТВ.

Мира

Ахаахха сега ми се догледа 😀