Връщане в детството с „Книга за джунглата“

По кината вече тръгна новият филм за деца на Дисни, „Книга за джунглата“. Режисьор е Джон Фавро, а оригиналът е едноименният сборник с разкази на Ръдиард Киплинг от края на ХІХ век. Интерпретацията на Фавро е по-близка до първия филм на Дисни с това заглавие, отколкото до книгата, но това не пречи да бъде качествена, красива и пленяваща. Разпространяват се както дублирана, така и субтитрирана версии на филма, като втората е подходяща за тези, които искат да се насладят на оригиналното озвучаване от холивудски звезди като Бен Кингсли, Бил Мъри, Идрис Елба, Скарлет Йохансон и други.

Би трябвало да знаете, но накратко – главен герой тук е Маугли, човешко дете, намерено и отгледано от животните в джунглата. Маугли израства в семейство на вълци под менторството на мъдрата черна пантера Багира. Тигърът Шир Хан обаче никак не е доволен от допуснатия в джунглата човек и е готов на всичко, за да го убие.

Джон Фавро за пореден път доказва, че е сред най-добрите режисьори в Холивуд в момента. Въпреки че на практика единственият жив актьор във филма е невръстният Нийл Сети, а почти всичко останало е компютърни ефекти с говорещи животни, картината е невероятно реалистична и страшно красива. Екшън сцените са спиращи дъха – както откъм естетика, така и откъм заряд. Като концепция напомнят на онази компютърна игра за Windows 98, Tarzan, но естествено с модерен вид. Детето в главната роля се справя учудващо добре (в смисъл, че поне не дразни), а озвучаващите актьори дават всичко от себе си, за да направят животните си пълнокръвни персонажи. Всички елементи във филма работят и съставят едно приказно приключение за малки и големи.

За оригинална история с обрати няма смисъл да говорим, тъй като основата е популярна вече повече от век. Дори да не си спомняте какво сте чели от „Книга за джунглата“ като малки или какво сте гледали от останалите адаптации, базата трябва да ви е известна. В такива случаи е важно само качеството на новата интерпретация и тук то е много високо. Единственото, което ме подразни, е присъствието на един елемент, който за съжаление е типичен за детските филми – наличието на песнички, които накъсват сюжета. Сигурен съм, че децата им се радват, а и много от възрастните оценяват музикалните им качества, но мен просто ме дразнят, струват ми се малоумни и разсейващи. Тук песничките са само две, но са достатъчни, за да лепнат минус на преживяването от иначе хубавия филм.

Не знам дали „Книга за джунглата“ от тази година е опит да се изцоцат пари от обзетите от носталгия зрители или не, но дори и да е, определено е добър. Като за филм, чиито персонажи са нарисувани с компютъра животни, историята прелива от хуманност и докосващи сърцето моменти. Личи си, че The Jungle Book е правен с любов към концепцията и предишните й версии и това ще се усети от всеки зрител, независимо от възрастта му. Добро впечатление прави, че историята дори е обогатена с допълнителни елементи и повдигане на теми за размисъл – прогресът срещу природата, порастването, приятелството, отстояването на правата, приемането на различните и т.н.

Доколко римейкът е наистина необходим е отворен за дискусия въпрос, но че е успешен няма спор. Не казвам, че е задължителен за гледане, но ако сте сред носталгичните и историята ви е била сред любимите от едно време или пък ако имате около вас дете, което се чудите къде да заведете – „Книга за джунглата“ (2016) е отличен избор. Визуалните ефекти са като истински и са наслада за окото, а джунглата е едно наистина приказно място, което май е по-добре да не бъде пипано от човека, въпреки че изключение като Маугли може да бъде допуснато. Джон Фавро е направил един от малкото римейкове, които подобряват оригинала, вместо да са просто негово бледо копие, и затова заслужава похвала.

Моята оценка:

История – 5
Герои – 5
Режисура, ефекти и актьорска игра – 6+
Eлементи на изненада – 4
Теми за размисъл – 5
Емоционален заряд – 5.50
Фантастични елементи – 4
Саундтрак – 4.50
Старание на екипа – 6
Маркетинг, промоция и хитов потенциал – 5+

Общ успех: Много добър (5,05)